Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 512
12.11.2021г., гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело №718 по описа на съда за 2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
118 ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба на Д.И. ***, подадена чрез адв. В.Ч.,***,
офис ***, против Решение № 1012-26-269-1/07.07.2021г. на директора на ТП на НОИ
- Хасково.
В жалбата се твърди, че не са налице официални
документи, удостоверяващи наличието на визираните в чл.96, ал.1, т.4 от КСО
предпоставки – отпаднало основание за изплащане на лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване. В решението незаконосъобразно било кредитирано, че
заверката на осигурителния стаж за периода 04.06.2020г. – 31.12.2020г. била
относима към правото на отпуснатата пенсия. Счита се, че при извършване на
проверката, съответният контролен орган превишил компетенциите си и проверявал
период, извън този, който му бил възложен. Сочи се, че в Инструкция №1 от
03.04.2015г. за реда и начина за осъществяване на контролно-ревизионна дейност
от контролните органи на Националния осигурителен институт било регламентирано
кога се извършва ревизия и кога проверка от контролен орган към ТП на НОИ. В
нарушение на цитирания нормативен акт, в решението била кредитирана недопустима,
законово регламентирана процедура – извършване на проверка за период, за който
следвало да се извърши ревизия на самоосигуряващото се лице.
На следващо място, неправилно с решението било
кредитирано, че Констативен протокол № КВ-5-26-00927474 от 27.05.2021г. на
контролен орган към ТП на НОИ – Хасково, представлявал документ по смисъла на
чл.21 от АПК, за да имал правопроменящ правен резултат. Точно по тази причина в
разпоредбата на чл.117 от КСО не била предвидена процедура и възможност за
обжалване на констатациите по него. Счита се, че осигурителният стаж на
жалбоподателката бил зачетен надлежно от пенсионния орган, въз основа на
валидни удостоверителни документи, за които не била налице хипотезата на чл.99,
ал.1, т.2, б. „а“ от КСО, за да е налице основание за отмяна на влязъл в сила
административен акт. Също така, незаконосъобразно било кредитирано нарушението
в административната йерархия на административните органи на НОИ. В случая
зачетен от пенсионен орган осигурителен стаж бил счетен за неоснователен и
неналичен, като това станало с констативен протокол по инициатива на контролен
орган, без да било налице възлагане.
Претендира се отмяна на оспореното решение и
присъждане на разноски по делото.
В съдено заседание оспорващата се представлява от пълномощника
си, който поддържа жалбата. Излага допълнителни твърдения в насока
незаконосъобразност на атакувания административен акт. Сочи, че по делото били
налице доказателства – л.16, със заверен осигурителен стаж от 18.09.2019г. до
03.06.2020г. Това доказателство представлявало индивидуален административен
акт, издаден от административен орган, който не бил отменен, а валиден. Освен
това, налични били акт за раждане на детето на жалбоподателката и решение на
ТЕЛК, с което се признавала трайно намалена работоспособност, с начална дата
04.06.2020г. Към датата на инвалидизиране и датата на заявлението (за ЛПИОЗ),
жалбоподателката била на възраст 20г. и 11м. Съгласно чл.74 от КСО, необходимия
осигурителен стаж, за да се получава пенсия бил 1 година. Стажът в случая бил
наличен, само на основание разпоредбата на чл.9, ал.2, т.1 – времето за
отглеждане на дете, за което не се дължат осигурителни вноски, независимо дали
е платен или неплатен отпуск, поради което само на това основание не били
налице предвидените от закона, както и визираните в разпоредбата на чл.96,
ал.1, т.4 от КСО материалноправни предпоставки за спиране на изплащане на
лична пенсия за инвалидност, поради общо
заболяване. Предвид това, административния акт се явявал неправилен и
незаконосъобразен, издаден без наличието на материалноправните предпоставки.
Следвало да се има предвид и че по делото бил наличен само констативен
протокол, към който не били приложени издадените въз основа на него
задължителни предписания, като съдът следвало служебно да приеме, че тези
задължителни предписания не били влезли в сила, не подлежали на изпълнение и не
бил настъпил правопроменящият момент. С оглед на това, административния акт за
стажа на жалбоподателката все още бил валиден, а с задължителните предписания
не можело да отменя издаден от НОИ административен акт – този по л.16 по делото.
Ответникът, Директор на ТП на НОИ - Хасково,
чрез процесуален представител заема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 18.06.2020г. жалбоподателката Д.И.И. подава
Заявление с вх.№Ц2112-26-251/18.06.2020г. (л.6) до директора на ТП на НОИ –
Хасково за отпускане на лична пенсия за инвалидност. Към заявлението си прилага
копие на Експертно решение №1150 от заседание №82 от 04.06.2020г. на втори
състав на ТЕЛК към МБАЛ – Хасково. Видно от същото (л.13), жалбоподателката е
освидетелствана с 53 % трайно намалена работоспособност, за една година – до
01.06.2021г.
На 11.08.2020г. ръководител на „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Хасково издава Разпореждане №**********, №24/прот. №N01305 (л.25), с което на Д.И.И. е отпусната лична пенсия за инвалидност
поради общо заболяване (ЛПИОЗ), считано
от 04.06.2020г.
На 19.05.2021г. в ТП на НОИ – Хасково е заведено писмо
(сигнал) изх.№21102-26-683 (л.34), подадено от ръководителя на „ПО“ до началник
отдел „КПК“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.102, ал.1, т.1,
ал.2 и ал.5 от КСО и във връзка с §7 от ПЗР на КСО за преизчисление на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д.И.И., е отправена молба да бъдат потвърдени
данните за осигурителен стаж, върху който са внесени дължимите осигурителни
вноски, съдържащи се в информационната система/регистрите на НОИ за периода от
04.06.2020г. до 31.12.2020г. включително.
В отговор, контролен органи на ТП на НОИ - Хасково издава
Констативен протокол №КВ-5-26-00927474/27.05.2021г. (л.31), в който е направена
констатация, че от 18.09.2018г. до 03.06.2020г. вкл. няма основание да се
зачита осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице и удостоверения
осигурителен стаж и доход ще бъде анулиран, тъй като лицето няма качество на
самоосигуряващо се лице. В констативния акт е посочено, че от справка „Регистър
на земеделските стопани“ на МЗХ се установява, че Д.И.И. има регистрация като
земеделски стопанин на дата 18.09.2018г. и съответни пререгистрации - на
04.01.2019г. и на дата 28.10.2019г., с валидна регистрация до края на срока по
чл.12, ал.2 от Наредба №5 от 2009г. за условията и реда за подаване на
заявления по схеми и мерки за директни плащания за следващата стопанска година.
Съгласно данните за регистрация от 18.09.2018г. И. е заявила, че ще отглежда в
землището на с.Узунджово 30 броя птици, в това число 30 броя кокошки носачки.
Същите данни били заявени и при пререгистрацията на 04.01.2019г. и 28.10.2019г.
Сочи се, че предвид вида на извършваната дейност - отглеждане на птици, в
случая са приложими разпоредбите на Закона за животновъдството, където било
направено разграничение по отношение на животновъдния обект - чл.13, ал.4 и
ал.5. Животновъдните обекти, в които се отглеждали животни с цел добив на
суровини и храни за лична консумация, се определяли като лично стопанство и
собствениците им нямали право да предлагат на пазара произведените в обекта
суровини и храни, а тези в които се отглеждали животни с цел добив на суровини
и храни, които се предлагали на пазара, се определяли като ферми. В Закона за животновъдството се
давало и легално определение на „ферма“, като съгласно същото това бил
животновъден обект, в който се отглеждат животни с цел добив на суровини и
храни за предлагане на пазара. Определението за „лично стопанство“, дадено в
същия закон, гласяло, че това е животновъден обект, в които се отглеждат
животни с цел добив на суровини и храни за лична консумация. Съгласно чл. 137
от Закона за
ветеринарномедицинската
дейност - в редакция преди изменение и допълнение ДВ бр.13/2020г.,
собствениците или ползвателите на животновъдни обекти имали задължение за подават заявление за регистрация на обекта до директора
на съответното ОДБХ.
Посочено е също, че съгласно
чл.4а, ал.1, т.6 от Наредба №44 от 20.04.2006г., в сила от 17.01.2020г. за
ветеринарно-медицинските изисквания към животновъдните обекти, в личните
стопанства на физическите лица се отглеждали за лични нужди до петдесет птици
независимо от вида.
От направена справка за данни в Регистъра на
осигурителите за самоосигуряващите се лица, контролните органи установили, че Д.И.И. е декларирала, че упражнява
дейност като земеделски стопанин от 18.09.2018г., като заявила вид на
осигуряване за фонд „Общо заболяване и майчинство“ и фонд „Пенсии“. С
декларация за регистрация от самоосигуряващо се лице от 04.04.2021г. прекъснала
дейност. От направена справка в регистър Трудови договори и Регистъра на
осигурените лица се установило, че в осигурителя - земеделски стопанин Д.И.И.,
нямало данни за наети лица по трудови правоотношения. Видно от представено от Областна
дирекция по безопасност на храните - Хасково писмо с
вх.№21102-26-683-4/26.05.2021г., се установява че към 25.05.2021г. в
Интегрираната информационна система — ВетИС на БАБХ, Д.И.И. няма
вписан/регистриран животновъден обект. В констативния протокол е направен
извод, че
Д.И.И. не е произвеждала
животинска продукция, предназначена за продажба за периода от 18.09.2018г. до
03.04.2021г., предвид което същата не отговаряла на визираната в §1, т.5 от ДР
на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин по смисъла на КСО. За да
отговаря на тази дефиниция лицето трябвало да изпълни кумулативно и двете
условия: да произвежда растителна
продукция и/или животинска продукция, предназначена за продажба и да е
регистрирано по установения ред. По смисъла на КСО обаче, наличието само на регистрация
като земеделски стопанин не било достатъчно, за да възникне осигуряване с
произтичащите от него права, тъй като не била налице идентичност между
качеството земеделски производител и осигурено лице. Посочено е, че лице, за
което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, че е произвеждало
земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството на
осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни в НОИ и са внасяни
осигурителни вноски. Изискването на законовата разпоредба, съдържаща
определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО било лицето реално да
осъществява дейност като земеделски производител, като произвежда продукция за продажба. Предвид описаното е прието, че Д.И. няма основание за
осигуряване по реда на чл.4, ал.3, т.4 от КСО и направената регистрация по
реда на Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица,
българските граждани на работа в чужбина и морските лица, както и подадените по реда на чл.5, ал.4 от КСО
данни като самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, не пораждат права за лицето по КСО.
Регистрацията на лицето била
единствено с цел придобиване на осигурителни права. И. нямала основание за
осигуряване по реда на чл.4, ал.4 от КСО като регистриран земеделски стопанин и
подадените данни по чл.5, ал.4 от КСО за
периода от 18.09.2018г. до 03.04.2021г. следвало да бъдат заличени. Във връзка с изложеното, за Д.И.
били нарушени разпоредбите на §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО и чл.10, ал.1 и ал.2
от КСО и не следвало да се зачита осигурителен стаж и доход в качеството
ѝ на самоосигуряващо се лице - регистриран земеделски стопанин, за
периода от 18.09.2018г. до 03.04.2021г. Потвърденият
със служебна бележка с изх. №Ц21102-26-472- 1/02.07.2020г. за периода от
18.09.2018г. до 03.06.2020г. осигурителен стаж и доход на лицето не следвало да
се зачита.
С писмо изх.№1056-26-549-2/11.06.2021г. (л.36) на
началник отдел КПК в ТП на НОИ - Хасково, началник отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ
– Хасково е уведомен, че осигурителният стаж на Д.И., удостоверен за периода от
18.09.2018г. до 03.06.2020г. е анулиран, като мотивите за това били
обективирани в Констативен протокол №КВ-5-26-00927474/27.05.2021г., предвид
което следвало да се счита за анулирана и Служебна бележка №Ц21102-26-472-
1/02.02.2020г. издадена на И..
С Разпореждане
№**********/2146-26-74/04.06.2021г. (л.38), ръководител „ПО“ при ТП на НОИ
– Хасково спира от 28.05.2021г. личната
пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Д.И.И.. Пенсионния орган посочва,
че съгласно чл.95, ал.1, т.6 от КСО, длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ, може да издаде
разпореждане за спиране на пенсията, когато
са представени или се установят данни
за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване съгласно
чл.96, ал.1, като за такива се приемат изложените в сигнал изх.
№21102-26-683/19.05.2021г. и Констативен протокол
№КВ-5-26-00927474/27.05.2021г.
Разпореждането
на ръководителя на „ПО“ е обжалвано пред директора на ТП на НОИ – Хасково, с
жалба, заведена под вх. №1012-26-269/15.06.2021г. при ТП на НОИ - Хасково.
С Решение
№1012-26-269-1 от 07.07.2021г., директорът на ТП на НОИ – Хасково отхвърля
жалбата, подадена от Д.И. срещу Разпореждане
№**********/2146-26-74/04.06.2021г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ -
Хасково. В решението си по-горестоящият административен орган споделя извода на
ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково, като посочва, че анулирането на
осигурителния стаж на жалбоподателката, като самоосигуряващо се лице -
земеделски производител, безспорно е от категорията обстоятелства, които могат
да доведат до прекратяване на отпуснатата пенсия по смисъла на чл. 96, ал.1,
т.4 от КСО, тъй като по аргумент от чл.74, ал. 1 от КСО, лицето имало право на
такава пенсия, само ако имало една година действителен осигурителен стаж.
Предвид това, правилно пенсионния орган е разпоредил спиране на отпуснатата на
жалбоподателката пенсия при условията на чл.95, ал.1, т.6 от КСО.
Решението на директора на ТП на НОИ – Хасково е оспорено
пред АдмС – Хасково, като жалбата е подадена чрез ТП на НОИ – Хасково, където е
заведена под вх.№1012-26-211-2 от 16.07.2021г.
Като писмени доказателства по делото са приети
документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения
акт, сред които Служебна бележка №Ц21102-26-472- 1/02.07.2020г. за осигурителен
стаж/доход на самоосигуряващото се лице Д.И.И. (л.16); Справка 22А – деклариран
вид осигуряване от самоосигуряващи се лица – за Д.И. (л.19, л.28); Опис на
осигурителен стаж на Д.И. (л.9); Опис на осигурителен доход на Д.И. (л.22),
Удостоверение за раждане №********** (л.23).
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана от лице с правен
интерес, в законоустановения срок и срещу годен за обжалване административен
акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното Решение №1012-26-269-1 от 07.07.2021г. на директора
на ТП на НОИ – Хасково и Разпореждане №**********/2146-26-74/04.06.2021г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ -
Хасково са издадени в рамките на установената от закона местна, степенна и
материална компетентност – чл.117, ал.1, т.2, б.„ж“, респективно чл.98, ал.1 от КСО.
Спазени са изискванията за форма на разглежданите
административни актове, съгласно чл.59 от АПК. Изложени са фактическите и
правни основания за тяхното издаване. Не се установи в хода на административното
производство да са били допуснати съществени процесуални нарушения.
При издаване на оспорените актове са съобразени и относимите материално правни разпоредби. Последните
са издадени на основание чл. 95, ал.1, т.6 от КСО, съгласно която разпоредба, изплащането на пенсията се спира с
разпореждане на длъжностното лице по чл.
98, ал. 1, когато са представени
или се установят данни за обстоятелства, които могат да доведат до нейното прекратяване
на основанията по чл.
96, ал. 1. В оспореното решение, административният орган приема наличие на
представени данни за обстоятелства, които могат да доведат до прекратяване на
процесната пенсия при условията на чл. 96, ал.1, т.4 от КСО.
Съгласно чл.74, ал.1 от КСО, осигурените придобиват
право на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, ако са загубили
работоспособността си и имат осигурителен стаж, придобит до датата на
инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на
работа - до датата на заявлението по чл.94, както следва: т.2 до 25-годишна
възраст - една година. Процесната пенсия за инвалидност, жалбоподателката е
получавала въз основа на подадено от същата Заявление с вх.№Ц2112-26-251/18.06.2020г., към която
дата същата е била на възраст под 25 и над 20 години. При това положение за
придобиване право на пенсия по реда на чл. 74, ал.3 от КСО по отношение на
същата е необходимо наличието на една
година действителен осигурителен стаж, придобит преди датата на инвалидизиране
– 04.06.2020г. (когато е издадено Експертно решение на ТЕЛК №1150 от
зас.№082 за освидетелстване на лицето). Зачетеният от органа в пенсионното
производство към момента на отпускане на процесната пенсия стаж за Д.И., към
дата на отпускане на ЛПИОЗ е бил 3г., 1м. и 2 дни, видно от Разпореждане №**********,
№27/прот.№N01305 (л.25), от тях като
действителен е приет само стажът, като самоосигуряващо се лице - 1г., 8 м.
и 1ден, видно от служебна бележка с изх. №Ц21102-26-472- 1/02.07.2020г.
Настоящия съдебен състав намира, че спорът в
производство е този, дали в действителност получените от пенсионният орган
данни за обстоятелства съдържащи се в Констативен протокол №
КВ-5-26-00927474/27.05.2021г. /л.31-33/ са такива, които могат да доведат до
прекратяване на получаваната от Д.И. пенсия, на някое от предвидените в чл. 96,
ал.1 от КСО основания. Именно при тези обстоятелства нормата на чл. 95, ал.1,
т.6 от КСО предвижда възможност предоставена вече на лицето пенсия да бъде спряна с разпореждане на органа по чл.
98, ал.1 от КСО.
От приложения по преписката Констативен протокол №
КВ-5-26-00927474/27.05.2021г., безспорно се установява наличието на предприето
от компетентните органи обследване на правото на жалбоподателката, да се счита
за осигурено лице за целия осигурителен период, въз основа на който е прието
наличието на обстоятелствата по чл. 74, ал.3 от КСО за отпускане на процесната
пенсия. Посоченото в констативният протокол обстоятелство, че на лицето не
следва да се зачита за осигурителен стаж и доход в качеството му на
самоосигуряващо се лице, регистриран земеделски стопанин за периода от
18.09.2018г. до 03.04.2021г., както и обстоятелството, че на същото ще бъде
издадено задължително предписание за заличаване на данните подадени на
основание чл. 5, ал.4, т.1 от КСО за този период, настоящият състав намира като
такива обстоятелства, който могат да доведат до издаване на акт за прекратяване
на процесната пенсия. В случай на влизане в сила на дадените от органа
задължителни предписания за заличаване на посочения по- горе осигурителен стаж
и последващите действия по заличаването му, биха могли да доведат до липса на изискуемия по чл. 74, ал.3 от КСО едногодишен
действителен осигурителен стаж за
отпускане на процесната пенсия, което от своя страна ще доведе до наличие на
предпоставките по чл. 96, ал.1, т. 4 от КСО за прекратяване на отпуснатата
пенсия. При наличието на данни, че е предприето производство, от страна на
компетентните органи, за заличаване на целия действителен осигурителен стаж по
отношение на жалбоподателката, законосъобразно административният орган е издал
акт по чл. 95, ал.1, т.6 от КСО за спиране на процесната пенсия. С този акт се
предприема една временна мярка до установяване наличие или липса на
предпоставки за прекратяване изплащането на пенсията на някое от посочените в
чл. 96, ал.1 от КСО обстоятелства, като за законосъобразното му издаване е
достатъчно наличие на данни, за започнало производство по заличаване на
обстоятелствата въз основа, на които е отпусната процесната пенсия.
За съдебния
състав е ноторно известно, визираното в писмо изх. № 1056-26-5492/11.06.2021г.
/л. 36/ обстоятелство за наличие на издадени задължителни предписания с №
ЗД-1-26-00927485/27.05.2021г., относно заличаване данните подавани на основание
чл. 5, ал.4, т. 1от КСО за периода 18.09.2018г. до 03.04.2021г., както и
обстоятелството, че същите са оспорени пред Административен съд Хасково по АД
662/2021г., решението по което е обжалвано пред ВАС по висящо АД 9599/2021г.
Именно предмет на последното производство е законосъобразността на предприетите
от органа действия по заличаване на така посочения осигурителен стаж, предвид
което в настоящото производство не следва да се обсъждат и анализират същите, а
наведените от жалбоподателя доводи за липса на предпоставки за заличаване на
този стаж са неотносими към процесното произнасяне.
Доводите на процесуалния представител на оспорващата
за липса на предпоставките по чл. 96, ал.1, т.4 от КСО за прекратяване на
изплащаната пенсия също са неотносими към процесното производство, доколкото
същите биха били предмет на анализ при наличие на предприето от органа
прекратяване на пенсията. Ето защо настоящият състав не следва да анализира и
наличието или липсата на предпоставките по чл. 96, ал.1 от КСО, а само на това
дали получените от органа данни са за такива обстоятелства, които биха могли да
доведат до подобен извод.
В случая административният решаващ орган правилно е приложил
относимите към случая разпоредби на КСО. Като е съобразил това в постановеното
от него решение по реда на административния контрол по чл.117, ал.3 от КСО,
директорът на ТП на НОИ - Хасково също е издал законосъобразен акт.
Предвид изложеното жалбата се явява неоснователна,
поради което следва да се отхвърли.
При този изход на делото, основателно е искането на
ответника в негова полза да се присъди юрисконсултско възнаграждение, което
съобразно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с чл.37 от Закона
за правната помощ във вр. с чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
съдът определя в размер 100 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.И. ***, против Решение
№ 1012-26-269-1/07.07.2021г. на директора на ТП на НОИ - Хасково.
ОСЪЖДА
Д.И. ***, ЕГН ********** да заплати
на ТП на НОИ - Хасково юрисконсултско възнаграждение в размер 100 (сто) лева.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: