О П Р Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 1520
гр.Бургас, 10.06.2020г.
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, IІ-ро Гражданско
отделение, пети въззивен състав, в закрито заседание, на десети юни две хиляди
и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вяра Камбурова
ЧЛЕНОВЕ: 1.Галя Белева
2.Мл.с. Ваня Ванева
като разгледа докладваното от младши
съдия Ваня Ванева в.гр.д. №1256 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от ГПК и е образувано по
въззивна жалба с вх. №8404/04.06.2020г., подадена от Главна дирекция Гранична
полиция - МВР, чрез процесуалния представител Красимира Иванова – юрисконсулт,
с която се обжалва Решение №810 от 04.03.2020г.,
постановено по гр.д. №8182/2019г. по описа на Районен съд Бургас.
С обжалваното решение районният съд е осъдил Главна дирекция “Гранична
полиция“ МВР, гр.София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ № 46, да заплати на Ж.А.Б., с
ЕГН: **********,***, сумата от общо 1 453 лв., представляваща нетния размер на
дължимо-то и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд, общо
205.92 часа, по-лучени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от
него – като “Старши по-лицай“ в ГПУ Бургас при РДГП Бургас към ГД “Гранична
полиция“ МВР за периода от 01. 10.2016г. до 30.09.2019г., 1 440 часа нощен труд
в дневен, ведно със законната лихва вър-ху нея, считано от 01.10.2019г. до
окончателното плащане, както и сумата 390 лв. – платено адвокатско
възнаграждение.
Осъдена е Главна дирекция “Гранична полиция“ – МВР да заплати по сметка на РС
Бургас държавна такса в размер на 58.12 лв. и 190 лв. за ССЕ.
В жалбата се твърди, че решението на районния съд е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необосновано. Сочи се, че за процесния период
ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съобразно месечни
графици, като отработеното време се е изчислявало сумирано, като при
изчисляване на отработеното време, съответно компенсиране на положения
извънреден труд, е приложена нормативната уредба на специалния закон – ЗМВР. Твърди се, че ищецът има качеството държавен служител,
а по отношение на тази категория служители е налице специална нормативна уредба
във връзка с отчитането и заплащането на нощния труд и не могат да намерят
приложение правилата на общите норми, съдържащи се в КТ. Твърди се, че не е
налице нормативна празнота, която следва да се запълни чрез субсидирано
приложение на КТ, а е налице изрична уредба, касаеща начина на изчисляване и
отчитане на извънредния и нощния труд, по отношение на държавните служители,
както и че във всички случаи, в които законодателят е счел, че материята в ЗДСл
и ЗМВР, следва да се уреди по идентичен начин с КТ, препращането е пряко чрез
посочване на конкретни правни норми. Посочва се, че за служителите по ЗМВР са
предвидени редица компенсационни механизми, допълнителни материални стимули и
нематериални блага, от каквито, нито работещите по трудови правоотношения,
включително тези в системата на МВР, нито останалите държавни служители се
ползват. Изложени са съображения, че първоинстанционният съд е
допуснал смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд, като по
този начин е създал несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“. Сочи
се, че не са налице предпоставките за прилагането на НСОРЗ, както и че
разпоредба, идентична с тази на чл.9, ал.2 от НСОРЗ с основание не е предвидена
в наредбите, издадени по чл.187, ал.9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители
продължителността на дневния и нощния труд съвпада и коефициентът би бил 1, а
не 1,143. На следващо място се посочва, че в ЗМВР не е предвидено допълнително
възнаграждение за нощен труд, извън това в размер на не по-малко от 0,25 лв. на
отработен нощен час. Претендира се отмяна на първоинстанционното решение и
постановяване на ново, с което да се отхвърлят предявените искове. Не са
ангажирани доказателства. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия Ж.А.Б., чрез пълномощника
адв. С.К., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Твърди се,
че същото е правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото
доказателства. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение. Претендират
се направените пред въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Не са
ангажирани доказателства.
Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за редовна и допустима.
Подадена е в срок, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт и на основание чл.268 и следващите от ГПК следва да бъде внесена за
разглеждане в открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание
чл.267 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА в.гр.д. №1256 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд, II-ро
Гражданско отделение, пети въззивен състав, съобразно настоящото определение.
Препис от определението да се връчи на страните за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.