О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е № 260113
Гр. Пловдив,09.03.2021 г.
ПЛОВДИВСКИ
АПЕЛАТИВЕН СЪД,в
закрито заседание на
девети март през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ:СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Кр. Ванчева възз. ч.т.дело №75 по описа за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производство
по чл. 274, ал.1 от ГПК .
Образувано
е по частна жалба на П.Г.Р.-съдружник в с.М и М“ООД-гр.П.с ЕИК ***,подадена
чрез пълномощника й адв.Е.Г.,против определение №260783 от 16.12.2020
г.,постановено по т.д.№726/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав,с което е прекратено
производството по делото и е върната исковата молба.В частната жалба е изразено
становище за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение по
съображения,изложени в нея.Въз основа на същите съображения е поискано
определението да се отмени и да бъде върнато делото на друг състав на ОС-П.за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Пловдивският
апелативен съд провери допустимостта на частната жалба,както и допустимостта и
законосъобразността на обжалвания акт във връзка с оплакванията на частната
жалбоподателка,прецени обстоятелствата по делото и намери за установено
следното:
Частната
жалба е редовна,подадена е в срок от процесуално легитимирана страна,имаща
правен интерес да обжалва конкретното определение,а и самото определение е акт
на съда,подлежащ на инстанционен контрол.С оглед на това частната жалба е
процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество частната жалба е неоснователна.
С
обжалваното определение №260783 от 16.12.2020 г.,постановено по т.д.№726/2020
г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,XI-ти състав,е прекратено производството
по делото и е върната исковата молба,тъй като съдът е приел за недопустим
предявеният по делото иск с правна квалификация по чл.29,ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ.Същият иск е предявен от П.Г.Р. в качеството й на съдружник в
ответното дружество „с.М и М“ООД с ЕИК ***,като е поискано в петитума на
исковата молба съдът на основание чл.29,ал.1,предложение първо от посочения
закон да прогласи нищожността на вписване по партидата на
дружеството-ответник,изразяващо се в пристъпване към изпълнение от страна на
заложния кредитор към отделни елементи от състава на търговското предприятие на
„с.М и М“ООД,а именно:отделни активи на предприятието-правата по прехвърлената
от „М.“АД концесия,съгласно решение №479/09.07.2018 г. на Министерски съвет на
Република България за даване на разрешение за прехвърляне изцяло на правата и
задълженията по предоставена концесия за добив на скалнооблицовъчни
материали-варовици,от находище „В.“,област В.и правата по прехвърлената от „М.“АД
концесия,съгласно решение №598/24.08.2018 г. на МС на РБългария за даване на
разрешение за прехвърляне изцяло на правата и задълженията по предоставена
концесия за добив на подземни богатства-скалнооблицовъчни материали-варовици,от
находище „Г.“,област В..
Първоинстанционният
съд е приел иска за недопустим по съображения,че фактическите обстоятелства,на
които се основава исковата претенция за установяване нищожността на
вписването,не покрива фактическия състав на нищожността на вписването по
смисъла на чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ по начина,по който този фактически състав е
разяснен в Тълкувателно решение №1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС.Този извод е
правилен и се споделя от настоящата инстанция.По съществото на предявения
иск,ищцата е изложила в исковата молба фактически твърдения за това,че
търговското предприятие на ответното дружество „с.М и М“ООД-гр.П.е предмет на
особен залог в полза на „И.“АД по сключен за това договор за особен залог от
19.12.2018 г.,вписан съответно в ТР към АВ и в Централния регистър на особените
залози.Изложила е и твърдения,че под №*** в Търговския регистър по партидата на
ответното дружество е вписано пристъпване към изпълнение от страна на заложния
кредитор към отделни активи от състава на търговското предприятие,а
именно:концесионните права на ответника за добив на подземни богатства,които са
му прехвърлени от „М.“АД-гр.М.и за които преди това последното дружество е
сключило с Министерския съвет на Република България два договора за концесия от
18.05.2000 г.В тази връзка ищцата е изложила и твърдения и аргументи,че макар
да са част от търговското предприятие на „с.М и М“ООД,концесионните права за
добив на подземни богатства не могат да бъдат дадени в залог,макар и да са
включени в търговското предприятие на ответното дружество,не могат да бъдат и
предмет на изпълнение по Закона за особените залози,тъй като съществуват
законови ограничения за разпореждане с такива права от придобилия ги
търговец-концесионер и тяхното прехвърляне на друг не може да стане свободно.В
този аспект ищцата поддържа и аргумента,че разпореждането на заложния кредитор
с концесионното право е незаконосъобразно и с него същият на практика не
удовлетворява вземането си,а уврежда интересите на дружеството-залогодател,а
създаденото ново дружество,на което да бъде прехвърлено концесионното право не
отговаря на изискванията на Закона за подземните богатства и няма как да се
знае дали ще може да изпълни тези изисквания.Изложено е и твърдението,че
назначеният по ЗОЗ управител на търговското предприятие уврежда интересите на
търговеца до степен на нарушаване на закона,а заявеното от него вписване на
пристъпване към изпълнение на концесионните права на дружеството-ответник върху
описаните в исковата молба концесии,е нищожно.
Именно
с горните твърдения и фактически обстоятелства ищцата е обосновала искането си
на основание чл.29,ал.1,предложение първо от ЗТРРЮЛНЦ да бъде прогласена от
съда нищожността на вписването за пристъпване към изпълнение от страна на
заложния кредитор спрямо описаните по-горе отделни елементи от състава на
търговското предприятие на дружеството-ответник.Обаче,правилно
първоинстанционният съд е заключил,че така изложените от ищцата обстоятелства и
фактически твърдения не покриват състава на иска за прогласяване нищожността на
вписване съгласно разясненията,дадени в т.3-та от ТР №1 от 06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС.Най-общо
казано,ищцата основава предявения от нея иск на твърдения за
незаконосъобразност на вписаното пристъпване към изпълнение от заложния
кредитор върху част от търговското предприятие,предмет на учредения особен
залог.На такива твърдения обаче е недопустимо да бъде основан един иск по
чл.29,ал.1,предл. първо от ЗТРРЮЛНЦ.Съгласно разясненията,дадени в т.3-та от
горното тълкувателно решение,нищожно е вписването на неподлежащо на вписване
обстоятелство,както и допускането на вписване със съдебно решение,което не
отговаря на изискванията за валидност,като такива са случаите,когато решението
не е постановено от надлежен съдебен състав или е постановено извън пределите
на правораздавателната власт на съда.В случая няма изложени в исковата молба
никакви обстоятелства и твърдения да е извършено вписване в ТР на неподлежащо
на вписване обстоятелство,нито пък твърдения за това,че конкретното вписване е
базирано на невалидно съдебно решение,т.е. не се излагат твърдения за „нищожно
вписване“ по смисъла на т.3 от ТР №1/06.12.2002 г. на ОСГК на ВКС.Изложените в
исковата молба твърдения не покриват фактическите състави и на „недопустимо
вписване“ и „вписване на несъществуващо обстоятелство“ по смисъла на дадените в
посоченото тълкувателно решение разяснения.Както се посочи,твърденията на
ищцата,изложени в исковата молба,касаят законосъобразността на конкретно
вписаното пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ,но повдигнатия спорен
въпрос за тази законосъобразност не може да бъде разрешаван с иск по чл.29,ал.1
от ЗТРРЮЛНЦ и както е прието в мотивите на горното тълкувателно решение,при
предявен такъв иск-било то за установяване нищожност или недопустимост на
вписването,или пък за установяване несъществуването на вписано
обстоятелство,проверката на съда не следва да се простира по отношение
законосъобразността на самото вписано обстоятелство.
Предвид
гореизложените съображения настоящата инстанция счита за правилен извода на
първоинстанционния съд за недопустимост на предявения иск по чл.29,ал.1,предл. първо
от ЗТРРЮЛНЦ,с оглед на което е правилен и постановения с обжалваното
определение краен резултат,съгласно който производството по първоинстанционното
дело е прекратено и е върната исковата молба.Ето защо разгледаната частна жалба
е неоснователна,а атакуваното с нея определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от горното Пловдивският
апелативен съд-П.О П Р Е Д Е Л Е Н И Е :
ПОТВЪРЖДАВА определение №260783 от 16.12.2020
г.,постановено по т.д.№726/2020 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,ТО,XI-ти състав,с което е прекратено
производството по делото и е върната исковата молба.
Определението подлежи на обжалване от ищцата с частна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.