№ 100
гр. С., 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Г. Ст. Мулешков
Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Въззивно гражданско
дело № 20211800500622 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
С решение № 260059/14.05.2021 г., постановено по гр. д. № 926/2019 г.
по описа на РС- И. е развален на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения с
нотариален акт №61, том IV, дело №1708 /1993 г. на РС- И., договор между
М.Б. И., А.Н. И. и Г. М. ИВ. за прехвърляне правото на собственост върху
дворно място с площ от 928 кв. м., ведно с построена в имота къща, находящ
се в село В., община И., образуващо парцел I-1, в квартал 17 по
регулационния план на с. В., при съседи: улица, Л. М. ХР. и площад срещу
задължение за издръжка и гледане, до размера на 1/2 идеални части от имота.
Г. М. ИВ. и СП. К. ИВ. са осъдени да заплатят на А.Н. И. сумата от
800,00 лв/осем стотин лева/ представляваща разноски за производството пред
първа инстанция.
Срещу решението е подадена въззивна жалба в законоустановения срок
по чл. 259, ал. 1 ГПК от Г. М. ИВ., чрез адв. И.А. А. от САК, в която се
навеждат доводи за неправилност на обжалвания акт, дължащ се на превратен
анализ на доказателствата и установените факти в хода на делото. Излагат се
твърдения, че решението е постановено без да бъде приета реално
установената фактическата обстановка, като първоинстанционния съд е
пренебрегнал факта, че като приобритатели по договора Г.И. и С.И. са били
полагали през годините дължимите грижи и издръжка за А.Н. И..
Ответниците са били направили всичко необходимо, за да изпълнят своите
задължения по договора, като за тези твърдения са били събрани достатъчно
1
доказателства в хода на производството. Сочи, че е неоснователен извода на
съда, че не са изпълнявани задълженията по сключения договор.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната
жалба от А.Н. И., чрез адв. К. П. Д.. С него се оспорва въззивната жалба по
подробно изложени съображения. Твърди се, че първоинстанционното
решение е правилно и законосъобразно, като оплакванията посочени във
въззивната жалба са изцяло неоснователни. Сочи се, че от доказателствата по
делото, които са преценени от първоинстанционния съд се установява, че не
са били полагани дължимите грижи от страна на ответниците през годините.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателите,
редовно призовани се явяват лично. Г.И. се представлява от адв. А..
Отправено е искане за отмяна на обжалваното решение. При условията на
евентуалност е поискано да се измени решението до частта, която е наследена
от въззиваемата след смъртта на майка й.
Въззиваемата Л. М. ХР., редовно призована, не се явява, представлява се
от адв. Д., който оспорва жалбата и споделя изводите на районния съд. Моли
съда да потвърди обжалваното решение. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Претендира разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен
акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:
Ищецът А.Н. И. е предявила против ответника Г.И. М-. и СП. К. ИВ.
иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален
акт №61 том IV, дело №1708 /1993 г. на РС- И. със страни по него М.Б. И.,
А.Н. И., като прехвърлители и Г. М. ИВ. като приобретател, с предмет
прехвърляне правото на собственост върху дворно място с площ от 928 кв. м.,
ведно с построена в имота къща, находящ се в село В., община И.,
образуващо парцел I-1, в квартал 17 по регулационния план на с. В., при
съседи: улица, Л. М. ХР. и площад срещу задължение за издръжка и гледане,
до размера на 1/2 идеални части от имота.
Не се спори, че с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка от 16.12.1993 г., А.Н. И. и покойният й
съпруг М.Б. И. прехвърлили на сина си Г. М. ИВ. правото на собственост
върху дворно място с площ от 928 кв. м., ведно с построена в имота къща
находяща се в село В., община И., образуващо парцел I-1, в квартал 17 по
регулационния план на с. В., при съседи: улица, Л. М. ХР. и площад срещу
задължение за издръжка и гледане.
От представеният препис- извлечение от акт за смърт №175 от 13.04.2000
г. издаден от район „В.“- Столична община се установява, че М.Б. И. е
починал на 13.04.2000 г., като е оставил за наследници неговата съпруга А.Н.
И., Л. М. ХР./ дъщеря/ и Г. М. ИВ. /син и ответник в първоинстанционното
производство/.
Съгласно извършена служебна справка от НБД от 10.09.2021г. се
установява, че А.Н. И. е починала на 26.08.2021г., за което е издаден акт за
2
смърт №475 от район „В.“- Столична община. С определение №239 от
27.09.2021г., на основание чл.227 ГПК Л. М. ХР. е конституирана като
въззиваема страна по делото.
От приложеното по делото копие на рецептурна книжка се
установява, че А. И. е била хронично болна, като са представени касови
бонове от 09.09.2019 г. за закупуване на лекарства.
По делото е приета заповед за защита № 13/13.101.2019, издадена по
гр. дело № 1035/2019 г. по описа на РС-И., с която ответникът е бил задължен
да се въздържа от домашно насилие спрямо Л. М. ХР., А.Н. И. и Х.В.Х..
Видно от съдържанието на решение № 253/13.11.2019 г.,постановено по гр.д.
№1035/2019г. по описа на Районен съд- И., с което е прието, че
жалбоподателя Г.И. на 14.09.2019 г. е осъществил акт на домашно насилие
спрямо първоначалния ищец А. И. в нейния дом, изразяващ се това, че е
започнал да се кара с нея, против волята й е взел ключовете за апартамента й,
както и това, че е наранил лявата и ръка.
По делото е разпитана свид. П.Б., която е съседка на ищцата в гр. С./
домоуправител на входа/, която твърди, че А. е живеела сама. Според нея тя е
можела да се грижи за себе си въпреки напредналата й възраст. Нейната
дъщеря Л. й е пазарувала, като според нея А. е имала страх от сина си, който
преди около две години я е наранил.
Свидетелката твърди, че не е виждала жалбоподателя и съпругата му да
посещават ищцата през годините, като освен това тя е посещавала с. В., но не
е живяла постоянно там в последните 10 години.
С показанията на свид. С.В. се установява, че А. И. е живеела сама в
двустаен апартамент в гр. С., докато той е живеел през 2013-2014 г. на
квартира в съседен блок заедно с внучката на ищцата – А. и двамата често я
посещавали. По негови наблюденията основните грижи за ищцата се
осъществявали от нейната дъщеря Л.Х., а той не е бил виждал синът й Г. да
ходи при нея. Свидетелят е посещавал и с. В. в къщата на жалбоподателя,
където не е имало добри условия за живот, нещо повече до скоро не е имало
баня и тоалетна на първия етаж.
От своя страна свид. В.К. твърди, че познава А. И. покрай внукът й
жалбоподателя Г.И., с когото са съученици. Посещавал дома й в гр. С., като
наблюденията на свидетеля са, че за нея са се грижили дъщеря й Л. и нейната
внучка- А.. Според него, той е виждал Г., когато е идвал от село. В село В.
имало две къщи, като едната била на Г., а другата на Л.. К. твърди, че веднъж
там е била и А., която е била отседнала в къщата на дъщеря си. Свидетеля
твърди, че А. е можела да се грижи сама за себе си, но за домакинството не
можела, тъй като е била с една здрава ръка.
С показанията си свид. М.С./ дъщеря на ответниците/, същата твръди,
че след като е починал дядо й, нейният баща е започнал да се грижи за баба й.
Докато баща й е работел в С., той е посещавал баба й всеки ден, пазарувал й
е, извършвал й е битови ремонти. След като се пенсионирал, баща й се
3
установил в с. В. и е започнал да отглежда зеленчуци и животни, като и е
носил храна в гр. С.. Посещавал е ищцата поне веднъж седмично, като в
къщата в с. В. е бил направил ремонт на покрива, изградил баня и тоалетна,
сменил и дограмата. Нейната майка е помагала на ищцата в домакинството,
като според нея проблемите започнали когато баща й е отказал да прехвърли
наследствения си дял от апартамента в гр. С..
По делото са приобщени и показания от свид. А.К., който живее в с.
В.. Същият твърди, че родителите на Г.И. са живеели в неговата къща, като
жалбоподателя преди две-три години е направил нов покрив, баня и тоалетна,
сменил е дограмата, като ищцата е имала стая на втория етаж на къщата. След
като починал съпруга на А., тя е идвала през лятото в къщата на Г.И., а през
зимата се прибирала в апартамента си в гр. С.. Впоследствие ищцата е
отсядала при сестрата на Г., като според него жалбоподателя се е грижил за
А. като и е пазарувал.
С показанията на свидетеля Н.Б. се установява, че когато А. е идвала
с. В., тя е отсядала при жалбоподателя Г., а сега – при неговата сестра.
Твърди, че жалбоподателя е бил направил нов покрив на къщата и баня, като
е чувал от Г., че е носил храна на майка си.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Правата на прехвърлителя по договор за прехвърляне на собственост
срещу задължение за грижи и издръжка се основават на прехвърленото право
на собственост, а правата на приобретателя по такъв договор - на
изпълнението на задълженията за издръжка и гледане, поради което в тежест
на приобретателя е да докаже, какво е изпълнил по договора.
В случая е предявен иск за разваляне на валиден договор за гледане и
издръжка от един от прехвърлителите по сделката, който се явява и един от
наследниците на другия прехвърлител. Не е спорно по делото, че ищцата,
заедно с вече покойният си съпруг са прехвърлили през 1993 г. на сина си
Г.И. недвижим имот, който за тях е бил в режим на СИО, прекратена със
смъртта на съпруга през 2000 г.
Доколкото починалият М. И. е оставил за свои законни наследници
преживяла съпруга и две деца/едното от които е ответник- въззивник/, всеки
от тях по правилата на чл. 9, ал. 1 от ЗН наследява по равно оставената 1/2
идеална част от процесния имот. Останалата 1/2 идеална част след
прекратяването на СИО, съгл. чл. 28 СК/стара чл.27/ е за преживелия съпруг.
Ищцата А. И. е поискала разваляне на сделката до размера на 1/2 идеална част
от имота, като останалата 1/2 идеална част от имота не е предмет на спора.
След смъртта на въззиваемата А. И., която е починала на 26.08.2021г.,
същата е оставила двама наследници /ответникът Г.И. и дъщеря си Л.Х./.
4
Всеки от тях по правилата на чл.9, ал.1 ЗН наследява по равно ½ от ½ от
оставената идеална част.
В случаите, когато поради наследствено правоприемство, качествата на
кредитор и длъжник се слеят в един от наследниците/въззивник по
настоящето дело/, то при сливането на качествата се погасява потестативното
право да се претендира като правоприемник на кредитора развалянето на
договора до ½ от ½ идеална част или ¼ идеална част. При смърт на страна в
процеса се стига до процесуално приемство по силата на закона, а в случаите,
когато правоприемникът на починалата страна участва на лично основание
като страна по спора, е налице сливане в качеството на ищец и ответник в
един правен субект до размера на притежаваната от наследника част.
Ето защо, искът е недопустим до размер от ¼ идеална част поради липса
на насрещна страна, което е условие за частично обезсилване на обжалваното
решение.
Общият принцип, заложен в чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, предвижда, че когато
длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради
причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, а
когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на вещни права върху
недвижим имот, развалянето става по съдебен ред- ал. 3.
Договорът за издръжка и гледане е алеаторен такъв и с неговото
сключване се прехвърля правото на собственост върху имота, като
приобретателят трябва, за в бъдеще да изпълнява задължението си по
доставяне на грижи и издръжка. Именно в хипотезата, в която той не го
изпълнява, се поражда основанието за разваляне на договора, като в тежест на
ответника е да докаже факта на изпълнението на съглашението, а в тежест на
ищеца- нуждите на прехвърлителя от грижи и издръжка, както и
необходимите средства за издръжка и естеството на грижите.
Неоснователно е възражението на въззивниците, че са били полагани
дължимите минимални грижи от тяхна страна за ищцата А. И.. При
прехвърляне на вещ срещу грижа и издръжка, договорът е единен. При
всички случаи, когато нуждата на кредитора от грижи и издръжка според
уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се
счита за съществено и поражда право за разваляне на целия договор.
Задължението за издръжка и гледане изисква постоянно и непрекъснато
изпълнение от страна на длъжника.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства обаче не се
установява изпълнение на договора от страна на ответниците Г.И. и С.И..
Както вече се посочи, изцяло в тяхна тежест е да докажат, че са осигурявали
грижи и издръжка на прехвърлителите, а след смъртта на единия по
отношение на ищцата в първоинстанционното производство.
От свидетелските показания по делото се установява само, че са били
извършени ремонти на имота, в който живее ответникът Г.И., както и това, че
той рядко е посещавал майка си. Нещо повече в последните години след
5
настъпил инцидент между него и ищцата изобщо не е ходил да я вижда.
Въззивният съд кредитира показанията на свид. П.Б./живуща във входа на
ищцата/ и свид. С.В. и В.К., които са имали преки и непосредствени
впечатления за ищцата и семейството. Показанията им са последователни,
непротиворечиви и отразяват техни лични възприятия. От показанията им се
установява, че дъщерята на ищцата Л.Х. се е грижела за нея- указвала и е
съдействие за получаване на медицински грижи, пазарувала е, готвела и е.
Действително се установи, че са указвани епизодични прояви на
заинтересованост от страна на въззивниците през годините по отношение на
ищцата, същите обаче не представляват полагане на грижи за нея, защото
задължението по договора е неделимо и продължително. Неделимо означава,
че е недопустимо то да се разделя на периоди, да не се извършва цялостно
или да не се предоставя в пълен обем, а под продължително се разбира, че то
е дължимо ежедневно, постоянно и по всяко време. От една страна,
ангажираните от ответниците гласни доказателства категорично не
установяват дължимото изпълнение по договора, доколкото свидетелите
разказват само за финансова помощ /не могат да посочат каква/ и в чисто
битов аспект (ремонт) на къщата, в която живее жалбоподателя в настоящето
производство.
Естеството на задължението за предоставяне на издръжка и гледане е
такова, че всяка една форма на неизпълнение- частично, забавено или
неточно, се приравнява на пълно неизпълнение и е достатъчна за развалянето
на съглашението. В случая дори не може да се приеме, че е налице хипотезата
на чл. 87, ал. 4 ЗЗД за незначителност на неизпълнението, защото освен
епизодично оказвана помощ при епизодични посещения, ответниците не
доказват конкретно положени грижи, още по- малко пък давана издръжка за
периода от сключване на договора до момента. Задълженията по договора на
длъжника не са били извършвани цялостно и не са били изпълнявани в
пълния им обем, а това са достатъчни основания да се приеме, че са налице
изискуемите предпоставки за разваляне на договора.
Предвид всичко изложено по- горе, искът следва да бъде уважен, като
договорът за издръжка и гледане се развали до притежаваните 1/4 идеална
част от правото на собственост върху имота от Л.Х., описан в нотариалния
акт.
Атакуваното решение следва да бъде потвърдено в частта до
притежаваните 1/4 идеална част от правото на собственост върху имота от
Л.Х., докато в останалата част за ¼ идеална част решението подлежи на
обезсилване по изложените по-горе съображения.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.3 ГПК на въззиваемата
Л.Х. следва да се присъдят разноски в размер на 200, 00 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
6
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260059/14.05.2021 г., постановено по гр. д. №
926/2019 г. по описа на РС- И., В ЧАСТТА, с която е развален на основание
чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения с нотариален акт №61, том IV, дело №1708 /1993
г. на РС- И., договор между М.Б. И., А.Н. И. и Г. М. ИВ. за прехвърляне
правото на собственост върху дворно място с площ от 928 кв. м., ведно с
построена в имота къща, находящ се в село В., община И., образуващо парцел
I-1, в квартал 17 по регулационния план на с. В., при съседи: улица, Л. М. ХР.
и площад срещу задължение за издръжка и гледане, до размера от 1/ 4
идеална част от имота като недопустимо и ПРЕКРАТЯВА производството в
тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260059/14,05,2021 г., постановено по гр. д.
№ 926/2019 г. по описа на РС- И. в останалата му част.
ОСЪЖДА Г. М. ИВ. ЕГН: ********** и СП. К. ИВ. ЕГН: ********** да
заплатят на Л. М. ХР. с ЕГН********** сумата от 200, 00 лв. /двеста / лева
разноски за производството.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7