Решение по дело №3027/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 238
Дата: 8 февруари 2023 г.
Съдия: Светомир Витков Бабаков
Дело: 20227180703027
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

   Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 238/08.02.2023 Г.

 

гр. Пловдив,

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пловдив – ХІХ – административен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети януари, две хиляди  двадесет и трета година в състав:

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 СТОИЛ БОТЕВ

                                           ЧЛЕНОВЕ:

1. ПЕТЪР КАСАБОВ
2. СВЕТОМИР БАБАКОВ

 

 

При секретар

ПЕТЯ ДОБРЕВА

и с участието

на прокурора

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното

от съдия

СВЕТОМИР БАБАКОВ

по к.адм. дело № 3027по описа на съда за 2022 г.

        Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63в, ал.1 ЗАНН.

        Образувано е по касационна жалба на М.П.С. ***, чрез адв. Д.П. срещу РЕШЕНИЕ № 1961 от 18.10.2022 г. на ПРС, по нах. дело № 4059/2022г. по описа на същия съд.

        В касационната жалба са развити доводи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Касаторът моли съда да постанови  решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пловдив и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ изцяло електронен фиш  К 2949750 на ОДМВР Пловдив.

        В съдебно заседание, касаторът не се явява и представлява.   Ответникът по касационната жалба- ОДМВР Пловдив не се представлява в съдебно заседание. Депозирано е становище от процесуалния му представител- гл. юрисконсулт Б. , с което  моли за потвърждаване на решението на РС Пловдив. Претендират се разноски.

        Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПЛОВДИВ дава заключение за  неоснователност на жалбата и моли решението на РС да бъде потвърдено.

        Административен съд- Пловдив, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е  НЕОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното: Електронният фиш е издаден за това, че на 24.07.2019г. в 09,05ч. в гр.Пловдив, ул. Васил Левски No 111, при ограничение на скоростта за населено място от 50 км/ч и при отчетен толеранс от минус 3 км.ч. в полза на водача, МПС с рег. No РВ ***КР се движело при разрешена стойност на скоростта от 50
км/ч. с установена наказуема скорост 79 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 29 км/ч. ЕФ е издаден срещу М.П.С. – законен представител на фирма „Маринели 2014“ ООД.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на осъществения видеоконтрол и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 82км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч., установената от АНО скорост се явява в размер на 79 км/ч.

От справката за собственост на автомобила е видно, че собственик е дружеството „Маринели 2014“ ООД. След извършена служебна справка в търговския регистър, съдът е установил, че управител на дружеството към 24.07.2019г. се явява касаторката С..

При така установеното от фактическа страна, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано извършеното от касатора административно нарушение. В решението въззивният съд е изложил аргументи, които се споделят напълно от касационната инстанция, поради което и на основание чл.221 от АПК се препраща към тях. Следва да се посочи, че е даден отговор на поддържаните и в касационното производство възражения, като не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да оборват вече направените законосъобразни изводи на въззивния съд. Първоинстанционният съд в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси. Според настоящата инстанция изложените в обстоятелствената част на ЕФ факти по никакъв начин не са въвели в заблуждение нарушителя относно предявеното му административно нарушение и са достатъчно ясни, за да аргументират защо се приема осъществяването на соченото административно нарушение. Не се пораждат съмнения и относно наличието на трите основни предпоставки в административнонаказателния процес – нарушение, нарушител и вина. Описаното в атакувания ЕФ нарушение е конкретизирано в достатъчна степен, поради което и не е нарушено правото на защита на касатора.

Неоснователно е възражението, че автор на нарушението не е касатора С., а лицето на което е предоставила автомобила за управление на същата дата- Р. Ч. .  Както е посочил и районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 189 ал.5 от ЗДвП, собственикът на МПС-то следва в 14 дневен срок от получаването на електронния фиш да представи  в съответната териториална структура на МВР декларация с данни за лицето, което е управлявало МПС-то  и копие от свидетелството му за управление. По делото е безспорно, че такава декларация не е подадена. Без всякакво правно значение е дали Р. Ч.  е отказал да предостави на касаторката копие от СУМПС, за да подаде последната декларация по 189 ал.5 от ЗДвП. Тези обстоятелства не могат да се доказват и със свидетели, тъй като законодателят е въвел изричен ред, по който да бъде установен действителния водач на МПС, извършил нарушението.

По изложените съображения, съдът намира нарушението за доказано и правилно квалифицирано, поради което жалбата срещу решението на районния съд следва да бъде оставена без уважение.

Съобразно разпоредбата на чл. 63д ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, съдът следва да присъди разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д ал.4 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минимален размер.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН СЪДЪТ,

 

                                                  Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА РЕШЕНИЕ № 1961 от 18.10.2022 г. на ПРС, по нах. дело № 4059/2022г. по описа на същия съд

ОСЪЖДА М.П.С. *** да заплати по сметка на ОДМВР Пловдив съдебни разноски по делото в размер на 80/осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

         

                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                            2.