РЕШЕНИЕ
№ 1314
гр. Пловдив, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Боян Д. Кюртов
при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска
като разгледа докладваното от Боян Д. Кюртов Административно
наказателно дело № 20215330207813 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-
010427/04.11.2021г. издадено от Началник група в Сектор ПП - гр.Пловдив, с
което на К. Н. С., с ЕГН ********** от гр.П., ул.”***********” №* е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 / двеста / лв. за
нарушение по чл.140, ал.1, вр. с чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП; ГЛОБА в размер
на 300 /триста/ лева за нарушение по чл.150, вр с чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП,
както и ГЛОБА в размер на 50 лева за нарушение по чл.104а, вр. с чл.183,
ал.4, т.6 от ЗДвП.
Жалбоподателят С. моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като незаконосъобразно, по съображения подробно изложени
в жалбата и съдебно заседание от повереник. Претендира и разноски.
Въззиваемата страна - ПП - Пловдив, не изпраща представител като в
писмено становище по делото, намира жалбата за неоснователна.
Съдът след преценка на събраните и приложени по делото
доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от
фактическа и правна страна:
1
ЖАЛБАТА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
На 07.10.2021г. около 15.15 ч. жалб.С. управлявал в гр.Пловдив МПС –
тип триколка, червена на цвят, снабдена с електрически двигател. Като
пътник при него се возело и трето неустановено по делото лице. На
ул.“Съединение“ движейки се в посока север, в близост до №39 бил спрян за
проверка от свид.К.П. – полицейски служител на длъжност ********. На
последния направило впечатление, че МПС-то управлявано от жалбоподателя
било без регистрация, а се движело по пътното платно, а освен това водача
говорел по телефон без устройство „свободни ръце“. Горното бил и повода
свид.П. да го спре за проверка. В хода на същата се установило, че триколката
е марка Хонда, снабдена с електрически двигател, маркирана с №
10АМК4А1912690027. Жалбоподателят С. не представил никакво СУМПС
във връзка с управлението й, нито документи за извършена регистрация на
МПС. За горното на жалб.С. му бил съставен АУАН с № 789492/07.10.21г.
Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление.
Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен
начин от показанията на актосъставителя К. Д. П. разпитан като свидетел в
настоящото производство и поддържащ изцяло констатациите по акта, както
и от писмените доказателства представени по делото - АУАН, справка АНД,
Заповеди 2 бр., които Съдът възприема и кредитира като първия изцяло
отговарящ на изискванията на закона, а съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП
първият се ползва с доказателствена сила и в тежест на жалбоподателя е
възложено да бъде оборен. Последното не бе сторено.
При тези установени факти Съдът намира, че по делото се събраха
достатъчно доказателства, че на посоченото време и място в АУАН и НП,
жалбоподателя е управлявал нерегистрирано МПС. Не е основателна
критиката в жалбата, че всъщност не ставало ясно дали същото подлежи на
регистрация или не. В Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет,
спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства ясно е посочено кои МПС не
подлежат на регистрация / чл.1, ал.4/ и тъй като видно от описанието на
2
управляваното от жалбоподателя, същото не попада в никоя от изброените
категории. Като не се е съобразил с горното чрез действието си по управление
на същото по общинската пътна мрежа отворена за обществено ползване,
жалбоподателя е извършил това нарушение по управление на нерегистрирано
МПС. Действително в акта и НП наредбата не е изписана с цялото си име, но
няма друга наредба №І-45, която да е относима досежно регистрацията на
МПС, с което възможността на жалбоподателя да се защити не е накърнена.
Не е основателно възражението на същия и, че не ставало ясно от описаните
технически белези на превозното средство дали подлежало на регистрация.
Действително освен цвета, марката и набития номер, актосъставителя не е
могъл да посочи друго именно , защото МПС не е регистрирано и няма други
отличителни белези. Противно на твърдението в жалбата ясно е посочено в
АУАН, както и в НП, че се санкционира именно управлението на МПС без
регистрация. Не е нарушение и факта, че е посочено само името на наредбата,
когато се сочи че не е спазен нейния ред за регистрация, тъй като в противен
случай би следвало да се преписва половината наредба, което не е нужно.
Достатъчно е доколкото въобще се касае за бланкетна норма, да се посочи
само наредбата, която не е спазена. Съответно правилно наказващия орган е
санкционирал поведението на жалбоподателя като му е наложил наказание
глоба в размер на 200 лева съгласно нормата на чл.175, ал.3 ЗДвП. Този
размер на глобата е минимално определения от законодателя и наказващия
орган не може да наложи по-ниско наказание. Правилно е отчетено от
наказващия орган, че С. е неправоспособен водач обаче и резонно не е
наложено и кумулативното наказание „лишаване от право“. Ето защо в тази
част процесното НП следва да бъде потвърдено.
На следващо място както бе посочено и по-горе, ясно в АУАН и НП е
посочено, че се касае за управление на МПС от страна на жалбоподателя в
конкретния казус, при което той ползвал мобилен телефон без устройство
свободни ръце. Ето защо не е нужно и по т.3 от акта и НП отново изрично да
се сочи, че именно заради ползването при управлението на МПС на този
телефон е санкциониран и с глоба от 50 лв. фактите ясно са описани и с това
не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Правилно е приложена и
санкционната норма за това нарушение извършено също чрез действие от
него, тъй като закона запретява не само говоренето по мобилен телефон без
съответното устройство свободни ръце, но каквото и да е ползване на същото.
3
Като не е спазил горното, жалбоподателя е реализирал и това му вменено
нарушение. В чл.183, ал.4, т.6 ЗДвП е предвидено наказание глоба в
абсолютно определен размер от 50 лева, което изключва възможността за
дискреция. В тази част също следва НП да бъде потвърдено.
Не е основателно възражението на жалбоподателя, че случая бил
маловажен по смисъла на чл.28 б.а от ЗАНН. Всъщност в процесния казус се
касае за две нарушения, които са пряко свързани с безопасността на
движение, тъй като след като МПС не е регистрирано по съответния ред, това
включва редица неясноти досежно неговата безопасност и изправност за
движение по пътната мрежа. На следващо място ползването на телефона – в
случая чрез провеждането на разговор без устройство , което оставя свободни
ръцете на водача, то съща се създава предпоставка за ПТП. Не на последно
място установи се, че е имало и трето неустановено лице като пътник при
жалбоподателя, с което обществената опасност на извършеното е завишена,
тъй като потенциално и то е било изложено на опасност. В този смисъл тези
нарушения не са с по-ниска степен на опасност от други от същия вид, та да
се приложи нормата на чл.28 б.а ЗАНН / към момента на деянието/ в
настоящия случай.
От друга страна Съдът намира, че е допуснато особено съществено
процесуално нарушение, което е основание за частична отмяна на процесното
НП. Нито в АУАН, нито в НП е посочено каква категория СУМПС е следвало
да има жалбоподателя за управлението на посоченото МПС. Последното не
може да се изведе и от описаните белези на същото. Съответните категории
са описани в чл.150а ЗДВП, но според белезите на МПС известнипо делото не
може да се определи какво СУМПС е било нужно, тъй като е възможно това
да е „А1“ или пък „А“.Действително С. не е представил, а и от справката за
водач / нарушител е видно, че той няма никакво СУМПС, но все пак при
вменяването на определено деяние като нарушение, би следвало ясно да се
посочи какво точно е следвало да бъде поведението на дееца, ерго каква
категория СУМПС следва да притежава, за да управлява процесната
триколка, а и дали изобщо за управлението и е било нужно такова. Доколкото
такива факти не могат да се изведат дори по тълкувателен път от
съдържанието на акта и НП, то настоящата инстанция намира, че горното
нарушава съществено правото на защита на жалбоподателя и той не може да
организира ефективна защита. Последното налага отмяна на процесното НП
4
досежно вмененето нарушение по чл.150 ЗДвП. Това е нарушение на чл.57,
ал.1 от ЗАНН, което не може да се санира. В тази връзка следва да се
допълни, че чл.53, ал.2 от ЗАНН допуска саниране на пороци допуснати в
АУАН, но не и в НП, тъй като последното е правораздавателен акт.
С оглед на този изход на делото жалбоподателя има право на разноски
съгласно нормата на чл.63д ЗАНН, а такива са своевременно поискани.
Същите следва да се определят по съразмерност. Видно от приложения
списък с разноски и договор за правна защита и съдействие, той е направил
такива в размер на 300 лева. Това е минимума, който не може да бъде намален
въпреки направеното възражение от въззиваемата страна. Така сумата от 164
лева следва да се присъди в полза на жалбоподателя и в тежест на ОДМВР
Пловдив.
Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №№ 21-1030-010427/04.11.2021г.
издадено от Началник група в Сектор ПП - гр.Пловдив, В ЧАСТТА с което
на К. Н. С., с ЕГН ********** от гр.П., ул.”********” №* е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение по чл.150, вр с чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА същото в останалата част.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на К. Н. С., с ЕГН ********** от
гр.П., ул.”********” №* сумата от 164 лева разноски по делото за повереник
пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5