РЕШЕНИЕ
№ 8
гр. Плевен, 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря МАРИЯНА Н. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20214430201381 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-0938-004973 от
21.12.2020г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен, с което на МЛ.
Р. АНДР. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област на осн. чл. 175, ал.3,
пр.1-во от ЗДвП е наложено административно наказание - глоба в размер на
200,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за
това, че на ***** в часа в в гр. *** с посока на движение *** като водач
управлявал товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на *** с ЕГН
**********, който бил със служебно прекратена регистрация от *** година на
осн. чл. 143, ал.15 от ЗДвП– нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който е подал жалба до Районен съд Плевен, с която моли
съда да отмени по реда на чл. 63 от ЗАНН Наказателно постановление № 20-
0938-004973 от 21.12.2020г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-Плевен.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като поддържа
релевираните в жалбата оплаквания. Твърди, че към датата на извършване на
твърдяното нарушение по чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП не е знаел че
автомобилът е спрян от движение и не би могъл да знае за това.
1
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и депозирана в
законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен срок, поради което следва
да бъде разгледвана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На **** в *** часа в в гр. ***, актосъставителят ВЛ. М. ТР. и
свидетелят Б. Д. К. спрели за проверка управлявания от жалбоподателя А.
товарен автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на *** с ЕГН **********
и констатирали, че моторното превозно средство е със служебно прекратена
регистрация от 25.11.2019г. на осн. чл. 143, ал.15 от ЗДвП.
За установеното нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДП срещу
жалбоподателяа бил съставен АУАН № 262495 от 30.08.2020 година, а въз
основа на същия на 21.12.2020 година било издадено обжалваното
наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се подкрепя от ангажираните по делото гласни
доказателства чрез разпит на актосъставителя ВЛ. М. ТР. и свидетелят Б. Д. К., чиито
показания съдът приема с доверие като логични, последователни и обективни. Същите
кореспондират изцяло с приобщените към доказателствената съвкупност по делото по реда
на чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: писмо рег. № 316р- 1604/19.05.2021 г.,
пощенски плик, докладна записка рег. № 297р- 8636/22.04.2021 г., писмо рег. № 316р-
12.01.2021 г. ведно с наказателно постановление № 20-0938-004973/21.12.2020 г., писмо рег.
№ 297р- 8637/22.04.2021 г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство
от 10.12.2020 г., заверено копие от писмо рег. № 171200- 11878/0912.2020 г., заверено копие
от докладна записка рег. № 177200- 11877/09.12.2020 г., заверено копие от писмо рег. №
316000-32580/02.09.2020 г., заверено копие от акт за установяване на административно
нарушение Серия GA № 262495/30.08.2020 г,. заверено копие от обяснение от МЛ. Р.
АНДР., заверено копие от свидетелство за регистрация част II№ *********, заверено копие
от справка по история за ПС с ***, заверено копие от справка за регистрация на ПС,
заверено копие от писмо УРИ-297р-22543/30.11.2020 г., заверено копие от заповед за
прилагане на принудителна административна мярка №20-0297-000018/13.02.2020 г.,
заверено копие от писмо вх. № 316000-32580/20 г., заверено копие от разпореждане за
възлагане на предварителна проверка от 15.09.2020 г., заверено копие от постановление за
удължаване срока за извършване на проверка от 13.11.2020 г., заверено копие от
предложение за удължаване срока по предварителна проверка, заверено копие от писмо рег.
2
№ 316р-54923/26.10.2020 г., заверено копие от писмо № В 6403/2020 г., заверено копие от
разпореждане за възлагане на предварителна проверка от 15.09.2020 г., заверено копие от
постановление за удължаване срока за извършване на проверка от 13.11.2020 г., заверено
копие от заповед рег. № 8121з-515/14.05.2018 година.
Съдът обсъди и дадените от жалбоподателя А. обяснения, къто
съобрази, че същите освен доказателствена средство са и средство за защита.
След като прецени същите самостоятелсно и в съвкупност с останалия по
делото доказателствен материал намери, че следва да бъдат кредитирани с
доверие като логични и непротиворечиви. От същите се установява, че
жалбоподателят не е знаел, че управляваното от него МПС-товарен
автомобил – чужда собственост е било със служебно прекратена регистрация
към датата на проверката.
От така установеното от фактическа страна не може да се направи
категоричен и обснован извод, че жалбоподателят МЛ. Р. АНДР. е автор на
нарушението по чл. 140, ал.1 от ЗДвП, за което е санкциониран с
обжалваното наказателно постановление.
По силата на чл.140, ал.1 от ЗДв.П по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Според дефиницията на §2, т.4 от
Наредба № I-45 от 24.03.2000г. за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства, издадена от министъра на вътрешните работи регистрацията
представлява административно разрешение за превозното средство да участва
в пътното движение, включващо идентификацията на превозното средство и
издаването на табели с регистрационен номер. Безспорно е установено по
делото, а и не се оспорва от страна на жалбоподателя, че на процесната дата
същият е управлявал товарен автомобил, чиято регистрация е била прекратена
служебно, тъй като същият не е бил пререгистриран в двумесечен срок от
праводаването му. Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени
в жалбата, че деянието не е осъществено виновно. От събраните по делото
доказателства и конкретно от обясненията на жалбоподателя, които напълно
кореспондират с писмените и гласни доказателства по делото се установява,
че А. действително не е знаел, че предоставеният му автомобил е с прекратена
регистрация - обстоятелство, изключващо умисъла, както е приел и
прокурорът в постановлението за отказ да се образува досъдебно
производство (стр. 19 в делото). Доколкото обаче на административно
наказване подлежат и непредпазливите деяния, следва да се прецени дали
процесното деяние е извършено по непредпазливост или се касае за случайно
такова. За да е налице непредпазливост под формата на небрежност е
необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди
общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и
3
предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен
случай и то в рамките на дължимото поведение, т.е. на това поведение, което
се изисква в подобни случаи (в този смисъл е Решение №659/93г. на I н.о. на
ВС). Като лице, ползващо определено моторно превозно средство,
жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички
заК.и изисквания, преди да започне да го управлява. Съдът намира обаче, че в
конкретната ситуация А. не е могъл да предвиди неправомерния резултат, а
именно- управлението на нерегистрирано МПС. Безспорно е установено по
делото, че жалбоподателят не е знаел, че автомобилът е със служебно
прекратена регистрация. В случая жалбоподателят е само водач на МПС и за
него няма задължение да регистрира ППС и да знае за това задължение. Няма
представени доказателства жалбоподателят да е знаел по друг начин за тази
прекратена регистрация, а от съставеният при проверката АУАН няма данни
водачът да не е носил другите изискуеми при управлението документи.
Жалбоподателят не е собственик – предишен или настоящ на автомобила, и
преди да предприеме управлението му е направил всичко нужно, за да се
убеди че може да се движи по пътищата отворени за обществено ползване,
респективно жалбоподателят не е осъществил от субективна страна състава
на посоченото от АНО по чл.140, ал.1 от ЗДвП административно нарушение.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 7 от ЗАНН деянието,
обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че следва да бъде отменено като
незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление
Водим от горното и на осн.чл. 63 ал. І ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 20-0938-004973 от 21.12.2020г. на Началник Сектор „ПП“ към ОДМВР-
Плевен, с което на МЛ. Р. АНДР. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска
област на осн. чл. 175, ал.3, пр.1-во от ЗДвП е наложено административно
наказание - глоба в размер на 200,00 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за извършено на **** в в гр. ****“ нарушение по чл.
143, ал.15 от ЗДвП– нарушение по чл. 140, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
от страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4