С.Д.Б. е внесъл частна тъжба срещу А.В.М.
за това, че
в периода от 26.01.2018г. до 23.02.2018г. в гр. С. при условията на
продължавано престъпление, като представител на обществеността-*******в
общински съвет, гр. С., при или по повод изпълнение на службата и функцията му,
публично и по друг начин -чрез интернет мрежата - чрез публикуване в
www.facebook.com от личния му профил на „Фейсбук" - www.facebook.com/*********.l
е казал по отношение на С.Д.Б., в качеството му на представител на
обществеността - *******на Общински съвет - С., при или по повод изпълнение на
службата и функцията му нещо унизително за честта и достойнството му, както следва:
1. На 26.01.2018г. във „Фейсбук"
групата „ВСИЧКИ ОТ ОБЩИНА С. В ЕДНА ГРУПА", „...***********С.Б."
2. На 29.01.2018г. непосредствено преди проведена
сесия на Общински съвет - „.... На този ****"
3. на 23.02.2018г. в гр. С. в качеството си на представител на
обществеността - *******при или по повод изпълнение на службата и функциите си,
публично и по друг начин - във фейсбук групата „РЕФЕРЕНДУМ ПРОТИВ КАРИЕРИТЕ В
ОБЩИНА С." е казал нещо унизително за честта и достойнството на С.Д.Б., в
качеството му на представител на обществеността - *******на Общински съвет при
гр. С., при и по повод изпълнение на тези му функции, както следва:... „Б. с
средно образование ли е най-компетентния *******???" ... „Какви качества
има Б.???" ; „За послушен всички видяхме!!!" „Да са на власт са
готови на всичко!!"; „Защото като го изгонят същият *******С.Б. ще продава
цветя на кръстовището за К. К.!!!"; „Б. се крие зад полата на жена си!!!
„... нали си голям мъж???" ... „Страхливец!!!?", „Б. защо се криеш
зад полата на жена си??? „Излез и се покажи какъв голям мъжага си???
Страхливец???"- престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК, вр. с чл. 26 от НК
Със
същата тъжба е повдигнато обвинение и за това, че А.В.М. за това, че във
времето от 26.01.2018г. до 23.02.2018г. в гр. С. в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на представител на обществеността - *******при
или по повод изпълнение на службата и функциите му, публично и по друг начин -
чрез интернет мрежата - чрез публикуване в www.facebook.com от личния му профил
на „Фейсбук" - www.facebook.сom/*******.l и чрез пловдивски сайт -
www.plovdiv-online.com разгласил неистински, позорни обстоятелства и е приписал
престъпление на тъжителя С.Д.Б., в качеството му на представител на
обществеността - *******на Общински съвет, при и по повод изпълнение на
функцията му, както следва:
1.
На 26.01.2018г. А.М. във „Фейсбук" групата „ВСИЧКИ ОТ ОБЩИНА С. В ЕДНА
ГРУПА", Многократно в социалната мрежа е повтарял „Знаете ли г-жо Г., че
за линейка общината няма пари??? Но за ******на общинския съвет ще му купим
чисто нов автомобил, за да идва от К. К.на работа??? „Мина общественото
обсъждане за автомобила!!! Браво на ****, че добре се разходват общински
пари???" „Къде са парите за линейката??? За ******г-н Б. пари за нов
автомобил има??? Много добре разходват общинските средства!!!" „За болните пари за линейка няма, а за ******г-н
Б. дал господ общинска пара!!!". „... Не това, че прикрива ******на
общинския съвет С.Б.!!! Имало ли е ****скандал и прикрил ли е **** М.скандала????
2.
На 28.01.2018г. в личния си профил във фейсбук „M.G.да ми каже имали ****скандал
с ******на общинския съвет???? Защо **** милионер М.прикрива ******Б., даже
иска да му купи с общински средства нова кола за 100 000 лева!!!???".... „
Имаше ли ****скандал с ******Б.???" .... „И кола ли няма да купувате на ***********Б.!????"
3.
На 29.01.2018г. в гр. С. на сесия на Общинския съвет
-
„ Разбрах, че С.Б. след ****скандала са го изгонили от вкъщи. Така е като се
занасяш със секретарката на **** кредитен милионер" Защо **** прикрива Б.
и ще купува на този **** с общински средства нова кола за 100 000 лева."
4.
На 29.01.2018г. в гр. С. непосредствено преди сесия на Общинския съвет
„
Разбрах, че С.Б. след ****скандала са го изгонили от вкъщи. Така е като се
занасяш със секретарката на **** кредитен милионер" Защо **** прикрива Б.
и ще купува на този **** с общински средства нова кола за 100 000 лева
5.
на 29.01.2018г. отново е публикувал в група „РЕФЕРЕНДУМ ПРОТИВ КАРИЕРИТЕ В
ОБЩИНА С."
-„Ето
как се отразиха *******медии за ****скандала в Общинския съвет!!! Даже добре са
го гарантирали с откровени лъжи и клевети!!!“
6.
На сайт „plovdiv-online" в статия със заглавие „Шеф на ОбС ще съди съветник за ****клевета",
в която статия пише - „По време на сесията М. с въпроси набедил Б. в ******над
служителка на общината, която напусна работа преди Нова година.
М.,
заяви пред сайта на пловдивчани, че става въпрос за ******на самия Б.".
7.
на 22.02.2018г.. във фейсбук групата „РЕФЕРЕНДУМ ПРОТИВ КАРИЕРИТЕ В ОБЩИНА С."
е публикувал следното „Какво стана с колата на ******на общинския съвет С.Б.???...."
8.
На 23.02.2018г. в гр. С. - във фейсбук групата „РЕФЕРЕНДУМ ПРОТИВ КАРИЕРИТЕ В
ОБЩИНА С."... „Да са на власт са готови на всичко!!"; „...Б. ... Кажи
има ли ****скандал в община С.???"- престъпление по чл. 148, ал.2, предл.1, вр. ал.1, т.1, т.2,
т.3,т.4 вр. чл. 147, ал.1, вр. на чл. 26 от НК.
Производството пред първата инстанция е протекло по общия
ред, като са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетели,
писмени доказателства и е допуснато изготвяне на компютърно техническа и
допълнителни компютърно техническа експертизи.
Приети са за съвместно разглеждане граждански искове от
тъжителя срещу подсъдимия за заплащане на сумата от общо 2 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат от обидата,
предмет на обвинението и 15 000 лева представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат от клеветата, предмет на обвинението
В хода на съдебните прения частният тъжител и неговият повереник поддържат повдигнатото
обвинение. Считат, че по делото по несъмнен начин е установено, че подсъдимият е разпространил инкриминираните
изрази. Относно престъплението обида пледират, че инкриминираните фрази имат
безспорно унижаващ достойнството и честта на тъжителя характер. Относно
престъплението клевета поддържат, че разпространените обстоятелства имат
позорящ характер и от доказателствата по делото се установява тяхната
неистинност. Считат, че престъпленията
са извършени при пряк умисъл като форма на вината и молят за осъждане на
подсъдимия по повдигнатите обвинения с налагане на справедливо наказание.
Пледират за уважаване в цялост на предявените граждански искове и присъждане на
разноски.
Защитникът на подсъдимия счита, че от събраните по делото
доказателства не се установява по несъмнен начин инкриминираните фрази да са
изречени от подсъдимия. Оспорва подсъдимия да стои зад профила във фейсбук ********.l.
В условията на евентуалност пледира, че дори и да се приеме, че именно
подсъдимият е разпространил инкриминираните фрази, то те са несъставомерни като
обида и клевета. Моли за оправдаване на подсъдимия и отхвърляне на гражданските
искове.
В правото на лична защита подсъдимият поддържа казаното
от своя защитник. С последната си дума моли да бъде оправдан
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
ОТНОСНО ФАКТИТЕ
Подсъдимият А.В.М. е роден на *** ***, живущ ***, ***, б.г., с висше образование, работещ,
женен, с пет деца, неосъждан, ЕГН **********. Същият е *******в Общински съвет-
С. от 2015г. за настоящия му мандат
Тъжителят С.Д.Б. е *******на общински съвет-С. от
2015г. Същият е лидер партия **** на общинско ниво.
В началото на настоящия си мандат като *******подсъдимият
подкрепял управлението в общината, осъществявано от ПП ****. При сесии на
общинския съвет гласувал заедно с общинските съветници от *****.
В края на 2017г. съпругата на подсъдимия, която до
този момент, работела в Общината била съкратена.
По същото време настъпил поврат в политическото
поведение на подсъдимия. Политическите и междуличностните отношения между
подсъдимия и тъжителя се влошили. У подсъдимия се оформило желанието той самия
да стане ****, като затова първо трябвало да заеме мястото на тъжителя като *******на
Общинския съвет.
Подсъдимият започнал да критикува управлението на
общината. Гласувал „против“ всички предложения, които се внасяли
от ПП **** и вземал думата за изказване на отрицателен вот.На сесии на общински
съвет, пред колегите си преди провеждане на самите сесии и в интернет, във
фейсбук групите, в които участвал тъжителят започнал да оспорва професионалните
и лични качества на ******на общинския съвет; поставял въпроси за начина на
разходване на общинските средства. Твърдял, че в общината е налице ****скандал,
като търсел потвърждение или опровержение на тези си твърдения. Тъжителят Б. не
отговарял на нападките, като по време на сесии на общинския съвет процедирал
стриктно съобразно правомощията си, предвидени в правилника за организация
дейността на ОС.
По-конкретно подсъдимият произнесъл следните изрази:
• На 26.01.2018г. във „Фейсбук"
групата „ВСИЧКИ ОТ ОБЩИНА С. В ЕДНА ГРУПА", в която членове били, както
подсъдимият, така и тъжителят: „Знаете
ли г-жо Г., че за линейка общината няма пари??? Но за ******на общинския съвет
ще му купим чисто нов автомобил, за да идва от К. К.на работа??? „Мина
общественото обсъждане за автомобила!!! Браво на ****, че добре се разходват
общински пари???" „Къде са парите за линейката??? За ******г-н Б. пари за
нов автомобил има??? Много добре разходват общинските средства!!!" „За болните пари за линейка няма, а за ******г-н
Б. дал господ общинска пара!!!". „... Не това, че прикрива ******на
общинския съвет С.Б.!!! Имало ли е ****скандал и прикрил ли е **** М.скандала????
• На
28.01.2018г. в личния си профил във фейсбук: „M.G.да ми каже имали ****скандал
с ******на общинския съвет???? Защо **** милионер М.прикрива ******Б., даже
иска да му купи с общински средства нова кола за 100 000 лева!!!???".... „
Имаше ли ****скандал с ******Б.???" .... „И кола ли няма да купувате на ***********Б.!????"
• На
29.01.2018г. в гр. С. непосредствено преди сесия на Общинския съвет пред
събрана група от общински съветници, сред която бил и тъжителят:
„ Разбрах, че С.Б. след ****скандала са го изгонили от
вкъщи. Така е като се занасяш със секретарката на **** кредитен милионер"
Защо **** прикрива Б. и ще купува на този **** с общински средства нова кола за
100 000 лева
• на
29.01.2018г. във фейсбук група „РЕФЕРЕНДУМ ПРОТИВ КАРИЕРИТЕ В ОБЩИНА С.",
в която членове били както подсъдимият, така и тъжителят:
-„Ето как се отразиха *******медии за ****скандала в
Общинския съвет!!! Даже добре са го гарантирали с откровени лъжи и клевети!!!“
• на
22.02.2018г.. във фейсбук групата „РЕФЕРЕНДУМ ПРОТИВ КАРИЕРИТЕ В ОБЩИНА С."
в която членове били както подсъдимият, така и тъжителят: „Какво стана с колата
на ******на общинския съвет С.Б.???...."
• На
23.02.2018г. в гр. С. - във фейсбук групата „РЕФЕРЕНДУМ ПРОТИВ КАРИЕРИТЕ В
ОБЩИНА С." в която членове били както подсъдимият, така и тъжителят:: ...
„Да са на власт са готови на всичко!!"; „...Б. ... Кажи има ли ****скандал
в община С.
• На
23.02.2018г. в гр. С., във фейсбук групата „РЕФЕРЕНДУМ ПРОТИВ КАРИЕРИТЕ В
ОБЩИНА С." в която членове били както подсъдимият, така и тъжителят: :... „Б. с средно образование ли е
най-компетентния *******???" ... „Какви качества има Б.???" ; „За
послушен всички видяхме!!!" „Да са на власт са готови на всичко!!";
„Защото като го изгонят същият *******С.Б. ще продава цветя на кръстовището за
К. К.!!!"; „Б. се крие зад полата на жена си!!! „... нали си голям
мъж???" ... „Страхливец!!!?", „Б. защо се криеш зад полата на жена
си??? „Излез и се покажи какъв голям мъжага си??? Страхливец???..."
На 29.01.2018г. се провела сесия
на общинския съвет на град С., председателствана от тъжителят. Подсъдимият
нееднократно, се опитал да вземе думата и да постави за обсъждане въпросите
които задавал в последните няколко месеца и да получи потвърждение или
опровержение. Поради неспазване на Правилника за дейността на общински съвет
подсъдимият след като трикратно бил предупреден да съблюдава реда в залата бил
отстранен от заседанието на общинския съвет.
След отстраняването си подсъдимият
изпратил писмо до адв. Е. със следното съдържание:
„ ****скандал тресе общинския
съвет в община С., а служителката напусна общината
Сесията на общинския съвет на
29.01.2018 година при приемане на бюджета на община С. за 2018 година започна с
въпроси за ****скандал с ******на общинския съвет С.Б. от ГЕРБ! Общинският
съветник инж. А.М. от „**** -**** и ****" попита **** на община С. дали е
имало ****скандал с ******на общинския съвет и служителка на общината!!! **** М.от
**** нито потвърди, нито отрече за скандала!!
Защо ***** М.прикрива ******на
общинския съвет??? Какви са мотивите на ****, така и не разбрахме. Масово
гражданите в община С. говорят за ***********на общинския съвет, за закачките в
общинския съвет!!!
За това сигнализира общинския
съветник от „***** - **** и ****" инж. А.М.. По думите му, на въпросите
зададени от него, не беше даден отговор. Пред сесията на общинския съвет М.
заяви: „Общинският съвет не е разследващ орган, но дори и да има капка
съмнение, ***** на общинския съвет Б. трябва веднага да си подаде оставката.
Това е уронване на престижа на институцията!!!"
Общинският съветник М. на
няколко пъти поиска думата, за което беше санкциониран с налагане на две
забележки. С цел да ограничи свободата на словото, **** Б. отстрани от сесията
общинския съветник М. с полиция!!!
По думите на М. за искане на
думата ***** няма право да налага забележки и крайната мярка за запазване на
реда в залата отстраняване на общинския съветник! За това решение ще обжалвам
сесията на общинския съвет и ще искам нейното повторно провеждане, категоричен
беше общинският съветник М..
По думите на М. кметът М.ще
купи с общински пари чисто нова кола на ******на общинския съвет, за да може
същият да идва на работа!! Това предложение вече е минало на обществено
гласуване!! Така се разходват средствата на община С.!!“
Адв. Е. препратил писмото на
свидетеля А.Б., който след като провел разговор със С.Б. и А.М.,за да потвърди
информацията си, лично написал и публикувал на новинарски
сайт „plovdiv-online" статия със заглавие „Шеф на
ОбС ще съди съветник за ****клевета…„По време на сесията М. с въпроси набедил Б.
в ******над служителка на общината, която напусна работа преди Нова година….М.,
заяви пред сайта на пловдивчани, че става въпрос за ******на самия Б.".
На сесии на общинския съвет
било обсъждано да се закупят с пари на общината два автомобила на обща стойност
53 000 лева за нуждите на общинската администрация. Закупила се кола на ****.
Закупуване на кола за ******на общинския съвет не било обсъждано. Кола за ******на
общинския съвет не била закупена.
След началото на 2018г.
подсъдимият започнал по рядко да посещава сесии на общински съвет и заседания
на общински комисии. Представял болнични листове за отсъствието си. Част от
болничните листове били обжалвани от ***** на ТД на НОИ Пловдив, което наложило
явяване на подсъдимия пред ТЕЛК. На заседание на ТЕЛК от 13.12.2018г.
подсъдимият бил освидетелстван с 71% трайно намалена работоспособност поради
налично заболяване –захарна болест втори тип
ОТНОСНО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА
До очертаната фактическа
обстановка съдът достигна при съвкупен анализ на събраните по делото доказателства
и доказателствени средства, както следва: обяснения на подсъдимия, показания на
свидетелите М. Г. Т., Й. Б., М. Ш., В. П.,
А. Б., И. П., М. Д., П.К., Т.Г., А.Б., разпечатки в заверен от адв. А. препис на
фейсбук и интернет страници /л.8-л.19/, Протокол № 5/29.1.2018г. на заседание
на общ.съвет гр. С., покана за публично обсъждане, Протокол от заседание на ОС-С. от 09.01.2015г., жалба от 18.09.2018г.,
Решения на ТЕЛК, заверено копие от електронно писмо /л.240/, Правилник за
организацията и дейността на общинския съвет, справка за съдимост
Първият спорен по делото
фактически въпрос е разпространени ли са по интернет, във Фейсбук групите
„Всички от община С. в една група“, „Референдум против кариерите в община С.“
и „Община С.-без цензура“
инкриминираните от тъжителя с тъжбата фрази. Настоящият състав приема, че това
е така въз основа на заключението на изготвените по делото компютърно
техническа и допълнителни компютърно-технически експертизи. В тях вещото лице е
възпроизвело част от разпечатките от фейсбук страници, представени с тъжбата, а
относно останалите е категорично, че страниците
са изтрити след започване на делото и затова съдържанието им не може да
бъде възпроизведено. Относно тези публикации съдът кредитира представените с
тъжбата разпечатки от интернет, доколкото тяхната автентичност бе категорично
потвърдена след предявяването им на разпитаните
по делото свидетели Т., В. П., А. Б., М. Д.
Следващият спорен въпрос е дали
профилът във фейсбук *******.l е използван именно от подсъдимия. Настоящият
състав приема, че това е така като се позовава на категоричните показания в
този смисъл на св. Т. и Б.. Извод, че именно подсъдимият използва профила ******.l
може да се направи и от пълното съвпадение между тематиката на написаното и
използваната лексика и изразни
похвати между писаното от профила и говореното от подсъдимия лично на
заседание на общински съвет или пред групи от хора, както и с написаното в
писмото изпратено до адв. Е., за което няма спор, че е написано от подсъдимия и
чието съдържание не бе възпроизведено самоцелно.
Следващ спорен въпрос е имало ли
е хора от обществеността в град С., които да говорят за наличен ****скандал в
общинския съвет, преди подсъдимият да повдигне този въпрос. Съдът намира, че подсъдимият е първият, който е започнал да
говори за ****скандал в Община С., като преди това не е имало обсъждане
сред обществеността на този въпрос. За първи път въпросът е бил повдигнат от
подсъдимия в края на 2017г., като в срещи с различни граждани излагал
твърденията си за наличен ****скандал в общинския съвет с участие на ******Б..
Изнесеното от подсъдимия бързо придобило публичност, като станало
разпространена тема за разговор при социални контакти между гражданите. Но първоизточникът на информацията за ****скандал
бил подсъдимият. През Януари и Февруари 2018г. подсъдимият започнал да
публикува твърденията си за ****скандал и във фейсбук групи. В този изричен
смисъл са показанията на св. Т., Б., П., П., Д.. В случая няма никакви противоречия в
показанията на цитираната група свидетели. Действително от различните свидетели
се сочат различни времеви периоди, но това е защото те са относими към различни
обстоятелства. Така например св. Т. свидетелства от кога са започнали
публикациите в интернет- Януари 2018г.; св. Б.свидетелства за конкретно изказване
преди сесията на общински съвет на 29.01.2018г., а св. П.- откога подсъдимият
изобщо е започнал да говори по този въпрос- края на Октомври 2018г. Няма противоречие и относно
първоизточника на информацията за ****скандала. Св. Т., св. Б., св. Д., Св. Г. и св. Ш. с
положителност твърдят, че това е подсъдимият. Действително св. В. П., А. Б. И.
П. и П.К.,*** говорел за това, като гражданите активно са търсили информация
от общинските съветници, но тези твърдения при внимателния им прочит се
установява, че касаят един по-късен етап, след като подсъдимият вече е
разпространил твърденията си. Действително св. П. е показанията си споменава,
че при непосредствен разговор с подсъдимия, той и казал, че е чул какво се
говори в целия град и затова го повтаря. В тази част показанията на
свидетелката имат производен характер и възпроизвеждат едни извънпроцесни
твърдения на подсъдимия, които както вече се прие се оборват от останалия
събран по делото доказателствен материал. Следва да се отбележат и изричните
показания на св. Д., че преди публикациите в интернет не е чувала да се обсъжда
в обществото въпроса за ****скандала, както и заявеното от св. Г., че преди 29.01.2018г. не е чувал да се говори за ****скандала.
Тук привидно е налице противоречие с
заявеното от св. П., Б. и П., че целия град говорел по този въпрос още от края
на предходната година. Противоречието обаче е само привидно, доколкото
обстоятелството, че св. Д. и св. Г. не
са чули обсъждането на този въпрос в обществото не е равнозначно на липса на
такова обсъждане. По тази причина, както вече се отбеляза по-горе съдът приема,
че обсъждането в обществото е започнало
още в края на 2017г., но след като подсъдимият първи гласно е разгласил тази
информация.
Относно въпроса дали е имало ****афера
между тъжителя Б. и св. П. съдът приема, че такава не е имало, доколкото
наличието й се опровергава от категоричните показани на св. Ш., св. Д., св. Г. и св. В.
П.. Св. П. се твърди да е била един от участниците в ****аферата и в този
смисъл показанията и се ползват с особено убедителност, доколкото е имала лични
непосредствени впечатления от процесните събития.
Следващ спорен въпрос е дали
подсъдимият е бил субективно уверен в наличието на **** връзка между Б. и
неговата секретарка. Съдът намира, че
такава субективна увереност е липсвала. Посоченото е видно на първо място
от засвидетелстваното от свидетелите Т., В. П., А. Б. и Т.Г., че подсъдимият е променял субектите, които били намесени в твърдения ****скандал-като
първо е твърдял, че това е секретарката на ****, а после секретарката на Б.. За
липса на субективна увереност свидетелства и въпросителната форма на
формулиране на изразите свързани със ****скандала с непрекъснато търсене на потвърждение
или отрицание от страна на замесените лица.
Спор съществува и относно
обстоятелството присъствал ли е тъжителят на сбирката от общински съветници
преди сесията на общинския съвет, на която подсъдимият произнесъл част от
инкриминираните фрази. Съдът намира, че Б.
е присъствал като се базира във изводите си на показанията на св. Т., Г. и М. Д., които са последователни и категорични
в тази им част. Неоснователен е доводът на защитата, че тези показания се опровергават от показанията на св. Б.. Действително
Б.заявява, че не си спомня дали Б. е присъствал и и не е сигурна за това
обстоятелство. Липсата на спомен обаче не може да се приравни на отрицание на присъствието
на Б. и не може да обори категоричните показания на св.Т., Г. и Д., че Б. е присъствал.
Още повече, че както правилно изтъкна повереникът на тъжителя преди сесията е
имало голяма динамична група от хора, които непрекъснато са се движили и са
общували помежду си и е напълно обяснимо св. Б.да не забележи тъжителят в даден
момент сред множеството от хора. Същото
важи и за показанията на св. К.. За тях може да се обобщи, че им липсва
категоричност, като по-голяма част от спорните обстоятелства свидетелят или не
е забелязал, респективно чул или пък вече няма спомен за тях. И тук важи
казаното за показанията на св. Б.. Това, че св. К. лично не е възприел дадено
събитие, не означава, че то не се е случило, още повече, когато настъпването му
се твърди с положителност от останалите свидетели по делото.
Относно въпроса имал ли е
тъжителя Б. обективна възможност да възприеме публикациите в процесните фейсбук
групи, настоящият състав намира, че той е имал такава възможност като се базира
на неоспореното заключение на Допълнителната съдебно-техническа експертиза- II
част от което е видно, че Б. е бил член
на всяка една от фейсбук групите към инкриминирания времеви интервал.
Относно обясненията на подсъдимия настоящият състав се придържа към трайно
установеното в съдебната практика положение, че обясненията на подсъдимия имат
двойнствена правна природа- като те са едновременно средство за защита и годно
доказателствено средство, чиято доказателствена стойност не може да бъде
априори игнорирана при формиране фактическите изводи на съда. Решаващият състав
следва да ги подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност,
последователност, вътрешна безпротиворечивост и
житейска издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото
доказателствен материал. Едва след извършването на всички тези процесуални
действия съдът следва да реши дали да ги
кредитира или не. Така изрично Решение №92/05.07.2018 по дело №298/2018 на ВКС,
Решение №108/17 май 2017 год., първо наказателно отделение, наказателно дело №
281/2017 на ВКС.
В конкретния случай съдът намира, че изложеното от него,
че не е изричал и разпространявал инкриминираните фрази, че не е притежател на
профила във фейсбук *******.l и че
спрямо него е оказван психически тормоз се опровергава от целия останал събран
по делото доказателствен материал, подробни съображения, за което бе изложено
по-горе при доказателствения анализ. По тези съображения съдът не ги кредитира
и ги намира за проявна форма на
защитната позиция на подсъдимия. Следва категорично да се подчертае, че
търсенето по съдебен ред на защита на наранени лична чест и достойнство по
никакъв начин не може да се приеме за форма на психически тормоз, както твърди
подсъдимия. Същото важи и за предприетия инстанционен контрол на
законосъобразността на издадените в негова полза болнични листове.
Останалите релевантни към
обвинението обстоятелства заявени от подсъдимия в обясненията му и по
конкретно, че присъствал на сесията на 29.01.2018г., че задал въпрос относно
наличието на ****скандал в Общинския съвет, че бил изгонен от сесията, че след
сесията изпратил писмо с цитираното вече
съдържание на адв. Е., както и досежно професионалния, здравословния и личния
му статус съответстват на целия събран по делото доказателствен материал,
поради което и съдът ги кредитира като годно доказателствено средство и базира
върху тях фактическите си изводи.
Други съществени противоречия
относно релевантни обстоятелства, включени в предмета на доказване не се
забелязват във събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. Същите последователно, логично и взаимнодопълващо се
разкриват фактическата обстановка приета за установена от съда, поради което и
по аргумент от чл. 305, ал.3 НПК съдът не дължи по-нататъшен доказателствен
анализ.
Следва да се отбележи и че
останаха недоказани твърденията на тъжителя, че на 29.01.2018г. подсъдимият по
време на заседание на общински съвет е произнесъл фразите: „ Разбрах, че С.Б.
след ****скандала са го изгонили от вкъщи. Така е като се занасяш със
секретарката на **** кредитен милионер" Защо **** прикрива Б. и ще купува
на този **** с общински средства нова кола за 100 000 лева.
Представеният по делото протокол
№5/29.01.2018г. има официално удостоверително действие относно действията
предприети по време на заседанието на ОС и изказаните мнения. Видно от
съдържанието му подобни фрази не са споменавани, поради което и съдът намира,
че изричането им от подсъдимия на твърдяното време и място е останало
недоказано.
ОТНОСНО ПРАВОТО
С оглед гореизложената фактическа
обстановка следва да се приеме, че установените като реално произнесени и
разпространени инкриминирани фрази само частично покриват съставите на
престъпленията обида и клевета, така както са инкриминирани с тъжбата.
За да се разбере защо част от
инкриминираните фрази са несъставомерни, както като обида, така и като клевета
следва да се изложат някои принципни положения, до които е достигнала
българската доктрина и практика и практиката на ЕСПЧ.
ОТНОСНО ОБИДАТА-ПРИНЦИПНИ ПОЛОЖЕНИЯ
Съгласно трайно утвърденото
разбиране както в теорията, така и в практиката при обидата деецът дава своя негативна оценка за
личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения,
жестове., които по своето съдържание засягат
честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. Така
изрично Решение № 22 от 31.01.1995 г. по нохд N: 558/94 г., III н.о. на ВС,
Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 1-во нак. отделение, Решение №232/
11 януари 2017 година, първо наказателно отделение, дело № 851/2016 година,
Решение № 93 от 22.05.2013 г. по н. д. № 163/2013 г. на ВКС, III н. о,
Решение №183/31 октомври 2016 година,
първо наказателно отделение, дело № 597 по описа за 2016г., Решение № 40/ 11
април 2018 година, първо наказателно отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г.
Негативната оценка, която се
дава на адресата следва да е своя
собствена на дееца. В този смисъл практиката е приела, че, когато деецът не
изразява свое собствено мнение,а предава данни, съдържащи се в официални
информационни масиви или пък цитира
чужда оценка за адресата деянието е несъставомерно. Така Решение № 251 от
10.05.2010 г. по к.н.д. № 161/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 335
от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак.
отделение.
Преценката дали епитети,
квалификации, сравнения, жестове са унизителни се прави въз основа на общоприетите в обществото критерии за
морално и етично поведение. При всички случаи критерият е обективен и не зависи от субективните възприятия и
интерпретации на техния адресат. За да се приеме, че е налице обида, следва
да се установи, че поведението на извършителя или употребените от него изрази,
словосъчетания, епитети противоречат на общоприетите норми за етично поведение
и нормално човешко общуване. При словесната обида думите и изразите или имат
изначално унизително значение или обидната им насоченост се извежда от
контекста, в който са употребени. Поради това личните възгледи на лицето, към
което се отправя обидата, са без значение за наказателно правната оценка
относно характера на казаното. При всички случаи обаче става въпрос за елемент
от живата реч, за словосъчетания, които са навлезли в езика и са част от него,
поради което не е необходимо да бъдат подлагани на каквото и да било
професионално езиково тълкуване или оценка.
Така Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н.
д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение
№ 453/03.02.2015 г., Второ наказателно отделение, наказателно дело № 1615 по описа за 2014 г.
Решение № 79 от 10.05.2016 г. по н. д. №
302 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 40/ 11
април 2018 година, първо наказателно отделение, дело № 1308 по описа за 2017 г.
За да е съставомерна обидата същата следва да е била възприета от адресата й.
Обидата може да е произнесена както в присъствието на адресата, така и в негово
отсъствие, но по начин, по който той има
обективна възможност да я възприеме, като деецът цели именно това- например
в касационна жалба по дело, по което деецът и адресата са страни; по пощата в писмо изпратено до адресата; по имейл; по интернет в новинарски сайт, във фейсбук групи, до които и адресатът има
достъп; чрез печата, чрез казване на
трето лице с изрично поръчение да предаде
обидата на адресата. Обидата е
престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите, и цели да
измени обществената им оценка. Оттук изводът, че за да се засегне лицето, то
трябва да възприеме пряко или посредствено унизителното отнасяне към него с
обидни думи или действия.Решение № 266 от 17.06.2015 г. по н. д. № 633 / 2015
г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 664 от
30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., I н. о., Решение № 583 от 28.ХI.1975 г. по
н. д. № 576/75 г., Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 /
2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение N: 22 от
31.01.1995 г. по нохд N: 558/94 г., III н.о., Решение №232/ 11 януари 2017 година, първо
наказателно отделение, дело № 851/2016 година, Решение № 159 от 19.06.2015 г.
по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение
Във връзка с изискването обидата
да е „присъствена“ следва да се отбележи, че е напълно възможно деецът да не се е обърнал лично към
адресата, а да е произнесъл обидните изрази
в разговор с други лица, но при
наличие на обективна възможност на пострадалото лице да ги възприеме и съзнание за това. Така изрично Решение №
108 от 13.IV.1983 г. по н. д. № 90/83 г., II н. о.
В противовес на „присъствената
обида“ е т.нар задочна обида. При
нея обидните изрази са произнесени при липса на обективна възможност на
пострадалото лице да ги възприеме. За този вид деяние съдебната практика е
категорична, че е несъставомерна.
Така Решение № 296 от 21.07.2014 г. по нак. д. № 791/2014 г. на Върховен
касационен съд
Пострадал от престъплението може
да бъде само физическо лице, което има
формирано в съзнанието си чувство за лична чест и достойнство и което е в
състояние да възприеме обидните изрази или действия.В този смисъл практиката е
приела, че малките деца не могат да бъдат адресат на обида. Така Решение № 132/
24 юли 2017 година, първо наказателно отделение, касационно дело № 462 / 2017
година.
От субективна страна деецът
следва да съзнава негативната обществена оценка, с които са натоварени използваните епитети, квалификации,
сравнения, жестове; да съзнава че те ще бъдат възприети от адресата, както и че
по този начин те ще засегнат неговата чест и достойнство и пряко да цели това. Така Решение № 93 от 22.05.2013 г. по нак. д. №
163/2013 г. на Върховен касационен съд
Деянието ще е несъставомерно от
субективна страна, ако целта на дееца не е да унижи честта и достойнството на
адресата, както и ако деецът е със
субективното убеждение, че няма обективна възможност и обидата няма да бъде възприета от адресата.
Така изрично Решение № 664 от 30.XII.1972 г. по н. д. № 652/72 г., I н. о.
В този смисъл практиката е приела, че е несъставомерно
деянието, ако целта преследвана от дееца е да се дадат правдиви свидетелски
показания, да се обслужат изискванията на наказателния процес, да се изпълни
граждански дълг или да се реализира конституционното право на жалба срещу
действие на държавни органи. Така Решение № 238 от 23.04.2014 г. по нак. д. №
496/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение
№ 251 от 10.05.2010 г. по к.н.д. № 161/2010 г. на Върховен касационен съд
Прието е и че безадресно
изречени изявления, възприети от дадено
лице като отправени лично към него и
унижаващи неговата чест и достойнство са несъставомерни като обида. Така
Решение №284/19.06.2015 по дело №591/2015 на ВКС.
ОТНОСНО КЛЕВЕТАТА-ПРИНЦИПНИ ПОЛОЖЕНИЯ
При клеветата деецът разгласява
за другиго неистински позорни обстоятелства или му приписва престъпление, което
не е извършено. Обект на защита са обществените
отношения, осигуряващи ненакърняване на доброто име на личността в обществото,
на положителната обществена оценка за него. Така Решение № 244 от
05.07.2012 г. по нак. д. № 568/2012 г. на Върховен касационен съд.
Съгласно трайната съдебна
практика първият елемент от обективна страна на престъплението клевета е разгласяването на позорни
обстоятелства. „Разгласяването” като форма на изпълнителното деяние изисква деецът да е
съобщил свои твърдения, зад които застава, като претендира, че тези
обстоятелства са обективен факт. /Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. №
1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение./
Под разгласяване по смисъла на чл. 147, ал. 1 НК следва да се разбира довеждане до
знание на поне още едно трето лице приписваните неистински позорни
обстоятелства. Това е така, защото с разпространяване на клеветата до знанието
и на по-широк кръг хора се осъществява вече друг - квалифицираният, състав на
клеветата, по чл. 148, ал. 1, т. 1 и 2 НК./Решение № 51 от 19.II.1980 г. по н.
д. № 26/80 г., II н. о./
Разгласяване ще е налице
и без да е необходимо разгласеното обстоятелство да е доведено до знанието на
повече лица, и когато е било вече известно като мълва, слух, съмнение или
изнесено преди това в медиите, щом като
то се поднася наново в публичното пространство, за да се засили неговата
позорна "истинност".- Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. №
641/2010 г. на Върховен касационен съд.
Следващият съставомерен
признак от обективна страна е разгласеното обстоятелство да е позорно. Безспорно е в доктрината и съдебната практика, че
позорното обстоятелство по смисъла на чл.147 от НК е твърдение за
съществуването на конкретен факт от действителността, свързан от дееца
с личността на пострадалия:
- отнасящ се до
минали или настоящи прояви от личния
му живот или неговата професионална реализация /брачна изневяра, побой, тормоз
над близките, отсъствие от работа, немарливо изпълнение на служебните
задължения/, укорими от гледна точка на
общопризнатите морални норми;
-или отразяващ отрицателни качества на пострадалия,
характеризиращи го негативно /мързелив, корумпиран, страдащ от алкохолизъм,
наркомания и др./,
който факт е от естество да накърни доброто име в обществото, да компрометира честта и
достойнството на оклеветеното лице.
Този факт следва да е достатъчно конкретизиран по
съдържание, по времеви и пространствени параметри, както и по отношение на
лицата, които са негов адресат, така че
да може да се извърши проверка за неговата истинност. Във всички случаи
обаче се касае до прояви от миналия или
настоящия живот на пострадалия – до конкретни факти, осъществени или
случващи се в действителността. Фактите са обективни дадености, съществуващи извън и независимо от съзнанието на
познаващия субект. Те са конкретни, реално настъпили, определени по време и място събития, състояния, предмети на външния
мир и на човешкия душевен живот. Така изрично Решение № 17 от 17.02.2011 г. по
нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 60/27.05.2016 г., второ наказателно
отделение, наказателно дело № 106/2016 г. по описа на ВКС, Решение № 69/ 24.03.2017 година, второ наказателно
отделение, КНОХД № 83/17 год., Решение №
79 от 10.05.2016 г. по н. д. № 302 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 3-то
н.о.
Логическо следствие от
това е заключението, че предположенията; създаването на различни версии и
аналогии; изводите, интерпретациите и други проявления на субективна психическа и интелектуална дейност, които
се правят от прочетеното или чутото; както и изказаните мнения, съждения, оценки, умозаключения и внушения, не
консумират престъпния състав на клеветата.
Изведено е правилото, че
дадено обстоятелство е достатъчно конкретизирано, ако проверката за неговата истинност като конкретен реален факт,
определен по време, място и съдържание не е „непреодолима“
или „прекомерно затруднена“ поради неясните му фактически граници и
параметри.
Така изрично Решение №
167/26 септември 2016г., трето наказателно отделение, н. д. № 742/ 2016 година
на ВКС, Решение № 210 от 24.06.2013 г. по нак. д. № 572/2013 г. на Върховен
касационен съд., Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на
Върховен касационен съд , Решение № 347 от 26.11.2015 г. по н. д. № 1049 / 2015
г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. о. Решение № 272 от 28.08.2015 г. по
н. д. № 596 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение
№68/19 април 2013 година, трето наказателно отделение, н. дело № 1790/2012
година на ВКС, Решение № 429/25 февруари 2016 г., трето наказателно отделение,
наказателно дело № 1452/2015 г на ВКС, Решение
№29/13 февруари 2017 г., ПЪРВО наказателно отделение, наказателно дело №
1325/2016 година.
Във връзка с изискванията
за конкретност следва да се посочи, че за да са съставомерни позорящите обстоятелства следва да са
такива сами по себе си, а не
пречупени през субективната оценка на самия тъжител, който може да вложи
допълнително и различно съдържание от написаното, или да го изопачи. В този
смисъл отговорност се носи само за това, което изрично е написано при буквалния му прочит, а не затова
което тъжителят възприема, че произтича от написаното или за това, което
тъжителят възприема, че деецът е искал да внуши. Така изрично Решение № 9 от
28.01.2015 г. по нак. д. № 1805/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение №
75 от 20.02.2012 г. по нак. д. № 3142/2011 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 80 от 09.03.1998 г. по н.д. N:766/97 г., II н.о
Във връзка с изискванията за конкретност в случаите,
когато се приписва престъпление е необходимо да се сочи връзка на адресата с обществено опасно деяние, достатъчно
конкретно по време, място, начин и обща характеристика на извършване, дори и
без да е напълно конкретизирано, например относно целта на дееца. Така
Решение № 17 от 17.02.2011 г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен
съд, Решение № 85 от 10.02.2014 г. по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен
касационен съд, Решение № 305 от 16.07.2009 г. по к.д. № 293/2009 г. на ВКС,
Наказателно отделение
Съгласно чл. 147, ал.2 НК деецът не се наказва, ако
се докаже истинността на разгласените позорни обстоятелства. Оттук се извежда и
третия съставомерен белег от обективна страна, а именно неистинността на
разгласените позорни обстоятелства. Така Решение № 17 от 17.02.2011
г. по нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд.
Пострадал
от престъплението клевета може да бъде само
лицето, за което се отнасят позорните обстоятелства, а не и всяко друго
лице, което се е почувствало засегнато от тях. Така Решение № 9 от 28.01.2015
г. по нак. д. № 1805/2014 г. на Върховен касационен съд.
В трайната практика на ВКС се приема, че от субективна страна клеветата е умишлено
престъпление, поради което умисъл ще липсва в случаите, когато деецът
съобщава определени факти, воден от субективната увереност за истинността им.
В практиката се поставя също така изискването тази субективна увереност да е
добросъвестна, тоест да се базира на конкретни обстоятелства от
действителността, които я обуславят. За субективното отношение на дееца към разгласяваната
от него информация следва да се съди по обективните факти по делото, относими
към неговото предшестващо, съпътстващо деянието или последващо поведение,
отношенията между страните, тяхното обществено положение, особености на
личността и др. Така изрично Решение
№ 335 от 14.12.2015 г. по н. д. № 990 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
3-то нак. отделение/;
Решение № 21/ 04 февруари 2016 г., трето наказателно отделение, КНОХД №
1635 /2015г, Решение № 227/ 12 юни 2015г., наказателно дело № 554 / 2015 г/, Решение
№ 182 от 22.03.2012 г. по нак. д. № 382/2012 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 113 от 23.06.2015 г. по н. д. № 93 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 2-ро нак. отделение., Решение № 411 от 07.02.2012 г. по нак. д. №
1982/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 179/ 02 октомври 2017 г., І
НО, касационно дело № 661 по описа за 2017 г, Решение № 23/ 27 февруари 2014 г, І НО, касационно
дело № 2070 по описа за 2013 г., Решение № 194/ 28 ноември 2017 г, ІII НО,
касационно дело № 1061 по описа за 2017 г.
На следващо място следва да се отбележи и че
клеветата е възможна и при евентуален умисъл. Той е налице когато липсва
добросъвестност в увереността на дееца в истинността на разгласяваните
обстоятелства. Следва да се направи и разграничени между съдържанието на
добросъвестността, която изключва евентуалния умисъл при различните субекти на
престъплението. Ако деецът е обикновено лице, добросъвестността е налице,
респективно евентуалния умисъл е изключен, ако са били налице фактически
обстоятелства, от които той деецът да е могъл да направи извод за истинността
на разпространеното. Ако субект на престъплението обаче е журналист, критериите
са завишени. Същият е добросъвестен и евентуалния умисъл е изключен, ако
разпространената от него информация е била проверена по надлежен начин. В този изричен
смисъл Решение № 244 от 05.07.2012 г. по нак. д. № 568/2012 г. на Върховен
касационен съд.
ОТНОСНО
СВОБОДАТА НА МНЕНИЕ, КАТО ИНСТИТУТ ИЗКЛЮЧВАЩ КАКТО ОБИДАТА, ТАКА И КЛЕВЕТАТА.
При преценка съставомерността на дадено деяние,
както като обида, така и като клевета следва да се вземе предвид трайната
практика на ВКС, базирана на дългогодишна практика на ЕСПЧ, че деянието е несъставомерно
както като обида, така и като клевета, когато е израз на правото на свободно
изразяване на мнение по смисъла на чл. 39, 40, 41 от Конституцията на РБ и
чл. 10 от ЕКЗПОС.
С фундаментално значение при тълкуване на понятието
свобода на изразяване на мнение е Решение
№ 7 от 04.06.1996 г. по к.д.№ 1/96 г. на Конституционния съд, в което се
казва, че с разпоредбите на чл. 39, 40, 41 от КРБ се "гарантира и защитава
свободата да се отстоява мнение и то да се прави достояние на останалите както
като лично поведение, така и като социален процес, независимо от
съдържанието на мнението", при многообразие на средствата за
изразяване и разпространяването му, като присъщо на всяко демократично и
плуралистично общество, даващо право за реализация на индивида или съответната
общност като равнопоставен участник в обществената дискусия и възможността да
се създава информирано обществено мнение у останалите. Свободата на словото
представлява един от фундаменталните принципи, върху които се гради
всяко демократично общество, и е едно от основните условия за неговия
напредък и за развитието на всеки човек. Тя важи не само за
"информация" или "идеи", които намират благоприятен прием
или не се считат за обидни или са приемани с безразличие, но също така и за
тези, които обиждат, шокират или смущават държавата или която и да е
друга част от населението.Следва обаче да се разлика между информация, важна
за политически дискусии и за дискусии по други въпроси от обществен интерес,
и информацията, равнозначна на любопитство към обособената интимна сфера на
човека, за навлизането в която трябва да съществува преграда,
съобразена с морала и манталитета на разумно мислещите хора. Такива са
изискванията на плурализма, толерантността и търпимостта, без които едно
"демократично общество" не би могло да се нарече такова.То обаче не е
и не може да се приеме като абсолютно, като чл.10, § 2 от ЕКПЧ допуска, а КРБ в
чл.39, ал.2 въвежда ограничения за упражняването му, съобразно и
залегналото в чл.57, ал.2 от същата общо положение за всички права да не се
допуска злоупотреба с упражняването им по начин, който накърнява права
или законни интереси на други. Ограничаването на тези права е допустимо с цел
охраната на други, също конституционно защитими права и интереси, и може да
става единствено на основанията, предвидени в Конституцията.Общо принципно
положение, отнасящо се до приложението на всички основания за ограничение, е,
че при тяхното налагане - от органите на законодателната, изпълнителната и
съдебната власт - трябва да се излиза от високата обществена значимост на
комуникационните права и свободи, от което следва изискването за стеснително
приложение на ограниченията.
В този изричен смисъл са и дадените тълкувания по
делата разгледани пред ЕСПЧ- Thorgeir Thorgeison срещу Исландия, RINGIER AXEL
SPRINGER SLOVAKIA, A.S. срещу СЛОВАКИЯ, КЪРЖЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, "РАЙЧИНОВ
СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ","ЧОЛАКОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ", ДЕЛО ШАХЪНОВ И
ПОЛФРИЙМАН СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ, ДЕЛО „ЯНКОВ срещу БЪЛГАРИЯ”, ДЕЛО МАРИНОВА И ДРУГИ
срещу БЪЛГАРИЯ, Лингенс срещу Австрия,
Дело SAARISTO и други срещу Финландия, Тома срещу Люксембург
В тях са застъпени и редица други принципни съображения
и по конкретно, че:
- свободата на словото включва също така възможно
прибягване до определена степен на преувеличение или дори провокация;
- свободата на словото важи в еднаква степен, както
за политически въпроси, така и за всички други въпроси от обществен интерес;
-що се отнася до границите на приемливата
критика, те са по-широки по отношение на държавни, общински служители и длъжностни лица,
отколкото по отношение на частно лице. Държавният служител безспорно има
право на защита на репутацията, но изискванията за тази защита трябва да бъдат
оценени спрямо интересите на открито обсъждане на политически и социални
въпроси, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се
тълкуват тясно. На длъжностното лице следва да се гарантира спокойствие на
работното място, без излишна външна
намеса. Необходимостта, обаче, да се осигури обществено доверие към държавните
служители при такива условия, може да оправдае намеса, ограничаваща свободата
на изразяване на мнение само, когато съществува истинска опасност в това
отношение. Задължително следва да се вземе под внимание, че в качеството си на публично
лице, адресатът неизбежно и осведомено сам се е открил за обществен контрол.
За разлика от частните лица, публичното лице съзнателно и неизбежно се излага
на близко наблюдение на всяка негова дума и действие, както от
журналистите, така и от цялото общество. Следователно, той трябва да проявява по-висока
степен на толерантност. В практиката на ЕСПЧ се провежда и известна
градация на степента на толерантност към критика. Сочи се, че тя трябва да е най-голяма
при политиците, след тях са останалите публични лица, като най-голяма
защита на честта и достойнството следва да получават частните лица.
- доминиращата позиция на властимащите ги задължава да
се въздържат от образуване на наказателни производства, особено когато са
налични други средства, чрез които да се отговори на несправедливите критики на
техните противници
-когато изразите употребени от граждани са насочени
към борба с обществено неприемливи явления и са част от дебат по
въпроси от значителен обществен интерес е допустимо и употребата на „твърд“,
„агресивен“, „неприятен език“. Примери за такъв по твърд език може да се
почерпи от практиката на ЕСПЧ.
·
в случая с делото КЪРЖЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ думите
„мафия“, „буклуци“, „най-нездравите елементи, които и досега ме мачкат“,
„прокурор Рушветчийски“- са употребени по отношение на действащи прокурори в изказване, посветено на корупция в системата
на прокуратурата/
·
в случая с делото
"РАЙЧИНОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" думите „за мен той не е чист човек” са
употребени по отношение на заместник главния прокурор
·
в случая с делото
"ЧОЛАКОВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ" думите „Всички са престъпници”, „Прокурорът
е мафиот”, „Кметът е мафиот”, „Политически проститутки” и „Политическа
проститутска маса” са употребени по отношение управляващия елит в гр. В.
·
в случая с делото
„ЯНКОВ срещу БЪЛГАРИЯ” жалбоподателят е направил коментари като “охранени
безделници” и “селяндури” (за надзирателите в затвора), “провинциално парвеню”
(за полицай, чието име също е посочено) и “могъщи безскрупулни хора” (за
прокурорите и следователите по принцип)
·
във всички тези случаи
е счетено, че инкриминираните изрази са проявна форма на свободата на
словото и не надхвърлят пределите на необходимата и допустима критика
-при оценъчни съждения, свободата на словото
заслужава защита, ако са налице достатъчни “фактически основания” за
такива оценки. Трябва да се прави разлика между твърденията относно факти и
оценъчните съждения, тъй като съществуването на определени факти може да се
установи или опровергае, докато истинността на оценъчните съждения не подлежи
на доказване. Изискването да се доказва истинността на оценъчните съждения е
невъзможно за изпълнение и само по себе си нарушава свободата на мнението. Но
дори когато изявлението се квалифицира като оценъчно съждение, трябва да
съществуват достатъчно фактически данни, които да го подкрепят, иначе то би
надхвърляло допустимото .В този смисъл и ДЕЛО ЛИНГЕНС СРЕЩУ АВСТРИЯ, Де Хайс и
Гайселс срещу Белгия и Харланова с/у
Латвия, Jerusalem v. Austria, Педерсен и Баадсгаард срещу Дания
-при всеки конкретен случай следва да се прави
преценка на интензитета на
негативното въздействие, ако въобще е имало такова, от думите на
дееца върху репутацията на пострадалото лице с оглед широтата на аудиторията,
пред която са произнесени инкриминираните фрази
-при преценка пропорционалността на ограничението
на свободата на свободно изразяване на мнение следва да се вземе предвид дали
ограничаването му е под формата на реализиране на наказателната,
административната, дисциплинарната или
гражданската отговорност на дееца. Оценката на това доколко пропорционална е
била намесата за защита на правата, в много случаи би зависила от това дали
властите са имали възможност да използват други средства, различни от
наказателната отговорност, като например гражданска или дисциплинарна.
- при преценка пропорционалността на ограничението на
свободата на свободно изразяване на мнение следва да се вземе под внимание дали
то е направено устно, а не писмено, след внимателно обмисляне
Стъпвайки на принципните съображения на
Конституционния и Европейския съд, практиката на ВКС е извела правилото, че
един от критериите дали се касае за упражняване на правото за свободно
изразяване на мнение или противоправно
засягане честта и достойнството на другиго е преценката доколко конкретното
изразяване на факти и мнение е обществено значимо и необходимо в контекста на
съществуващия обществен дебат по конкретен значим за обществото въпрос. В
тази връзка се разширяват границите на приемливата критика по отношение на
политиците, на държавните и общински служители при упражняването на техните
правомощия, на магистратите, на адвокатите въобще и конкретно на защитниците по
наказателни дела, при спазване на справедлив баланс между интересите на
общността и интересите на индивида. В този смисъл критичните мнения и факти,
които биха могли да имат негативно влияние за авторитета на дадена публична
личност, не бива да бъдат априори изключвани. Недопустимо е ограничаването
свободата на изразяване в случай, че отправената към публичната фигура критика
разкрива слабости и недостатъци в нейната работа или касае аспекти от
обществената дейност на съответното лице. Лицата, натоварени с изключително
отговорната публична функция, която упражняват са непрекъснато в полезрението
на обществото. То има правото да бъде информирано за тяхното поведение не само
при изпълнение на служебните им функции, но и в разумни граници за тяхното
поведение в обществото и спазване на правилата в него. Публичните личности сами
избират ролята си да служат на обществото, поради което и приемат всяка
тяхна стъпка и действие да бъдат подлагани на критичен анализ. Той обаче
следва да бъде добросъвестен, а не резултат от желание за сензация и
предизвикване на нездрав интерес към определена личност. Не следва да се
игнорират и обстоятелствата дали изявлението на лицето, упражняващо свободата
на словото има своята фактическа и обективна база, и субектът действа ли със
съзнанието, че изпълнява професионален и граждански дълг. Приема се, че
безусловно защита следва да бъде отказвана
на изказани оценки без каквото и да било позоваване на факти в тяхна
подкрепа, които следва да се възприемат като "прекалени и следователно
недопустими. Защита следва да бъде отказвана и на изрази и информация, които
засягат личната, интимна сфера на адресата
по един язвитилен и унизителен начин, а подобен подход не е нито
необходим, нито приемлив при обсъждането на професионалното развитие и качествата на общественик на пострадалото
лице.
В този изричен смисъл Решение № 85 от 10.02.2014 г.
по нак. д. № 2383/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 354/20.10.2014
г., второ, наказателно отделение, наказателно дело № 1178/2014 г., Решение
№ 167/26 септември 2016г., трето наказателно отделение, н. д. № 742/
2016 година, Решение № 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на
Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 17 от 17.02.2011 г. по
нак. д. № 641/2010 г. на Върховен касационен съд, Решение № 272 от 28.08.2015
г. по н. д. № 596 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение,
Решение № 159 от 19.06.2015 г. по н. д. № 300 / 2015 г. на Върховен касационен
съд, 1-во нак. отделение
ЗА
ОБИДАТА В КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ.
С оглед изложените по-горе принципни съображения
съдът намира, че от инкриминираните за обида фрази съставомерни са:
-„...***********С.Б."
-„.... На този ****"
И с двете фрази подсъдимият е дал една негативна
своя лична оценка за личността на тъжителя. Използваните изрази еднозначно се
възприемат с оглед обществените възгледи за етично поведение за унизителни за
честта и достойнството на адресата. И двете фрази са изречени в присъствие на
адресата. Фразата на „.... На този ****" е произнесена лично пред
адресата, пред събрание от група от хора, сред която и тъжителят. Фразата „...***********С.Б."
е написана в публична фейсбук група, член на която е бил и тъжителят. И двете
фрази не само са присъствени, но и реално са възприети от тъжителят, който се е
почувствал засегнат от тях. От доказателствата по делото се установи, че тези
епитети и квалификации нямат фактическа основа, поради което и деецът не може
да се счита за добросъвестен по смисъла на практиката на ЕСПЧ. В същото време,
квалификациите се отнасят до чисто лична, интимна сфера от живота на тъжителя,
която се ползва с засилена закрила, въпреки че тъжителят е публична личност.
Фразите се отличават с висок интензитет на морална укоримост, поради което и не
може да се приеме, че те попадат под закрилата за правото на свободно
изразяване на мнение и политическа критика по смисъла на ЕКЗПЧОС. По посочените
съображения съдът намира, че подсъдимият следва да бъде осъден за обида по чл.
146 НК за произнасянето на двете посочени фрази.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк
умисъл като форма на вината. Деецът е
съзнавал негативната обществена оценка, с която са натоварени използваните епитети и квалификации, съзнавал е че те ще бъдат
възприети от адресата, както и че по този начин те ще засегнат неговата чест и
достойнство и пряко е целял това.
Доколкото двете фрази са произнесени с две отделни
деяния, през непродължителен период от време /3 дни/ при една и съща обстановка
и еднородност на вината /пряк умисъл/, като всяка една от тях поотделно
осъществява състава на престъплението обида, то в случая следва да намери
приложение института на продължавано престъпление-чл. 26 НК.
С оглед изложените принципни положения от
практиката на ВКС и ЕСПЧ настоящият състав намира, че фразите произнесени от
подсъдимия на 23.02.2018г. са несъставомерни като обида.
Вече бе установено, че на същата дата във фейсбук
група подсъдимият е написал: „Б. с средно образование ли е най-компетентния *******???"
... „Какви качества има Б.???" ; „За послушен всички видяхме!!!" „Да
са на власт са готови на всичко!!"; „Защото като го изгонят същият *******С.Б.
ще продава цветя на кръстовището за К. К.!!!"; „Б. се крие зад полата на
жена си!!! „... нали си голям мъж???" ... „Страхливец!!!?", „Б. защо
се криеш зад полата на жена си??? „Излез и се покажи какъв голям мъжага си???
Страхливец???"
За всички тези фрази важи казаното по-горе, че
използваните думи като принципно положение са натоварени с отрицателна
обществена оценка. Това обаче не е достатъчно да обуслови тяхната
съставомерност.
Относно фразите: „Б. с средно образование ли е
най-компетентния *******???" ... „Какви качества има Б.???" ; „За
послушен всички видяхме!!!" „Да са на власт са готови на всичко!!";
„Защото като го изгонят същият *******С.Б. ще продава цветя на кръстовището за
К. К.!!!", настоящият състав счита, че същите са насочени и допринасят
за дебат по изключително важния обществен въпрос за личните и професионални
качества на ******на общинския съвет. В същото време съдът намира, че по
интензитет на позорност използваните фрази не се явяват „прекомерни“ и
„надхвърлящи“ границите на допустима критика по отношение на политик, който
както вече се посочи съгласно практиката на ЕСПЧ е длъжен да проявява по-голяма
търпимост към изказани мнения, особено, ако се касае до такива изразени
от политическите му опоненти. Посочените фрази не засягат личната,
интимна сфера на адресата-публично лице, която се ползва според ЕСПЧ от
по-засилена защита от наблюдението на обществеността. По посочените съображения
настоящият състав намира, че цитираните фрази се ползват от закрилата на
правото на лично мнение и правото на политическа критика, поради което и не
може да се търси отговорност от подсъдимия за тях.
Съдът намира, че произнесените на същата дата фрази
Б. се крие зад полата на жена си!!! „... нали си голям мъж???" ...
„Страхливец!!!?", „Б. защо се криеш зад полата на жена си??? „Излез и се
покажи какъв голям мъжага си??? Страхливец???" отново са несъставомерни
като обида, поради липса на субективна съставомерност.
Както вече бе изяснено при принципния правен анализ
на съставомерните елементи на престъплението обида, същата може да се извърши
само при пряк умисъл, като деецът цели да унизи честта и достойнството
на адресата. В настоящия случай с оглед семантичното значение на използваните
изрази, предвид използваната
въпросителна форма и най вече в контекста на цялостните отношения между
тъжителя и подсъдимия съдът намира, че тези фрази не са били насочени в
субективно отношение към унизяване честта и достойнството на тъжителя, а към
провокиране на същия да отговори на поставяните от подсъдимия въпроси,
които са от изключителен обществен интерес: за наличие на ****скандал в
общината и за начина на разходване на
общински средства. Тоест субективната насоченост на употребените фрази е била
не само към провокиране на обществен дебат по изключително значими въпроси, но
и към подтикване на тъжителя лично да се включи в този дебат и да се защити. Тази
субективна насоченост се защитава според практиката на ЕСПЧ от правото на
свободно мнение и на политическа критика. Действително използваните изрази се отличават с подчертана
цветущост и експресивност. В тази връзка следва да се припомни обаче изложеното
вече по-горе, че свободата на мнение се отнася не само "информация"
или "идеи", които намират благоприятен прием или не се считат за
обидни или са приемани с безразличие, но също така и за тези, които обиждат,
шокират или смущават държавата или която и да е друга част от населението.
Тук относим е друг основен принцип прогласен в практиката на ЕСПЧ, че свободата
на словото включва също така възможно прибягване до определена степен на
преувеличение или дори провокация и че границите на допустима критика
спрямо публични личности и най-вече политици е по-голяма, като спрямо тях е
допустим по „твърд“ , дори „груб“ език .
По изложените съображения подсъдимият следва да
бъде оправдан да е извършил престъпление по чл. 146 НК и с деянието от
23.02.2018г.
ЗА
КЛЕВЕТАТА В КОНКРЕТНИЯ СЛУЧАЙ
С оглед изразените по-горе принципни постановки от
практиката на ВКС и ЕСПЧ съдът намира, че съставомерна като клевета е
разгласеното на 29.01.2018г. в гр. С. непосредствено преди сесия на Общинския
съвет: „ Разбрах, че С.Б. след ****скандала са го изгонили от вкъщи. Така е
като се занасяш със секретарката на **** кредитен милионер".
В този случай са разгласени обстоятелства, които са
достатъчно конкретизирани като факти от обективната действителност. По делото е
установена тяхната неистинност, като е несъмнен техния позорящ характер-
доколкото в обществото брачната изневяра и изгонването от семейното жилище в
резултат от нея, еднозначно се приемат като обстоятелства характеризиращи
негативно лицето, до което се отнасят.
В същото време с произнасянето им пред група от
хора е реализиран и признака разгласяване по смисъла на чл. 147 НК.
В случая деецът е действал с пряк умисъл , като форма
на вината, доколкото при доказателствения анализ вече бе обосновано, че същият
е знаел, че разпространяваното от него позорно обстоятелство е невярно. Липсват
и фактически данни, които да обосноват добросъвестност по смисъла на практиката
на ЕСПЧ. Разгласените обстоятелства касаят личната, интимна сфера на тъжителят,
която съгласно практиката на ЕСПЧ заслужава засилена закрила. В същото време, с
оглед интензитета на позорност на разгласените обстоятелства и с оглед липсата
на фактически данни, които да обосноват добросъвестност на разгласяващия, съдът
намира, че те надхвърлят границите на приемлива критика спрямо политици и не
следва да получат защита като израз на свободата на мнение. В този смисъл
деецът следва да бъде признат за виновен за престъпление по чл. 147 за тяхното
разгласяване.
В доказателствения анализ съдът прие и че от
подсъдимия са разгласени и следните фрази, за които е повдигнато обвинение за
клевета:
·
На 26.01.2018г. в групата „ВСИЧКИ ОТ ОБЩИНА С.
В ЕДНА ГРУПА": Знаете ли г-жо Г., че за линейка общината няма пари??? Но
за ******на общинския съвет ще му купим чисто нов автомобил, за да идва от К.
К.на работа??? „Мина общественото обсъждане за автомобила!!! Браво на ****, че
добре се разходват общински пари???" „Къде са парите за линейката??? За ******г-н
Б. пари за нов автомобил има??? Много добре разходват общинските
средства!!!" „За болните пари
за линейка няма, а за ******г-н Б. дал господ общинска пара!!!". „... Не
това, че прикрива ******на общинския съвет С.Б.!!! Имало ли е ****скандал и
прикрил ли е **** М.скандала????
·
На 28.01.2018г. в
личния си профил във фейсбук: „M.G.да ми
каже имали ****скандал с ******на общинския съвет???? Защо **** милионер М.прикрива
******Б., даже иска да му купи с общински средства нова кола за 100 000
лева!!!???".... „ Имаше ли ****скандал с ******Б.???" .... „И кола ли
няма да купувате на ***********Б.!????"
·
На 29.01.2018г. в гр. С.
непосредствено преди сесия на Общинския съвет: Защо **** прикрива Б. и ще
купува на този **** с общински средства нова кола за 100 000 лева
·
на 29.01.2018г в група
„РЕФЕРЕНДУМ ПРОТИВ КАРИЕРИТЕ В ОБЩИНА С." „Ето как се отразиха *******медии
за ****скандала в Общинския съвет!!! Даже добре са го гарантирали с откровени
лъжи и клевети!!!“
·
на 22.02.2018г.. във
фейсбук групата „РЕФЕРЕНДУМ ПРОТИВ КАРИЕРИТЕ В ОБЩИНА С." „Какво стана с
колата на ******на общинския съвет С.Б.???...."
·
На 23.02.2018г. в гр. С.
- във фейсбук групата „РЕФЕРЕНДУМ ПРОТИВ КАРИЕРИТЕ В ОБЩИНА С."... „Да са
на власт са готови на всичко!!"; „...Б. ... Кажи има ли ****скандал в
община С.???"
Съдът
намира, че посочените фрази принципно са натоварени с негативно съдържание и
съдържат отрицателна обществена оценка. От езиковото им тълкуване обаче е
видно, че същите касаят въпроси от изключително обществено значение за
Община С., а именно за начина на разходване на публичните средства и за
потенциалното наличие на ****скандал в общината. Използваната лексика и начина
на формулиране на изреченията във възклицателна и въпросителна форма, подсказват
субективната насоченост към провокиране на обществен дебат по тези въпроси.
В същото време конкретно използваните изразни средства позволяват да се направи
преценка, че от подсъдимия не са надхвърлени границите на допустимата
политическа критика спрямо политически
опоненти, поради което съдът намира, че тези фрази се ползват със закрилата на
свободата на изразяване на мнение по смисъла на практиката на ЕСПЧ и за тях не
може да се търси отговорност на подсъдимия за клевета.
Следва да се отбележи и че за някои от
коментираните фрази са налице и допълнителни основания за несъставомерност.
Така вече бе изяснено, че пострадал от клевета може
да бъде само лицето, за което се отнасят разгласените позорни обстоятелства.
В този смисъл всяка една от цитираните фрази, която се отнася не до поведение
на самия тъжител, а до поведение на трето лице например за **** М.или за „*******медии“ са отразили скандала
не може да бъде съставомерно като клевета спрямо конкретния тъжител, доколкото
не се отнася за него.
По изложените съображения подсъдимият следва да
бъде оправдан за цитираните фрази.
Съдът намира, че подсъдимият следва да бъде
оправдан и за това да е разпространил позорно обстоятелство на сайт
„plovdiv-online" в статия със
заглавие „Шеф на ОбС ще съди съветник за ****клевета", в която статия пише
- „По време на сесията М. с въпроси набедил Б. в ******над служителка на
общината, която напусна работа преди Нова година.М., заяви пред сайта на
пловдивчани, че става въпрос за ******на самия Б."
Установи се по несъмнен начин от доказателствата по
делото, че въпросната статия не е писана от подсъдимия, а от журналиста А.Б..
Действително подсъдимият, посредством адв. Е. е изпратил до А.Б. писмо със съдържанието
прието за установено при анализа на фактическата обстановка. В писмото са се
описвали събитията от сесията на Общинския съвет, от която подсъдимият е бил
изгонен, включително и за зададените въпроси за наличие на ****скандал. Би
могло да се разсъждава, че клеветата е извършена посредством публикацията,
извършена от А.Б., като деецът е целял именно това. За подобни разсъждения би
могло да има място обаче, ако публикуваната от Б. статия дословно отразяваше
писмото, изпратено му от подсъдимия. Това обаче не е така. От разпита на св. Б.
се установи, че същият по повод полученото писмо е извършил добросъвестно
журналистическо разследване, като е потърсил гледните точки на всички засегнати
лица. В съдебно заседание Б. категорично заяви, че статията отразява позициите,
както на подсъдимия, така и на тъжителя. В този смисъл изобщо не може да се
говори за механично прекопирване на писмото изпратено от подсъдимия, когато би
могло да се разсъждава за опосредена клевета. Нещо повече от използваните в
инкриминираната фраза изрази: М. набедил с въпроси Б. в ******над
служителка на общината става ясно, че инкриминираната фраза отразява
позицията на тъжителя, респективно, няма как да се сметне, че чрез
публикуването на тази фраза М. е разпространил позорни обстоятелства. Следва да
се отбележи и че между статията и писмото от подсъдимия съществуват
съществени разминавания. Докато подсъдимият говори в писмото за ****скандал,
в статията е отбелязано ****тормоз над служителката, каквито твърдения
подсъдимия не се установи да е правил. Посоченото е допълнително основание за
оправдаване на подсъдимия за тази конкретна инкриминирана фраза.
Доколкото се установи, че подсъдимият е извършил
клевета само с едно деяние, на дата 29.01.2018г., то същият
следва да бъде оправдан и по обвинението да е извършил престъплението по
чл. 147 НК при условията на продължавано престъпление по чл. 26 НК
ПО
КВАЛИФИЦИРАЩИТЕ ОБСТОЯТЕЛСТВА
С тъжбата е повдигнато обвинение, че както
престъплението по чл. 146 НК, така и това по чл. 147 НК са извършени от
представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или
функцията му, по отношение на
представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или
функцията му.
Безспорно е установено, че както тъжителят, така и
подсъдимият са общински съветници, а тъжителят е и *******на общинския
съвет на гр. С..
Настоящият състав не може да приеме, че общинският
съветник е представител на обществеността. Действително в чисто житейски,
както и в политически план както общинските съветници, така и депутатите са
представители на обществото, доколкото биват избрани от него и представляват
неговите интереси. Общинските съветници не представляват обаче представители на
обществеността по смисъла на НК. Това понятие има легална дефиниция в чл. 93,
т.3 НК, където е посочено, че "Представител на обществеността" е
лице, посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закона или
на друг нормативен акт определена функция.
Практиката на ВС и ВКС е изяснила, че това понятие
се отнася председателят на Български Хелзинки комитет, *******на политическа
партия, член на доброволния отряд на трудещите се /по време на социализма/, но
не и общинските съветници. Така Решение № 132 от 28.04.2014 г. по нак. д. №
212/2014 г. на Върховен касационен съд, Решение № 281 от 07.06.2010 г. по н.д.
№ 200/2010 г. на Върховен касационен съд, Наказателна колегия, I н. о., Решение
№ 426 от 07.01.2016 г. по н. д. № 1183 / 2015 г. на Върховен касационен съд,
1-во нак. отделение, Решение № 196 от 07.12.2017 г. по н. д. № 1003 / 2017 г.
на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 342 от 31.V.1969 г.
по н. д. № 228/69 г., II н. о.
В същия см мисъл е и доктрината, в която се приема,
че под обществена организация се разбира юридическо лице с нестопанска цел,
в обществена полза, което може да бъде сдружение или фондация, политическа
партия или синдикат. Така изрично А. С., Наказателно право, Особена част,
Престъпления против правата на човека, стр. 48-49.
В този смисъл не може да се приеме, че общинските
съветници са представители на обществеността. По тази причина подсъдимият
следва да бъде оправдан по обвинението обидата и клеветата да са извършени от
представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или
функцията му, по отношение на
представител на обществеността при или по повод изпълнение на службата или
функцията му.
Относно качеството на общинските съветници с
основополагащо значение е Решение № 295 от 19.01.2018 г. по н. д. № 1137 /
2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение. В същото е прието
следното: „…Законовата дефиниция за „длъжностно лице“ е дадена в разпоредбата
на чл. 93, т.1, б. „а“ и б. „б“ от НК. Поради многообразието на длъжностите и
извършваната работа Върховният съд на Република България и Върховният
касационен съд последователно в няколко свои тълкувателни решения и
постановления са извели основните признаци, които следва да са налице, за да
отговаря субектът на законовата дефиниция за „длъжностно лице“. Основополагащи
за съдебната практика в тази насока са ТР № 73 /1974 год. на ОСНК на ВС и ППВС
№3/1970 год., допълнени и доразвити с ТР № 2/2011 год. на ОСНК на ВКС.Съгласно
указанията на ТР №73/1974 г. на ОСНК на ВС, въпросът дали даден субект е
длъжностно лице се решава въз основа на преценка на всички обстоятелства по
делото и закона. Според същото тълкувателно решение изпълнението на службата
или работата е необходимо да е възложено на длъжностното лице, при условията и
по реда, установени в закон, правилник, устав, наредба и др., което може да
бъде извършено с назначение, избор, трудов договор, чрез овластяване от
надлежен орган, по силата на разпореждане на властта и др. Длъжностното лице
следва да изпълнява основни, съществени задачи и функции на съответното звено
от държавния или обществен апарат, респективно в частния сектор. То трябва да е
включено в организационната структура на държавните органи или обществени
организации, на юридическото лице, кооперацията или едноличния търговец
съгласно установения щат и да осъществява своите правомощия и задължения от
името и за сметка на съответното звено от държавния и обществен апарат, или от
частния сектор, ангажирайки го пред други звена на държавните органи и
обществени организации по вертикална и хоризонтална линия, пред стопански
субекти, пред други длъжностни лица и пред гражданите, във връзка с
изпълняваната от него служба или работа / реш. № 374 от 2015 год. по н.д. №
1107/2015 год. на ВКС, НК, ІІІ н.о.; реш. № 152/2014 г. по н.д. № 302/2014 г.,
ВКС, НК, ІІІ н.о./. Ръководната работа по смисъла на чл. 93, т.1, б. „б“ от НК, съгласно ТР № 73/74 год. на ОСНК на ВС, се изразява в стопанско –
разпоредителна, организационно - ръководна или организационно - възпитателна
дейност, която ангажира волята на повече лица при отправянето на задачите или
при изпълнението им, като длъжностното качество на лицето, не се променя от
обстоятелството, че в някои случаи при вземане на решения то действа в
колективен орган. От мотивите на ТР № 2/2011 год. на ОСНК на ВКС се
извежда заключението, че ръководна дейност, характеризираща този, който я
извършва като „длъжностно лице“ е и тази, свързана с осъществяването на
публични функции - такива, които са изцяло прерогатив на държавата и които тя
по силата на изричен закон е делегирала /възложила/ на физически или юридически
лица, извън структурата на държавните органи….“
В чл. 18 от ЗМСМА е посочено, че общинският съвет е
орган на местното самоуправление и се избира от населението на общината при
условия и по ред, определени от закона. В чл. 21 ЗМСМА са посочени правомощията
на общинския съвет в изпълнение на законовата делегация да осъществява местното
самоуправление. От разпоредбата на чл. 18, ал.2 ЗМСМА следва, че общинския
съвет се състои от общински съветници , които образуват структурата му и
благодарение на които функционира. От гореизложеното следва, че общинските
съветници- осъществяват публични функции по местно самоуправление, които са
изцяло прерогатив на държавата, но по силата на Конституцията и на чл. 18 и 21 ЗМСМА изрично са делегирани на Общинските съвети. Следователно общинските
съветници са длъжностни лица, изпълняващи ръководна работа по смисъла на чл.
93, ал.2, б.б НК.
В Тълкувателно решение № 56 от 01.06.1961 г. по н.
д. № 36/1961 г., ОСНК на ВС е разяснено, че деянието е осъществени „при“
изпълнение на функция или служба, ако е извършено по времето и на мястото на
осъществяване на служебните задължения.
В същото тълкувателно решение е посочено, че деяние
е извършено „ по повод“ службата или функцията, ако деянието е във
връзка, мотивирано е от въпросното служебно положение.
В конкретния случай нито една от инкриминираните
фрази, за които се прие, че са съставомерни не е извършена по време, когато
подсъдимият и тъжителят са упражнявали функцията си на общински съветник.
В същото време от доказателствата се установи, че
конфликтът между тъжителят и подсъдимият е мотивиран именно от
длъжностните им качества, като инкриминираните съставомерни фрази са изказани
именно във връзка с тези качества. В този смисъл следва да се приеме, че
е осъществен белегът „по повод“ длъжностното качество.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че деянието
е извършено от длъжностно лице по повод функцията му-*******по отношение на длъжностно
лице по повод функцията му –*******на общински съвет. Тоест налице са квалифициращите
състави на чл. 148, ал.1, т.3 и т.4.
В случая не е налице пречка съдът да извърши тази преквалификация
и без изменение на обвинението, доколкото се касае за приложение на закон
същото наказуемо престъпление /качествата длъжностно лице и представител на
обществеността са алтернативно посочени в т.3 и т.4 на чл. 148, ал.1 НК/, а фактите,
които са от значение за правилната квалификация, а именно функцията *******и *******на
общински съвет са едни и същи и са посочени в тъжбата.
Доколкото фразите:
- „.... На този ****" и
-„ Разбрах, че С.Б. след ****скандала са го
изгонили от вкъщи. Така е като се занасяш със секретарката на **** кредитен
милионер"
са изречени на живо пред голяма група от хора, то
спрямо тях е налице и квалифициращият белег –публично по смисъла на чл.
148, ал.1, т.1 НК
Доколкото фразата „...***********С.Б." е
разпространена по фейсбук група в интернет, то за нея е налице квалифицирания
белег „по друг начин“ по смисъла на чл. 148, ал.1, т.2 НК
ПО
НАКАЗАНИЕТО
За престъплението по чл. 148, ал.2 НК се предвижда
наказание глоба от 5000 до 15 000 лева и обществено порицание
За престъплението по чл. 148, ал.1 НК се предвижда
наказание глоба от 3000 до 10 000 лева и обществено порицание.
При преценка на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства по делото съдът намира, че и за двете престъпления следва да се
наложи наказание по реда на чл. 55, ал 1, т.1 НК като бъдат наложени наказания
глоба под предвидения в закона специален минимум и обществено порицание.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете
семейната и трудова ангажираност на подсъдимия; липсата на данни за съдимост
или за извършени други противоправни прояви към датата на извършване на
деянието, обстоятелствата, при които са извършени съставомерните деяния,
а именно в рамките на разгорещен политически дебат и политическо
противопоставяне в Общински съвет- С..
Като отегчаващо обстоятелство общо за двете
престъпления съдът отчита големия брой квалифициращи белези по чл. 148 НК, а само
за престъплението обида и обстоятелството, че същото е извършено при условията
на продължавано престъпление.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства настоящият състав споделя трайната практика на ВКС, че при
индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при
съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става
въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които
следва да бъдат съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на
деянието и дееца.В този смисъл при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика. В този изричен смисъл Решение №75/21.08.2018 по дело
№327/2018 на ВКС, Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на
Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело
№329/2018 на ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело №
600 по описа за 2018г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в настоящия
случай е приложима нормата на чл. 55 НК, въпреки констатираното наличие и на
отегчаващи вината обстоятелства, предвид тяхната значително по-малка
относителна тежест при съвкупната преценка за обществената опасност на деянието
и дееца. По делото са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, което обусловя извода, че и най – лекото, предвидено в закона
наказание и за двете престъпления се
оказва несъразмерно тежко с оглед степента на обществената опасност на деянието
и дееца.
По изложените съображения съдът намира, че при
определяне на наказанията и за двете престъпления следва да се слезне под
специалния минимум предвиден за наказанието глоба.
Настоящият състав намира, че справедливото
наказание за престъпление обида по чл. 148, ал.1 НК е глоба в размер на 2000 лева и обществено порицание, което да се
изпълни чрез прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет гр. С., а
за престъплението клевета по чл. 148, ал.2 НК- глоба в размер на 3000 лева и обществено порицание, което да се
изпълни чрез прочитане на присъдата на заседание на Общинския съвет гр. С..
Този размер на наказанията съдът намира, че
съответства на степента на обществена опасност на извършеното от подсъдимия,
разкрита чрез интензитета на отрицателна обществена оценка, която съдържат
инкриминираните фрази, за които подсъдимият бе признат за виновен.
Тези размери на наказанията съдът намира, че в
максимална степен ще съдействат за поправяне и превъзпитание на дееца, без същевременно
да се нарушава баланса между степента и интензитета на упражнената държавна
репресия и преследваните с присъдата цели по чл. 36 НК.
Доколкото двете престъпления от подсъдимия- клевета
по чл. 148, ал.2 НК, вр. чл. 147 НК и
обида по чл. 148, ал.1 НК, вр. чл. 146 НК
се намира в съвкупност, то на основание чл. 23 НК за тях на подсъдимия
следва да се определи едно общо най-тежко наказание, а именно ГЛОБА в размер на 3000 лева и обществено
порицание, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата на заседание на
Общинския съвет гр. С..
ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК
Съгласно трайната съдебна практика
основание за гражданския иск в наказателния процес е деянието предмет на
обвинението така ППВС 9/61, ППВС 1/1955.
Пак според трайната съдебна
практика, за да бъде уважен гражданския иск в наказателния процес следва да се
установят следните елементи на фактическия състав: деяние; 2)противоправност;
3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина, като следва да е налице идентичност на
деянието предмет на обвинението и на гражданския иск.
Предвид признаването на подсъдимия
за виновен, както за клевета по чл. 148, ал.2 НК, вр. чл. 147 НК, така и за обида по чл. 148, ал.1 НК, вр. чл. 146 НК
, както и с оглед установеното от свидетелите, че след нападките на подсъдимия
тъжителя се чувствал много зле, бил
психически сринат; опасявал се, че
разгласеното може да се отрази на семейството и децата му; изглеждал видимо
разтревожен, отслабнал- то настоящият състав намира, че предявените граждански
искове се явяват доказани по основание.
Съгласно задължителните за
съдилищата указания дадени с ППВС 4/68г. размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно
понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства могат да бъдат характерът и
интензитетът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при
които е осъществено вредоносното деяние, личността на пострадалия, неговата
възраст и обществено положение,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. От значение са и
редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на
оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за
неимуществени вреди. Сред тези други обстоятелства практиката на гражданска и
наказателна колегия на ВКС, постановена след издаване на цитираното
постановление включва: вида на увреденото благо, отражението, което увреждането
е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот на
пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания,
прогнозите за бъдещо развитие на увреждането, икономическата конюнктура
в страната и общественото възприемане на критерия за "справедливост"
на съответния етап от развитие на обществото в държавата. Във всеки случай, за
да отговаря на критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва
при отчитане на всички релевантни по делото обстоятелства, относими към
пострадалото лице и претърпените от него увреждания по най-пълен начин да
обезщетява претърпените от него болки и страдания и в този смисъл да се явява
техен паричен еквивалент.
Настоящият състав като съобрази гореизложените
задължителни указания намира, че справедливият размер на обезщетението възлиза
на 500 лева за престъплението обида по чл. 148, ал.1, вр. чл. 146, ал.1 от НК и
3000 лева за престъплението клевета по чл. 148, ал.2 НК, вр. чл. 147 НК.
За да достигне до тези изводи
съдът съобрази по-конкретно:
- естеството
на увредените блага, а именно личната чест и достойнство на тъжителя при
престъплението обида и доброто име, с което се ползва в обществото при
клеветата.
- интензитета на засягане на правно-защитеното благо, който се
разкрива от характера на конкретно използваните инкриминирани фрази, за които
подсъдимият е признат за виновен, а именно : „****председател“ и „този ****“ за
престъплението обида и „ Разбрах, че С.Б. след ****скандала са го изгонили от
вкъщи. Така е като се занасяш със секретарката на **** кредитен милионер"
за престъплението клевета
-обстановката в която са извършени деянията – в рамките на
разгорещен политически дебат и политическо противопоставяне в Община С..
-продължителността и интензитета
на преживените, психически и емоционални страдания- след нападките на
подсъдимия тъжителя се чувствал много
зле, бил психически сринат; опасявал се,
че разгласеното може да се отрази на семейството и децата му; изглеждал видимо
разтревожен, отслабнал.
-личността на пострадалото лице- касае
се за лице с добри характеристични данни, заемащо отговорно служебно положение
и за което свидетелите с положителност установяват, че никога не е прекрачил
границите на добрия тон във взаимоотношенията си с подсъдимия, както и че
никога в качеството си на *******на общинския съвет не е нарушил задълженията
си или превишил правата си произтичащи от Правилника за организация дейността
на Общински съвет –С.. .
-личността на дееца- без данни за
каквито и да било други противообществени прояви, към датата на
деянията, с добри характеристични данни,
трудово ангажиран, със силно влошено
здравословно състояние, политически
опонент на тъжителя.
- отражението на увреждането върху
обществения и личния живот на пострадалия- установи се, от разпитаните по
делото свидетели, че колегите на страните, от всички политически партии били
силно скандализирани и омерзени от използваните от подсъдимия изрази.
Настоящият състав намира, че
определените размери на обезщетението в най-пълна степен кореспондира с
обществения критерий за справедливост. От една страна пострадалият бива
обезщетен за обективно нанесените му неимуществени
вреди под формата на изживените
негативни физически и емоционални усещания. От друга страна не се допуска
неоснователно обогатяване в резултат от извършения деликт.
При определяне на конкретните
размери, до които да уважи исковете съдът съобрази и оценката, която сам тъжителят е дал за финансовите измерения на
дължимото му се обезщетение. За престъплението обида той претендира 2000
лева, за престъплението клевета 15 000 лева. Тези размер подсъдимия
твърди, че му се полагат, като обезщетение за причинените неимуществени вреди от всички фрази, които са инкриминирани с
тъжбата. Доколкото обаче съдът прие, че голяма част от инкриминираните
фрази не са противоправни, доколкото попадат под закрилата на правото на
свободно изразяване на мнение по смисъла на ЕКЗПЧОС, то според настоящия състав
претендираните размери на обезщетението следва да бъдат намалени и пропорционално на фразите, за които подсъдимият е оправдан. Този
критерий разбира се е условен и не е водещ при преценката на съда.
За разликата над намерените от
съда за справедливи размери до пълно предявените размери исковете следва да
бъдат отхвърлени.
На гражданския ищец следва да се
присъди и законната лихва върху уважените размер от датата на всяко деяние до
окончателното изплащане на дължимите суми.
ПО РАЗНОСКИТЕ
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият следва
да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 304 лева
– разноски на съдебна фаза и сумата от 170 лева, представляваща ДТ върху
уважения размер на гражданския иск.
На основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимият следва
да бъде осъден да заплати на частния тъжител С.Д.Б. сумата от 512 лева,
представляваща съдебно деловодни разноски, от които 500 лева заплатен
адвокатски хонорар и 12 лв. заплатена държавна такса.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................................
Вярно с оригинала.
С. Д.