№ 305
гр. Кюстендил, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, IV СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Веселина Д. Джонева
Членове:Елисавета Г. Деянчева
Мина Цв. Павлова
при участието на секретаря Теодора С. Димитрова
като разгледа докладваното от Елисавета Г. Деянчева Въззивно гражданско
дело № 20241500500464 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и
сл. от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба вх. № 8937/26.07.2024 г. от Ц. Л. З., с ЕГН
**********, с адрес: ******, чрез пълномощника адв. Б. И. от КАК, насочена против
Решение № 711 от 10.07.2024 г., постановено по гр.д. № 20241520100303 по описа на
Районен съд – Кюстендил за 2024 г., в частта му, в която първостепенният съд е приел,
че съществува вземане на **** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в
******, по отношение на въззивницата за сумата от 2 718, 16 лева /две хиляди
седемстотин и осемнадесет лева и 16 ст./, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит *** Стандарт №*** от 15.01.2020 г., към който е сключен Анекс
№4 от 18.12.2020 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410
от ГПК – 30.10.2023 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2372/2023 г. по
описа на КРС, до изплащане на задължението.
Твърди се, че в тази му част решението е неправило и незаконосъобразно.
Сочи се още, че било извършено плащане по процесния кредит в размер на
1538,55 лв., като не се оспорва, че сумата в размер на 3000 лв. била усвоена по него. В
този контекст се сочи, че погасяването на сумите било разписано в закона, а не, както е
приел кредитодателят.
1
При развитите доводи иска да бъде отменено изцяло първоинстанционното
решение.
Претендират се съдебно деловодните разноски за заповедното, исковото и
въззивното производство. Не се ангажират доказателствени искания.
В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в първоинстанционното производство **** ЕООД.
В същия процесуален срок е постъпила въззивна жалба с вх.
№9299/07.08.2024 г. и от **** ЕООД, насочена против Решение № 711 от 10.07.2024 г.,
постановено по гр.д. № 20241520100303 по описа на Районен съд – Кюстендил за 2024
г., в частта му, в която Договор потребителски кредит № *** е обявен за
недействителен и са отхвърлени претенциите на дружеството за Непогасено
падежирало договорно възнаграждение - 1429.87 лева, дължимо за периода от от
20.02.2021 г. до 03.03.2022г - дата на предсрочната изискуемост; 391.76 лева -
Обезщетение за забава за периода 21.02.2020 г. до 03.03.2022 г. и 1345.22 лева -
Обезщетение за забава за периода 03.03.2022 г. до 30.10.2023 г., относно дължими на
основание ДПК № ***.
Изрично се сочи, че съдебното решение в частта, с която са отхвърлени
претенциите за: възнаграждение за закупени допълнителни услуги по Договор за
потребителски кредит № ***, услуга „Фаст“ и услуга „Флекси“, ведно със законна
лихва, до окончателното изплащане на сумата, както и в частта с отхвърлените
обезщетения за забавено плащане, НЕ СЕ ОСПОРВА.
Наведени са доводи, че в процесния договор ясно била посочена методиката на
формирания годишен процент на разходите. Подобно изискване имало единствено при
наличието на референтен лихвен процент - арг. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като в случая
била спазена и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а именно, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република ***. В случая страните уговорили глобален
фиксиран размер на годишния лихвен процент, като в договора ясно бил посочен
процента на ГЛП и ГПР, както и точният размер на дължимите суми от длъжника.
В чл. VI. „Параметри“ на самия договор подробно били посочени размерът на
отпуснатата сума, размерите на ГПР и ГЛП, лихвеният процент на ден, дължимата
сума по кредита, размерът на възнаграждението по закупените допълнителни услуги
Фаст и Флески, общото задължение по договора и размерът на месечните вноски.
Информацията била предоставена на разбираем език и подробно - относно всяка сума,
която формира крайното задължение по договора. В чл. 5.2 от Общите условия, които
били неразделна част от договора и били подписани на всяка страница от длъжника,
подробно било посочено какво включва годишният процент на разходите, дали
подлежи на промяна и в какви валута и курс се отпуска сумата по заема.
Позовава се на пар. 1 от ДР на ЗПК, в който било посочено, че в ГПР не са
2
включени разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато
закупуването им не е задължително условие за получаване на кредита или за
получаването му при предлаганите условия, какъвто бил и настоящият случай, което е
изрично описано в договора и в клаузата за предоставяне за допълнителни услуги/.
Сочи се, че процесният договор отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9,
т.9а, т.10 и следващите ЗПК.
В случая получаването на допълнителни услуги не било задължително условие
за сключването на договора за кредит, доколкото компанията отпускала заеми, по
които даден клиент е избрал да закупи само една от услугите Фаст или Флекси, или
изобщо да не закупи такива услуги.
Отбелязана е разликата в правното значение и последиците на уговорени
допълнителните услуги по договори за потребителски кредит, в случаите, в които
ползването на тези допълнителни услуги е условие за предоставянето на кредит, от
една страна, и в случаите, в които ползването на такива услуги не е условие за
предоставяне на кредита, от друга страна.
В настоящия случай, закупувайки допълнителни услуги, кредитополучателят си
осигурявал допълнителна възможност във всеки един момент да поиска извършването
на някоя или на всички предоставени услуги, но закупуването им не било условие за
сключване на договора за кредит, нито за получаването на кредита при конкретните
условия. Таксата за предоставяне на услугата „отлагане и намаляване на вноски“ не
отговаряла на нито една от характеристиките на общ разход по кредита, поради което
не представлявала такъв разход и не следвало да участва във формирането на размера
на общите разходи по кредита за потребителя, както и поради това в размера на
годишния процент на разходите по чл. 19, ал. 1 ЗПК. Стойността, платима от
потребителя за допълнителна услуга в процесния случай, не била задължителен
разход, а се заплащала само ако потребителят поискал да има възможността да се
ползва от нея. Таксата за процесната допълнителна услуга би представлявала условие
за кредита, ако кредиторът изисквал от всеки кредитополучател да я заплати, за да му
предостави кредит при определените условия, а това безспорно не било така в случая.
Договорът бил напълно действителен, като породил своите правни последици за
страните. Съгласно чл. 26 от ЗЗД нищожността на отделни части не сочела нищожност
на договора, когато те били заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните
и части. От друга страна, предвид действителността на договора, не следвали
последиците на чл. 22 и чл. 23 от ЗПК.
С оглед изложеното и предвид наличието на действително договорно
правоотношение между страните и действителността на клаузата, уговаряща
договорното възнаграждение, следвало на ищеца да бъдат присъдени дължимите
задължения за договорно възнаграждение и лихви за забава. И доколкото договорът
бил сключен валидно, наред с клаузата за възнаградителна лихва, длъжникът дължал
заплащане осен на предоставения кредит и на уговорената в договора възнаградителна
лихва.
Предвид гореизложеното се иска решението да бъде отменено в атакуваната
част и вместо него постановено ново, с което да бъде установено съществуването на
вземане в полза на „*** ***” ЕООД срещу длъжника ни Ц. Л. З. за непогасено
падежирало договорно възнаграждение - 1429.87 лева, дължимо за периода от
20.02.2021 г. до 03.03.2022 г. - дата на предсрочната изискуемост; 391.76 лева -
3
Обезщетение за забава за периода 21.02.2020 г. до 03.03.2022 г. и 1345.22 лева -
Обезщетение за забава за периода 03.03.2022 г. до 30.10.2023 г., дължими на основание
ДПК № ***, ведно със законна лихва от входиране на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Претендират се и сторените деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил отговор на тази въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, който чрез пълномощника си застъпва тезата, че
жалба се явява неоснователна, а решението на Кюстендилския районен съд в
обжалваната му част - правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззивникът Ц. Л. З., чрез пълномощника си, поддържа
въззивната жалба и оспорва основателността на въвзивната жалба, подадена от ****
ЕООД. Последното, чрез писмено становище на своя процесуален представител,
поддържа подадената от дружеството въззивната жалба, като оспорва основателността
на въззивната жалба, подадена от Ц. Л. З..
При извършване на контрол за законосъобразност и правилност на
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивните жалби,
настоящата инстанция, след преценка на събраните доказателства пред първата
инстанция, намира, следното от фактическа страна:
Производството пред Районен съд – Кюстендил е образувано по искова молба от
„*** ***” ЕООД против Ц. Л. З., с което да бъде признато за установено
съществуването на вземане в полза на ищцовото дружество срещу ответника,
възникнало на основание неизпълнение по Договор за потребителски кредит № ***, в
общ размер на 5 885, 01 лева, от които: 2 718, 16 лева главница; 1 429, 87 лева
договорно възнаграждение; 391, 76 лева – обезщетение за забава за периода от
21.02.2020 г. до 03.03.2022 г.; 1 345, 22 лева – обезщетение за забава за периода от
03.03.2022 г. до 30.10.2023 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда – 30.10.2023 г., до изплащане на
вземането. Кумулативно е отправено и искане съдът да осъди Ц. Л. З. да заплати на
„*** ***” ЕООД задължение, възникнало на основание неизпълнение на Договор за
потребителски кредит № ***, както следва: 744, 70 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ и 2 444, 32 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно
със законната лихва. Претендират се и сторените разноски в заповедното и исковото
производство.
В исковата молба се твърди, че на 15.01.2020 г. между „*** ***” ЕООД, като
кредитор, и Ц. Л. З., като кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски
кредит № ***, по силата на който на ответника била предадена заемна сума в размер
на 3 000, 00 лв. срещу задължението на последния да погаси заема за 36 месеца при
ГПР от 49, 11 % и ГЛП от 41, 00 %. Общо дължимата сума по кредита се равнявала на
5 259, 00 лв., а размерът на месечната вноска по кредита възлизал на 146, 09 лв.
4
Договорено било още, че ответникът закупува и пакет от допълнителни услуги
„Фаст“ и „Флекси“ срещу обща цена от 3 810, 00 лв., платима на вноски от по 105, 83
лв. всяка. Така, общият размер на цялото задължение възлизал на 9 069, 00 лв., с
размер на погасителната вноска от 251, 92 лв.
Ищецът бил изправна страна по така възникналото облигационно
правоотношение като извършил рефинансиране по други договори, сключени между
страните. Сумите за рефинансиране били в размер на 886, 00 лв. и 1 544, 56 лв.
Останалата част от заемната сума – 569, 44 лв. била преведена по посочена от
ответника сметка на 16.01.2020 г.
На 21.04.2020 г. по желание на ответника бил подписан Анекс №1, с който
вноска №2 по погасителния план към договора била отложена. На 17.01.2020 г. бил
подписан Анекс №3, с който се намалявали погасителни вноски № 7, 8, 9 на 63, 92 лв.
Погасителният план бил променен за последен път на 18.12.2020 г. с подписването на
Анекс №4, по силата на който се отлагали вноски № 10, 11, 12 от погасителния план.
Неразделна част от него бил нов погасителен план с 43 погасителни вноски.
Посочва се, че кредитополучателят извършвал плащания по договора в общ
размер на 1 538, 55 лв. С тази сума било погасено задължение в размер на 1 451, 36 лв.
– до осма вноска /12-а след отлагането/. Имало частично плащане по девета вноска
/13-а след отлагането/ в размер на 11, 28 лева. Постъпили плащания по начислени
лихви за просрочие на вноските по погасителния план – 25, 91 лв., като от общия им
размер 417, 67 лв. дължими били 391, 76 лв. Ответникът заплатил и 50, 00 лв.
начислени такси по Тарифа, съгласно чл. 17.4 от Общите условия към договора.
Заявява се, че ответникът преустановил плащанията на погасителните вноски и
изпаднал в забава. На основание чл. 12.3 от Общите условия договорът бил прекратен,
а задълженията по него били обявени за предсрочно изискуеми на 03.03.2022 г.
Кредитополучателят бил известен за това с уведомително писмо на посочения от него
адрес.
След обявяване на предсрочната изискуемост започнало начисляване на
обезщетение за забава, съгласно чл. 12 и чл. 12. 1 от Общите условия, а оставащото
непогасено задължение по погасителен план с падеж след 03.03.2022 г. било
обединено в една последна погасителна вноска /26-а/, с падеж на датата на обявяване
на предсрочната изискуемост.
Твърди се, че ответникът дължи възнаграждение на кредитора за това, че се е
възползвал от няколко услуги от допълнителен пакет – приоритетно разглеждане на
искането за отпускане на кредит, отлагане на вноски, смяна на падежна дата, като и за
възможността във всеки един момент да поиска извършването на някоя или на всички
останали услуги.
Поддържано е, че договорът за потребителски кредит бил сключен съобразно
5
законовите изисквания като ответницата усвоила заемната сума, поела задълженията,
уговорени в договора, както и извършила плащания.
Поради неизпълнението на договорното задължение било подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, по което
било образувано ч. гр. д. № 2372/2023 г. по описа на Районен съд – Кюстендил. След
като длъжникът подал възражение срещу издадената от съда заповед за изпълнение на
дружеството било дадено указание за предявяване на иск за установяване на вземането
си, получено от заявителя на 03.01.2024 г. Съдът отхвърлил заявлението на ищцовото
дружество в частта, в която се претендирали суми за възнаграждение за допълнителни
услуги. Така е обоснован правен интерес от предявяване с исковата молба и на
осъдителни искове по чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в
който сочи неоснователност на предявените искове. Твърди се, че осъдителният иск е
недопустим и съвместното му разглеждане с установителен такъв не следва да бъде
допуснато. Излагат се твърдения за наличието на неравноправни клаузи в договора.
Сочи се, че по делото не става ясен методът, по който са изчислени посочените суми,
както и периодът, за който се претендират. Твърди се, че от исковата молба не става
ясно какво представляват услугите „Фаст“ и „Флекси“, както и как е определен
размерът на обезщетението за забава за периода от 03.03.2022 г. до 30.10.2023г.
За да постанови обжалваното решение, районният съд е приел, че между
страните е възникнала договорна обвързаност, въз основа на която отпуснатия кредит
бил изцяло усвоен. Прието е също, че всички вземания на ищеца са падежирали,
поради което задълженията са станали изискуеми. Изложени са аргументи за
нищожност на уговорката за възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите
нрави. Анализирайки клаузите от договора, уреждащи заплащане на допълнителен
пакет услуги „Фаст“ и „Флески“, районният съд е достигнал до извод за заобикаляне
на императивната норма на чл.19, ал.4 ЗПК. Обосновал е виждане, че включените в
този пакет услуги по своята същност представляват действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита и не съставляват допълнителни услуги по см.
на чл.10а, ал.1 ЗПК. Отчетено е, че с пакета допълнителни услуги се въвеждат
допълнителни разходи, в резултат на които общият разход по кредита за потребителя и
съответно ГПР реално надхвърля уговорения такъв от 49.11% и се надвишава законово
допустимия максимален праг от 50%, при което съдът е приел недействителност на
договора за кредит, съгласно регламентацията на чл.22 ЗПК. На основание чл. 23 от
Закона за потребителския кредит, съгласно който потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, е уважил иска
за сумата от 2 718.16 лева главница. По изложените съображения районният съд е
отхвърлил изцяло и осъдителните претенции на ищеца за осъждане на ответницата да
му заплати сумата от 744, 70 лв. – възнаграждение за услуга „Фаст“ и за сумата от 2
6
444, 32 лв. – възнаграждение за услугата „Флекси“ по Договор за потребителски
кредит *** Стандарт №*** на 15.01.2020 г., сключен между страните, ведно със
законна лихва.
За да постанови този резултат първостепенният съд е приел фактическа
обстановка, досежно която липсват повдигнати възражения, заради което въззивният
съд е обвързан от така приетите факти и не може да приеме за установена различна
такава - (именно поради липсата на нарочни възражения в този смисъл от страна на
жалбоподателя и/или въззиваемата страна).
За пълнота на мотивите ще се акцентира само на това, че по делото липсва спор
по наличието на договорна обвързаност между страните по силата на Договор за
потребителски кредит *** Стандарт №***, сключен при Общи условия, с които
длъжникът декларирал, че е запознат, по силата на който на ответника по делото бил
предоставен кредит в размер на 3000.00 лв.
С него е договорен годишен процент на разходите 49,11%, годишен лихвен
процент 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11% и общо задължение 5259.00 лв.
Прието е и задължение по пакет от допълнителни услуги, като
възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ е в размер на 900.00 лева, а за
допълнителна услуга „Флекси“ – 2910.00 лева. Размерът на вноската за закупените
допълнителни услуги е 105.83 лева и е дължима заедно с месечната погасителна
вноска по кредита.
Общото задължение по кредита, включващо и допълнителните услуги, е 9069.00
лева, размера на вноската е 251.92, а дата на погасяване – 20 ден на месеца.
Липсва спор, че длъжникът е получил в заем договорената сума от 3000 лв.,
като се задължил да заплаща анюитетните вноски от по 251.92 лв. за период от 35
месеца и последна вноска за 36 месец в размер на 251.80 лева.
Приложен е и погасителен план, като в него всяка вноска е разделена на
съставните й елементи - главница и лихва по кредита и размер на вноската по
закупения пакет от допълнителни услуги.
Към договора е представена декларация за връчен екземпляр от договора, общи
условия към същия, погасителен план, стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити. Между страните са
сключени четири анекса, като последният е от 18.12.2020 г. и е приложен погасителен
план към него. Уговорен е ГПР в размер на 35.6 %.
Не е спорно между страните, че ответницата е погасила по кредита сума в
размер на 1 538.55 лева, каквото изявление ищцовото дружество е направило още с
исковата молба. Пояснено е, че със сумата от 1451.36 лева са погасени осем анюитетни
вноски по погасителен план; частично плащане от 11.28 лева е постъпило за
7
погасяване на част от девета погасителна вноска; към общата сума на получените
плащания била включена и сумата от 25.91 лева – плащане по начислени лихви за
просрочие на вноските по погасителен план, както и сумата от 50.00 лева, начислени
такси по Тарифата.
От доказателствата по делото е установимо също проведено заповедно
производство ч. гр. д. № 2372/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил,
продължение на което е развилото се такова по гр.д. №303/202“ г. на КнРС.
Пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
Преценявайки гореизложеното, съдът приема от правна страна, следното:
След обстоен анализ на материалите по делото настоящият съдебен състав
приема, че въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в
първоинстанционното производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен
акт, подлежащ на въззивна проверка.
В резултат на проверката по чл.269 от ГПК се установява, че решението, което
се атакува, е валидно - постановено е от надлежен съдебен орган, функциониращ в
надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано от съдебния състав, който го е постановил.
То е и допустимо. Постановено е по редовна искова молба, като съдът е бил
сезиран с допустими искови претенции. Налице е издадена заповед за изпълнение в
хода на заповедното производството за вземането, предмет на настоящата искова
молба, против която е депозирано възражение по чл. 414, ал. 1 от ГПК в срока по чл.
414, ал. 2 от ГПК, като е разпоредена процедура по чл. 415 от ГПК. Указанията на
заповедния съд до заявителя по реда на чл. 415 ГПК са съответни на предприетото
оспорване, като е спазен и срокът за предявяване на установителния иск. Съответно за
неуважените в заповедното производство претенции ищцовото дружество е предявило
осъдителни искове.
По правилността на решението:
Исковата претенция е предявена по реда на чл. чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415
от ГПК, като всеки от исковете намира основанието си в нормата на чл. 240 от ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД. Кумулативно е предявена и осъдителна претенция с правно основание
чл.79, ал.1 вр. чл.240 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД за 744, 70 лева – възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ и 2 444, 32 лева – възнаграждение за закупена услуга „Флекси“, ведно
със законната лихва върху главниците.
По делото не е спорно, че кредитът е усвоен изцяло, както и че ответницата е
заплатила част от дължимите погасителни вноски - общо в размер на 1 538.55 лева,
като остатъчното задължение по договора е в размер на 9074.03 лева, в т.ч. главница в
размер на 2718.16 лева, договорно възнаграждение в размер на 1429.87 лева,
8
обезщетение за забава за периода 21.02.2020 г. до 03.03.2022 г. в размер на 391.76 лева;
обезщетение за забава за периода 03.03.2022 г. до 30.10.2023 г. в размер на 1345.22
лева; възнаграждение за закупена услуга Фаст в размер на 744.70 лева и
възнаграждение за закупена услуга Флекси в размер на 2444.32 лева.
По въззивна жалба с вх №9299/07.08.2024 г. от **** ЕОО.
С въззивната жалба се атакува решението на първоинстанционния съд в частта,
в която Договор за потребителски кредит № *** е обявен за недействителен и са
отхвърлени претенциите на дружеството за Непогасено падежирало договорно
възнаграждение - 1429.87 лева, дължимо за периода от 20.02.2021 г. до 03.03.2022г -
дата на предсрочната изискуемост; 391.76 лева - обезщетение за забава за периода
21.02.2020 г. до 03.03.2022 г. и 1345.22 лева - обезщетение за забава за периода
03.03.2022 г. до 30.10.2023 г.
Вземането за договорно възнаграждение се свежда до възнаградителна лихва,
чиито размер е определен с чл. VI от договора. В тази му част договорът предвижда
годишен лихвен процент от 41,00 %, а ГПР е означен във фиксиран размер - 49.11 %.
Липсва обаче, каквато и да било яснота как всъщност се формира ГПР. Такава
конкретизация липсва и в общите условия, към които препраща договорът за кредит. В
чл. 5 от същите се посочва, че при първоначално изчисление на ГПР кредиторът
отчита общите положения по Приложение 1 от ЗПК, без да има означаване на
конкретно включените в него компоненти, при които се формира установеният
фиксиран размер от 49,11 %. Без посочването им не би могло да се провери дали този
размер е реален и действително същият е под установения нормативен предел на чл.
19, ал. 4 ЗПК, както формално е означено в договора. В този смисъл препращането
към общите положения на Приложение 1 от ЗПК също не би удовлетворило
изискването на закона за посочване на конкретно включените в него компоненти, при
които се формира означения в договора размер на ГПР.
Наред с това предвид договорения размер от 41.00 % годишно /ГЛП/,
посочената договорна клауза накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, изр.
3 от ЗЗД. За неоснователни се възприемат оплакванията във въззивната жалба в
обратен смисъл, като позоваването на чл. 9 от ЗЗД е най-малкото неуместно. Макар и
длъжникът да е бил наясно с параметрите на сделката към момента на сключването й,
доколкото преди това е попълнен формуляр за искане за отпускане на кредита и
стандартен европейски формуляр, с оглед положението му на по-слаб икономически
субект е под особена закрила на ЗЗП. Законът поставя акцент върху съдържанието на
договора за избягване на недействителни уговорки или на такива, имащи
неравноправен характер, а не върху това дали потребителят е бил наясно с
параметрите на договора, респ. върху неговата преценка да го сключи. Обратното
разбиране не съответства на позитивната уредба, уреждаща недействителността на
9
договора за потребителския кредит и последиците от съдържащите се в договора
нищожни, респ. неравноправни клаузи, независимо от отношението на потребителя
към пороците на сделката. Ето защо проверяващата инстанция счита, че решението в
тази част е правилно.
Наред с това следва да бъде зачетено и решението на първостепенния съд в
частта, в която то е влязло в сила като необжалвано и съгласно което претенциите за
установяване на вземане за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
в размер на 3 189.02 лева, са отхвърлени поради установена неравноправност на
клаузите, които ги предвиждат.
Следва да се вземе предвид и погасеното от Ц. Л. З. задължение по договора в
общ размер на 1538.55 лв.
С оглед горното и след като клаузите в процесния договор като нищожни не
пораждат правно действие, то договорът на основание чл.22 ЗПК във вр. с чл.11, ал.1,
т.9 и т.10 във вр. с чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД се явява недействителен.
Съгласно чл. 23 ЗПК: „Когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита.“. И т.к. по делото е установено, че длъжникът е
изплатил 1538.55 лева, следва де се приеме, че претенцията е основателна за сумата от
1461.45 лв.
В т.см. е актуалната съдебна практика, която възприема становище, че ако тази
недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за
връщане на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за
потребителски кредит и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако
се приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
производство по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто
смисъл е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК – така
Решение № 50174/26.10.2022 г. по гр.д. № 3855/2021 г. на ВКС, Четвърто гражданско
отделение.
С оглед на изложеното следва да се изостави доскоро споделяната съдебна
практика в обратен смисъл, като се приеме, че се дължи чистата сума по кредита. И
10
доколкото първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за сумата от 2718.16
лева претендирана главница, без да е отразил заплатеното от длъжника по кредитното
правоотношение, по твърдение на ищеца възлизащо на сумата от 1538.55 лева, то
атакуваното решение следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно в
частта, в която искът за главница е уважен за сумата над 1461.45 лева до 2718.16 лева,
като вместо него бъде постановено друго, с което претенцията за главница бъде
уважена за сумата от 1461.45 лв. и съотв. иска бъде отхвърлен за сумата над 1461.45
лева до 2718.16 лева.
По въззивна жалба вх. № 8937/26.07.2024 г. от Ц. Л. З.:
Жалбата е насочена срещу частта от обжалваното решение, в която
първостепенния съд е присъдил дължимост на главница в размер на 2718.16 лева.
Съобразявайки установената недействителност на процесния договор за кредит
и дължимостта на чистата стойност на получената по договора главница, за което
съдът е изложил мотиви в своя съдебен акт, при безспорно осъществено погасяване на
част от задължението от страна на длъжника в размер на 1538.55 лева, то жалбата е
основателна и съдът ще я уважи, като признае дължимост на задължение за главница в
размер на 1461.45 лева, каквато сума е останала непогасена по кредитното
правоотношение.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото разноски за първа инстанция се следват на страните
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от иска. Съобразно уважената част от
предявения иск дължимите на ищеца разноски по съразмерност за първа инстанция са
в размер на 95.89 лв. На ответника също се следват разноски, като изчислени по
компенсация, същите възлизат на 671.15 лева за заплатено адвокатско възнаграждение
за първата инстанция.
В приложение на разясненията, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които отговорността за
разноските по издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в
исковото производство, или с решението си по установитения иск, съдът дължи
произнасяне по дължимостта на разноските за заповедното производство. И предвид
установения размер на вземането в настоящото производство, съдът намира, че
дължимите в заповедното производство разноски на ищеца са в размер на 58.38 лева –
в т.ч. държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. На длъжника не се следват
разноски, т.к. претенция в т.см. не е заявена.
Насрещните вземания за разноски не могат да бъдат компенсирани, поради
липса на искане в т.см.
По разноските пред въззивната инстанция:
11
Разноски за въззивното производство се следват на жалбоподателя Ц. Л. З. в
размер на 503.36 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
По обжалваемостта:
Съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване
решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, с
изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху
недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за
иска за собственост. В случая е налице произнасяне по установителни искове, всеки от
които с размер на цената под 5000 лв., поради което настоящото съдебно решение не
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му
на страните.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 711 от 10.07.2024 г., постановено от състав на Районен
съд – Кюстендил (КРС) по гражданско дело № 20241520100303 по описа на съда за
2024 година, В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че съществува вземане на
**** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ******, по отношение на
Ц. Л. З., с ЕГН **********, с адрес: ******, за сумата над 1461.45 лева (хиляда
четиристотин шестдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки) до 2 718, 16 лева
(две хиляди седемстотин и осемнадесет лева и шестнадесет стотинки), представляваща
главница по Договор за потребителски кредит *** Стандарт № *** от 15.01.2020 г.,
към който е сключен Анекс №4 от 18.12.2020 г., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.10.2023 г., въз основа на което е образувано ч.
гр. д. № 2372/2023 г. по описа на КРС, до изплащане на задължението, както и В
ЧАСТТА ЗА ПРИСЪДЕНИТЕ РАЗНОСКИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от **** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление в ******, срещу Ц. Л. З., с ЕГН **********, с адрес: ******, иск да бъде
признато за установено, че съществува вземане на **** ЕООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление в ******, по отношение на Ц. Л. З., с ЕГН **********, с адрес:
******, за сумата над 1461.45 лева (хиляда четиристотин шестдесет и един лева и
четиридесет и пет стотинки) до 2 718, 16 лева (две хиляди седемстотин и осемнадесет
лева и шестнадесет стотинки), представляваща главница по Договор за потребителски
кредит *** Стандарт №*** от 15.01.2020 г., към който е сключен Анекс №4 от
18.12.2020 г. , ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
– 30.10.2023 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 2372/2023 г. по описа на
12
КРС, до изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 711 от 10.07.2024 г., постановено от състав на
Районен съд – Кюстендил (КРС) по гражданско дело № 20241520100303 по описа на
съда за 2024 година, В ЧАСТТА, в която е признато за установено, че съществува
вземане на **** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ******, по
отношение на Ц. Л. З., с ЕГН **********, с адрес: ******, за сумата от 1461.45 лева
(хиляда четиристотин шестдесет и един лева и четиридесет и пет стотинки),
представляваща главница по Договор за потребителски кредит *** Стандарт №*** от
15.01.2020 г., към който е сключен Анекс №4 от 18.12.2020 г. , ведно със законната
лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 30.10.2023 г., въз основа на
което е образувано ч. гр. д. № 2372/2023 г. по описа на КРС, до изплащане на
задължението.
В ОСТАНАЛАТА част решението е влязло в сила като необжалвано.
ОСЪЖДА **** ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ******
ДА ЗАПЛАТИ на Ц. Л. З., с ЕГН **********, с адрес: ******, сумата от 671.15 лева
(шестстотин седемдесет и един лева и петнадесет стотинки) - деловодни разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и сумата
от 503.36 лева (петстотин и три лева и тридесет и шест стотинки) - деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
ОСЪЖДА Ц. Л. З., с ЕГН **********, с адрес: ****** да заплати на ****
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в ****** сумата от 58.38 лева
(петдесет и осем лева и тридесет и осем стотинки) - деловодни разноски, сторени в
заповедното производство за заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 95.89 лева (деветдесет и пет лева и осемдесет и девет
стотинки) деловодни разноски, сторени в първоинстанционното производство за
заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13