Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София,
22.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира Иванова
Марина Гюрова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 6494 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 14.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 21543/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 26 състав, по предявени от „Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК ********/
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е
признато за установено, че Х.Й.Л. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С." ЕАД /ЕИК ********/ сумата 3 841.15 лв.- главница за
доставена през периода м.10.2013 г.- м.04.2016 г. в имот с абонатен № 081076, находящ се в гр. София, жк „********,
топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2016 г. до
изплащане на вземането, и сумата 471.78 лв.- законна
лихва за забава за периода 30.11.2013 г.- 23.11.2016 г., като
исковете са отхвърлени като неоснователни в останалите им части. На основание
чл.78, ал.1 ГПК ответникът Х.Л. е осъден да
заплати на ищеца „Т.С." ЕАД
сумата 581.34 лева- разноски
за исковото производство, и сумата 131.25 лв.-
разноски за заповедното производство /гр. дело № 68785/ 2016 г. на СРС, 26
състав/. С цитираното решение е отхвърлен и предявен от Х.Й.Л. /ЕГН **********/ срещу „Т.С." ЕАД инцидентен
установителен иск за признаване за установено, че между страните не съществува
валидно облигационно отношение за доставка на топлинна енергия в имот с
абонатен № 081076, находящ се в
гр. София, жк „********, през периода м.11.2013 г.- м.11.2016 г.
Постъпила
е въззивна жалба от “Т.С.” ЕАД- ***
/ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в
частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде
постановено решение за признаване дължимостта на останалата част от предявените
по делото главни и акцесорни вземания, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна Х.Й.Л. /ответник по делото/ оспорва жалбата на ищеца и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач „Б.Б.” ООД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени са установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира
постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част като краен
резултат, като приема окончателен извод за отхвърляне на предявените от „Т.С.”
ЕАД установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на сумата 336.67 лв.- главница, претендирана като
стойност на потребена в процесния имот топлинна енергия, представляваща горница
над сумата 3 841.15 лв. до
пълния предявен размер от 4 177.82 лева, на сумата 44.14 лв. - лихви за забава, представляващи горница над сумата 471.78 лв. до пълния предявен размер от
515.92 лв., на сумата 78.85 лв.-
такса за услугата дялово разпределение, и на сумата 18.72 лв.- лихви за забава върху главницата за дялово
разпределение, като неоснователни и недоказани.
Посоченият в заявлението по чл.410 ГПК и в
исковата молба период на потребление на топлинна енергия в процесния имот е от
1.10.2013 г. до 30.04.2016 г.
Според заключението на изслушаната в
първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, прието като
неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено,
стойността на фактурираната /прогнозно начислена/ за процесния период топлинна
енергия възлиза на 3 497.53 лв., а изравнителният резултат за периода възлиза
на 343.62 лв.- сума за доплащане от абоната, поради което и определената от ФДР
стойност на топлинната енергия е в размер на 3 841.15 лв., включая: 926.17 лв.-
ТЕ за отопление на имота, 449.27 лв.- ТЕ за сградна инсталация, и 2 465.71
лв.- ТЕ за битово горещо водоснабдяване /БГВ/.
Даденото от вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза заключение, прието като неоспорено от страните,
основано на счетоводните записвания при ищеца, е в смисъл, че за процесния
период, включващ три отоплителни сезона, са издадени три общи фактури на
31.07.2014 г., 31.07.2015 г. и
31.07.2016 г., на обща стойност 4 146.40 лв. /1 378.58 лв. + 1 585.96 лв.
+ 1 181.86 лв./, в които са отчетени и изравнителните резултати, възлизащи
на сумата 321.75 лв. общо, представляваща сума за доплащане от абоната.
Не е обосновано със съответни фактически
твърдения на ищеца и подкрепящи ги доказателства несъответствието между двете
експертни заключения, водещи до извод, че в действителност притежаваното от
него
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 6494/ 2019 г.- СГС, ГК,
ІV- Б с-в
главнично вземане е в претендирания размер от
4 177.82 лв., в какъвто смисъл е основаното само на счетоводните му записвания
заключение на съдебно- счетоводната експертиза. Следва да се отбележи в тази
връзка, че в заключението на ССчЕ е отразена сумата 1 181.86 лв.- по
издадената на 31.07.2014 г. обща фактура, но видно от приложените от ищеца
съобщение към фактура от същата дата /л.14 от делото на СРС/ и справка за
използвана топлинна енергия от 31.07.2014 г. /л.80 от делото на СРС/, тази сума
включва и задължения за периода 1.05.2013 г.- 30.09.2013 г., който е извън
процесния период /с начална дата 1.10.2013 г./, което именно обосновава
намалението на главничното задължение за стойност на потребена топлинна енергия
до размер на сумата 3 841.15 лв., както правилно е прието в обжалваното
решение.
Ирелевантни, при така направените от
въззивния съд констатации, са доводите на въззивника за неправилност на
обжалваното решение, основани на приложението на чл.155, ал.1 ЗЕ и действащите
в дружеството Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители на
топлинна енергия в гр. София.
Действащата през процесния период нормативна
уредба- чл.155, ал.1 ЗЕ- в редакцията с изм., обн. в ДВ- бр.54/ 17.07.2012 г.
/приложима през част от процесния период/, предвижда, че клиентите на топлинна
енергия в сграда- етажна собственост заплащат консумираната топлинна енергия по
един от следните избрани от тях начини: 1/ на 10 равни месечни вноски и две
изравнителни вноски, 2/ на месечни вноски, определени по прогнозна консумация
за сградата, и една изравнителна вноска, и 3/ по реална месечна консумация, а в
редакцията с изм., обн. в ДВ- бр.35/ 2015 г., в сила от 15.05.2015 г.
/приложима през останалата част от процесния период/, предвижда, че клиентите
на топлинна енергия в сграда- етажна собственост заплащат консумираната
топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини: 1/ на 11 равни
месечни вноски и една изравнителна вноска, 2/ на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска, и 3/ по реална
месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и
изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител са уредени в действалата през исковия период
Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Съгласно действалите през част от исковия
период Общи условия /2008 г./- чл.31, ал.2 и ал.3, след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период дебитни и кредитни известия за разликите
между прогнозното и действително потребено количество топлинна енергия; когато
при изравнителната сметка се установи, че начислената на купувача сума е по-
голяма от сумата за реално потребената от него енергия, сумата в повече се
приспада от дължимата сума за следващия период или по желание на купувача се
възстановява от продавача; при просрочени от купувача задължения, със сумата в
повече се погасяват най- старите задължения, ведно с дължимите лихви. По
аналогичен начин са уредени правата и задълженията на насрещните страни по
правоотношението и в действащите през част от процесния период ОУ- 2014 г.
Според посоченото по- горе в нормата на чл.155, ал.1 ЗЕ са предвидени различни
системи за разплащане на консумираното количество топлинна енергия за всеки
потребител, като при всички случаи при формиране на крайната дължима сума
следва да се вземе предвид реалното потребление на топлинна енергия и наличието
на изравнителен резултат в полза на някоя от страните по правоотношението.
Тъй като в случая, обаче, намалението на
главничния дълг се явява резултат не от незачитането на изравнителните резултати
за процесния период, а на изключването на задължения за период, който предхожда
процесния период, наведените в горепосочения смисъл от страна на ищеца доводи
нямат значение за приемане окончателните изводи по съществото на спора. Наличието
на изравнителни суми в полза на ищеца, посочени в заключенията на вещите лица
по изслушаните съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи, е взето
предвид при постановяване на първоинстанционното решение и не води до дължимост
в по- голям размер на задълженията за топлинна енергия за съответните
отоплителни сезони, обхванати от исковия период. Не е налице изравнителен
резултат, който да не е зачетен от първоинстанционния съд, и чието наличие да
обоснове частична отмяна на обжалваното решение на това основание.
Правилно е прието от първоинстанционния съд,
при направените в експертните заключения констатации /които- според посоченото
по- горе, не си кореспондират/, че искът за признаване дължимостта на главница
е основателен за сумата 3 841.15 лв. и
съответно- недоказан и неоснователен за останалата част от претендираната
главница, предмет на въззивното производство, а именно за горницата над сумата
3 841.15 лв. до пълния предявен
размер от 4 177.82 лв., претендирана за периода м.10.2013 г.- м.04.2016 г.
Доказателства за дължимост на горницата над сумата 3 841.15 лв., посочена в
експертното заключение на СТЕ като определена от ФДР стойност на доставената в
имота топлинна енергия, до пълния предявен размер от 4 177.82 лв., по делото не
са събрани, поради което и в тази част исковете за реално изпълнение на
договорно задължение подлежат на отхвърляне като недоказани и неоснователни.
Предвид акцесорния характер на вземанията за лихви за забава, исковете по
чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД също подлежат на отхвърляне в частта за горницата над
сумата 471.78 лв. до пълния
предявен размер от 515.92 лв.
Неоснователна е и претенцията за признаване
дължимостта на сумата 78.85 лв.- такса за услугата „дялово разпределение“,
чиято дължимост не е обоснована нито в подаденото от „Т.С.“ ЕАД заявление по
чл.410 ГПК, нито в исковата молба по чл.422 ГПК. Искът по чл.422 ГПК вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД за признаване дължимостта на такова главнично вземане следва да бъде
отхвърлен като неоснователен, тъй като по естеството си същото не може да бъде
квалифицирано като част от стойността на доставената в имота топлинна енергия,
като липсват релевантни твърдения, както и подкрепящи ги доказателства ищецът
да притежава такова ликвидно и изискуемо вземане срещу ответника. Предвид
акцесорния му характер, неоснователен е и искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД за
признаване дължимостта на лихви за забава при пращането на това вземане, който
също подлежи на отхвърляне.
Л.3 на Реш. по гр.д.№
6494/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
При това положение, с оглед неоснователността
на релевираните в жалбата на ищеца доводи постановеното от СРС решение следва
да бъде потвърдено като правилно в обжалваната отхвърлителна част.
При този изход на спора на основание чл.273
вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата
300 лв.- разноски за въззивното производство /за платено адв. възнаграждение/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 14.02.2019 г., постановено по
гр.д.№ 21543/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 26 състав, в обжалваната част, в която предявените
от „Т.С." ЕАД- *** /ЕИК ********/ срещу Х.Й.Л. /ЕГН **********/ установителни искове
по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД са отхвърлени относно претендираната главница /стойност на топлинна
енергия за периода м.10.2013 г.- м.04.2016 г./ в размер на 336.67 лв.- горница над уважения размер от 3 841.15 лв. до пълния предявен
размер от 4 177.82 лева, относно претендираните лихви за забава в размер
на 44.14 лв.- горница над уважения
размер от 471.78 лв. до пълния
предявен размер от 515.92 лв., относно сумата 78.85 лв.- такса за услугата дялово разпределение, и относно сумата
18.72 лв.- лихви за забава върху
главницата за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по гр. дело № 68785/ 2016 г. на СРС, 26 състав.
Решението
по гр.д.№ 21543/ 2017 г. на СРС, І ГО, 26 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата част.
Решението е постановено при участието на „Б.Б.”
ООД- *** като трето лице- помагач на „Т.С." ЕАД- ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.