Определение по дело №1406/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Постъпило е искане от Г.А.К. ***, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-000725/19.06.23г. на пол.инсп. в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Варна, с която на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 172, ал. 1 ЗДвП, спрямо К., в качеството му на водач на МПС-Грейт Уолт Волекс Ц-30 с рег.№ ***, собственост на „Петрол Транс Експрес“ЕООД-клон София, е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б.“б“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача, до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца, за това че на 18.06.23г. в 5:20ч. в гр. Варна на ул.“Девня“ до кръстовището с ул.“Пробуда“ , употребява автомобила след като е употребил наркотични вещества или техни аналози – Бензодиазипини, установено с техническо средство Dreger Drug Test 5000 ARРК-0014.

К. твърди, че заповедта е незаконосъобразна поради неправилно приложение на материалния закон, т. к. не е употребявал наркотици и не може да си обясни положителния резултат от теста. Молителят е дал кръв и урина за токсикохимичен анализ в друга лаборатория „СМДТ Лаборекспрес 2000“ ООД , като резултатът е негативен. Въпреки това е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-000725/19.06.23г.

Твърди, че поради наложената ЗПАМ ще претърпи значителни и трудно поправими вреди, т. к. с управлението на автомобила удовлетворява нуждите си от трудови доходи за него и за семейството му, а също така вози и други лица до работното им място.

Прави искане съдът да постанови определение, с което да се спре предварителното изпълнение на заповедта.

Настоящият съдебен състав като съобрази доводите в жалбата и приложените към административната преписка доказателства, намира искането за недопустимо , поради следното:

Съгласно чл. 166, ал.4 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е ЗДвП/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на ал.2. Съгласно ал.2 на чл. 166 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. По аргумент от цитираните приложими разпоредби на АПК, за да е допустимо искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на даден административен акт, трябва да е налице образувано производство по обжалване не законосъобразността на самия административен акт от субекта, поискал спиране на изпълнението му. В случая е безспорно, че към датата на подаване на жалбата и към датата на настоящото закрито заседание Г.А.К. не е оспорил Заповедта за налагане на ПАМ, тъй като няма образувано административно дело по такова оспорване.

Упражняването на правото на оспорване на заповедта е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на искането за спиране изпълнението на Заповедта за налагане на ПАМ. Искането за спиране по чл. 166, ал.4 вр. ал.2 от АПК е допустимо за разглеждане по същество, ако е предявено едновременно с обжалване на самия административен акт или след това.

Поради липсата на образувано съдебно дело по обжалване на Заповедта, направеното искане за спиране на предварителното й изпълнение по силата на закона се явява недопустимо и следва да бъде оставено без разглеждане, а образуваното по повод на него частно административно дело - прекратено. Жалбоподателят не е установил наличието на висящо производство по оспорване на заповедта за налагане на ПАМ. В този случай жалбата се явява недопустима, поради което не е подлежи на разглеждане по същество от съда.

В този смисъл е установената съдебна практика.

Определение № 8162/16.06.2014 г. по адм.дело № 7375/2014 г., Определение № 834/17.01.2013 г. по адм.д. № 769/2013г; Определение № 1513/ 31.01.2013 г. по адм. д. № 1134/2013г; Определение № 3681/17.03.2014 г. по адм.д. № 3187/2014 г. на Върховния административен съд и др.

Едва след образуване на съдебно дело по жалба срещу заповедта, съдът би могъл да разгледа искането за спиране по реда на чл. 166 от АПК – единствения възможен за предварително изпълнение, допуснато по силата на закона. Няма пречки тогава отново да бъде поискано спиране на предварително изпълнение, допуснато по силата на закона и тогава съдът ще дължи произнасяне именно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК.

Молителят следва да бъде осъден за заплати 10лв.за образуване на дело по сметка на АС-Варна, тъй като към искането липсва документ за внесена д.такса.

Водим от горните мотиви, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Г.А.К. ***, за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 23-0819-000725/19.06.23г. на пол.инсп. в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Варна.

ОСЪЖДА Г.А.К. с ЕГН ********** *** , да заплати в полза на Адм.съд-Варна 10/десет/лв. по сметка за държавни такси.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1406 /2023г. по описа на Административен съд Варна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от неговото съобщаване пред ВАС.

	Съдия: