№ 146
гр. Сливен, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на петнадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мая П. Величкова
Членове:Яница С. Събева Ченалова
ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
в присъствието на прокурора И. К. И.
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242200600353 по описа за 2024
година
Производството е по реда на глава ХХIот НПК.
Образувано е по въззивна жалба,подадена от Д. М. Д.
ЕГН**********,подсъдим в настоящото производство,чрез неговия
процесуален представител-защитник адв.Г.Х.,АК-Сливен против присъда
№42/05.03.2204г. постановена по НОХД №1192/2022г.по описа на РС-
Сливен.С обжалваната присъда подс.Д. М. Д. е бил признат за виновен в
това,че на 17.12.2016г. в гр.Сливен,запалил имущество със значителна
стойност-лек автомобил „Ауди А 6“,на стойност 21126 лева,паркиран пред
вход *******,собственост на Автокъща „АК“ ЕООД-гр.Сливен,престъпление
по чл.330,ал.1 от НК.Било му наложено наказание за това престъпление
„лишаване от свобода“ за срок от една година,чието изтърпяване било
отложено с изпитателен срок от три години,считано от влизане на присъдата в
сила.
В жалбата се твърди,че присъдата била необоснована,неправилна,
незаконосъобразна и некореспондираща със събрания по делото
доказателствен материал.Мотивите на жалбоподателя за това са
1
следните:1.Останал неизяснен елемент от обективната страна на обвинението-
стойността на запаления автомобил.Стойността му имала пряко значение за
преценка на обективния признак „значителна стойност на запаленото
имущество“,от което произтичала съставомерността на деянието по
чл.330,ал.1 от НК.2.Останал неизяснен и механизма на запалването на
процесното МПС.В изготвената по делото съдебно-техническа експертиза
изрично било посочено,че липсват каквито и да било намерени улики около
автомобила-запалими течности и други.В заключението си експерта изрично
бил посочил,че макар и при малка вероятност,пожарът може да е възникнал от
повреда в инсталацията на автомобила,“но не е невъзможност“казва той.3.По
делото не се били събрали доказателства,нито преки,нито косвени,от които да
се направи категоричен извод за авторството на деянието в лицето на
подс.Д..4.Цялата присъда почивала на показанията на св.А. И. и защитения
свидетел,които твърдели,че точно подс.Д. им бил казал,че колата на Р. е
запалена.Но никой от тях не бил заявил,че Д. е казал,че той я е запалил.Тези
свидетели излагали различни версии и най-вероятна била последната
версия,изложена от защитения свидетел,че именно св.А. И. е запалил
автомобила и се е обадил да съобщи това на подс.Д.,тъй като св.А. И. същата
вечер закупува малко количество бензин от бензиностанция в
гр.Сливен,посред нощ,при все,че живее в гр.НЗ,излагайки защитна версия,че
горивото било преназначено за щилката му.Поради горните мотиви не се било
установено от обективна и субективна страна подс.Д. да е извършил
деянието,за което е повдигнато настоящото обвинение.Моли да се отмени
обжалваната присъда №42/05.03.2024г.постановена по НОХД№1192/2022г.по
описа на РС-Сливен изцяло и се оправдае подс.Д.,тъй като последния не бил
осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.330,ал.1
от НК.
В допълнението към въззивната жалба се сочи,че били останали
неизяснени редица въпроси.В тази връзка следвало да се проведе повторен
разпит на защитения свидетел,по никакъв начин не било обсъдено от съда
писменото доказателство-докладна записка,изготвена от св.М. С.,в която
докладвал за установеното от самия него през 2019г.,а след това той променя
показанията си.Поради липсата на категоричност на СТЕ,
първоинстанционният съд следвало да назначи допълнителна експертиза,за да
се отстрани съмнението,че версията неизправност в електрическата
2
инсталация на автомобила е малко вероятна,но не и невъзможна.
В хода на проведеното открито съдебно заседание от 15.07.2024г.бяха
направени искания от страна на защитата на подс.Д. за събирането на още
доказателства,чрез повторен разпит на защитения свидетел,св.А. И. и св.С. П.
и назначаването на повторна СТЕ,които искания не бяха уважени.
В хода по съществото на делото представителят на обвинителната
власт заяви,че счита жалбата за неоснователна.От страна на РС-Сливен бил
направен достатъчен и необходим подробен анализ на събраните
доказателства.Изложени били мотиви за кредитиране на доказателствата
водещи до извода за съставомерност на деянието,както и относно авторството
на същото.
Адв.Х. в пледоарията си заявява,че поддържа жалбата.Преценката на
доказателствения материал сочела към разколебаване на обвинителната теза и
липса на категоричност на авторството на деянието.Не бил изяснен и
механизма на запалване на процесното МПС.Правят се възражения за
непълнота на диспозитива на обвинителния акт.Моли да се отмени изцяло
атакуваната с жалбата присъда,като оневини подс.Д. и алтернативно-да се
върне делото на прокуратурата за отстраняването на допуснатите
нарушения.Подс.Д. поддържа казаното от неговия защитник и моли да бъде
оправдан.
Въззивната жалба и допълнението към същата са подадени в срок,от
надлежна страна,поради което се намират от настоящия съд за процесуално
допустими.
ОС-Сливен прецени,че в това производство не следва да се произнася
по основателността на въззивната жалба,тъй като с оглед дължимата по повод
на жалбата пълна служебна проверка на присъдата намери основания за
нейната отмяна и връщането на делото на РС-Сливен за ново разглеждане от
друг състав на съда, от стадия на разпоредителното заседание.
Първоинстанционният съд е допуснал неотстраними при въззивното
разглеждане на делото нарушения на процесуалните правила по смисъла на
чл.348,ал.3,т.1 и т.2,пр.1 вр.с ал.1,т.2 от НПК и наличието им възпрепятства
настоящия съд да се произнесе по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е инициирано по внесен
3
обвинителен акт срещу подс.Д. М.Д. за престъпление по чл.330,ал.1 от НК и е
затова,че на 17.12.2016г. в гр.Сливен,запалил имущество на значителна
стойност-лек автомобил „Ауди А 6“,с регистрационен № *******,на стойност
21126лева,паркиран пред *******,собственост на Автокъща „АК“ ЕООД-
гр.Сливен,представлявано от Р. И. М. от гр.Сливен.
В проведеното на 18.07.2023г.разпоредително заседание по делото
първоинстанционният съд е приел,че в хода на досъдебното производство не
са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения.
Първоинстанционният съд /неговия втори състав/ в пълна
противоположност от първия такъв е стигнал до извода ,че подс.Д. е
извършил престъплението,за което му е повдигнато обвинение и затова го е
признал за виновен по същото/макар и двете присъди да се основават на почти
едни и същи доказателства/.В прерогативите на съда е при решаването на
делото да вземе решението си по вътрешно убеждение,но то следва да се
основава 1. действия,които да осигурят разкрИ.ето на обективната истина и 2.
действия,които да доведат до обективно,всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото,каквито изисквания поставят разпоредбите на
чл.13 и чл.14 от НПК.
Настоящият съд запознавайки се с постановения съдебен акт вкл. и в
неговата мотивна част намира,че същият не отговаря на изискванията на
чл.305,ал.3 от НПК.Същата норма сочи,че в мотивите се посочват
установените обстоятелства,въз основа на кои доказателствени материали и
какви са правните съображения за взетото решение.Второто изречение на
разпоредбата гласи,че при противоречия на доказателствените материали се
излагат съображения защо едни от тях се приемат,а други отхвърлят.
В настоящото дело следва да се има пред вид,че при едни и същи
събрани доказателства /без показанията на защитения свидетел,който не е
разпитан от първия състав/са постановени две напълно противоположни
присъди.С първата подс.Д. е бил признат за невинен,а с втората-за виновен.В
настоящото производство с въззивната жалба се атакува втората постановена
присъда.В мотивите си изводите,които прави съдът постановил тази присъда,
не се основават на събраните доказателства,а съвсем произволно се сочи
фактическа обстановка,която да обоснове вината на подс.Д..Съдът описва,че
на 16.12.2016г. вечерта подс.Д. бил в дома на родителите си,където заедно с
4
тях,двамата си братя и техни приятели празнували рождения ден на едно от
децата му.Там били неговата майка св.Д. М.,неговия вуйчо-св.К. Я.…Същият
ден около 14-14.30 часа св.М. паркирал процесния автомобил пред входа на
блока…И по-надолу в мотивите съдът прави подробно описание на механизма
на извършването на престъпното деяние.„Подсъдимият напуснал семейното
тържество и се срещнал с И. на паркинга на хипермаркет „Кауфланд“в
кв.“Младост“.При тази среща подсъдимият отново споделил с И.,че е скаран
със съпругата си,след което двамата тръгнали към дома на св.Х. Х.…
Подсъдимият…се върнал в дома си и продължил с тържеството,като
междувременнно решил да извърши палеж на автомобила на св.М. още
същата сутрин.Около 02.30ч.-02.50 часа на 17.12.2016г.подс.Д. отишъл до
жилищния блок,където знаел,че живее неговия доскорошен приятел Р.
М.,приближил се до предната част на купето на автомобила му и поставил
предварително приготвен запалителен компонент в горната част на лявата
предна гума.След това чрез използване на външен източник на горене
предизвикал запалване,при което започнало горене и отделяне на
дим.Подсъдимият се отдалечил от мястото,а предизвиканият пожар
продължил като довел до стапяне на предния ляв калник…“.За настоящият
съд не стана ясно въз основа на какви и кои доказателства
първоинстанционния съд е взел в пред вид за да даде описание на горната
фактическа обстановка и да представи такава категоричност на описания
механизъм на запалването на автомобила.
След така описаната фактическа обстановка първоинстанционният съд
обосновава и мотивира вътрешното си убеждение за виновността на подс.Д.
на показанията на свидетелите А. И.,С. П.,полицейските служители-св.М. С. и
св.Т. Д.,и другите разпитани в хода на съдебното следствие свидетели.Всички
тези поименно изброени свидетели навеждат на факти и обстоятелства в
своите показания,които изцяло се основават на „признание“ от страна на
подс.Д.,че е запалил автомобила.Дори да вземем за верни твърденията за
наличие на признание на подс.Д. в осъществяването на престъпното деяние,то
показанията на свидетелите се явяват производни на това признание.Като
такива те далеч не са достатъчни да обосноват обвинителната теза.Чл.116 от
НПК сочи,че присъдата не може да почива само и единствено на
самопризнания.Задължение на органите е да съберат и други доказателства.
Следователно твърдението на подс.Д.,че е запалил автомобила подлежи
5
на проверка и трябва да се подкрепи с доказателства,каквито липсват,а
относно механизма на запалването също няма никакви събрани
доказателства.По този въпрос въззивният съд се солидаризира с изразеното в
жалбата становище.
Нещо повече първоинстанционният съд в мотивите сочи,както се
описва по-горе,че подс.Д. РЕШИЛ да извърши палеж на автомобила т.е.за
същия съд е доказан и субективния елемент на престъпното деяние.По какъв
начин и въз основа на кои доказателства първоинстанционния съд прави
подобен извод за въззивния съд не е ясно.
Първоинстанционният съд е посочил защо не кредитира показанията
на майката,брата и вуйчото на подс.Д.,които му създават „алиби“ за през
процесната нощ/утро,тъй като били в близки родствени и приятелски връзки с
подс.Д.,но не е посочил кои доказателства ги оборват.
С оглед горното съдът намира,че са налице съществени непълноти на
мотивите,което се тълкува като липса на мотиви.Това води до наличие на
процесуални нарушения от рода на съществените и които не могат да се
отстранят от настоящата въззивна инстанция.Липсата на аргументираност и
голословност на твърденията при описание на фактическата обстановка
засягат процесуалните права на подсъдимия,който по този начин е лишен от
справедлив процес.Присъдата е краен акт и като такъв не може да почива на
предположения или на твърдения неподкрепени с безспорни и убедителни
доказателства.Мотивите трябва да са ясни и недвусмислени дори и за
непредубеден и обикновен гражданин.В противен случай се накърнява
чувството за справедлив процес,обективност и
безпристрастност.Неспазването и засягането на основни начала на
наказателното производство и допускане на съществени процесуални
нарушения като гореупоменатите водят до отмяна на атакуваната присъда.
Водим от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Присъда № 42/05.03.2024г. постановена по НОХД
№ 1192/2022г.по описа на РС-Сливен и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на съда от стадия на разпоредителното заседание.
6
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7