Р Е Ш
Е Н И Е № 152
Гр. Нови пазар, 02.07.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен
съд – Нови пазар, 4 състав, в открито публично съдебно заседание от 09.06.2020 г., като разгледа докладваното
от районен съдия Петина Николова гр.д. № 1317 по описа на съда за 2019 г. при
секретаря Галина Александрова, за да се произнесе взе предвид следното:
С исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 422 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба вх. № 7343 от 01.10.2019 г., подадена от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. В.9009, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик” № 258, В.Таурс Г, представлявано от Управителите П.С.и Г.К., с пълномощник по делото ***М.М., срещу С.Б.В. с ЕГН ********** с пост. адрес: ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 833 по описа на НПРС за 2019 г. Вземането на дружеството касаело главница от 572,55 лв. за неплатена ел. енергия за обект, намиращ се в село М., област Ш., ул. ***; мораторна лихва в размер на 11,79 лв. за периода от падежа на всяка фактура до 13.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 24.06.2019 г. до окончателното плащане, както и направените по заповедното производство разноски. За задължението за обект с абонатен № *** в с. М., обл. Ш., ул. „***, кл. ном. *** били издадени следните фактури за консумирана и незаплатена електрическа енергия: № ********** от 21.01.2019 г.; № ********** от 20.02.2019 г.; № ********** от 19.03.2019 г., № ********** от 20.03.2019 г. и № ********** от 19.04.2019 г. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но длъжникът не бил намерен на адреса и заповедта била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането си. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Иска се заплащане на разноските и по настоящото исково производство.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но е подадено писмено становище, в което ***М. заявява, че в хода на установителното производство ответникът е направил плащане на дължимите суми за консумирана ел.енергия, като по този начин е признал иска. Ответникът не заплатил само направените разноски в заповедното и настоящ исково производство, затова моли съда да приеме исковете за основателни и доказани и да присъди направените разноски.
В предоставения на ответника срок за отговор такъв е депозиран от особения му представител, назначен от съда на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК. Заявява се допустимост на исковете. Особеният представител не се противопоставя на представените от ищеца доказателства. Не оспорва наличието на договорни отношение между страните, по повод доставка на ел. енергия.
В съдебно заседание особеният представител се явява и заявява, че след като вземането е погасено преди приключване на съдебното дирене, то съдът следва да съобрази това обстоятелство и да отхвърли предявените искове, а следователно и претенцията за разноските.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От представените по делото като писмени доказателства се установява, че ответникът С.Б.В. е потребител на ел. енергия – клиент на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. В.във връзка с доставка на ел. енергия в обект с абонатен номер № ***, намиращ се на адрес с. М., област Ш., ул. „***, клиентски номер ***.
В периода от 06.12.2018 г. до 04.04.2019 г. ответникът е ползвал електро енергия, която е останала неплатена. На същият е начислена и такса за възстановяване на прекъснато захранване. За ползваната ел. енергия и цитираната такса били издадени следните фактури за консумирана и незаплатена електрическа енергия: № ********** от 21.01.2019 г.; № ********** от 20.02.2019 г.; № ********** от 19.03.2019 г., № ********** от 20.03.2019 г. и № ********** от 19.04.2019 г. Те възлизали на обща стойност 575,55 лв.
Натрупала се и мораторна лихва в общ размер на 11,79 лв., като сбор от мораторните лихви върху сумата по всяка фактура от датата на падежа на всяка фактура, до 30.06.2019 г.
Ищецът подал заявление по чл. 410 от ГПК и в НПРС било образувано ч.гр.д. № ***г. на НПРС. Съдът издал заповед за изпълнение № 499 на 28.06.2019 г., за посочените суми – главница и мораторни лихви, както и за разноските по заповедното производство. Заповедта за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Видно е, както от становището на представителя на ищеца по делото, така и от приложеното по делото извлечение за фактури и плащания по клиентския номер на ответника, че задължението по търсената главница и мораторни лихви е било погасено в хода на настоящото установително производство.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:
С
исковата молба са предявени два иска – с правно основание чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД
и по чл. 86 от ЗЗД.
Правния
интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е
разпоредбата на чл. 415 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се
заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в
настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение
на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. на НПРС.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. С оглед разпоредбата на
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Този иск е
акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска
досежно главницата.
От
доказателствата по делото се установи, а и ответникът не оспорва, че е било
потребител на ел. енергия – абонат на ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр. В.до
продажбата на обекта касателно който е сключен договорът за доставка на
електрическа енергия, а именно обект абонатен № ***, намиращ се на адрес
с. М., област Ш., ул. „***, клиентски номер ***. Установява се също, че задължението
за главница и мораторни лихви в претендирните от ищеца размери е заплатено от
ответното дружество в хода на установителното производство.
Предвид
това и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК и с оглед разрешението на
ВКС по т. 9 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълкувателно дело № 4 по
описа за 2013 г. на ОСГТК, установителният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът с поведението си е станало причина за завеждането, както на ч.гр.д. № ***г. на НПРС, така и на настоящото установително производство. Поради това следва да отговаря за направените от ищеца разноски в двете производства. Наистина буквалният прочит на разпоредбата на чл. 78 от ГПК предполага тълкуването, че във всички случаи на отхвърлен иск, ищецът няма право да получи направените по делото разноски. Когато съдът прилага законовите разпоредби обаче следва да се води не само от буквата на закона, но и от неговия дух. Идеята на целия текст на чл. 78 от ГПК е страната, която неоснователно с поведението си е довела до това другата страна да направи разноски за водене на съдебен спор, да поеме отговорността за тези разноски. Затова в случаите. Когато делото е образувано въз основа на виновно поведение на едната страна, ако иска бъде отхвърлен само заради изпълнение в хода на процеса, то страната, която виновно е причинила завеждането на делото, следва да понесе и отговорността за разноските, ако ще и решението да е в нейна полза като краен резултат. Това е основният смисъл на закона и друго тълкуване би представлявало твърде буквалистичен подход към закона и би противоречало на неговия смисъл.
В заповедното производство направените по делото разноски са 25 лв. - държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение. В настоящото исково производство ищецът е заплатил държавна такса в размер на 75 лева и следва да му се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 150 лева. Освен това е направил разноски за особен представител в размер на 300 лв. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид това по аргумент от чл. 78, ал. 2 от ГПК той следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите за водене на заповедното и на исковото производство в общ размер на 600 лв.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. В.9009, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик” № 258, В.Таурс Г, представлявано от Управителите П.С.и Г.К., с пълномощник по делото ***М.М., с който да бъде установено, С.Б.В. с ЕГН ********** с пост. адрес: *** ДЪЛЖИ на ищеца СУМАТА от 572,55 лв. (петстотин седемдесет и два лева и петдесет и пет стотинки) – главница; мораторна лихва в размер на 11,79 лв. (единадесет лева и седемдесет и девет стотинки) за периода от падежа на посочената фактура до 30.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаването на заявлението на 24.06.2019 г. до окончателното плащане, поради изпълнение на ответника в хода на производството.
ОСЪЖДА С.Б.В. с ЕГН ********** с пост. адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. В.9009, район Владислав Варненчик, бул. „Владислав Варненчик” № 258, В.Таурс Г, представлявано от Управителите П.С.и Г.К., с пълномощник по делото ***М.М., направените по заповедното и исковото производство деловодни разноски в общ размер на 600 лв. (шестстотин лева).
Решението
подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок, който започва да тече от
връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Петина Николова