Определение по дело №394/2019 на Районен съд - Радомир

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 януари 2020 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Росен Пламенов Александров
Дело: 20191730200394
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

ПРОТОКОЛ

 

Гр.Радомир, 21.01.2020 г.

 

       Радомирският районен съд  в публично съдебно заседание на 21.01.2020 г. в състав:

 

Районен съдия: Росен Александров

Съдебни заседатели: В.Р.

М.М.

 

при участието на секретар: В. К. и прокурора: В. М. сложи за разглеждане н.о.х.дело № 394 по описа за 2019 год., докладвано от съдията.

На именното повикване в 11.20 часа се явиха:

     За РП гр.Перник, ТО-Р., редовно призована, се явява прокурор М..

     Подсъдимият К.Д., редовно призован се явява лично и с адв.Б., с пълномощно по делото.

     Ощетеното юридическо лице „В.1.“ ЕООД, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът докладва молба с рег. № ./16.01.2020 г. от адв.Б., с която моли делото да бъде отложено за друга дата и час, поради служебната му ангажираност на същата дата от 09.30 ч. по н.о.х.д. № .с/2016 г. на СГС – 31 състав и от 11.30 ч. по н.о.х.д. №./2019 г. на ПРС.

     Подсъдимият К.Д.: Получил съм препис от обвинителния акт и от разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото преди повече от седем дни. Уведомен съм за провеждането на разпоредителното заседание днес и за въпросите, които ще се обсъждат в него.

    Адв.Б.: Уведомена съм за днешното разпоредително заседание и въпросите, които ще се обсъждат в него.

     На основание чл.274, ал.1 от НПК, съдът разясни на  страните правото на отвод на съдебния състав, секретаря и прокурора, както и останалите им процесуални права, съгласно ал.2 от същата разпоредба.

    Възражения, отводи и искания не се направиха.

    Прокурорът: Да се даде ход на делото.

    Адв.Б.: Независимо от молбата на адв.Б., при наличието на двамата защитници, няма пречка, след като единият се явява в зала, да се даде ход на делото. В тази връзка, моля да дадете ход на делото.

    След като констатира, че спрямо участниците в разпоредителното заседание е изпълнена процедурата по чл.247б от НПК, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото за разпоредително заседание, съдът

    ОПРЕДЕЛИ:

    ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО за разпоредително заседание и за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК.

    Съдът сне самоличността на подсъдимия, както следва:

    К.В.Д., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, безработен, с ЕГН:**********.

    Подсъдимият: Разбирам обвинението.

    Съдът постави на обсъждане въпросите по чл.248, ал.1 от НПК, а именно:

1. подсъдно ли е делото на съда;

2. има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство;

3. допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалите.

4. налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила;

5. разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени  действия по делегация;

6. взетата мярка за процесуална принуда;

7. искания за събиране на нови доказателства;

8. насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него. 

    Прокурорът: По посочените точки от 1 до 8 на чл. 248, ал. 1 от НПК изразявам становище:  по посочените точки от 1 до 8 на чл.248 НПК, изразявам становище първо по т.3, че не са налице допуснати процесуални нарушения на съдебното производство, довели до ограничаване на процесуалните правила на обвиняемия и на пострадалата. По отношение на точки 1,2,4,5,6,7,8 на чл.248, ал.1 от НПК, считам, че делото е подсъдно на съда, който го разглежда в момента. Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, както и основания за разглеждане на делото по особените правила. Не са налице условия за разглеждане на делото при закрити врати, привличане на резервен съдия или съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице, преводач или тълковник, извършване на съдебни следствени действия по делегация. Взетата мярка за процесуална принуда по отношение на обвиняемия е законосъобразно. Нямам искане на този етап за събиране на доказателства. Моля да насрочите делото по глава ХХ от НПК в открито съдебно заседание.

 

Адв.Б.: Уважаеми г-н съдия и съдебни заседатели, във връзка с въпросите по чл. 248, ал. 1 НПК, заявявам:

Делото е подсъдно на РдРС и няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство на този етап, но смятам, че на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което от своя страна е довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, а именно, внесения от РП-Радомир обвинителен акт  не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК, а именно, обстоятелствената част да отговаря на заключителната част на обвинителния акт. Налице е отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато при изготвяне на обвинителния акт, което ограничава правото на защита на подсъдимия. За да е налице едно законосъобразно повдигнато обвинение, би следвало в обстоятелствената част да се посочат в какво се изразяват действията на подсъдимия, каква е причинно-следствената връзка между действията на подсъдимия и настъпилия резултат. В обвинителния акт няма данни за тази причинно-следствена връзка. Чрез внесения в решаващия съд акт прокурорът е длъжен да формулира и развие в пълнота своята обвинителна теза, тъй като цялото съдебно следствие е насочено именно към събиране и проверка на доказателства, подкрепящи и оборващи същата. За това и процесуалният закон в разпоредбата на чл. 246, ал. 2 НПК посочва задължителните реквизити на този акт и предявява определени изисквания към съдържанието му. В обстоятелствената част на обвинителният акт прокурорът трябва да посочи фактите, релевантни за обективните и субективни признаци на инкриминираното деяние, като по този начин определи ясно предмета на доказване и постави основните рамки на доказателствения процес. Когато обвинителният акт не съдържа обстоятелствата, индивидуализиращи престъпното деяние, той не може да изпълни своята процесуална роля, не само защото е изготвен в разрез с предписанията на чл. 246, ал. 3 НПК, но и защото всяка друга констатация на съда ще съставлява нарушение на забраната за съществено изменение на обвинението.

В обвинителния акт се приема, че подсъдимият Д. има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93, т.1,б. „б“ от НК, но това не е достатъчно, за да се индивидуализира качеството на длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК. В тази връзка има многобройна практика на съдилищата, имам предвид ВКС, а и в правната теория. В първата категория длъжностни лица по смисъла на чл.93, т.1, б. „а“ от НК са всички служители в едно държавно учреждение, независимо дали упражняват ръководни, финансови или други такива функции. Втората категория длъжностни лица според чл.93, т.1, б. „б“ от НК са лицата, извършващи ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация и други ЮЛ, едноличен търговец и пр. Работата, която длъжностното лице по този текст извършва, е същата като тази по б. „а“, с тази разлика, че става в стопанската сфера. От обвинителния акт не се разбира по какъв начин на подсъдимия Д. е възложена работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество. Нито в длъжностната характеристика, която е приложена, а още по-малко в обвинителния акт, е посочен този факт. Ето защо, не става ясно въз основа на какво се приема, че К.Д. има качеството на длъжностно лице. Втората особеност от обективна страна на деянието по чл. 201 НК е, че предмет на престъплението са чужди пари, вещи или други ценности, като предмет на длъжностно присвояване могат да бъдат само движими вещи. Спрямо подсъдимия К.Д. е предявено обвинение по чл.202, ал.1, т.1, вр. с чл. 201, ал. 1 НК, т. е., първата предпоставка на деянието по чл.201 НК, към която разпоредба препраща чл. 202 НК, е подсъдимият да има качеството на длъжностно лице. Втората предпоставка от обективната страна на деянието по чл. 201 НК е отношението на субекта към предмета на престъплението, т. е., ценностите да са му връчени в това му качество на длъжностно лице или да са му поверени да ги пази и управлява, т. е., деецът да има фактическа власт върху вещта, предмет на престъплението, която е придобил във връзка с работата си, за да може да изпълнява своите задължения. Видно от постановление на Окръжна Прокуратура от 07.12.2018 г. по пр. пр. № ./2018 г., изрично е посочено, че свидетелката Ралица Михайлова Славчева има качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“, предл. 2 от НК, като е осъществявала работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество във „В.1.“ ЕООД, *** и то при условията на чл. 20, ал. 2 НК, т. е., в деянието според Окръжна прокурора – П., за разлика от РП – Р., а сега РП –П., ТО – Р., при извършване на престъплението са взели участие поне две лица. Не зная какво е мотивирало прокуратурата да приеме, че единствен извършител евентуално на деянието е К.Д., след като от свидетелските показания на ДП е установено друго. Установява се, наред с това, че на К.Д. е повдигнато обвинение за присвояване на сумата от 1 150 лева, но видно от събраните на ДП доказателства е, че 88.00 лева от тази сума са получени на ръка от свидетелката Р. М. С., която е присвоила тези пари, поради което К.Д. не може да носи отговорност за цялата сума, част от която не той, а друго длъжностно лице от съответната фирма е присвоило парите. От всички събрани по делото доказателства на ДП е установено, че върху договор ./1212.2016 г. на името на М. Д. върху третата страница от този договор срещу името на фирмата е положен подписът на Ралица Михайлова Славчева и печата на фирмата, а не на К.Д.. В обвинителния акт е посочено, че изцяло договор ./12.12.2016 г. е съставен от обвиняемия, респ. подсъдимия К.Д.. Не става ясно как цитираният договор, съставен според обвинението изцяло от подсъдимия е свален от системата, до която достъп е имала само свидетелката Р. М. и която е касиер и е длъжностно лице по смисъла на НК, както и как са се появили подписите на това лице върху този договор, за което изцяло е обвинен подсъдимият. Това се потвърждава и от показанията на свидетеля Т., който казва, че К. не може да пусне този договор сам без лицето Р. М. Това се установява и от експертизата на вещото лице А. Д. на л.  и л.  във връзка с длъжностните характеристики на двете лица. Всички тези въпроси са останали неизяснени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не са намерили отражение и в диспозитива на обвинителния акт. В тази връзка, аз Ви моля да прекратите производството по делото и същото да бъде изпратено на РП – П., ТО – Р., във връзка с привеждане на обвинителния акт в съответствие с разпоредбата на чл. 246, ал. 2 и ал. 3 от НПК.

Съдът се оттегли на съвещание.

  Съдът след съвещание намери следното:

  Съдът намира, че на досъдебното производство при изготвянето на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия.

  Това е така, тъй като в разглеждания случай на подсъдимия е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1 от НК.

  Съгласно ТР № ./07.10.2002 год. на ОСНК на ВКС главното предназначение на обвинителния акт е да постави основните рамки на процеса на доказване и осъществяването на правото на защита. В този смисъл и обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт следва да отразяват съставомерните признаци на престъпеното деяние, като фактическият състав на извършеното деяние следва да бъде съотнесен към юридическия състав на престъплението по повдигнатото обвинение. В обвинителния акт следва да бъдат очертани начинът на извършване на деянието и участието на обвиняемия в него, респективно, ако става въпрос за нарушения на разпоредби от законови или подзаконови нормативни актове, в какво конкретно се изразяват тези нарушения, за да може подсъдимият да реализира пълноценно своето право на защита.

  Извършвайки анализ на внесения обвинителен акт, при съобразяване с разясненията на цитираното по-горе Тълкувателно решение, настоящият съдебен състав констатира, че внесеният от РП – Перник, ТО - Радомир обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 и ал.3 НПК. Това е така, тъй като от една страна в обстоятелствената част на обвинителния акт изрично е посочено, че подсъдимият е сключил трудов договор с „В.1.“ ЕООД на 20.01.2017 г., като това се установява и от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства, като същият е постъпил на работа на 23.01.2017 г.

  От друга страна, подсъдимият е обвинен за това, че на 12.12.2016 г., в гр. Р., в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК – инкасатор дългови задължения във „В.1.“ ЕООД, ***, офис Р., е присвоил чужди пари в размер на 1150,00 лева, което създава неяснота, тъй като от една страна се излагат твърдения, че подсъдимият е постъпил на работа в офиса на дружеството в гр. Радомир през м. януари 2017 г., а от друга страна, на същия е повдигнато обвинение, че е извършил престъпление по чл. 202, ал. 1, т. 1, вр. чл. 201, ал. 1 от НК още на 12.12.2016 г., на която дата същият безспорно не е бил служител на „В.1.“ ЕООД и не е притежавал длъжностно качество по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК.

  Наред с това, според настоящия съдебен състав в обвинителния акт липсват изложени твърдения по какъв начин паричната сума от 1150,00 лева е била връчена на подсъдимия в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. „б“ НК, което на свой ред също е довело до ограничаване на правата му в производството.

  Посочените непълноти, неясноти и противоречия в обвинителния акт са относими към съставомерните признаци на деянието по повдигнатото обвинение и водят до съществено накърняване на правото на защита на подсъдимия, поради което същите следва да бъдат отстранени чрез връщането на делото в предходната процесуална фаза.

  Предвид изложеното и на основание чл. 249 НПК, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

       

  Прекратява съдебното производство по НОХД № 394/2019 г. по описа на РС – Радомир.

  Връща делото на РП – П., ТО – Р. за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, описани в мотивите на настоящото определение.

  Определението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд – Перник в седмодневен срок, считано от днес.

 

 

 

                        РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

                        СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1…………….

    

 

                                            2……………..

 

 

    

           Заседанието се закри в 11.50 часа.

           Протоколът се изготви в с.з.

 

 

 

 

              РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

              СЕКРЕТАР: