РЕШЕНИЕ
№
268
гр. Враца 05.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 07.07.2020г., седми
юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и в
присъствието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ като
разгледа докладваното от съдия ВАСИЛЕВА КАНД №109 по описа на АдмС – Враца за
2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
сл.от АПК във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е въз основа на
постъпила касационна жалба от Р.Р.И. ***
против РЕШЕНИЕ №406 от 23.12.2019г., постановено по анд №944 по описа за 2019г. на
Районен съд Враца, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба
серия К №1604129 на ОД на МВР Враца,
издаден на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.5 от ЗДвП за налагане на административно наказание глоба в
размер на 600лв. за нарушение на чл.21 ал.1 от същия закон.
В жалбата се релевират оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния
и процесуалния закон – отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 и
т.2 НПК. Иска се отмяна на решението и
на потвърдения с него ЕФНГ. Заявява се, че неправилно наказанието е наложено по специалната
процедура, предвидена в чл.189 ал.4 от ЗДвП, а не по общия ред с издаване на наказателно постановление, като се изтъква, че логическото и езиково
тълкуване на израза „в отсъствие на
контролен орган“ е неиздържано, съдът си
е позволил да даде разширително прилагане
на правната норма, тъй като използваната за установяване на скоростта мобилна
система не може да работи без присъствието на лице, което да я пуска в действие,
да оперира с нея и да я изключва. Сочи се, че неправилно приложената
процедура е ограничила правото на защита
на санкционираното лице.
Ответникът по касационната жалба, ОД на
МВР – Враца, не е изразил
становище по същата.
Участващият в касационното производство
прокурор дава заключение, че решението на РС – Враца е неправилно, тъй като редакцията
на чл.189 ал.4 от ЗДвП към м.март 2017г. не позволява прилагането на предвидената в тази разпоредба специална
процедура при установяване на
нарушението с мобилно устройство.
В настоящото
производство от страните не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Административен съд – Враца, в качеството си на касационна инстанция,
като взе предвид наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на
чл. 218 АПК, приема следното:
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал.1 АПК 14-дневен срок от надлежна
страна срещу подлежащ на касационна проверка валиден и допустим съдебен акт,
при което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение РС – Враца е потвърдил електронен фиш за налагане на
глоба серия К №1604129 на ОД на МВР –
Враца, издаден на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.1 т.5 ЗДвП, с който на
касатора е наложено
административно наказание глоба в размер на 600 лв. за нарушение на чл.21, ал.1 ЗДвП. За да стигне до този извод, съдът е приел, че същият е издаден от
компетентен орган, при спазване на установената в чл.189, ал.4 ЗДвП форма, като
съдържа всички лимитативно посочени в този текст реквизити.
Касационният състав приема, че при постановяване на съдебния си акт
въззивният съд не е допуснал нарушения на
материалния закон, довели до постановяване на неправилно решение. Съдът
е проявил процесуална активност, като е събрал всички относими към спора
доказателства, които е обсъдил поотделно
и в тяхната съвкупност и се е мотивирал
защо е достигнал до крайния си
извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш. Обсъдени са
всички възражения, посочени във въззивната жалба и са изложени съображения за
несъстоятелността на същите, които изцяло се възприемат от настоящия касационен
състав. В съответствие със събраните
доказателства и при правилното прилагане на материалния закон, първостепенният
съд е приел, че нарушението е безспорно
установено чрез техническо средство за контрол
–мобилна система за видеоконтрол TFR1-M,
№4835, с ид.№611, която
е одобрен вид средство за измерване, със
срок на валидност до 24.02.2020г., електронният фиш, предмет на разглеждане,
съдържа всички реквизити, изискуеми от закона, правната квалификация
съответства на извършеното нарушение и правилно е приложена санкционната
норма.В съответствие с текста на закона е и изводът, че при осъществяване на
облекчената процедура по налагане на наказание по чл.189 ал.4 от ЗДвП /
редакция ДВ бр.101/2016г., в сила от 21.01.2017г./ е спазено изискването установяването на скоростта на превозното
средство да стане с автоматизирано
техническо средство, което по смисъла на
§6 т.65 от ДР на ЗДвП / редакция ДВ бр.19/2015г./ може да бъде както мобилно, така и стационарно,
като са събрани доказателства за неговата годност към датата на
установяване на нарушението. Отчетено е от съда, че при осъществяване на контрола е изготвен
снимков материал за заснемане на мястото
на извършване на нарушението. Обосновано първостепенният съд е приел, че
изискването на закона за отсъствие на
контролен орган се отнася за
времето на издаване на ЕФ, а не
за момента на констатиране
на нарушението, за който момент е
необходимо единствено контролният орган
да не извършва манипулация върху
средството за контрол след първоначалното му поставяне, което е било доказано чрез показанията на разпитания свидетел, които не са били оспорени и
опровергани от настоящия касатор. Обстоятелството, че ЕФ не съдържа всички
реквизити на АУАН и НП, не опорочава същия, тъй като той е крайният акт от предвидена в ЗДвП процедура,
която е специална по отношение на
процедурата за налагане на
административни наказания по ЗАНН и в която
е посочено какво да бъде съдържанието на ЕФ. Изводите на съда, че настоящият касатор може да бъде
субект на наложената санкция като
ползвател на заснетото МПС, след подадена декларация от
собственика, са законосъобразни. Възражението за ограничаване на правото на
защита на санкционираното лице при прилагане на процедурата за налагане на наказание чрез ЕФ, е
неоснователно, тъй като право на законодателя
е да предвиди по какъв начин същият може да се оспори, освен това
касаторът не сочи какви други възражения би направил относно извършеното от него деяние, ако беше
санкциониран по общия ред. Приемайки оспореният пред него ЕФ за
законосъобразен, въззивният съд не е
допуснал нарушение на материалния закон
и съществено нарушение на процесуалните
правила. С оглед последващите промени в ЗДвП и Наредба №8121з-532/2015г.
действието на цитираното от касатора ТР по ТД №1/2014г. на ВАС е отпаднало.
При служебна проверка на решението
съобразно чл.218 ал.2 от АПК на основания извън посочените в касационната
жалба, съдът не намира такива, които да сочат на отмяна на оспорения съдебен
акт. Същият е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор, при
правилно прилагане на материалния закон.
По тези
съображения жалбата следва да се отхвърли, а оспореното решение като правилно
да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221
ал.2 вр.чл.218 от АПК Административен
съд – Враца
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА
РЕШЕНИЕ №406/23.12.2019 г.,
постановено по анд № 944 по описа за 2019г. на Районен съд Враца
, с което е потвърден издаденият против Р.Р.И. *** Електронен фиш за налагане на глоба серия К №1604129
на ОД на МВР Враца.
Решението е
окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.