Определение по дело №221/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид:

С присъда № 130/21.06.2012 година, постановена по НОХ дело №366/2012 година, К. районен съд е признал С. С. Ю. от Г.Д., с ЕГН * за виновен в това, че на 14.11.2011 година в Г., в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка “Фолксваген Пасат” с ДК № * без съответно свидетелство за управление на МПС, поради което и на основание чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца при първоначален „строг” режим в затворническо общежитие от закрит тип.

Въззивното производство е образувано по жалба на подс.С. Ю., в която се твърди, че присъдата е неправилна, тъй като наложеното му наказание било явно несправедливо. Извършеното престъпление било формално и от него не били настъпили никакви общественоопасни последици – не било настъпило ПТП, нямало увредено имущество или гражданин. Жалбодателят бил в много тежко социално и финансово положение, тъй като нямал редовна заплата, а единствено той издържал семейство с две деца и болните си родители. Въпреки, че имал няколко предишни осъждания, бил с положителна характеристика и се ползвал с авторитет сред съселяните си. Счита, че ако районният съд бе обсъдил всички тези обстоятелства можел да достигне до извода, че следва да се приложи чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, тъй като били налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и да му наложи наказание „пробация” макар и за по-дълъг период. С оглед изложеното моли да се измени присъдата на РС- К. и се приложи чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК, като му се наложи наказание „пробоция” или да се намали размера на наложеното му наказание „лишаване от свобода” до законовия минимум.

В съдебно заседание подс.Ю. лично и чрез защитника си – А.Б. поддържа жалбата си и моли същата да бъде уважена. Представя характеристика от кмета на С. и удостоверение, от което е видно, че подсъдимия има регистрирана фирма и е едноличен търговец.

Представителят на О. П. К. счита жалбата за неоснователна и моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

На основание чл.314, ал.1 от НПК, след проверка изцяло правилността на обжалваната присъда, по повод и във връзка с подадената жалба, въззивния съд констатира следното:

Първоинстанционния съд е изяснил всички обстоятелства по предявеното обвинение. Въз основа на събраните доказателства от районният съд и представените на въззивното следствие характеристика на подсъдимия и удостоверение изх.№*3300/27.03.2012 г. изд. от Агенция по вписванията, настоящата инстанция установи следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С. С. Ю. е роден на 14.09.1976г. в Г.Д., живущ в С., О., български гражданин, женен, с основно образование, собственик на „Й.- С. С. Ю."-С., осъждан, с ЕГН *.

На 14.11.2011г. сутринта подсъдимият С. Ю. управлявал в Г. собствения си лек автомобил марка „Фолксваген Пасат" с ДК № *, като в автомобила пътувала и съпругата му. Около 10.30ч. на ул.”Първи май” в Г., близо до завод „Орфей", той бил спрян за рутинна проверка от свидетелите Р.П. и К.К.- служители в сектор „ПП" при ОД на МВР- К.. При проверката последните установили, че подсъдимият Ю. бил неправоспособен водач, тъй като не притежавал валидно свидетелството за управление на МПС. За това на място свидетелят Р.П. му съставил акт за установяване на административно нарушение по чл.150 от ЗДвП.

Видно от Заповед № 4019 от 19.07.2005г. за прилагане на принудителна административна мярка издадена от Началник „ПП- КАТ" при РДВР- К. и от справка за нарушител от региона от 21.12.2011г., свидетелството за управление на МПС на подсъдимия С. С. Ю. е иззето през 2005 г., поради отнемане на всички контролни точки. Освен това с наказателно постановление № 4443/10г. на началник на РУП към ОД на МВР- К. влязло в сила на 03.02.2011г. деецът бил санкциониран за управление на МПС без да е правоспособен водач. Видно от Справка за нарушител от 21.12.2011г. издадена от сектор „КАТ"- ОДП- К. подсъдимият Ю. бил многократно наказван за нарушения по Закона за движението по пътищата.

Видно от справка за съдимост, рег.№200 от 28.02.2012 г., подс.Ю. е осъждан многократно за извършени от него различни по вид престъпления, като последните две осъждания по присъда по НОХД №180/2009 г. на РС- Момчилград, влязла в сила на 17.09.2009 г. и по присъда по НОХД №351/2011 г., в сила от 12.05.2011 г. са за престъпления по чл.343в, ал.2 от НК.

Описаната фактическа обстановка въззивният съд прие за установена на база обясненията на подсъдимия С. Ю., свидетелските показания на Р.П. и К.К., които съдът изцяло кредитира; както и приобщените по делото писмени доказателства - справки за нарушител от региона от 21.12.2011 г. и от 27.02.2012 г., изд. от Сектор КАТ- ОДП Г.; АУАН 4797/14.11.2011г.; Наказателно постановление №4443/2010 г. от 14.12.2010 г., влязло в сила на 03.02.2011 г.;Заповед №4019/19.07.2005 г. за прилагане на принудителна административна мяркÓ; справка за съдимост, характеристична справка, декларация за СМПИС. Всички описани доказателства са еднопосочни и кореспондират по между си, а и по делото няма спор относно така приетото от фактическа страна.

Изложеното води до извода, направен и от първоинстанционния съд, че подсъдимият С. Ю. е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, в извършването на което е признат за виновен и осъден, а именно: на 14.11.2011 година в Г., в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние, управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка “Фолксваген Пасат” с ДК № * без съответно свидетелство за управление на МПС. От обективна страна се установява по делото, че подсъдимият не е правоспособен водач на МПС, тъй като не притежава свидетелство за правоуправление МПС, като издаденото му такова през 2002 г. му е било отнето още през 2005 г.. За управлението на МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление е наказван по административен ред- с наказателно постановление №4443/2010 г. от 14.12.2010 г., на Началника на РУП към ОДМВР К., влязло в сила на 03.02.2011 година. Настоящото деяние е извършено на 14.11.2011 година, т.е. в едногодишния срок от наказването му по административен ред за това, че управлява МПС без съответно свидетелство за управление с цитираното наказателно постановление. Деянието е извършено с пряк умисъл, при който деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването на тези последици.

За извършеното престъпление, първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия на наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от закрит тип. Като отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът е отчел обремененото му съдебно минало, завишената опасност на дееца предвид на изключителната упоритост при извършване на нарушения на ЗДП, за което е наказван многократно по административен ред и лошите характеристични данни за личността му събрани на досъдебното производство. Като смекчаващи такива е отчел младостта му и семейната и трудова ангажираност. Към тях следва да бъде добавено и пълните самопризнания, които е направил на досъдебното производство и в съдебното следствие и изразеното съжаление за извършеното деяние. Обществената опасност на деянието първоинстанционния съд е преценил като типичната за този вид престъпления. При тези данни и при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, съдът е определил размерът на наложеното му наказание лишаване от свобода малко над минималния на предвиденото в разпоредбата на чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК наказание, а именно – четири месеца „лишаване от свобода”. Съдът е приел, че не са налице условията на чл.66, ал.1 от НК, предвид осъжданията на подсъдимия на наказание „лишаване от свобода” за извършени престъпления от общ характер, а и най-вече за постигане целите на наказанието е счел, че дееца следва да изтърпи определеното му наказание ефективно, като на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е постановил първоначалния режим на изтърпяване на наказанието да е „строг” в затворническо общежитие от закрит тип.

С оглед обсъдените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, настоящия съдебен състав намира, че не са налице нито многобройни, нито изключителни такива по смисъла на чл.55 от НК, които да правят и най-лекото, предвидено в закона наказание несъразмерно тежко. Този извод не се променя дори да се приеме, че характеристичните данни за подс.С. Ю. са добри с оглед приетата на въззивното следствие характеристика от кмета на С., О.. В този смисъл направеното искане във въззивната жалба за приложение на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК се явява неоснователно. Неоснователно се явява и искането за намаляване размера на наложеното наказание „лишаване от свобода” до законовия минимум, предвид проявената изключителна упоритост на подсъдимия при извършване на престъпления от този вид, а именно три пъти е осъждан за извършени престъпления по чл.343в, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като последното му осъждане с определение, имащо характер на присъда е в сила от 12.05.2011 г., т.е. само шест месеца преди процесното престъпление и последното е извършено по време на изтърпяване на наложено му наказание „пробация”. Отделно от това подсъдимия е осъждан и два пъти по чл.343б, ал.1 от НК – за управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 1.2 на хиляда, а освен това и за извършени престъпления против собствеността, за които са му налагани наказания „лишаване от свобода”, изтърпяването на които са били отлагани. При тази проявена престъпна упоритост и явна липса на желание да се поправи и превъзпита дееца, за намаляване на определения от районния съд размер на наказанието „лишаване от свобода” в случая няма каквото и да било основание, като това би било проява на неоправдано снизхождение.

Предвид всичко описано, така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода” за срок от четири месеца не е явно несправедливо: същото съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Правилно на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС е определен първоначалния режим на изтърпяване на наказанието - „строг” и типа затворническо заведение - затворническо общежитие от закрит тип.

С оглед изложеното, въззивната жалба се явява неоснователна и първоинстанционната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена

Водим от горното и на основание чл.338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 130/21.06.2012 година, постановена по НОХ дело № 366/2012 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.