Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като сложи
за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 6810 по описа на съда за 2017 г.,
взе предвид следното:
Делото е образувано искова молба на „К.Х.“ ООД срещу А.Г.Г.
за установяване на задължението на ответника за заплащане на неустойка по
договор от 08.08.2005 г. в размер на 150 000 лева, за което е издадена
заповед за незабавно изпълнение от 19.01.2017 г. по ч.гр.д. № 72623/2016 г. по
описа на СРС, 43 състав.
Ищецът твърди, че А.Г. не изпълнил задължението си да прехвърли
на дружеството, приемател-строител по договор за учредяване право на строеж
срещу задължение за построяване на сграда, съгласно нотариален акт № 175, том
І, рег. № 3993, дело № 149/08.08.2005 г. на нотариус рег. № 074 на НК,
собствеността върху терена в едномесечен срок след окончателното му завършване.
По силата на т. 10 от договора, при неизпълнение на задължението на
собственика-учредител на задължението по т. 5.1. за прехвърляне на
собствеността върху терена, Г. дължал неустойка в размер на 150 000 лева.
На 27.10.2016 г. било издадено удостоверение за въвеждане
в експлоатация и на 28.11.2016 г. изтекъл едномесечния срок за изпълнение на
задължението на Г. по т. 5.1. от договора.
На 12.12.2016 г. ищецът подал заявление за издаване на заповед
за незабавно изпълнение за заплащане на неустойката от 150 000 лева. Срещу
постановената на 19.01.2017 г. заповед по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. №
72623/2016 г. длъжникът подал възражение, поради което ищецът предявява иск за
установяване на задължението от 150 000 лева.
Ответникът е подал отговор с възражение относно
допустимостта на производството. Евентуално излага съображения за
неоснователност на иска – неизпълнение на задължение на строителя-приемател за
снабдяване на Г. с всички необходими книжа, включително с удостоверение за
въвеждане в експлоатация, обуславящо забава на кредитора, от която не можел да
черпи права.
Съдът, след като обсъди доводите
на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Не се
спори между страните и от приложеното ч.гр.д. № 72623/2016 г. по описа на СРС,
43 състав се установява, че на 12.12.2016 г. „К.Х.“ ООД, представлявано от
управителя К.Т.К.е подал заявление до СРС за издаване на заповед за незабавно
изпълнение, с която на А.Г.Г. да бъде разпоредено да заплати сумата от 150 000
лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението за прехвърляне
на собствеността върху недвижим имот, произтичащо от т. 5.1. и т. 10 от
нотариален акт № 175, том І, рег. № 3993, дело № 149/2005 г. на нотариус рег. №
074 на НК.
На 19.01.2017
г. съдът издал заповед за незабавно изпълнение, срещу която А.Г.Г. възразил.
По
силата на нотариален акт за учредяване право на строеж върху недвижим имот
срещу задължение за построяване на сграда № 175, том І, рег. № 3993, дело № 149/08.08.2005
г. на нотариус рег. № 074 на НК А.Г.Г., като собственик на УПИ ІV-329а от кв. 3
по регулационния план на гр. София, м. „Люлин-център“, с площ на имота 598
кв.м. учредил в полза на „К.Х.“ ООД правото да построи и стане изключителен
собственик на жилищна сграда с магазини и кафе-сладкарница, като
собственикът-учредител А.Г.Г. си е запазил правото на строеж за описаните в
нотариалния акт недвижими имоти срещу задължението на приемателя „К.Х.“ ООД да
проектира и построи самостоятелно или чрез трето лице, натоварено от него, за
своя сметка – със свои средства, труд и материали за срок от 22 месеца, считано
от 01.09.2005 г. описаната сграда, включително обектите, за които учредителят
си е запазил право на строеж.
Съгласно
т. 5.1. собственикът-учредител А.Г. се е задължил да прехвърли в едноседмичен срок
след завършване на строежа, с издадено разрешение за ползване на
приемателя-строител или на посочени от него трети лица съответните идеални
части от собствеността върху УПИ, съответстващи на обектите, притежавани от
тях, като всички разходи по прехвърлянето са за сметка на приемателя-строител.
В т. 10 е предвидена санкция за неизпълнение на задължението на
собственика-учредител по т. 5.1. – заплащане на неустойка в размер на
150 000 лева.
При тълкуване волята на страните, материализирана в т. 5.1 от договора от 08.08.2005 г. в приложение на нормата на чл. 20 от ЗЗД, съдът счита, че задължението на А.Г. за прехвърли идеални части от собствеността върху собствения му УПИ е изискуемо от узнаването, че строежът е завършен и е издадено разрешение за ползване. Съгласно чл. 7, ал. 3, т. 16 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, за установяване годността за ползване на строежа се издава протокол обр. 16 към Наредбата. Според чл. 177, ал. 3 от ЗУТ строежите от четвърта и пета категория се въвеждат в експлоатация въз основа на удостоверение за въвеждане в експлоатация от органа, издал разрешението за строеж.
Не се
спори и че на 27.10.2016 г. е издадено удостоверение № 1017 за въвеждане в
експлоатация на строеж „Жилищна сграда с магазини“.
В т. 8 от
договора от 08.08.2005 г. страните А. Г.Г. и „К.Х.“ ООД са се съгласили, за
приемане на всички изброени книжа, включително актове и протоколи по време на
строителството страните съставят двустранни протоколи, неразделна част от
договора.
В случая
двустранен протокол за предаване на учредителя-собственик на удостоверение №
1017/27.10.2016 г. не е съставен.
На
16.11.2016 г. на А.А.Г., пълномощник на А.Г.Г., е връчена нотариална покана, с
която „К.Х.“ ООД уведомява Г., че строежът на сградата е завършен окончателно и
че дължи прехвърляне на идеалните части от собствеността върху УПИ ІV-329а от
кв. 3 по плана на гр. София, м. „Люлин-център“ на „К.Х.“ ООД или на посочени от
него трети лица. В нотариалната покана адресантът е посочил, че прилага
удостоверението за въвеждане в експлоатация и декларация-списък на третите лица
– собственици на самостоятелни обекти в сградата, на които Г. следвало да
прехвърли съответната идеална част от собствеността на поземления имот.
Според
т. 5.1 А.Г. е дължал изпълнение на задължението си в едномесечен срок, който
изтича на 16.12.2016 г.
На първо
място, след като „К.Х.“ ООД е посочил, че желае собствеността върху идеалните
части от УПИ ІV-329а, кв. 3 по плана на гр. София, м. „Люлин-център“ да бъдат
прехвърлени на третите лица, собственици на обекти съгласно сключени с тях
предварителни договори, дружеството е следвало да окаже на
собственика-учредител необходимото съдействие за това, като посочи техни
адреси, площ на притежаваните обекти и съответните идеални части. След като
изпълнител на строежа съгласно одобрени архитектурни книжа е „К.Х.“ ООД, той е
субектът, разполагащ с информация, необходима за надлежно изпълнение на
задължението на А.Г.. Поради това последният е предприел незабавно мерки за
подготовка на предстоящите разпоредителни сделки, като с нотариална покана от
22.11.2016 г., получена от управителя К.Т.К.на 12.12.2016 г. е потърсил
съдействие от кредитора си за данни на собствениците и притежавани от тях
обекти с цел определяне на идеалните части, собствеността върху които Г. е
дължал да им прехвърли.
От
представената по делото електронна кореспонденция между адв. А. Чобанова,
упълномощен представител на А.Г. и К.К.като управител на „К.Х.“ ООД се
установява, че на 06.12.2016 г. адв. Ч.е помолила за данни на собствениците на
обекти, необходими за изповядване на сделките по прехвърляне на идеалните части
от поземления имот и е уведомила К., че са запазени датите 13.12.2016 г. и
14.12.2016 г. при нотариус Т.В.с посочен адрес на кантората.
На
10.12.2016 г. К.К.е отговорил, че данните ги има в нотариалните актове и че
всеки от собствениците поема разноските по сделката.
До „К.Х.“
ООД, представлявано от инж. К.К.е изпратена покана, в която А.Г. го е поканил да
се яви на 13.12.2016 г. в 09.00 часа в кантората на нотариус Т.В.за изповядване
на сделката по прехвърляне собствеността върху идеалните части от УПИ ІV-329а в
кв. 3, както и молба за представяне на нотариален акт за придобитите от „К.Х.“
ООД имоти в сградата, таблица за площоразпределението на имотите, оригинал на
разрешение за ползване – акт № 16 и др. Поканата е изпратена чрез „Еконт“ с
товарителница № *********.
По данни
от фирмата пратката с товарителница № ********* е получена на 10.12.2016 г. от
инж. К., но не е представен подписан екземпляр за връщане към подателя с
обратна и стокова разписка.
Към
подаденото на 24.02.2017 г. възражение срещу заповед от 19.01.2017 г. по
ч.гр.д. № 72623/2016 г. по описа на СРС, 43 състав, приложено по гр.д. №
6810/2017 г. са приложени 19 на брой нотариални акта, от които е видно, че на
13.12.2016 г., 14.12.2016 г., 15.12.2016 г. и на 22.12.2016 г. А.Г. е
прехвърлил идеални части от правото на собственост върху УПИ ІV-329а на
собственици на самостоятелни обекти в жилищна сграда с магазини и
кафе-сладкарница – бл. 761.
Във
връчената на 16.11.2016 г. на представителя на ответника в настоящото
производство декларация (л. 66 от делото) са посочени обектите и три имена на
техните собственици. Тази информация е крайно недостатъчна за собственика на
УПИ ІV-329а от кв. 3 по плана на гр. София, м. „Люлин-център“ А.Г.Г., за да
изпълни надлежно задължението си по т. 5.1. от договора от 08.08.2005 г.
Въпреки това, в рамките на едномесечния срок от узнаване, че разрешението за
ползване е издадено, той е успял да прехвърли собствеността на значителна част
от идеалните части върху поземления имот. Това води до извода, че въпреки
неоказаното от кредитора му „К.Х.“ ООД съдействие, Г. е положил максимални
усилия и е успял да изпълни задължението си.
По
делото липсват доказателства „К.Х.“ ООД да е посочил данни за лицата О.А.Л.,
собственик на ателие 4.6 и на Х.С.Й.– собственик на магазин 5 и магазин 6. Не
представя доказателства негов представител да се е явил на посочените в
поканата дати през декември 2016 г., за да получи в собственост идеалните части
от УПИ, върху който е изградена сградата, съответстващи на магазин 3, магазин 7
и гаражи 6, 7 и 11, съгласно изходяща от управителя на „К.Х.“ ООД декларация от
08.11.2016 г.
При така
установените по делото факти, съдът приема, че кредиторът е изпаднал в забава,
като е възпрепятствал своевременното изпълнение на задължението на А.Г.. Това
освобождава Г. от собствената му забава, поради което не са налице
предпоставките за ангажиране на отговорността му да заплати неустойка по т. 10
от договор от 08.08.2005 г.
При този
изход на спора, разноски се дължат на ответника, като на 15.02.2019 г. е
представен списък по чл. 80 от ГПК за разноски в размер на 6 600 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „К.Х.“ ООД, ЕИК *******срещу А.Г.Г.,
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
за признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от 150 000 лева,
представляваща неустойка по т. 10 от договор за учредяване на право на строеж
върху недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда съгласно
нотариален акт № 175, том І, рег. № 3993, дело № 149/08.08.2005 г. на нотариус
рег. № 074 на НК, ведно със законната лихва от 12.12.2016 г. до окончателното
изплащане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 от ГПК от 19.01.2017 г. по ч.гр.д. № 72623/2016
г. по описа на СРС, 43 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, „К.Х.“ ООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Г.Г., ЕГН **********, съдебен
адрес ***, офис № 333 сумата от 6 600 лева разноски за производството.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: