Р Е
Ш Е Н
И Е № 260001
Гр. Кюстендил 18.08.2020 г.
В и м е т о
н а н а р о д а
Кюстендилският окръжен съд в публичното заседание на осми юли
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ мл.с.
при секретаря Мая Стойнева,
като разгледа докладваното от съдия Цекова ВНЧХД № 38 по описа за 2019 год. и,
за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по глава ХХІ НПК във вр. с
чл. 431 ал.2 НПК. Образувано е по ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на частния тъжиттел и граждански ищец И.Й.К.,***, подадена чрез защитника
му адв. Е.А. срещу Присъда № 89/14.11.2018 г. на
ДнРС, постановена по НЧХД № 1214/2016 г. по описа на този
съд, с която подсъдимата Л.Л.П. е призната за невиновна в извършване на престъпление
по чл.148 ал.2във вр. с ал.1 т.2, 3 и 4 във вр. с чл.147 ал.1 предл. І и ІІ НК. С присъдата е отхвърлен предявения граждански иск за сумата
от ******* лв. за причинени
от престъплението неимуществени вреди на пострадалия –частен тъжител И.К. и последният е осъден да
заплати разноските на подсъдимата в размер на ******* лв. Във въззивната
жалба и допълнението към нея релевирани
са оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата по съображения, че като е допуснала публикуването на клеветнически твърдения по отношение
на жалбоподателя К., подсъдимата в качеството й на главен редактор
на в.”В.”, без да провери
съобразно правилата на добрата журналистическа
практика съответните твърдения, без значение от кого
произхождат, е осъществила от обективна и субективна страна фактическия състав на частното обвинение
с посочената правна квалификация, като в допълнението към въззивната жалба са развити пространни
доводи за същността на престъплението”клевета”. Моли се за отмяна на оправдателната
присъда и постановяване на нова осъдителна
присъда с уважаване на гражданския иск, както и се
претендират разноски за двете съдебни
инстанции. Доказателствени искания в
жалбата не са направени.
В с.з. жалбата се
поддържа от частиня тъжител и неговият повереник адв.Е.А. и се пледира
от защитата за отмяна на оправдателната присъда и постановяване на нова
осъдителна присъда по отношение подсъдимата Л.П. по съображииня , че
текста, от който частният тъжител се чувства засегнат в статията на в.“В.“ не е
цитат, а плод на авторството на изготвилия статията. Безспорно е доказано в І-инстанционното производство, че по отношение на частния
тъжител не е образувано досъдебно прозиводство, нито има
съставен АУАН или наказателно постановление за държане или разпространение на
акцизни стоки без бандерол, а свидетелите В. М.
и К. П. са разговаряли именно с подсъдимата акато
главен редактор тогава на в.“В.“ и именно на нея са предоставили информацията,
която е опровергана и в този смисъл тъжителят е оклеветен и дълбоко засегнат от
публикацията .Много е удобна тази формулировка на авторство на статията като
„Екип на в.В.“, но всъщност от разпита на свидетелите във въззивното
производство се установи, че всичко се е вършело под ръководството на главния
редактор.
Защитникът
на подсъдимата адв.М.П. пледира за потвържадване на оправдателната присъда като правилна и
законосъобразна, тъй като и от разпита на свидетелите във въззивното
прозиводство не е установено авторството на статията от
подсъдимата Л.П.. Всички твърдения в статията са били изнесени от уволнените
служители В. М. и К. П., които са знаели за извършеното на тъжителя през м.февруари 2016 г. претърсване. А в
тъжбата дори не се твърди авторство на статията от подсъдимата, а е посочено,
че конкретната статия е публикувана със знанието и след одобрението на главния
редактор.Свидетелите разкриха начина на писане и публикуване по принцип на
статия при изнесени факти от други лица – как се сформира екип, който работи по
конкретната статия и как се проучват фактите и едва след това се поставя за
отпечатване. Главният редактор има определени трудови функции и има
по-отговорна позиция от останалите служители във вестника, но и той е един
служител .Осевен това сатитята
като цяло е насочена към начина на управление и кадровата политика в общинското
предприятие от неговия директор. Правото на получаване и разпространение на
информация е едно от основните права в ЕС и то е обект на множество съдебни акотве, цитирани от защитата.
Подсъдимата П. в лична защита изрази
съгласие с пелдоарията на защитника си и заяви, че тя
не е автор на тази статия. Тя не оспори, че е приела двамата мъже, дали
въпросната информация, но те са носели всичко написано. Журналистът записва
казаното му от явилото се в редакцията лице, но той няма инструментариума на
прокурор или съдия за проверка на изнесената информация, заяви подс.П..
Като последна дума подсъдимата П. поиска
да бъде оправдана.
КнОС, след
преценяване на доводите във въззивната жалба и след
собствено обсъждане на събраните по делото доказателства, в рамките на
предвидените му по чл.313 и сл НПК правомощия, намери въззивната
жалба за допустима като подаден в законовия срок и от надлежна страна, но за неоснователна. Съображенията за това са следните:
С атакуваната присъда подсъдимата Л. Л. П.,
настоящ адрес ***, ЕГН ********** е
призната ЗА НЕВИНОВНА в това, че в качеството
й на длъжностно лице – Главен редактор
на регионален всекидневник „В.“ чрез публикация на статия
„***************************************“
от 10.03.2016 г. в регионален
вестник „В.“ и в електронната
интернет страница на същото издание
на адрес http//www.via**anews.com,
и по-конкретно с думите: „***************************************.“
на 10.03.2016 г. в същото печатно издание и електронната му интернет страница, е разпространила за И. Й. К., в качеството му на
длъжностно лице – ***** в звено „****“ на ОП „************“
гр. Кюстендил позорни обстоятелства
и му е приписала престъпление, което не е извършил - престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с
ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с
чл. 147, ал.
1, пр. 1 и
пр. 2 от
НК и на основание чл.
304 НПК е оправдана
по така повдигнатото
й обвинение.
С присъдата е отхвърлен предявения от частния тъжител срещу подсъдимата павлова
граждански иск в размер на
******* (*********) лева за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени срам, унижение, огорчение в резултат на престъплението
по чл. 148,
ал. 2 във
вр. с ал. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, във вр. с
чл. 147, ал.
1, пр. 1 и
пр. 2 от НК, ведно със законната
лихва, считано от датата на
престъплението до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен и частния тъжител И.
К. е осъден ад
заплати на подсъдимата сумата *****(*****)
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Районният съд е установил правилно
фактическата обстановка по делото, съгласно която към 10.03.2016 г. тъжителят е
работил по трудов договор на длъжност“*****“ в звено“**** на ОП“*******“в община
Кюстендил, а подсъдимата е била главен редактор на регионалния всекидневник за
Югозападна Бългаиря в.“В.“.
На 10.03.2016 г. във в.“В.“ е
публикувана статия със заглавие „ *******************************“. Основна
тема на статията е кадровата политика на общинското предприятие и връзките на
работещите в него с хора от други институции, какот и
довйният стандарт към различинте
служители. В този контекст в съдържанието на статията относно тъжителя К. е
записано следното : „***************************************.“
Статията
е написана по дадена информация от свидетелите В. М. и К. П., които са
отишли в редакцията на вестника и се срещнали с подсъдимата като главен редактор,
а „едно момиче“ е записвало на компютър казаното от тях. Статията е подписана
за автор от “екип на в.В.“. Идеята на двамата свидетели е била да посочат
кадровата политика в посоченото предприятие и двойния стандарт в него, като св. М. е казал, че не е
споменавал имена. Изнесените от двамата свидетели данни са били записани на
електронен носител и са предадени впоследствие точно и в статията. Към
6.02.2018 г./вж Справката на л.87 от делото на ДнРС/електронният носител не се съхранява и не може да се
определи екипа, взел участие в подготовката и написването на статията. Хонорар
за статията не е заплащан, като в нея е публикувана и снимка на свидетелите М.
и П. и статията не е плод на журналистическо разследване, а на предоставена
лично от граждани в редакцията информация.
От представения Протокол за извършена
проверка в помещение – ж.к.“********“ № ****
вх.** ет.** ап.** , съставен от Й. Вл.Д.-****** ОД
МВР – Кюстендил, на основание чл.83 ЗМВР по сигнал за съхраняване и търговия с
акцизни стоки без бандерол и извършена проверката в присъствието на обитателя Д.
Д.а К.а е установено, че не са намерени забранени от закона вещи. Действия по
претърсване и изземване в същото жилище, обитавано и от частния тъжител И. К., не
са извършавни, установено от представена справка от КнРС.
След справка в информационните системи на
Агенция“*****“ е установено, че срещу тъжителя няма данни за съставени АУАН,
респ. и за издадени наказателни постановления, установено от писмо от
21.02.2017 г. на Агенция“*****“/на л. 17 от делото на ДнРС/.
Тъжителят след публикуване на статията не си е
вдигал телефона, не искал да разговаря с никого и дори според разпитаните
свидетели-негови колеги – Д. Д., С. К., Д. Т.-
е бил на път да се раздели с жена си, но е преодолял това благодарение
на приятели.
Във въззивното производство се положиха усилия от страна на
съда, с цел установяване обективната истина, респ.авторството на статията и
връзката на подсъдимата с нея, в резултат на което се събраха нови гласни и
писмени доказателства, допълващи горната фактическа обстановка.
От показанията на свидетелите Ю. К.,
репортер във в.“В.“ през 2016 г. и сега, Н. Ш– коректор във вестника и работещ
в него от 2002 г.,С. Б.– редактор във в.“В.“ и към настоящия момент се
установиха общите принципи на работа в редакцията на вестника, когато се
получат сигнали от граждани. При идване лично на гражданин в редакцията той е запитван
какъв е проблема и в зависимост от това е насочван към репортер, работещ по
темата/ако има такъв/ или към главния редактор, ако желае. По-нататък работата
продължава от репортера или от главния редактор, които събират различни мнения,
сглобяват статията и след това материалът отива в папка ** – на редактора. Св.Б. оформя задните страници на
вестника, като уведомява гл.редактор какви новини има и главният редактор определя
кое да се публикува на първата страница, защото това е лицето на вестника. От
името на редакцията на в.“В.“ като автор се публикуват статии тогава, когато когато по статията работя двама-трима човека. Св.Б. не
знае, при предявяването й на процесната статия, дали
е имало случаи, в които подсъдимата като гл.редактор да е публикувала новини на
сайта, използвайки означението“редакционен екип на в.В.“.
Св.К. в насока функциите на главния
редактор е заявила, че гл.редактор казва дали да се отпечата или не даден
материал и преди публикуване на материалите трябва те да се прегледат от
гл.редактор. По принцип когато дойдат граждани в редакцията, статията изготвя
този, който ги изслушва, като се прави проверка на достоверността на
информацията от изготвящия.
А задълженията на св.Ш. като коректор е да
гледа текстовете за правописни грешки. Статията при него пристига по електронен
път, понякога текстът идва без заглавие. Редът е репортерът или кореспондентът
да напишат текста, след това го чете редактор
и селдтова идва при коректора Ш.. Това е редът
за всички статии, вкл. и подписани от екип на вестника. И този свидетел заяви,
че когато статията е подписана от екип на вестника, не може да каже кой
конкретно я изпраща.
Св.К., отговорен секретар във в.“В.“, е
продължил съобщеното от св.Ш., че гл.редактор изпраща материалите на коректора
и след това материалът пристига при него. Когато една статия е публикувана от
екип на в.“В.“, тя минава веднъж или два пъти да се изчете от гл.редактор и
тогава идва при св.К.. И този свидетел е заявил, че ако материалът е авторски,
т.е. по него е работил един човек, се слага името на репортера. А когато работи
повече от един репортер,тогава статията се подписва от екип.
Собственик на в.“В.“ е “******“**** от
самото му създаване, а негов управител е св.Д. С. , която беше разпитана като
свидетел от въззивния съд. Тя заяви, че съвсем малко
време се е занимавала с вестника, а след отва с него
се е занимавал гл.редактор, т.е. подсъдимата. При пускане на статия без автор за
тази публикация носи отговорност гл.редактор. Св.С. заяви, че подсъдимата като
гл.редактор е превърнала вестника в „жълта преса“ и им е създала доста
проблеми, но сега вече има друг гл.редактор.
При така установеното в двете съдебни
инстанции по фактите се налага правния извод, до който законосъобразно е
стигнал и районният съд, за несъставомерност на
частното обвинение поради неустановеност на авторството на деянието.
При така установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че с написаното в статията
от 10.03.2016 г. изречение от посочената статия във в.”В.” : ***********************************.“ не е доказано авторството на
престъплението”клевета” с правна квалификация чл.148 ал.2 във вр. с ал.1 т.2,3 и 4 вр. с чл.147 ал.1 предл.І
и ІІ НК.
В допълнение на приетото от І-инстанционния съд следва да се посочи, че основният
състав на престъплението „клевета” е уреден в чл.147 ал.1 НК, съгласно който
престъплението е извършено, ако се
разгласи позорно обстоятелство за
другиго или му се припише престъпление. В
случая частното обвинение е за приписано престъпление на тъжителя за държане на
акцизни стоки без бандерол.
От протокола за извършена проверка,
справката от районен съд-кюстендил и от Агенция“*****“
е установено, че претърсване и изземване в жилището на тъжителя от следствени
органи не е правено, както и не са му съставяни АУАН и НП от „Агенция“*****“.
Т.е. изложеното в статията е невярно, което обуславя обективна съставомерност на обвинението.
Тъй като обаче безспорно е установено, че
статията е подписана от екип на в.“В.“, а не от конкретно лице, въпреки
установените ръководни функции на главния редактор, каквато е била подсъдимата
към 10.03.2016 г., не се установи тя да е написала статията, т.е тя да е
осъществила нито една от двете форми на изпълнителното деяние на
престъплението“клевета“. Защото тя е посочена като подсъдима от частния тъжител
и с тъжбата е опискано привличането й към наказателна
отговорност. Това обаче изисква лично тя да
е разгласила горепосочените позорни обстоятелства за тъжителя и да му е приписала престъпление. В тази
връзка от разпитаните пред въззивния съд свидетели се
установи еднозначно, че когато по 1 статия са работили двама или трима човека,
т.е повече от един човек, тя е подписвана от екип на в.“В.“. Това, че гл.редактор
е определял кое къде да се публикува и е преглеждал изготвените материали преди
корекцията и отпечатването им не прави
автоматично подсъдимата в качеството й на главен редактор автор на статията. Не
е достатъчен за доказване на авторството на подсъдимата и факта, че двамата
свидетели М. и П. са отишли при нея като главен редактор и на нея са разказали
информацията за кадровата политика и
двойния стандарт в общинското предприятие, за да се приеме тя автоматично за
автор на статията. От разпитаните пред въззивния съд
свидетели и особено от с.К. се установи, че когато статията е подписана от екип
на вестника, тя трябва да се прочете поне два пъти от главния редактор. От това
следва извода, че подсъдимата като главен редактор е била запозната със
съдържанието на процесната статия. Но това също не
означава, че тя, като е допуснала отпечатването й, по този начин е разгласила
позорни обстоятелства и е приписала престъпление на тъжителя, по простата
причина, че не се установи тя да е неин автор. Въпреки че не се установи
конкретно кой е работил по процесната статия и дали и
на кого тя е била разпределена от гл.редактор, изслушал свидетелите, не може да
се приеме за несъмнено, както изисква разп.на чл.303 НПК, че щом ги е изслушала, то тя е и автор на статията. Дори това да е житейски
вярно, то остана недоказано по делото и в двете съдебни инстанции. Това, което
категорично се установи приед въззивния
съд от разипитаните пред него свидетели е, че при
работа от повече от един човек по една статия тя се публикува от екип на
вестника. Дори това да е много удобна позиция, както твърди повереника
на частния тъжител, на подсъдимата да прикрива авторството си над статията, то
авторството й не е доказано с нужната степен на безспорност и категоричност,
каквато се изисква за една осъдителна присъда.
След
като е недоказано авторството, а наказателната отговорност е лична, то няма как
и е безпредметно да се обсъжда субективната страна на престъплението, след като
не е доказано именно извършителят на престъплението, въпреки доказаната
обективна съставомерност – разгласяване на позорни
обстоятелства и приписване на престъпление.
Поради недоказаност на авторството на
престъплението”клевета”, при което позорните обстоятелства и приписването на
престъпление е разпространено в случая чрез печатно произведение,
законосъобразно и правилно ДнРС е приел, че
подсъдимата не е извършила описаното в тъжбата престъпление, признал я е за
невиновна и я е оправдал по частното обвинение с горепосочената правна
квалификация. Този резултат не се променя от събраните допълнителни писмени и
гласни доказателства във въззивното прозиводство, вкл. и длъжностната характеристика на гл.редактор
и на останалите служители във вестника.
С изложените съображения съдът даде отговор
на въззивника защо не възприема доводите във въззивната жалба за постановяване на обратен резултат по
делото и защо ги намира за неоснователни.
При служебната проверка на присъдата съдът
не намери основания за нейната отмяна и като правилна и законосъобразна счита,
че атакуваната присъда следва да бъде
потвърдена с настоящото решение.
Водим от изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 89/14.11.2018 г. на ДнРС, постановена
по НЧХД № 1214/2016 г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: