РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 18.11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на двадесети октомври през две хиляди и двадесета
година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №7518 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с
правно основание по чл.422 ГПК.
Ищецът “Топлофикация Русе” ЕАД, представляван от изп.
директор Севдалин Желев Желев чрез процесуалния си представител твърди, че
ответникът е купувач на доставяна от дружеството топлинна енергия в имот в гр. **********,
с абонатен №24080620640, като по 4 бр. фактури за периода от 22.02.2019г. до
23.04.2019г. му дължи общо сумата 203.45 лв. Ответникът дължи и лихва за забава
за периода от падежа на всяка фактура, който е 45 дни след периода на
доставката до 15.06.2019г. в размер на 6.78 лв. За събиране на вземането си
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
образувано в ч. гр. дело №5947/2019г. на Русенски районен съд. Издадената
заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК,
поради което моли да се признае за установено по отношение на К.В.С., че му
дължи сумите 203.45 лв за доставена и разпределена топлинна енергия по 4 бр.
фактури за периода от 22.02.2019г. до 23.04.2019г., заедно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане, 6.78 лв лихва за забава. Претендира направените
разноски по заповедното производство, както и разноските по настоящото дело.
Ответникът К.В.С. чрез назначения му особен представител
оспорва иска по основание и размер. Възразява срещу дължимостта на
претендираните суми. Счита, че начислената топлоенергия по представените
фактури за исковия период не е реално доставена в имота му. Моли искът да се
отхвърли.
По делото са
представени писмени доказателства, прието е заключение на техническа експертиза
и е приложено ч. гр. дело №5947/2019г. на РРС.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
Видно
е от ч. гр. дело №5947/2019г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу К.В.С. за сумите 203.45 лв главница за доставена топлинна енергия
по 4 бр. фактури за периода от 22.02.2019г. до 23.04.2019г. в имот на длъжника
в гр. ************, аб. №24080620640, заедно със законната лихва от 04.10.2019г.
до окончателното изплащане, 6.78 лв лихва за забава от падежа на всяка фактура
до 03.10.2019г. и за 77 лв разноски. Заповедта за изпълнение е връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което съдът е указал на
заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.
Ищецът е предявил иска в установения в закона
едномесечен срок.
От представените по делото сметкофактури за доставена
топлинна енергия за периодите 22.02.2019г.-25.03.2019г., 26.03.2019г.-23.04.2019г.,
както и от приложеното на л.27 извлечение от сметка по партида №24-08-06-2-0640
за дължими суми от К.В.С., се вижда, че ответникът дължи на ищеца за доставена
топлинна енергия за обект в гр. *******, за исковите периоди общо сумата 203.45
лв.
От заключението на техническата експертиза, потвърдено
и допълнено устно от вещото лице инж. М.Т.Д. в съдебно заседание на 20.10.2020г.,
се установява, че имотът с административен адрес гр. ********, е присъединен
чрез сградната инсталация към градската топлопреносна мрежа на гр. Русе, както
и че в сградата, в която същият се намира, е въведено дялово разпределение на
топлинна енергия, като през исковия период услугата “дялово разпределение на
топлинната енергия” за отопление е извършвано от ”Техем сървисис“ ЕООД София, а
на топлинната енергия за БГВ е извършвано от “Топлофикация Русе” ЕАД. В
жилището има четири броя отоплителни тела, от които три радиатора с монтирани
индивидуални разпределители на топлинна енергия, една щранг-лира без уред за
дялово разпределение на топлинна енергия и един водомер за измерване на битова
гореща вода, които са с визуален отчет. Периодът, посочен в исковата молба, включва
два отчетни периода от отоплителен сезон 2018/2019г. Претендираната в исковата
молба сума е формирана от стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, стойност на топлинна енергия за отопление на имота и за битова
гореща вода и суми за услугата “дялово разпределение на топлинната енергия” – общо
9.84 лв с включен ДДС. При спазване правилата за дялово разпределение, съгласно
Закона за енергетиката, действащата Наредба №16-334/6.04.2007г. за
топлоснабдяването и Методиката за дялово разпределение, за имота следва да се
разпредели общо 1.9522 MWh топлинна
енергия на стойност 193.54 лв с ДДС, изчислена от експертизата. Общата дължима
сума за исковия период възлиза на 203.38 лв (193.54 лв + 9.84 лв).
Вещото лице инж. Д. в съдебно заседание потвърждава,
че ищцовото дружество коректно е формирало задължението на ответника.
Заключението на експертизата е прието от съда без
възражения от страните.
В сумата за доставена топлоенергия за исковите периоди
не са включени лихви за забава на плащанията. От цит. по-горе извлечение от
сметка по партида №24-08-06-2-0640, което не е опровергано, се вижда, че размерът
на лихвата за забава от падежа на всяка от фактурите до 15.06.2019г. възлиза на
6.78 лв общо. Съгласно чл.182 ГПК същото има доказателствено значение за
отразените в него факти.
Ответникът не е представил доказателства, че е
изпълнил задължението си да заплати на ищеца стойността на доставената
топлоенергия за исковите периоди.
При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се уважи съобразно петитума на исковата молба или като се признае
за установено съществуването на вземането на ищеца за сумите 203.45 лв стойност на
доставена топлинна енергия за периода от
22.02.2019г. до 23.04.2019г., заедно със законната лихва от 04.10.2019г. до окончателното изплащане и 6.78
лв лихва за забава за периода до 15.06.2019г. Ответникът дължи на ищцовото дружество и сумата 77 лв разноски по
ч. гр. дело №5947/2019г. на РРС.
Възражението на особения представител на ответника, че
последният не дължи сумите за доставена и разпределена топлинна енергия по приложените
фактури за периода от 22.02.2019г. до 23.04.2019г., тъй като не е реално
доставена в имота му, е опровергано от заключението на неоспорената техническа
експертиза и поради това неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК,
ответникът следва да заплати на ищеца 527.30 лв разноски по настоящото дело, от
които 75 лв за държавна такса, 202.30 лв
за експертиза, 150 лв за особен представител и 100 лв за юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено съществуването на вземането на “Топлофикация Русе” ЕАД, със седалище
и адрес на управление в гр. Русе, ул. “ТЕЦ Изток”, представлявано от изп.
директор Севдалин Желев Желев, ЕИК *********, към
К.В.С. ***, ЕГН **********, за сумите 203.45 лв стойност на доставена и разпределена топлинна
енергия по 4 бр. фактури за периода от 22.02.2019г. до 23.04.2019г., заедно със законната
лихва от 04.10.2019г. до окончателното изплащане, 6.78 лв лихва за забава за периода до 15.06.2019г.
ОСЪЖДА К.В.С. да заплати на
“Топлофикация Русе” ЕАД сумата 77 лв разноски по ч.
гр. дело №5947/2019г. на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА К.В.С. да заплати на “Топлофикация Русе” ЕАД сумата 527.30 лв разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: