Р Е Ш Е Н И Е
№……………/…...….12.2019 г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно
заседание проведено на трети декември през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
ЖАНА МАРКОВА
при секретаря Мария
Манолова,
като разгледа докладваното от съдията
т. д. № 336/2018 г., по
описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 6613/01.03.2018 г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен
път“, № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д., с която е предявен иск за
осъждането на И.С.Т., ЕГН ********** и Р.З.Т., ЕГН **********,***, в качеството
на кредитополучатели да заплатят солидарно сумата сумите: - 54278.24 шв. Фр. – част от общо дължима предсрочно изискуема
главница в размер на 104326.66 шв.фр., по Договор за потребителски кредит № HL33096/29.01.2008
г.; - 1004.55 шв.фр. – дължими
такси, на осн. чл. 4 от Договора, за периода 12.05.2015 г. - 27.02.2018 г.; - 176.89 шв.фр., застраховки на
обезпечението, на осн. чл. 14 от
Договора, за периода 19.02.2016 г. – 27.02.2018 г.; - 540.19 лв., разноски за подновяване на ипотека, на осн. чл. 13,
ал. 2 от Договора, за периода 13.12.2017 г. – 27.02.2018 г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от депозиране на исковата молба до
окончателното им изплащане, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 99 ЗЗД. Претендират се и разноски в производството.
Ищецът
твърди, че на 29.01.2008 г. с първия от ищците бил сключен Договор за
потребителски кредит, по силата на който му бил отпуснат кредит в шв. Франкове
в размер на равностойността на 60000.00 евро, по курс „купува“ на франка към еврото на банката в деня на
усвояването му. Крайният срок за издължаване на кредита бил уговорен на 240
месеца от сключването му. Договорът бил подписан и от втория ответник в
качеството й на кредитополучател. Сочи, че по силата на Договор за цесия от
11.03.2008 г., ищецът е прехвърлил на „БРС“ АД, всички свои вземания по
договора, ведно с обезпеченията и принадлежностите му. Още сочи, че с оглед
възникналите затруднения в изплащането на сумите по договора между „БРС“ АД и
ответниците били сключени допълнителни споразумения от 14.09.2009 г.,
08.10.2010 г., 14.04.2011 г., 26.04.2011 г., 30.11.2011 г., 22.06.2012 г.,
03.12.2012 г., 26.06.2013 г., 27.02.2014 г., 30.03.2015 г., 02.04.2015 г., с
които условията били предоговаряни.
Твърди,
че по силата на Договор за цесия от 25.10.2017 г., „БРС“ АД е прехвърлило
обратно на ищеца всички вземания, произтичащи от процесния Договор за кредит,
заедно с всички обезпечения и принадлежности. За извършената цесия ответниците
били надлежно уведомени.
Сочи,
че с всяко от споразуменията се формирала главница по-голяма от посочения
размер на кредита. Поради забава в плащанията по Договора, а именно 22 вноски
по главницата, считано от 10.05.2016 г. и 34 вноски за лихви, считано от
10.05.2015 г., на основание чл. 18, ал. 1 от Договора, на 07.11.2017 г.
вземанията на банката по цитирания договор били обявени за изцяло предсрочно
изискуеми, с покани връчени на ответниците при условията на чл. 47 ГПК от ЧСИ №
718. Въпреки обявената предсрочна изискуемост и предоставения 7-дневен срок за
доброволно изпълнение ответниците не заплатили задълженията си, което
обосновало и правния интерес на ищеца от предявяване на настоящите искове.
В срока по чл. 367 ГПК, ответниците И.Т. и Р.Т., чрез процесуален
представител, депозират писмен отговор, в който заявяват, че оспорват изцяло
предявения иск.
В срока по чл. 372 ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в
която заявява, че поддържа всички твърдения направени с исковата и уточняващите
към нея, молби, както и релевираните доказателствени искания.
В срока по чл. 373 ГПК, ответниците депозират допълнителен отговор,
в който считат договора за кредит за изцяло или частично нищожен. Считат, че
сключените допълнителни споразумения са нищожни, тъй като с тях е извършено
прибавяне към размера на главницата, на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислявала възнаградителна лихва, с което вместо до търсеното
облекчаване на състоянието на длъжника, се стигало до утежняването му. В този
смисъл било постановеното Р № 66/29.07.2019 г., т.д. № 1504/2018 г., на ВКС, II ТО.
В
с.з. ищецът не изпраща представител, а ответниците чрез процесуален
представител поддържат изложените доводи и възражения.
Съдът, след преценка на събраните в хода на
производството доказателства, поотделно и в съвкупност, становищата на страните
и приложимите материални и процесуалноправни норми, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
На осн. чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните, обстоятелствата:
- подписването между страните на Договор за потребителски кредит №
HL33096/29.01.2008 г.; - цедирането на задължението от страна на ищеца на „БРС“
АД по силата на Договор за цесия от 11.03.2008 г.; - подписването между
ответниците и „БРС“ АД на допълнителни споразумения от 14.09.2009 г.,
08.10.2010 г., 14.04.2011 г., 26.04.2011 г., 30.11.2011 г., 22.06.2012 г.,
03.12.2012 г., 26.06.2013 г., 27.02.2014 г., 30.03.2015 г., 02.04.2015 г.; -
обратното цедиране на задължението на ищеца от страна на „БРС“ АД, по силата на
Договор за цесия от 25.10.2017 г.
Не
се спори между страните, а и се установява от представения по делото договор за
потребителски кредит № HL
33096/29.01.2008 г., че между ищеца, с предишно наименование „Юробанк и Еф
Джи България“ АД, от една страна и И.С.Т. и Р.З.Т., от друга страна, е сключен
договор за потребителски кредит, по силата на който е предоставена сумата
60000.00 евро по нейната равностойност в шв. франкове, със срок на издължаване 240
месеца от датата на усвояване на кредита (чл.
1, ал. 1 и чл. 5, ал. 1). В чл. 3, ал. 1, страните
са договорили, че кредитополучателя дължи годишна лихва в размер на сбора от
БЛП за жилищни кредити в шв. франкове и договорна надбавка от 1,65 пункта като
към момента на сключване на договора БЛП е в размер на 4.5 %. Страните са
договорили още, че при просрочие на погасителни вноски и при предсрочна
изискуемост кредитополучателя дължи лихва в размер на сбора на лихвата за
редовна главница по чл. 3, ал. 1 плюс наказателна надбавка от 10 пункта (чл.
3, ал. 3). Уговорено е и задължение на кредитополучателя за заплащане на
дължими такси за управление – 1.5 %, годишна такса за
управление в размер на 0.3 % върху непогасената главницата и административна
такса в размер на 40.00 лв. (чл. 4),
а в чл. 14 от договора е предвидено и
задължение за застраховане на обезпечението по договора, вкл. И ежеговното му
подновяване. В чл. 18, ал. 2 страните са уговорили условията за настъпване на
предсрочна изискуемост на договора - при неиздължаване на три последователни
месечни погасителни вноски остатъка по кредита се превръща в предсрочно
изискуем, без да е необходимо каквото и да е изявление.
Не
се спори между страните, че сумата по сключения договор е усвоена от
ответниците.
Макар
и настъпването на предсрочна изискуемост да не се оспорва от ответниците, по
делото са представени покани за изпълнение, по силата на които ответниците били
уведомени за размера на натрупаните им задължения по договора, били поканени да
ги заплатят и били уведомени за обявяването на кредита за предсрочно изискуем.
Връчване на изпратените уведомления е предприето по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК,
чрез залепване на уведомление, на адреса на ответниците, посочен в последното
сключено допълнително споразумение към договора, на 17.12.2017 г.
По
делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение неоспорено
от страните се кредитира от съда като компетентно и безпристрастно дадено. От
него се установява, че на 30.01.2008 г.
по сметката на отв. С. е предоставен кредит в размер на 98998 шв. Франка, с
равностойност в евро 60000.00. Установява се още, че последното отразено
движение по разплащателната сметка за погасяване на кредита е от 10.11.2015 г.,
когато е постъпила сумата 50.00 лв., превалутирана в шв. Франкове – 27.17 и
отнесена за погасяване на възнаградителна лихва, предвид клаузите на последното сключено допълнително
споразумение от 30.03.2015 г. След изтичане на срока на последното допълнително
споразумение, на 10.04.2016 г. е начислена сумата 244.12 франка (отложена
лихва по споразумението), която е
капитализирана към редовната главница, съобразно уговорките в него. Изложеното
обосновало извода на експерта, че кредитът е погасяван до 86-та поредна МПВ, с
падеж 10.04.2015 г., която е погасена изцяло, следващата 87 вноска, с падеж
10.05.2015 г. е погасена частично със сумата 27.17 франка, а остатъка в размер
на 572.83 франка не е бил издължен. Последното погасяване на главница по
договора е отразено на 24.02.2015 г. и е погасена главница с падеж 10.01.2015
г., в размер на 0.22 франка като след тази дата погасявания не са извършвани.
Вещото лице посочва още, че размерът на дължимата от ответниците главница към
твърдяната дата на предсрочна изискуемост – 07.11.2017 г. и към датата на
заключението възлиза на 104326.66 шв. Франка. От заключението се установява
още, че след сключване на договора годишния лихвен процент е променял своите
стойности, както в посока нагоре, така и в посока надолу, в резултат на промяна
на стойностите на базовия лихвен процент и на договорната надбавка.
Вещото
лице е изчислило, че размерът на главницата към твърдяната дата на предсрочна
изискуемост – 07.11.2017 г., при условие, че не са били добавяни вземания с
друг произход и при отчитане на извършените плащания, би възлизал на 117523.09
франка. В с.з. вещото лице посочва, че размерът на главницата се завишава,
предвид наличието на многократно прилаганите периоди на облекчено погасяване,
през които погасяване на главница не се извършва, тя се натрупва и съответно
увеличава последващите вноски.
Експертът
още е установил, че към 07.11.2017 г. общия размер на извършени от банката и
непогасени разходи за имуществени застраховки възлиза на 133.65 франка, а към
датата на предявяване на иска 01.03.2018 г. възлиза на 176.89 франка като на
24.01.2018 г. е начислена имуществена застраховка в размер на 43.24 франка.
Непогасена е и сумата 540.19 лв., представляваща заплатена такса за подновяване
на ипотека, заплатена на 13.12.2017 г. Към датата на
предявяване на иска дължима се явява и таксата по чл 4 от договора, възлизаща
на 1004.55 франка.
Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД – ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава или
да иска обезщетение за неизпълнение. Безспорно е, че неизпълнението следва да
се дължи на причина за която длъжникът отговаря. При условията на главно и
пълно доказване ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало между
страните договорно правоотношение, изправност на ищеца по него, настъпила
изискуемост на вземането спрямо ответника и неговия размер, изпадането в забава
на насрещната страна. При установяване на посочените обстоятелства ответникът
носи тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение
на задължението си за погасяване на кредита.
В
конкретния случай, събраните в хода на производството писмени доказателства правят
възможен извода за обвързаност на страните от валидно облигационно
правоотношение по силата на представения Договор за кредит № HL33096/29.01.2008
г. От страна на ответниците с допълнителния отговор е въведено неконкретизирано
възражение за нищожност на договора за кредит, изцяло или частично, което
съобразно предмета на производството е неоснователно.
От
събраните в хода на производството доказателства се установява и, че банката в
качеството си на кредитор е изпълнила задължението си и е предоставила
уговорената парична сума. За успешното доказване на този факт е, е достатъчно
да се докаже надлежно заверяване на сметката на кредитополучателя съгласно
съответните записвания в електронната система на банката, както е установено от
заключението на вещото лице. Именно със заверяване на разплащателната сметка с
цялата сума по кредита, последната следва да се счита за усвоена/предоставена
на кредитополучателя. (Така Р № 125/12.07.2013
г., по т. д. № 910/2012 г., II т. о., ВКС).
Неизпълнението
на условията по договора за заплащане на дължимите погасителни вноски, в
размерите и сроковете, уговорени между страните също не се оспорва, но и се
установява от събраните специални знания. Последната погасена вноска е с падеж
10.05.2015 г. като погасяването е частично.
В
границите на настоящото производство, ищецът се позовава на настъпила
предсрочна изискуемост на задълженията по сключения между страните договор.
За
да настъпят правните последици на отнемането на преимуществото на срока,
каквото отнемане безспорно представлява обявяването на предсрочна изискуемост,
в патримониума на длъжника, е необходимо това потестативно право кредиторът да
упражни с нарочно изявление, което да достигне до длъжника. Съобразно
константната съдебна практика, предсрочната изискуемост се счита настъпила на
датата, на която волеизявлението на кредитора е достигнало до длъжника ако към
тази дата са налице останалите основания за това. (така разясненията дадени в
т. 18 от ТР №4/2013 г., ОСГТК на ВКС и Р № 53/18.05.2015 г., по т. д. №
888/2014 г., ВКС, II ТО; Р № 64/09.02.2015 г., по гр. д. № 5796/2014 г., ВКС, IV
ГО; Р № 420/11.02.2015 г., по гр. д. № 3079/2014 г., ВКС, IV ГО; Р № 135/21.09.2017
г., по т. д. № 565/2016 г., ВКС, I ТО и др.).
Настоящият
състав намира, че с оглед посоченото по-горе по въпроса за настъпване на
предсрочна изискуемост от събраните в хода на производството доказателства не
се установява, предсрочна изискуемост да е настъпила на посочената от ищеца дата
– 07.11.2017 г., доколкото липсват доказателства към тази дата подобно
волеизявление на ищеца да е достигнало надлежно до ответниците. По делото са
представени уведомления до ответниците, за връчването на които на посочения в
последното допълнително споразумение, адрес в гр. Варна са лепени уведомления,
в хипотезата на чл. 47, ал. 1 ГПК. При наличната справка в НБД за двамата
ответници се установява, че считано от 23.04.2015 г. двамата имат регистриран
настоящ адрес ***. На този адрес обаче липсват доказателства кредитора да е
положил усилия да съобщи волеизявлението си.
Въпреки
това, предсрочна изискуемост на задълженията по кредита е настъпила с връчване
на препис от исковата молба, към която са приложени и коментираните
уведомления. Това връчване е извършено на 15.05.2019 г., поради което и на тази
дата е настъпила предсрочната изискуемост, доколкото са налице доказателства,
че плащанията по договора са прекратени на 10.05.2015 г. и следователно са
налице повече от три неплатени изцяло или частично вноски по договора (чл.
18, ал. 2).
Като основателно се преценява
възражението на ответниците за наличие на анатоцизъм при сключване на
допълнителните споразумения към договора. Съдът установи, че към размера на
редовната главница, под формата на преоформяне, са добавяни просрочени
задължения за лихви, по този начин върху новообразувания размер на главницата
отново е била начислявана възнаградителна лихва, което представлява анатоцизъм,
по см. на чл. 10, ал. 3 ЗЗД. Такова е разрешението на въпроса, дадено в Решение
№ 66/29.07.2019 г., по т. д. № 1504/2018 г., на ВКС, II
ТО. Видно от текста на сключените споразумения към главницата са добавяни суми
за просрочена лихва, възлизащи общо на сумата 6564.58 шв. Франка, съответно: -
на 14.09.2009 г. – 1837.22 фр., - на 08.10.2010 г. – 1309.49 фр., - на
26.04.2011 г. – 1554.30 фр., - на 27.02.2014 г. – 784.01 фр., - на 30.03.2015
г. – 1079.56 фр. Тъй като тези уговорки са нищожни като противоречащи на
закона, то тази сума следва да бъде приспадната при определяне на общия размер
на дължимата главница.
Както
бе посочено по-горе в решението, към датата на предявяване на иска непогасения
остатък от главницата възлиза на 104326.66 фр., от които след приспадане на
сумата 6564.58 шв. Франка, добавена просрочена лихва към главницата, дължимия
остатък възлиза на 97762.08 шв. Франка.
Съобразно
заключението на вещото лице дължими се явяват и сумите 1004.55 шв.фр. – дължими
такси, за периода 12.05.2015 г. - 27.02.2018 г.; - 176.89 шв.фр., застраховки
на обезпечението, за периода 19.02.2016 г. – 27.02.2018 г.; и 540.19 лв., разноски за подновяване на
ипотека, за периода 13.12.2017 г. – 27.02.2018 г. Същите намират основанието си
в поетите по договора задължения от страна на ответниците и към датата на предявяването
на иска не са заплатени.
Въз
основа на горното съдът намира, че са налице елементите от фактическия състав
на чл. 79 от ЗЗД, относно претенциите за главница, такси и
застраховки, поради което предявеният на това основание осъдителен иск се явява
основателен и следва да бъде уважен в претендирания частичен размер, а именно 54278.24
шв. Фр. – част от общо дължима предсрочно изискуема главница в размер на
104326.66 шв.фр. и в пълен размер по отношение на останалите вземания. Предвид
акцесорния й характер следва да бъде уважена претенцията за заплащане на
законната лихва от датата на завеждане на настоящия иск до окончателното
изплащане на всяка от главниците.
Съобразно изхода от спора и направеното искане на ищеца
се следват разноски, на осн. Чл. 78, ал. 1 ГПК. На присъждане подлежи сумата
7185.33 лв., от които 3781.71 лв., - държ. Такса, 75.23 лв. – доплащане държ.
Такса, 2528.39 лв. – възн. Особен представител и 800.00 лв. – възн. Вещо лице.
Сумата 4039.54 лв., адвокатско възнаграждение не се присъжда предвид липсата на
доказателства за подобен разход.
Мотивиран
от изложеното, съставът на ВОС
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН **********
и Р.З.Т., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д.,
следните суми: - 54278.24 шв. Фр. (петдесет и четири хиляди двеста седемдесет и осем шв.
франка и 24 сантима) – част от общо
дължима предсрочно изискуема главница в размер на 104326.66 шв.фр., по Договор
за потребителски кредит № HL33096/29.01.2008 г.; - 1004.55 шв.фр. (хиляда и четири шв. франка и 55 сантима) – дължими такси, на
осн. чл. 4 от Договора, за периода 12.05.2015 г. - 27.02.2018 г.; - 176.89 шв.фр. (сто седемдесет и шест шв. Франка и 89 сантима), застраховки на обезпечението, на осн. чл. 14 от Договора, за периода 19.02.2016 г. – 27.02.2018
г.; - 540.19 лв. (петстотин и четирдесет лева и 19 ст.), разноски за
подновяване на ипотека, на осн. чл. 13, ал. 2 от Договора, за периода
13.12.2017 г. – 27.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от депозиране на исковата молба – 01.03.2018 г. до окончателното им
изплащане, чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430 и сл. ТЗ и чл. 99 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.С.Т., ЕГН **********
и Р.З.Т., ЕГН **********,*** да заплатят
на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „Околовръстен път“, № 260, представлявано от Д.Ш. и П.Д. сумата 7185.33 лв. (седем хиляди сто осемдесет и пет лева и 33 ст.), представляваща
разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
в 2 седмичен срок от връчването му страните с въззивна жалба пред Апелативен
съд –Варна.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: