РЕШЕНИЕ
№ ……………
гр. София, 25.11.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийският
градски съд, Първо гражданско отделение, І-15 състав, в публичното заседание на
деветнадесети
юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря
Антоанета Петрова
като разгледа
докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 1249
по описа за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на разглеждане са
главни искове иск с правно основание чл.49 от ЗЗД и евентуални искове с правно
основание чл. 4 § 3 ДФЕС, чл. 55 ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 59 ЗЗД.
Ищците „Д.Е.“ ООД и „С.Е.“ ООД твърдят, че са
производители на електрическа енергия от възобновяеми източници (ВЕИ) и
собственици на фотоволтаични централи. Ищците са сключили с „ЕВН България
Електроснабдяване“ АД договори за изкупуване на електрическа енергия и продават
произведената енергия от възобновяем източник на преференциална цена. С §6, т.
2 и 3 от заключителните разпоредби към Закона за държавния бюджет на Република
България за 2014 г. са създадени разпоредби, съгласно които е въведена 20%
такса, считано от 01.01.2014 г., удържана директно от производителите на
електрическа енергия от вятър и слънце. С решение № 13 от 31.07.2014 г. по конституционно
дело № 1/2014 г. Конституционният съд обявил измененията в Закона за енергията
от възобновяеми източници за противоконституционни поради противоречие с чл.
60, чл. 19, ал. 2 и 3 и чл. 4, ал. 1 КРБ. За времето до обявяване на таксата за
противоконституционна ищците ежемесечно са заплащали 20% такса върху приходите.
Законодателят е следвало да уреди с последващи правила негативните последици,
възникнали в резултат на прилагането на противоконституционните разпоредби.
Твърди се таксата да е събрана поради изначална липса на основание, тъй като
при противоречие с акт с по-висока юридическа сила съдът дължи да приложи
по-горестоящия юридически акт (Конституцията и правото на ЕС).
Противоконституционните разпоредби не е следвало да се прилагат и сумите,
заплатени въз основа на тях, подлежат на връщане. Твърди се Народното събрание
да е нарушило чл. 4 § 3 ДЕС. Съгласно практиката на СЕС по делото Francovich и
др. Д. дължи да отстрани неправомерните последици от нарушение на общностното
право. В решение по делото Brasserie du Pecheur и Factortame съдът допуска Д.
да дължи обезщетение независимо от вида на органа, който е причинил вредата и
без да има значение дали вредата е причинена от действие или бездействие.
Достатъчно нарушение на общностното право е налице, когато има явно и
значително неспазване от Д. членка на границите, които са наложени за нейната
свобода на преценка. Съгласно чл. 63 ДФЕС общностната норма има директен ефект
когато предоставя права на частноправни субекти. Разпоредбите на §6 ЗДБ 2014, с
които се създават чл. 35а до 35в ЗЕВИ представляват държавна мярка, с която се
нарушава свободното движение на капитали (чл. 63 ДФЕС) и свободното право на
установяване (чл. 49 ДФЕС). Въведената такса създава финансови утежнения за
определена група производители на ВЕИ за сметка на друга група, чийто приходи
не са обложени от подобна такса. Така Д. на практика подпомага част от
конкретен сектор без основания за това. Нарушението е достатъчно съществено
предвид размера на въведената такса – 20%. Налице е причинна връзка между
действията на държавен орган – НС на РБ, приело въпросната такса без
предварително обсъждане и в нарушение на правото на ЕС и причинените на всеки
от ищците вреди във връзка със заплащане на въведния налог. Таксата противоречи
на Директива 2009/28/ЕО за достигане на 20% общ дял на енергията от ВЕИ на
общностно ниво и 10% за транспорта, както и на Директива 2009/72/ЕО - § 6 –
задължаваща държавите членки да стимулират производителите към инвестиции в ново
производство на електроенергия, вкл. от ВЕИ, § 4 – въвеждащ принципи на
равнопоставеност и недискриминация. Същевременно съгласно чл. 7 КРБ Д. отговаря
за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи или
длъжностни лица.
По изложените съображения
се претендират осъждане на Д., чрез М.НА Ф. и Народното събрание, при условията
на солидарност, да заплатят: по главните
искове: 1. на „Д.Е.“ ООД: на основание чл.
49 ЗЗД: сума в общ размер 185409,86 лв. – удържана 20% такса за
производство на електрическа енергия в
периода 01.01.2014 г. – 09.08.2014 г., за които са издадени фактури в периода
31.01.2014 г. - 31.08.2014 г.; обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата в размер на 56511,65 лв. за периода 28.01.2016 г. –
28.01.2019 г.; 2. на „С.Е.“ ООД: на основание чл. 49 ЗЗД: сума в общ размер 139682,69 лв. –
удържана 20% такса за производство на електрическа енергия в периода 01.01.2014
г. – 31.08.2014 г., 31.01.2014 г. - 31.08.2014 г. и - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата в размер на 42574,32 лв. за периода 28.01.2016 г. – 28.01.2019 г. 2.
При условията на евентуалност: 2.1. На „Д.Е.“ ООД: на основание чл. 4 § 3 ДЕС:
сума в общ размер 185409,86 лв. – удържана 20% такса за производство на
електрическа енергия в периода 31.01.2014 г. – 31.08.2014 г. обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата в размер на 56511,65 лв. за
периода 28.01.2016 г. – 28.01.2019 г. 2.2. на „С.Е.“ ООД: - на основание чл. 4 § 3 ДЕС: сума в
общ размер 139682,69 лв. – удържана 20% такса за производство на електрическа
енергия в периода 31.01.2014 г. – 31.08.2014 г., обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху главницата в размер на 42574,32 лв. за периода
28.01.2016 г. – 28.01.2019 г. 3. При условията на евентуалност: 3.1. На „Д.Е.“
ООД: на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД: сума в общ размер 185409,86
лв. – удържана 20% такса за производство на електрическа енергия в периода
31.01.2014 г. – 31.08.2014 г., обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата в размер на 56511,65 лв. за периода 28.01.2016 г. –
28.01.2019 г., 3.2. на „С.Е.“
ООД: на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД: сума в общ размер 139682,69
лв. – удържана 20% такса за производство на електрическа енергия в периода
31.01.2014 г. – 31.08.2014 г., обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата в размер. 4. при условията на евентуалност: 4.1. На „Д.Е.“
ООД: на основание чл. 59 ЗЗД: сума в общ размер 185409,86 лв. – удържана 20%
такса за производство на електрическа енергия в периода 31.01.2014 г. –
31.08.2014 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата в размер на 56511,65 лв. за периода 28.01.2016 г. – 28.01.2019 г., 4.2. на „С.Е.“ ООД: - на основание чл. 59 ЗЗД: сума в общ размер 139682,69 лв.
– удържана 20% такса за производство на електрическа енергия в периода
31.01.2014 г. – 31.08.2014 г., обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху главницата в размер.
От събраните по
делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за
установено следното от фактическа и
правна страна:
По делото не се спори, че между всеки от
ищците и “ЕВН България Електроснабдяване” АД е сключен договор за изкупуване на
електрическа енергия, съответно за “Д.Е.” ЕООД договор от 11.07.2011 г. за фотоволтаична
електрическа централа “Д.Е.”, находяща се в землището на с. Доброселец, обл.
Хасково, Съобразно постигнатата договореност произведената активна електрическа
енергия от възобновяеми източници се изкупува от “ЕВН България
Електроснабдяване” АД по определена от КЕВР преференциална цена, действаща към
датата на съставяне на констативен акт за завършване на енергийния обект, като
изменение е допустимо при изключенията на чл. 32, ал. 4 ЗЕВИ. Продавачът поема
задължение ежемесечно да издава и предоставя на купувача фактура с дата последно
число за отчетния месец за сумите дължими за предходния месец, като купувачът
заплаща на продавача сумите по представена фактура в срок от 7 работни дни от
получаването й. Договор за изкупуване на електрическа енергия № 506/14.06.2012
г. е сключен със “С.Е.” ООД с предмет изкупуване на електрическа енергия от
фотоволтаична електрическа централа “Ставен - Доброселец”, находяща се в с.
Доброселец.
Анализирайки събраните
писмени доказателства вещото лице Йолашка в приетата Съдебно-счетоводна
експертиза посочва, че за периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г. “Д.Е.” ООД е
издало фактури на обща стойност 1266230,27 лв. Разходи за небаланси са в общ
размер 7799,54 лв., като удържаната сума от 20% е на стойност 185409,85 лв. “С.Е.”
ООД е издало фактури на стойност 952591,61 лв. с ДДС при разходи за небаланси
1865,40 лв. Заплатената сума от “ЕВН България Електроснабдяване” АД е е
135292,32 лв. при удържана сума от 27431,54 лв. - 20% такса. Удържаните такси
от производителите, вкл. и 20% такса за производство на електрическа енергия
съгласно чл. 35а ал. 2 ЗЕВИ за периода 01.01.2014 г. - 09.08. 2014 г. е
преведена в държавния бюджет. За периода 28.01.2016 г. - 27.01.2019 г.
законната лихва за забава върху сумата от 185409,85 лв. е 56454,98 лв., а за “С.Е.”
ООД за същия период върху сумата от 139682,69 лв. размерът на законната лихва е
42531,65 лв. В съдебно заседание експертът допълва, че енергоразпределителните
дружества налагат 20% такса и тя е елемент от фактурите. В платежното нареждане
до КЕВР енергоразпределителното дружество изброява всички потребители, вкл.
ищците, като КЕВР обобщава и изпраща сумата в БНБ по сметка на Министерство на Ф..
Вещото лице е изготвило експертизата при проверка дали енергоразпределителното
дружество е превело сумите по сметка да КЕВР.
Изводът на вещото лице
кореспондира на представените от КЕВР справки за удържани от ищците такси по
чл. 35а (отм.) ЗЕВИ – л. 507 и л. 508 от делото.
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. При това положение е очевидно, че то
отговаря не за свои действия, а за действията на своя работник или служител.
Терминът "възложил", който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание,
че лицето, което извършва работата, се намира в определени отношения с този, който
отговаря за неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато
работникът или служителят е длъжен, да извърши работата по силата на
отношенията, в които той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на
възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД е отговорност пред
пострадалите трети лица. Фактическият състав на разпоредбата на чл. 49 ЗЗД
предполага установяване на: правоотношение по възлагане на работа, осъществен фактически
състав на чл. 45 ЗЗД от изпълнител на възложената работа: противоправно деяние
(действие или бездействие), вреда, пряка причинно-следствена връзка. Вината се
предполага до доказване на противното.
С §6 от заключителните разпоредби на Закона
за държавния бюджет на Република България за 2014 г. (отм.) се изменя чл. 35 от
Закона за енергията от възобновяеми източници, въвеждайки такса за производство
и събиране на вятърна и слънчева енергия в размер на 20%. Разпоредбата е
обявена за противоконституционна с Решение № 13 на КС на РБ - ДВ, бр. 65 от
2014 г. Конституционният съд приема, че разпоредбите на чл. 35а, ал. 3 ЗЕВИ, с
които се въвежда "такса" за производство на електрическа енергия от
вятърна и слънчева енергия и се задължават производителите на такава енергия с
"таксата" по чл. 35а, ал. 1, влизат в конфликт с чл. 19, ал. 3 от Конституцията. Последната разпоредба е с характер на конституционно установена
гаранция на инвестициите и на свободната стопанска дейност в страната. След
като законодателят насърчава инвестициите и стопанската дейност, той
същевременно с това трябва да създаде режим, който да защитава легитимно
инвестициите, които се правят или са направени от български и чуждестранни
физически и юридически лица, за да функционира нормално икономическата система.
С определение от 30.04.2020 г. по дела
С-818/19 и С-979/19 Съдът на Европейския Съюз приема, че член 3, параграф 3,
първа алинея, буква a) от Директива 2009/28/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 23 април 2009 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми
източници и за изменение и впоследствие за отмяна на директиви 2001/77/ЕО и
2003/30/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че същият допуска национална правна
уредба, въвеждаща такса за производството на енергия от възобновяеми източници.
Решенията на Конституционния съд да имат
действие занапред ( задължително тълкуване в този смисъл е дадено в решение № 3
от 28.04.2020 г. на КС по к.д. № 5/2019 г. и к.д. № 12/2019 г.). Това обаче не
отменя задължението, установено в разпоредбата на чл. 22 от Закона за
Конституционния съд, като в конкретния случай с прогласяване на нормата за
противоконституционна за Народното събрание е възникнало задължението по чл. 22
от Закона за Конституционния съд да уреди възникналите правни последици (налице
е възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД). Това не е сторено, в този смисъл е
налице противоправно бездействие от страна на Народното събрание. Съдът споделя
изложените от ответника доводи в писмената защита - че органите на съдебната
власт по реда на правораздаването не могат да извършват преценка каква по
съдържание да е дължимата правна уредба по чл. 22, ал. 4 ЗКС. Разглеждането на
предявения иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ не регламентира
последиците от противоконституционния акт, а има за предмет преценка следва ли Д.
да отговаря за вреди от противоправно действие/бездействие чрез нейни органи (в
случая - Народното събрание) в случая, в който се твърди
противоконституционната законова разпоредба да е засегнала имуществената сфера
на ищците. Да се сподели тезата на ответника би означавало да се счете, че
основното право на ищците на мирно ползване на притежание е засегнато, без да е
налице ефективно средство за защита (Чл. 1 протокол 1 ЕКПЧ вр. чл. 13 ЕКПЧ).
Съобразявайки мотивите на Решение № 71/06 април
2019 г. по гр.д. № 3804/2019 година на ВКС, ІV Г.О., съдът намира за установени
елементите от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ, обуславящи
отговорността на ответника: по възлагане на Народното събрание извършване на
деликт чрез приемането на противоконституционен закон и последващо бездействие
по смисъла на чл. 22, ал. 4 ЗКС, което противоправно деяние е довело до
причиняване на вреда за ищците чрез незаконосъобразно удържане на такси в
претендирания от всеки от ищците размер като така тези суми не постъпват като
приход в патримониума на съответния ищец. Пропуснатите ползи са в пряка
причинно-следствена връзка констатираните противоправни действия и бездействия
на Народното събрание.
По изложените съображения
съдът намира, че в полза на всеки един от ищците е налице вземане срещу
ответника за обезщетение на причинените му вреди в претендиран размер, като при
съобразяване на Съдебно-счетоводната експертиза съдът намира за основателни акцесорните
искове за присъждане на лихва от датата на деликта както следва: върху
претендираната от “Д.Е.” ООД главница от 185409,86 лв. - законна лихва за
забава в размер на 56454,98 лв, а за “С.Е.” ООД - законна лихва за забава в размер
на 42531,65 лв., като за разликата до пълните претендирани размери претенцията
следва да се отхвърли.
Доколкото изводът за
отхвърляне е свързан с размера, а не с основанието на претенцията, за
претендираната разлика следва да бъдат отхвърлени и евентуалните искове с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, чл. 4 § 3 ДЕС и чл. 59 ЗЗД.
По разноските:
Договореното и заплатено
адвокатско възнаграждение е в размер близък до законоустановения минимум,
поради което няма основание за намаляването му. При съобразяване на уважената
част от исковете (0,99%) ответникът следва да заплати на ищеца “Д.Е.” ООД
разноски в общ размер 7899,21 лв., а на ищеца “С.Е.” ООД разноски в общ размер
6 479,55 лв. На основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК ищците дължат заплащане
на ответника на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 лв.
Водим от
горното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Д., представлявана от М.НА Ф., адрес: гр.
София, ул. “********да заплати:
1. на “Д.Е.” ООД, ЕИК ********:
-
на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ сумата от 185409,86 лева, представляваща удържана 20% такса за
производство на електрическа енергия от издадените от ищеца фактури в периода
31.01.2014 г. - 31.08.2014 г. (фактура № 37/31.01.2014 г., фактура №
38/28.02.2014 г., фактура № 39/31.03.2014 г., фактура № 40/30.04.2014 г.,
фактура № 41/31.05.2014 г., фактура № 42/30.06.2014 г., фактура № 43/31.07.2014
г., фактура № 44/31.08.2014 г.), ведно със законната лихва, считано от
28.01.2019 г. до окончателното заплащане на дължимата сума;
-
на основание чл. 86 ЗЗД законна лихва за забава
(върху главницата от 185409,86 лева) в
размер 56454,98 лв., дължима за
периода 28.01.2016 г. - 27.01.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ главния и евентуални искове
с правно основание чл. 4 § 3 ДЕС, чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за разликата
до пълния претендиран размер от 56511,65 лв.;
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7899,21 лв. - държавна такса и разноски
за първоинстанционното разглеждане на делото.
2. на “С.Е.” ООД, ЕИК********:
-
на основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 7 КРБ сумата от 139682,69 лева, представляваща удържана 20% такса за
производство на електрическа енергия от издадените от ищеца фактури в периода
31.01.2014 г. - 31.08.2014 г. (фактура № 24/31.01.2014 г., фактура №
25/28.02.2014 г., фактура № 26/31.02.2014 г., фактура № 27/30.04.2014 г.,
фактура № 28/31.05.2014 г., фактура № 29/30.06.2014 г., фактура № 30/31.07.2014
г., фактура № 31/31.08.2014 г.), ведно със законната лихва, считано от
28.01.2019 г. до окончателното заплащане на дължимата сума;
-
на основание чл. 86 ЗЗД законна лихва за забава
(върху главницата от 139682,69 лева) в
размер 42531,65 лв., дължима за
периода 28.01.2016 г. - 27.01.2019 г. като ОТХВЪРЛЯ главния и евентуални искове
с правно основание чл. 4 § 3 ДЕС, чл. 55, ал. 1 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД за разликата
до пълния претендиран размер от 42574,32 лв.;
-
на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6 479,55 лв лв. - държавна такса и
разноски за първоинстанционното разглеждане на делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК “Д.Е.” ООД, ЕИК ******** и “С.Е.”
ООД, ЕИК******** да заплатят на Д., представлявана от М.НА
Ф., адрес: гр. София, ул. “********юрисконсултско възнаграждение съобразно
отхвърлената част от исковете в размер на 2
лв.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му страните.
СЪДИЯ: