№ 1635
гр. Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ
при участието на секретаря АНАСТАСИЯ ЯНЧ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело
№ 20242120105446 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от „АГЕНЦИЯ
ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК - ****, със
седалище и адрес на управление гр. С. ******, представлявано от Я. Б. Я. –
изпълнителен директор чрез юрк. Н. А. Т., против А. Ц. З., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. Б. *** за признаване за установено, че в полза на ищеца
срещу ответника съществуват вземания за следните суми, претендирани на
основание Договор за потребителски кредит № ****, сключен на **** г.,
между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и А. Ц. З., вземането по който е прехвърлено
на ищеца с договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от **** г. и
Приложение № 1 от **** г. към него: сумата от 1350,97 лева - главница,
сумата от 95,04 лева - договорна лихва за периода от 25.02.2022 г. до
25.08.2022 г, сумата от 118,95 лева – обезщетение за забава за периода от
25.02.2023 г. до 08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, които вземания съставляват предмета на Заповед
за изпълнение № ****/**** г. по ч. гр. д. № ****/2022 г. на PC-Бургас.
Претендират се сторените разноски в заповедното производство, както и
сторените разноски в настоящото производство.
Излагат се твърдения, че на **** г. ответникът е сключил с „ТИ БИ АЙ
БАНК“ ЕАД Договор за потребителски кредит № **** по реда на ЗПК, по
силата на който на ответника-потребител е била предоставена сумата от 1599
лв. Сочи, че З. доброволно е сключила застраховка „BANK ПАКЕТ 1
КРЕДИТ“ и застраховка „BANК ПАКЕТ 1 УРЕД“ към застрахователна
програма „Защита на кредита“, с уговорена застрахователна премия в размер
1
на 108,64 лева, т.е. задължението е в общ размер от 1707,64 лв., като е
уговорено, че застрахователните премии се превеждат от банката на
застрахователя. Процесният договор има следните параметри: ГЛП – 21,1 %,
ГПР – 23,4 %, общ размер на задължението – 1861,28 лева, платимо
разсрочено на 9 броя погасителни вноски – осем, от които в размер на 206,81
лв. и девета – 206,80 лв. Изрично в договора е уговорено, че при допусната от
ответника забава, са дължими лихви при просрочие, съдебни и други разходи
по чл. 15 от Договора, както и законната лихва за забава върху цялата сума от
датата на падежа до окончателното изплащане на сумата. Изрично е
предвидено и правото на кредитора да прехвърли вземането си на трето лице.
Активната си процесуална легитимация ищецът основава именно на
сключения договор за цесия от **** г. и Приложение № 1 от **** г., между
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД – цедент и ищецът – цесионер. Сочи се, че на
ответницата е изпратено уведомление за извършената цесия, посредством
писмо с обратна разписка, което се е върнало с отбелязване „непотърсено“,
евентуално връчване на представеното по делото уведомление, ведно с
преписа от исковата молба, има ефект на уведомяване. Твърди, че дори и
ответникът да не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията, това е
ирелевантно, защото би имало значение единствено при извършено плащане
на стария кредитор, каквото в настоящия случай липсва. В условията на
евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, ако надвишава законоустановения минимум. Направени са
доказателствени искания.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
назначени му особен представител адв. Л. Л., с който счита иска за допустим,
но оспорва като неоснователен. Сочи, че в случая с връчването на препис от
исковата молба не може да се уведоми ответника за извършената цесия, тъй
като той се представлява от особен представител, назначен с акт на съда и
чиято представителна власт е ограничена и не включва правото същият да
приема волеизявления, свързани с изменение на материалното
правоотношение, които да породят ефекта по отношение на ответника.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован не изпраща
представител, но с писмена молба се взема становище по същество и се
поддържат предявените искове.
Ответникът чрез своя особен представител в съдебно заседание оспорва
исковете.
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация
чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 9 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и
чл.86, ал.1, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, като същите са допустими.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК за сумите, предмет на
установителните искове, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
2
ГПК и исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че е
сключен договор за потребителски кредит № **** от ****г. между „ТИ БИ АЙ
Банк“ ЕАД и ответника, като кредитополучател. Видно от договора на
ответника са предоставени в заем 1707,64 лв., за закупуване на мобилно
устройство като същият се е задължил да върне сумата ведно с дължима
възнаградителна лихва съобразно погасителен план до 25.08.2022г. В
договора е описана вида и цената на стоката – мобилен телефон APPLE 1 бр. –
1599 лв., както и цената за услугата 105,05 лв. и 3,59лв. Към договора е
приложен погасителен план. Представените документи са подписани от
ответника. Представен е служебен бон издаден от „Технополис България“
ЕАД от ****г. подписан от ответника, видно от която устройството APPLE
**** **** е закупено от А. З., а заплащането е осъществено чрез TBI Кредит.
Представени са и други документи – договор за платежни услуги,
заявления и декларации.
Представен е Договор за продажба на вземания (цесия) от ****г. видно
от който „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД е прехвърлило свои вземания и права в полза
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, като е видно от
приложение към него, че са прехвърлени конкретно вземанията срещу
ответника по договор за потребителски кредит № **** от ****г. Представено
е пълномощно с което цесионерът е упълномощен от цедента да уведомява
длъжниците за извършената цесия. Представено е уведомление до ответника,
но няма данни същото да е връчено.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
В полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 417 ГПК
заповед за изпълнение за претендираните суми, връчена по реда на чл. 47, ал. 5
ГПК. В изпълнение на указанията на заповедния съд, заявителят в
законоустановения срок е предявил исковете за установяване на вземането,
които са допустими.
Допустимо е установителният иск за вземането по издадена заповед за
незабавно изпълнение да бъде предявен от цесионерът (частният
приобретател) на вземането, съобразно т. 10 от Тълкувателно решение
№4/2013 на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК. На свой
ред, разпоредбата на чл. 21 ЗПК предвижда, че всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията
на този закон е нищожна, а според чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
3
При извършената проверка относно действителността на сключения
между страните договор с оглед изискванията на ЗПК, съдът намира, че
договорът за потребителски кредит не страда от пороци, водещи до неговата
недействителност в цялост и не противоречи на изискванията на посочените
разпоредби на ЗПК. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК относно
формата на договора, както и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1-12 и т. 20 и ал.
2 ЗПК, поради което не са налице предпоставките на чл. 22 ЗПК за
прогласяване недействителността на целия договор. Посоченият ГПР
съответства на предвидените общи разходи по кредита, като уговорената
възнаградителна лихва и такси не са в противоречие със закона и не са налице
неравноправни клаузи в договора. На потребителят е предоставена
необходимата информация и общите условия, като същият е бил запознат с
тях при сключването на договора.
Съгласно чл. 27, ал. 2 ЗПК при предоставяна на потребителски кредит за
закупуване на стока, задълженията на потребителя възникват от момента на
доставяне на стоката. С подписване на представеният служебен бон,
ответницата е признала, че е получил стоката, която е описана и в договора за
потребителски кредит. В договора е посочена цената, която съответства и на
сумата по кредита, поради което са изпълнени изискванията на чл. 27, ал. 1
ЗПК. Отразено е, че продажната цена е платена чрез финансиране от кредит,
като е посочен и кредитодателят. При тези факти съдът приема, че сумата по
кредита е платена от кредитора на продавача на стоката, доколкото и това
обстоятелство не е оспорено от ответника. В тежест на ответника бе да
докаже, че е изпълнил насрещното си парично задължение по договора да
върне предоставеният му заем, ведно с начислените договорни лихви, в
сроковете, уговорени в договора. Налага се извод, че твърдяното
облигационно правоотношение е валидно учредено и по него ответникът е в
забава.
Неоснователно е възражението, че цесията не е съобщена надлежно на
длъжника. Действително по делото не е установено съобщението да е
достигнало пряко до длъжника. Въпреки това в съдебната практика
последователно се приема, че когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията
следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на
вземането поражда действия спрямо него на основание чл. 99, ал.4 ГПК, като
това връчване следва да бъде съобразено от съда като нов факт на основание
чл.235, ал.3 ГПК (в този смисъл - Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№
1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014г. по т.д.№ 2352/2013 г. на
ВКС, II т.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г., II т.о.). Това е
така, защото самото уведомяване не е елемент от фактическия състав на
цесията, а само осигурява противопоставимостта на договора (сключен между
други лица) на длъжника, с цел предотвратяване на евентуално ненадлежно
изпълнение. Затова, както моментът, така и начинът на уведомяването на
длъжника ще имат значение за легитимацията на цесионера само, ако
ответникът е изплатил вече дълга на първоначалния кредитор или друг негов
4
правоприемник, но не и принципно, ако възражения за погасяване на
вземането изобщо не се предявяват. Това положение не се променя и в
хипотезата на фингираното връчване на исковата молба на ответник, който не
е намерен от съда, въпреки пълното изчерпване на процедурата по връчване
по чл.47, ал.5 ГПК. Задължението на съда в този случай да назначи особен
представил по чл.47, ал.6 ГПК произтича от необходимостта да се гарантира
справедлив процес по делото и цели защита интереса на страна в процеса,
която не може лично да вземе участие в него. При това, в съдебната практика е
прието, че връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно,
ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици, т.е. следва да се приеме, че
особеният представител е овластен да приема материалноправни изявления от
страна на кредитора, от което следва извода, че е надлежно връчването на
уведомлението за станалата цесия и на особения представител на длъжника.
Подобни съображения са изложени в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№
193/2018 г. на ВКС, I т.о., в което се приема, че в хипотезата на осъдителен иск
за заплащане на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е
обективирано изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да
направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем, връчването на особения
представител представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник.
Настоящият съд намира, че липсват основания това разрешение да не намери
приложение и по отношение на уведомяването на длъжника за извършена
цесия чрез връчване на особен представител. Аргумент в полза на това
становище е и обстоятелството, че липсва законова забрана уведомяването за
извършената цесия да се извърши чрез нотариална покана, връчена на
длъжника по реда на чл.50 ЗННД, вр. чл.47, ал.1-5 ГПК, т.е. без да се
назначава особен представител на адресата на нотариалната покана, въпреки
че същият не е намерен. По аргумент за по-силното основание, следва да се
приеме, че уведомяването за цесия е надлежно, ако е извършено в хода на
исково производство, в което длъжникът се представлява от особен
представител, назначен от съда за защита правата и законните интереси на
отсъстващия ответник.
Всички тези правни изводи важат и в случая в който изявлението за
уведомяване е направено от цесионерът, които изрично е упълномощен за
това от цедента.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че изходящото от името
на цедента, чрез цесионерът уведомление, приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало с нея до длъжника чрез връчването й на особения
представител, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99,
ал.3 ЗЗД. Поради това, цесията е произвела действието си по чл.99, ал.4 ЗЗД и
ищецът е легитимиран кредитор, придобил вземанията срещу ответника.
Следва да се има предвид още, че назначаването на особен
представител, който да представлява ответника в гражданския процес не
променя законоустановената доказателствена тежест, според която той следва
да докаже че е изпълнил задълженията си, дори и да е платил на стария
кредитор. Същото важи и в случай че ответникът е платил на новият
5
кредитор. Поради това предявеният иск е основателен в цялост и следва да се
уважи.
С оглед изхода на спора и отправеното искане, и съгласно
задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да
заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в
заповедното и исковото производство. Съдът определя юрисконсултско
възнаграждение за исковото производство в размер на 150 лв., като намира
искания размер от 350 лв. за прекомерен.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че А. Ц. З.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. *** дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ АД, ЕИК - ****, със
седалище и адрес на управление гр. С. ******, следните суми, претендирани
на основание Договор за потребителски кредит № ****, сключен на **** г.,
между „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД и А. Ц. З., вземането по който е прехвърлено
на ищеца с договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от **** г. и
Приложение № 1 от **** г. към него: сумата от 1350,97 лева - главница,
сумата от 95,04 лева - договорна лихва за периода от 25.02.2022 г. до
25.08.2022 г, сумата от 118,95 лева – обезщетение за забава за периода от
25.02.2023 г. до 08.09.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, които вземания съставляват предмета на Заповед
за изпълнение № ****/**** г. по ч. гр. д. № ****/2022 г. на PC-Бургас.
ОСЪЖДА А. Ц. З., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б. *** да
заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“
АД, ЕИК - ****, със седалище и адрес на управление гр. С. ******, сумата в
размер на 430,14 лв. /четиристотин и тридесет лева и четиринайсет стотинки/,
представляваща разноски в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6