Решение по дело №416/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 814
Дата: 17 юни 2022 г.
Съдия: Лилия Александрова
Дело: 20227040700416
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

град Бургас, №    814        / 17.06.2022г.

 

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в съдебно заседание на деветнадесети май, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ:    ДИАНА ГАНЕВА

                                                                                                         ГАЛЯ РУСЕВА

 

при секретар Й. Б., изслуша докладваното от съдия Л.АЛЕКСАНДРОВА по КАНД № 416/2022г. за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Бургас (ОД на МВР – Бургас), е оспорило решение № 13/24.01.2022г., постановено по АНД № 816/2021г. по описа на Районен съд Несебър, с което е отменен електронен фиш серия Г № 0029911 на ОД на МВР - Бургас. С електронния фиш на Р.М.Х. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от Кодекса за застраховане (КЗ), на основание чл.638, ал.4 във връзка с чл.638, ал.1, т.1 във връзка с чл.461, т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, защото е постановено по просрочена жалба и иска да бъде обезсилено. В условията на евентуалност иска съдът да отмени оспореното решение като неправилно, а по съществото на спора – да бъде потвърден издадения електронен фиш.

В съдебно заседание касаторът и ответникът по касация, редовно призован, не изпращат представител

Представителят на Прокуратурата счита, че обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Р.М.Х. е наказан за това, че на 18.12.2020г. в 16:00ч. в гр.Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, гл. алея до хотел „Какао“, като собственик на движещо се МПС - лек автомобил марка „Фолксваген“ модел „Туран“ с рег. № А 3911 КА, регистрирано в Република България и неспряно от движение, не е сключил задължителна гражданска отговорност.

Административнонаказващият орган е приел, че е нарушена нормата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.

Съгласно чл.483, ал.1, т.1 от КЗ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор;

Съгласно чл.638, ал.4 от КЗ, когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1. В ал.1 на чл.638 от КЗ е предвидена глоба от 250 лв. – за физическо лице и имуществена санкция от 2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец.

Съгласно чл.461, т.1 от КЗ задължителни застраховки са „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по т. 10.1, раздел II, буква „А“ от приложение № 1, наричана по-нататък „задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите“.

Районният съд в обжалваното решение е приел, че неправилно е наложено наказание на основание чл.638, ал.4 във вр. с чл.638, ал.1, т.2 във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, защото нормата на чл.638, ал.4 от КЗ отговаря на друго по вид нарушение, а именно това по чл.638, ал.3 от КЗ и санкционира всяко управление на МПС, за което няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Според съда при нарушението на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ „управлението“ не е част от изпълнителното деяние. Затова съдът е приел, че нарушението на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ е различно от нарушението на чл.638, ал.4 от КЗ, като в първия случай се касае за формално и наказуемо по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ деяние, докато за съставомерността на деянието по чл.638, ал.4 от КЗ е необходимо управление на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите. Затова, като е приел, че в процесния електронен фиш никъде не е отразено констатиране на управление на описания в него автомобил, съдът е направил извод, че недопустимо е извършено смесване между две различни нарушения, което е довело до неясна воля на административнонаказващия орган, която пък от своя страна е предпоставка наказаното лице да не може да разбере за какво деяние е наказано. Освен това според Районния съд деянието по чл.483, ал.1, т.1 от КЗ може да бъде санкционирано само по реда на ЗАНН със съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление, но не и чрез издаване на електронен фиш.

На последно място Районният съд е приел, че при установяване на административното нарушение е допуснато съществено нарушение на процедурата, което опорочава издадения електронен фиш, защото в случая фишът е издаден за основа на нарушение установено и заснето с мобилно техническо средство, но към преписката не е представен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., което според съда води до недоказаност на нарушението.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Неоснователно е възражението на касатора относно допустимостта на жалбата сезирала районния съд. По делото няма никакви доказателства за датата на връчване на ЕФ, нито доказателства за датата на изпращане на жалбата. Доказано е само, че тя е подадена чрез административнонаказващият орган, който я е регистрирал на 24.08.2021г. Не е установено дали е подадена лично или по пощата. При липсата на такива доказателства, от които да се установи кога е получен ЕФ и кога е изпратена жалбата против него, правилно съдът е приел, че жалбата е допустима. Доказване на поддържаната пред настоящата инстанция теза е изцяло в ръцете на касатора, който обаче не е представил никакви доказателства в тази насока нито пред районния съд, нито пред този.

По тези съображения обжалваното решение е допустимо и не подлежи на обезсилване.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите, изложени в решението на Районния съд.

На първо място, при описание на нарушението в електронния фиш се съдържа изразът „на движещо се МПС“, чието граматическо значение в контекста на нормата е идентично със значението на думата „управление на МПС“, използвано в чл.638, ал.4 от КЗ. Това е така, защото все още всички моторни превозни средства могат да се приведат в движение само от човек, а привеждането в движение на МПС по смисъла на Закона за движение по пътищата, който смисъл може да се използва и в КЗ, се извършва чрез „управление на МПС“. Вярно е, че използваният в електронния фиш израз „на движещо се МПС“ е юридически непрецизен и може при формализъм да се приеме като процесуално нарушение. То обаче не е съществено, тъй като по никакъв начин не обърква лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност. От цялостното описание на нарушението може да се направи само един-единствен извод и той е, че на посочената дата, час и място описаното МПС се е движело, било е регистрирано в Република България, не е било спряно от движение и същевременно е отсъствал сключен договор за гражданска отговорност.

В процесния случай няма спор, а и в електронния фиш изрично е посочено, че привлеченото към отговорност лице е собственикът на моторното превозно средство, по отношение на което няма сключен договор за гражданска отговорност. Член 638, ал.4 от КЗ касае именно такъв субект на нарушението. Според тази разпоредба субектът на нарушение е само собственикът на МПС, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, като същевременно нормата изисква нарушението да е установено с АТСС по време, когато моторното превозно средство е приведено в управление, т.е. движи се. Описаните факти в електронния фиш водят до извода, че квалификацията, що се касае до чл.638, ал.4 от КЗ, е правилна.

На следващо място, изводите на Районния съд относно неправилното посочване на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ са изцяло в противоречие с нормите на закона. Тази норма е повелителна и задължава собствениците на МПС, което е регистрирано на територията на РБ и не е спряно от движение да сключват договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилите. Тя може да се съчетае с разпоредбата на чл.638, ал.4 от КЗ, защото и в двата случая субектът на нарушението е собственикът на въпросното МПС, обективните елементи също са идентични. За разлика от чл.483, ал.1, т.1 от КЗ нормата на чл.638, ал.4 от КЗ регламентира и предпоставките, при които нарушението на чл.483, ал.1 от КЗ може да се установява с АТСС и санкционира с електронен фиш. В мотивите си Районният съд е направил напълно погрешни тълкувания на приложимите разпоредби, затова е достигнал и до неправилен извод за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш.

На последно място не представлява съществено нарушение на процесуалните правила липсата на протокол по чл.10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Наредбата е издадена на основание чл. 165, ал. 3 от Закона за движението по пътищата и регламентира условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

В случая нарушението не е установено при упражняване на контрол на правилата за движение по пътищата, а при упражняване на контрол за спазване на правила, регламентирани с  Кодекса за застраховането, поради което Наредбата е неприложима.

По изложените мотиви обжалваното решение следва да бъде отменено като неправилно, а по съществото на спора – да бъде потвърден ЕФ.

На основание чл.221, ал.2 във вр. с чл.218 от АПК, във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, Административен съд Бургас,

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ решение № 13/ 24.01.2022 г., постановено по АНД № 816/2021 г. по описа на Районен съд гр.Несебър, вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с мобилно автоматизирано техническо средство или система сер. Г № 0029911 на ОД МВР Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: