№ 17539
гр. София, 23.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 163 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. КОЮВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. КОЮВА Гражданско дело №
20231110153119 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.248, ал.1 ГПК.
По делото е постъпила молба по чл.248 ГПК с вх.№ 115466/08.04.2024г. от адв.В. В.М.,
процесуален представител на двамата ответника С. И. С. и Е. И. С., като се иска да се
присъдят разноски за заповедната част на производство по 300лв. за всеки от двамата
ответника, както и за исковата част още по 250лв. за всеки от двамата ответника.
Молбата е изпратена за становище на ищеца Т.С. ЕАД, като в указания срок от съда
такова е подадено с вх.№ 130633/19.04.2024г., като изцяло са оспорени доводите на двамата
ответника.
Съдът след като се запозна с делото установи от фактическа и правна страна
следното:
Молбата е подадена в определения в чл.248, ал.1 ГПК срок и от лице, което е
процесуален представител на двамата ответника по делото, като молбата е допустима, но по
същество е неоснователна.
По същество в молбата не се съдържат правни основания, които да оборват изводите
наведени от съда в решение № 5379/26.03.2024г. по отношение на присъдените в
производството разноски, като следва да се подчертае, че съдът не е обвързан по никакъв
начин от факта, че за двете части на едно и също производство/заповедно и исково/ двамата
ответника са представлявани от един и същ адвокат, което води до една и съща работа
свършена от адвоката по предявените искове.
Отделно от това за подаване на възражение по чл.414 ГПК не е предвидено заплащане
на адв.хонорар в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, затова не следва да се присъжда какъвто и да било адв.хонорар, дори ако в
последствие исковете се отхвърлят в исково производство. И не на последно място предвид
размера на предявените искове адв.хонорар в размер на 300лв. за подадено възражение по
чл.414 ГПК е прекалено завишен, особено когато се иска да се присъди такъв по отделно за
1
двамата ответника.
На следващо място следва да се добави, че съгласно чл.3 ГПК: „Участващите в
съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са
длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно
добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината.“, следователно
ответниците са нарушили тази разпоредба, като не са представили отказите от наследство
заедно с възраженията по чл.414 ГПК.
В крайна сметка съдът не е обвързан от исканията на адвокатите и предвидените
минимални размери по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения доколкото самата наредба няма характер на задължителен за
съда нормативен акт, а съдът следва да съобразява разноските с фактическата и правна
сложност на делото и размера на предявените в производството искове.
Съдът изцяло споделя мотивите на решението във връзка с определяне на разноските в
полза на двамата ответника по делото като не намира правни основания за преразглеждане
на решението си по реда на чл.248 ГПК в частта на разноските.
Поради всичко изложено молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да се
отхвърли изцяло.
Мотивиран от гореизложеното СЪДЪТ,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молба с вх.№ 115466/08.04.2024г.
подадена от адв.В. В.М., процесуален представител на двамата ответника С. И. С. и Е. И. С.,
с искане да се измени решение № 5379/26.03.2024г. в частта на разноските, като се присъдят
адв.възнаграждения в размер на още по 250 лева за всеки от двамата ответника за искова
част на производството, както и по 300лв. за всеки от двамата за заповедната част на
производството за подадени 2 бр.възражения по чл.414 ГПК, на основание чл.248 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частта жалба пред СГС в едноседмичен
срок от уведомяването на адвоката на двамата ответника.
ПРЕПИС да се изпрати на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2