№ 522
гр. Сливен, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ива Ил. Стойчева Коджабашева
при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева
като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско
дело № 20222230101401 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която е предявен иск
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република
България да заплати на ищеца С. И. З. от гр. Ш. сумата от 5000,00 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
в резултат на образувано срещу него ДП № 267/2020 г. по описа на РП -
Пловдив, ТО - Карлово, прекратено с постановление.
В исковата молба се твърди, че на 06.04.2020 г. в с. Ведраре, общ.
Карлово ищецът управлявал лек автомобил, когато му била извършена
проверка от служители на РУ МВР - Карлово. Водачът им предоставил свое
СУМПС, издадено от Р. Гърция. Поради констатирано от служителите на
МВР различие в подписите на ищеца на СУМПС и на личната му карта и по
повод на възникнало подозрение за неистинност на СУМПС, с протокол за
доброволно предаване от 06.04.2020 г., същото било отнето от водача. Било
образувано ДП № 267/2020 г. по описа на РУ МВР - Карлово по пр. № ТОК
1296/2020 г. по описа на РП - Пловдив, ТО - Карлово с оглед данни за наличие
на престъпление по чл. 316, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 2 НК. Ищецът твърди, че
неколкократно подавал молби за връщане на веществено доказателство -
отнетото му СУМПС, но получил отказ с прокурорско постановление от
26.08.2021 г. Описва, че ДП било прекратено и възобновено, без за това да е
1
бил уведомен ищецът, като ДП било окончателно прекратено на неизвестна за
ищеца дата, а СУМПС било върнато на ищеца на 14.01.2021 г. Ищецът
описва, че поради отнемането на СУМПС не е било възможно да се върне в
Гърция, където от няколко години живеел и работел. Изтъква, че по време на
почти двегодишния период на воденото срещу него ДП е претърпял
неимуществени вреди, изразили се в тревожност и притеснения, довели до
негативни чувства и психоемоционален срив. Независимо, че срещу ищеца не
било повдигнато обвинение, ДП се водило именно срещу него, което създало
в изключително голяма степен чувство на унижение и срам у ищеца, а травми
в психоемоционален аспект били и многократните призовавания на ищеца за
разпит. На изложените основания ищецът намира, че са налице всички
предпоставки за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ по чл. 2,
ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, поради което моли същата да бъде осъдена да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 5000 лв.,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на ДП до окончателното й изплащане.
Претендира и направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от
прокурор при РП - Сливен. Излага становище за недопустимост на иска,
поради липса на процесуална легитимация на ищеца, тъй като същият не е
бил привлечен като обвиняем по воденото ДП, както и поради липса на
доказателства прекратителното прокурорско постановление да е влязло в
сила. Оспорва предявения иск и претенциите за законна лихва върху
главницата и по същество като неоснователни и недоказани. Излага, че
липсват доказателства за претърпените от ищеца неимуществени вреди, както
и за причинната връзка между вредите и воденото ДП. Описва, че СУМПС на
ищеца, издадено в Гърция, е отнето от РУ МВР - Карлово в хода на
полицейска проверка, при която е установено, че ищецът е неграмотен, не
може да чете и пише нито на български, нито на гръцки, а подписите в
СУМПС и личната карта видимо се различавали. По образуваното ДП ищецът
не е бил привличан като обвиняем. С постановление от 26.08.2021 г.
прокурорът е отказал да върне на ищеца веществено доказателство - СУМПС,
като постановлението било потвърдено с Определение на РС - Карлово,
поради което ищецът не може да претендира обезвреда по изцяло
законосъобразен прокурорски акт. Ответникът изтъква още, че незабавно
2
след получаване на материалите по изпълнената ЕЗР от Гърция, СУМПС било
върнато на ищеца. Наред с това възразява срещу размера на претенцията като
прекомерно завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта.
Евентуално заявява, че е налице хипотезата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ. На
изложените основания моли за отхвърляне на исковете като недопустими и
прекратяване на производството, евентуално за отхвърлянето им като
неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява лично и не
изпраща представител.
Ответната Прокуратура на Република България се представлява от мл.
прокурор Б. Ж., чрез която изразява становище за недопустимост на иска и
моли производството да бъде прекратено. Евентуално изразява становище и
за неоснователност и недоказаност на иска, поради което моли да бъде
отхвърлен.
Като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите и изявленията на страните, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ за осъждане на Прокуратурата на Република България да заплати
на ищеца С. И. З., ЕГН: ********** от гр. Ш. сумата от 5000,00 лв. /пет
хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от ищеца в резултат на образувано срещу него ДП № 267/2020 г.
по описа на РУ МВР - Карлово по пр. № ТОК 1296/2020 г. по описа на РП -
Пловдив, ТО - Карлово, прекратено с Постановление на прокурора от
01.02.2022 г., на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като няма извършено
деяние от обективна и субективна страна, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за
прекратяване на ДП до окончателното й изплащане.
Предявеният иск е процесуално допустим, но разгледан по същество,
съдът го намира за неоснователен и недоказан.
Видно от приложеното ДП № 267/2020 г. по описа на РУ МВР -
Карлово по пр. № ТОК 1296/2020 г. по описа на РП - Пловдив, ТО - Карлово,
същото е образувано на основание чл. 212, ал. 1 НПК с Постановление от
04.06.2020 г. за това, че на 06.04.2020 г. в с. Ведраре, общ. Карлово, обл.
3
Пловдив, съзнателно се ползвал от неистински документ - свидетелство за
управление на моторно превозно средство /СУМПС/ - с № *********,
издадено на 21.08.2019 г. в Р Гърция, като от дееца за самото съставяне на
неистинския документ не може да се търси наказателна отговорност и
предмет на деянието е свидетелство за управление на МПС - престъпление по
чл. 316, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК.
Ищецът е разпитван в качеството си на свидетел по делото и не е
привличан като обвиняем.
В хода на досъдебното производство е установено по безспорен начин,
че свидетелството за управление на МПС с № ********* е автентично,
поради което на 14.01.2022 г. СУМПС е върнато на ищеца, а наказателното
производство е прекратено с постановление от 01.02.2022 г., тъй като няма
извършено деяние от обективна и субективна страна на престъпния състав по
чл. 316, ал. 1, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 НК и на основание чл. 199 и чл. 243,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Това са изрично визирани хипотези, които не могат да се
тълкуват разширително или да се претендира обезщетение за вреди,
причинени от действия на посочените органи извън изрично изброените.
Следователно отговорността на държавата е фиксирана при строго
определени условия.
По въпроса следва ли да се счита предпоставка по чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ наличието на повдигнато обвинение или за ангажиране на
отговорността на държавата обуславящият факт е прекратяване на
наказателното производство поради това, че деянието не е извършено от
лицето или че извършеното деяние не е престъпление, се е произнесъл ВКС с
Решение № 187 от 13.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1215/2011 г., III г. о., ГК,
постановено по реда на чл. 290 ГПК.
4
Съгласно приетото от ВКС употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ
израз „обвинение в извършване на престъпление“ трябва да се тълкува по-
широко за нуждите на специалния деликт, а не в тесния му наказателно-
процесуален смисъл. Лицето, срещу което е образувано наказателно
производство, търпи вреди от проведеното срещу него наказателно
преследване и в случаите, когато производството е прекратено без да му е
повдигнато обвинение. С решението на практика е прието, че е налице
основание за ангажиране на отговорност при образувано досъдебно
производство без да е необходимо лицето да е било привлечено като
обвиняем.
Наред с това обаче, съдът е указал, че в тежест на ищеца е да докаже,
че в резултат на незаконното обвинение е претърпял неимуществени вреди,
изразили се в тревожност и притеснения, довели до негативни чувства и
психоемоционален срив, чувство на унижение и срам и травми в
психоемоционален аспект от многократните призовавания на ищеца за
разпит, както и че между незаконното действие на Прокуратурата на РБ и
неимуществените вреди е налице пряка причинно-следствена връзка.
Съгласно чл. 4 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Обезщетение за неимуществени
вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.
Въпреки това ищецът не е ангажирал никакви доказателства за
установяване на претърпените от него неимуществени вреди, нито за
наличието на пряка причинно-следствена връзка между незаконното
обвинение и претърпените неимуществени вреди.
Предвид изложеното, предявеният осъдителен иск следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора, правото на разноски възниква в полза на
ответната страна, но същата не претендира и не доказва извършването на
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ предявения от С. И. З., ЕГН: **********, със съдебен
адрес гр. Сливен, ул. „Георги Сава Раковски“ № 13, офис 7, иск с правна
квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за осъждане на ПРОКУРАТУРАТА
на Република България, Булстат *********, с адрес гр. София, бул.
„Витоша“ № 2 да заплати на ищеца сумата от 5000,00 лв. /пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца
в резултат на образувано срещу него ДП № 267/2020 г. по описа на РУ МВР -
Карлово по пр. № ТОК 1296/2020 г. по описа на РП - Пловдив, ТО - Карлово,
прекратено с Постановление на прокурора от 01.02.2022 г., на основание чл.
24, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като няма извършено деяние от обективна и
субективна страна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на влизане в сила на постановлението за прекратяване на досъдебното
производство до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6