№ 126
гр. С., 15.08.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на дванадесети август през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Частно търговско дело №
20255400900038 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл. 679 ТЗ.
Образувано по искане на „П.И.“ ООД, с ЕИК **** със седалище и
адрес на управление: обл. С., общ. С., с. С., комплекс „П.П.“, офис № 1,
представлявано от управителя А.В., подадена чрез адв. Б. Д., за отмяна на
решенията на събранието на кредиторите на „П.И.“ ООД ЕИК **** по т. 1 от
дневния ред на събранието, проведено на 04.07.2025 г. по т. д. № 42/2023 г. по
описа на ОС – С..
Оспорват се като взети в нарушение на закона и в ущърб на
кредиторите следните решения, чиято отмяна се търси: първо, осребряването
на имуществото на длъжника „П.И.“ ООД да се извърши като цяло,
представляващо съвкупност от всички недвижими имоти и вещни права върху
такива имоти, и движимите вещи; второ, оценката на имуществото на
длъжника да се извърши по пазарната стойност на недвижимите имоти и
движимите вещи, определена по метода на пазарните аналози; трето, за
оценител на имуществото на длъжника да бъде назначена Н.А.С., вписана в
Камарата на независимите оценители в България, със Сертификат за
оценителска правоспособност с per. № *********/14.12.2009 г., при
възнаграждение в размер на 6000 лв. Доколкото в масата на несъстоятелността
има поземлени имоти, които има вероятност да са променили своя статут,
както и за оценката на движимите вещи, в случай на необходимост, синдикът
следва да определи и назначи оценител на земеделски земи и движими вещи,
като договори размера на дължимото възнаграждение за изготвянето на
оценката им, като методът на осребряване остава непроменен, а именно:
пазарна стойност на имуществото, определена по метода на пазарните
аналози.
По отношение на първото оспорено решение в молбата се твърди, че е
незаконосъобразно и води до съществено ощетяване на кредиторите и на
длъжника. Твърди се, че предвид спецификата на имуществото на
1
дружеството, а именно множество самостоятелни недвижими имоти, същите
ще се реализират по-лесно, ако бъдат продавани по единично, като кръгът от
потенциалните купувачи е много по-широк при продажба на недвижимите
имоти и движимите вещи поотделно, отколкото при продажбата на
имуществото като съвкупност. Същевременно наличието на по-широк кръг от
потенциални участници в проданта увеличава и възможността за достигане до
по-висока продажна цена, респективно до по-голямо удовлетворяване на
кредиторите и обратно - по-ограниченият кръг от потенциални купувачи
намалява конкуренцията, респ. намалява шанса за достигане до по-добра
продажна цена. Освен това, при положение че има множество кредитори в
несъстоятелността, последователната продажба на отделни самостоятелни
недвижими имоти и вещи ще даде възможност на повече от един от
кредиторите, включително на тези с по-малки вземания, да се възползват от
опцията на чл. 717д от ТЗ, а именно, когато за купувач бъде обявен кредитор с
прието вземане по чл. 693, цената да се прихване срещу вземането на
кредитора. Поддържа се, че при продажба на имуществото като съвкупност ще
се проведе една продан за всичко и само един от кредиторите потенциално ще
се възползва от опцията на 717д от ТЗ. В настоящия случай предвид характера
на имуществото на длъжника и характера на задълженията, продажбата на
вещите и имуществените права на длъжника като съвкупност поставя
кредиторите в по-неблагоприятно положение, отколкото при продажбата на
отделни имуществени права, което противоречи на чл. 717, ал. 2 ТЗ и е
основание за отмяна на решението. Освен това, решението се счита за
противозаконно и поради това, че отнема възможността на длъжника,
гарантирана от чл. 722 от ТЗ, да запази част от имуществото си след пълното
плащане на задълженията. Същевременно експертизите, изготвени в хода на
производството, установяват, че дори балансовата стойност на притежаваното
от длъжника имущество надхвърля съществено стойността на задълженията
му. Това означава, че при конкретната структура на задълженията и
имуществото при последователна продажба на отделните недвижими имоти и
вещи на дружеството, след погасяване на задълженията, ще останат активи, с
които предприятието да продължи дейността си, съгласно чл. 722 от ТЗ. С
оспореното решение обаче тази възможност на дружеството - длъжник се
отнема, като при всички положения, то ще загуби всички свои недвижими
имоти и движими вещи, независимо че стойността им надхвърля
задълженията му, което е очевидно незаконосъобразно. И за останалите две
оспорени решения се твърди, че водят до ощетяване на кредиторите на
длъжника. В тази връзка се поддържа, че за оценител на имуществото на
длъжника се определя Н.А.С., за която от сега се твърди, че няма
необходимата правоспособност за оценяване на цялото имущество. Счита се,
че при това положение ще се стигне до дублиране на плащанията за оценката.
Вместо да се определи оценител, който има съответната правоспособност да
оцени цялото имущество, респективно да се плати само едно възнаграждение,
с това решение на събранието на кредиторите се създава необходимост да се
2
плати двойно - един път на Надя Стефанова и един път на оценителя на
земеделските земи. Подобно двойно плащане е излишно и ощетява
кредиторите и длъжника, защото ще намали масата на несъстоятелността.
Твърди се на следващо място, че всички оспорени решения са
вътрешно противоречиви до степен, че волята на събранието на кредиторите
по тях остава напълно неясна, респективно същите са нищожни. От една
страна, се взема решение, че ще се осребрява съвкупност от всички
недвижими имоти и вещни права върху такива имоти и движимите вещи, като
в същото време се взема решение, че ще се прави оценка на отделните
недвижими имоти и движими вещи и то от различни оценители. Логично е,
ако ще се осребрява съвкупност от всички недвижими имоти и вещни права
върху такива имоти и движимите вещи, да се направи оценка на цялата
съвкупност, а не на отделните вещи, която впоследствие да се сумира.
Поддържа се също, че избраният метод на пазарните аналози е неприложим и
очевидно неподходящ при оценки на съвкупности от вещи и вещни права,
защото трудно ще се намерят пазарни аналози на продажба на именно такива
съвкупности, което пък ще намали представителността и пазарната
адекватност на оценката, а това не е в интерес нито на кредиторите, нито на
длъжника. За незаконосъобразно се счита и решението в частта, с която е
прието, че синдикът следва да определи и назначи оценител на
земеделски земи и движими вещи, като договори размера на дължимото
възнаграждение за изготвянето на оценката им. По силата на чл. 677, ал.
1, т. 8 от ТЗ изключителна компетентност на събранието на кредиторите е да
извърши избора на оценители и да определи възнаграждението им. Това
правомощие на събранието на кредиторите не може да бъде делегирано на
трето лице, включително и на синдика, защото такава делегация не е
предвидена в закона. С оспореното решение събранието на кредиторите
делегира на синдика собствените си правомощия да определи оценителя и
възнаграждението по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ, което е изцяло
незаконосъобразно. Действително, съгласно чл. 677, ал. 4 от ТЗ, когато
събранието на кредиторите не може да вземе решение по ал. 1, т. 8, решението
се взема от синдика, но в случая тази хипотеза не е налице, защото в
протокола от събранието не е отразено, че събранието на кредиторите не може
да вземе решение по тази точка от дневния ред. Напротив, в протокола
изрично е отразено, че от СК е взето решение по т. 1 от дневния ред, поради
което чл. 677, ал. 4 от ТЗ е неприложим.
В проведеното открито съдебно заседание длъжникът чрез другия
управител А.И.Д., представляван от адв. Х., излага подробни съображения за
неоснователност на искането.
Кредиторите на несъстоятелността не изразяват становище.
Съдът намира следното:
Искането е направено в 7-дневния срок по чл. 679, ал. 2 ТЗ от активно
легитимирано лице - длъжник в производството по несъстоятелност и е
3
процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно:
Производството е спорно, състезателно, като за него важи
диспозитивното начало, доколкото разпоредбата на чл. 679 ТЗ не предвижда
изрично служебна проверка на законосъобразността на решенията на СК,
както напр. в производството по чл. 729 ТЗ при одобряване на сметка за
разпределение. Поради това съдът е обвързан от заявените в искането за
отмяна основания, недопустимо е въвеждане на нови такива след изтичане на
преклузивния срок и предмет на проверка е законосъобразността само на
оспорените решения, не и на други, които събранието е взело. С оглед
новосъздаденото изр. второ на чл. 679, ал. 2 ТЗ би следвало да се приеме, че
служебна проверка е допустима само по отношение на евентуална нищожност
на оспореното решение.
Същевременно основанията за отмяна на решенията са две:
незаконосъобразност или съществено ощетяване на част от кредиторите, т.е.
съдебният контрол е за законосъобразност.
Незаконосъобразно е събранието, когато са нарушени императивни
правни норми по свикването или провеждането му, които накърняват правото
на участие във вземането на решения от този орган на производството по
несъстоятелност. Незаконосъобразно е събранието във всички случаи, когато
при вземане на решение е засегнато предвиденото в закона мнозинство.
Такова засягане може да има в случаите, в които съдът незаконосъобразно е
предоставил право на глас на кредитори по чл. 673, ал. 3 и 4 ТЗ, когато в
мнозинството са отчетени гласовете на кредитор, участвал чрез пълномощник
извън пределите на предоставената представителна власт и др.
Съществено ощетяване на кредиторите е налице, когато решението е
явно несправедливо поради това, че едни кредитори са ощетени за сметка на
други, като обичайно ощетените кредитори са тези с по-малък процент от
приетите вземания.
В случая нито един от наведените в искането пороци не е от характер,
засягащ законосъобразността на оспорените решения. Не се твърдят и
установяват нарушени императивни правни норми по свикване или
провеждане на събранието. Напротив, видно от приложените по делото
материали СК е свикано с определение от 05.06.2025г след одобряване на
списък на приетите вземания с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 8 от ТЗ -
определяне реда и начина на осребряване на имуществото на длъжника,
метода, условията и оценката на имуществото, избор на оценител и
определяне на възнаграждението му и по т. 3 - избор на постоянен синдик и
определяне на текущото му месечно възнаграждение. СК е редовно свикано
по реда на чл. 675 ТЗ, като на него са присъствали представители на всички
кредитори, включени в одобрения списък на приетите вземания. Оспорените
решения са взети единодушно от представените кредитори с гласове,
представляващи 100 % от общия размер на приетите вземания.
4
Неоснователно е възражението в искането, че всички оспорени
решения са нищожни като вътрешно противоречиви до степен, че волята на
събранието на кредиторите е напълно неясна.
Действително с изречение второ на чл. 679, ал. 1 ТЗ се предвиди
контрол не само върху незаконосъобразни, но и върху нищожни решения,
чийто най – тежък порок съдът прогласява в настоящото производство.
Нищожното решение на СК изначално не поражда правни последици и няма
обвързващ характер не само за останалите органи в производството, но и за
самите кредитори. Нищожно е решение на СК взето извън рамките на
неговата компетентност. Разглежданият случай категорично не е такъв –
оспорените решения са взети в рамките на предвидената в чл. 677, ал. 1, т. 8
ТЗ изрична компетентност, поради което не са нищожни.
Дори по аналогия – чрез съответно приложение спрямо тяхната
специфика, за решенията на СК да могат да се приложат някои от
разясненията на ТР 1/2002г относно решенията на ОС, то и съгласно тях
решение на ОС, респ. СК, което противоречи на повелителни разпоредби на
ТЗ, не е нищожно, а когато са опорочени процедурата по свикването му, редът
и кворумът за приемане на решения (процесуална незаконосъобразност) или
противоречи на императивни разпоредби на закона, то е незаконосъобразно, т.
е. отменяемо, но не и нищожно. Изрично е посочено, че спецификата на ТЗ
влага самостоятелно съдържание в характеристичните белези на нищожните
(недействителните) решения на ОС на търговските дружества. Нищожно е и
липсващото (невзето) решение на ОС, което обаче е отразено като
съществуващо в протокола на ОС. Категорично в разглеждания случай не е
налице липсващо/невзето решение на СК, като формираната воля на този
орган на несъстоятелността е ясно обективирана в оспорения протокол и не
буди съмнение.
Не се твърди и установява и хипотеза на нищожност по смисъла на чл.
679, ал. 5 ТЗ.
Нещо повече, преценката за реда и начина на осребряване на
имуществото на длъжника е предоставена изцяло в правомощие на
Събранието на кредиторите, а последното е взело валидно решение по тези
въпроси. Не се оспорва начинът на гласуване и представителството на
страните на събранието, поради което взетото съгласно представеното
мнозинство решение, обвързва всички останали кредитори, вкл. гласувалите
против или с друго предложение. В случая дори оспорените решения са взети
единодушно със 100 % от приетите вземания. Същевременно формираната от
СК воля е ясна и недвусмислена. Единствено в компетентността на събранието
на кредиторите е да вземе решение по чл. 677, т. 8 ТЗ - определяне реда и
начина за осребряване имуществото на длъжника, метода и условията на
оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на
възнаграждението им, включващо преценката дали имуществото да се продаде
поотделно или като съвкупност. Съдът в това производство не може да
5
извършва преценка за икономическата целесъобразност на решенията на
събранието на кредиторите по чл. 677, т. 8 ТЗ. Изключително право именно на
кредиторите е да решат по какъв начин най-бързо и ефективно биха могли да
постигнат осребряване на имуществото на длъжника, респ. да получат
удовлетворение на вземанията си. Настоящото производство е контролно-
отменително и по законосъобразност, като съдът не може да обсъжда въпроса
дали приетото от кредиторите е най-доброто за дружеството, респ. да
ревизира по целесъобразност преценката на мнозинството. Изявената воля на
мнозинството, която в случая дори е формирана единодушно от всички
кредитори с приети вземания, е извън контрола за законосъобразност. Иначе
би се стигнало до недопустима интервенция върху оперативната
самостоятелност на органа на кредиторите, в чиято изключителна
компетентност е да преценява доколко целесъобразно е всяко едно от
предложенията.
Наред с това, твърдението, че чрез взетото решение за продажба на
вещите като съвкупност биха се злепоставили интересите на останалите
кредитори, тъй като поотделно вещите биха могли да бъдат реализирани на
по-висока цена, е изцяло хипотетично и не дава основание да се приеме, че е
налице ощетяване на част от кредиторите за сметка на други, като
същевременно начинът на продажба на активите е въпрос на целесъобразност
съобразно тяхната специфика.
Поради това не е налице и другото алтернативно изискване на
нормата на чл. 679, ал. 1 ТЗ решението съществено да ощетява част от
кредиторите, т. е. решението на събранието да е несправедливо за едни, за
сметка на други кредитори. В случая няма как това да е така, при положение
че оспорените решения са взети единодушно, т.е. от всички кредитори с
приети вземания, като изложените в искането доводи са
предполагаеми/хипотетични, а не реално ощетяващи, при това съществено. Не
се установява оспорените решения да са явно несправедливи, тъй като са
взети от всички кредитори с приети вземания, поради което няма как да е
налице ощетяване на едни кредитори за сметка на други.
Колкото до останалите доводи, свързани с оценката на вещите, не
само че не е изключена, но е и често срещана в практиката необходимостта от
експертен анализ на различни специалисти съобразно вида на продаваните
активи, именно в каквато връзка СК е взело решение в случай на
необходимост синдикът да определи и назначи оценител на земеделски земи и
движими вещи, като договори размера на дължимото възнаграждение за
изготвянето на оценката им. Подобна делегация законът изрично допуска,
като хипотезата на чл. 677, ал. 4 ТЗ предвижда невзето решение по ал. 1, т. 8
без значение причините за това, като няма пречка по свое усмотрение и по
целесъобразност кредиторите да предоставят някое от правомощията си на
синдика, в т.ч. избора на оценител при определени хипотези, както са
направили в разглеждания случай предвид липсата на предварителна
категоричност относно вида и статута на поземлените имоти. Наред с това СК
6
има само правото, но не и задължението да вземе решение в рамките на своята
компетентност. И не на последно място, тези доводи също са изцяло
хипотетични. Първо, делегацията е предвидена само ако се окаже, че в масата
на несъстоятелността има земеделски земи, чиято оценка не е в
компетентността на избрания оценител, данни за което към настоящия момент
няма. Второ, не е изключена хипотеза, при която - дори да възникне подобна
необходимост, определеното възнаграждение за цялостна оценка на имотите
да бъде намалено съобразно редуцирания обем експертен анализ. И трето,
дори да се стигне до необходимост от заплащане на допълнителни разходи за
оценка на земеделски земи и други активи, излизащи извън компетентността
на определения оценител, то обичайният им приблизителен размер няма как
да се приеме за съществено ощетяващ масата на несъстоятелността, респ.
правата и законните интереси на кредиторите, които наред с това единодушно
са възприели подобен подход по съображения за целесъобразност, излизащи
извън пределите на съдебния контрол.
Същевременно доводите в искането, свързани с твърдението, че
балансовата стойност на притежаваното от длъжника имущество надхвърля
съществено стойността на задълженията му, биха могли да имат отношение
към евентуален план за оздравяване, но не правят атакуваните решения
незаконосъобразни или съществено ощетяващи кредиторите на
несъстоятелността.
По изложените съображения искането е неоснователно и следва да се
остави без уважение, тъй като събранието на кредиторите е редовно свикано и
проведено в съответствие с разпоредбите на закона. Нещо повече, в случая
атакуваните решения са приети не просто с необходимото съгласно чл. 676, ал.
3 от ТЗ обикновено мнозинство, формирано по реда на чл. 676, ал. 2 от ТЗ, но
със 100 % от гласовете на всички кредитори с приети вземания.
Определението по чл. 679, ал. 4 от ТЗ не е сред изрично предвидените
в чл. 613а, ал. 1 ТЗ актове, за които законът установява процесуална
възможност да бъдат обжалвани по общия ред на ГПК и следователно не
подлежи на инстанционен контрол. Обжалваемост не следва и от разпоредбата
на чл. 613а, ал. 3 ТЗ, съгласно която подлежат на обжалване само
определенията на съда по несъстоятелност, които отговарят на критериите на
чл. 274, ал. 1 ГПК. Настоящото определение не е преграждащо спрямо
развитието на производството по несъстоятелност и затова не е от категорията
на посочените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и предвидена изрично в
закона обжалваемост, поради което не е налице и хипотезата на чл. 274, ал. 1,
т. 2 ГПК. В този смисъл е и трайната съдебна практика.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „П.И.“ ООД, с ЕИК **** със
7
седалище и адрес на управление: обл. С., общ. С., с. С., комплекс „П.П.“, офис
№ 1, представлявано от управителя А.В., подадена чрез адв. Б. Д., за отмяна на
решенията на събранието на кредиторите на „П.И.“ ООД ЕИК **** по т. 1 от
дневния ред на събранието, проведено на 04.07.2025 г. по т. д. № 42/2023 г. по
описа на ОС – С..
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
8