№ 238/08.02.2023 Г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив – ХІХ – административен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СТОИЛ БОТЕВ |
ЧЛЕНОВЕ: |
1. ПЕТЪР
КАСАБОВ |
При секретар
|
ПЕТЯ ДОБРЕВА |
и с участието |
на прокурора
|
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА |
изслуша
докладваното |
от съдия |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
по к.адм.
дело № 3027по описа на съда за 2022 г. |
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на М.П.С. ***, чрез адв. Д.П. срещу РЕШЕНИЕ № 1961 от 18.10.2022
г. на ПРС, по нах. дело № 4059/2022г. по описа на същия съд.
В касационната жалба са развити доводи
за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Касаторът моли съда да
постанови решение, с което да бъде
отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се
ОТМЕНИ изцяло електронен фиш К 2949750
на ОДМВР Пловдив.
В съдебно заседание, касаторът не се
явява и представлява. Ответникът по
касационната жалба- ОДМВР Пловдив не се представлява в съдебно заседание.
Депозирано е становище от процесуалния му представител- гл. юрисконсулт Б. , с
което моли за потвърждаване на решението
на РС Пловдив. Претендират се разноски.
Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА
ПЛОВДИВ дава заключение за
неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.
Административен съд- Пловдив, в
настоящия състав, като обсъди
приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни
основания и доводите на страните, при спазване
разпоредбата на чл.218, ал.1 и
2 от АПК, приема за
установено следното:
Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА,
като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно
обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, въззивният съд е приел
за установено следното: Електронният фиш е издаден за това, че на 24.07.2019г.
в 09,05ч. в гр.Пловдив, ул. Васил Левски No 111, при ограничение на скоростта
за населено място от 50 км/ч и при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на
водача, МПС с рег. No РВ ***КР се движело при разрешена стойност на скоростта
от 50
км/ч. с установена наказуема скорост 79 км/ч., тоест с превишение на скоростта
от 29 км/ч. ЕФ е издаден срещу М.П.С. – законен представител на фирма „Маринели
2014“ ООД.
В статичното изображение е посочено с
координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на
процесния автомобил в размер на 82км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3
км/ч., установената от АНО скорост се явява в размер на 79 км/ч.
От справката за собственост на автомобила е
видно, че собственик е дружеството „Маринели 2014“ ООД. След извършена служебна
справка в търговския регистър, съдът е установил, че управител на дружеството
към 24.07.2019г. се явява касаторката С..
При
така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за
безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно
нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят
напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се
препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в
касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било
доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на
въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на
всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция
изложените в обстоятелствената част на ЕФ факти по никакъв начин не са въвели в
заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са
достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото
административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите
основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение,
нарушител и вина. Описаното в атакувания ЕФ нарушение е конкретизирано в
достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.
Неоснователно
е възражението, че автор на нарушението не е касатора С., а лицето на което е
предоставила автомобила за управление на същата дата- Р. Ч. . Както е посочил и районния съд, съгласно
разпоредбата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП, собственикът на МПС-то следва в 14 дневен
срок от получаването на електронния фиш да представи в съответната териториална структура на МВР
декларация с данни за лицето, което е управлявало МПС-то и копие от свидетелството му за управление.
По делото е безспорно, че такава декларация не е подадена. Без всякакво правно значение
е дали Р. Ч. е отказал да предостави на
касаторката копие от СУМПС, за да подаде последната декларация по 189 ал.5 от
ЗДвП. Тези обстоятелства не могат да се доказват и със свидетели, тъй като
законодателят е въвел изричен ред, по който да бъде установен действителния
водач на МПС, извършил нарушението.
По изложените съображения, съдът намира
нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу
решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.
Съобразно
разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на
спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да
присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН СЪДЪТ,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1961 от 18.10.2022 г. на ПРС, по нах. дело №
4059/2022г. по описа на същия съд
ОСЪЖДА М.П.С.
*** да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив съдебни разноски по делото в размер
на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.