О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
град Ловеч, 13.03.2019 г.
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито
съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
като
разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА ч.гр. дело №114 по описа за 2019 година,
съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производство по реда на чл.407
от ГПК.
С
разпореждане №2625/17.12.2018 г.
постановено по ч.гр.д.№794/18 г. по описа на ТРС е оставена без уважение
молбата на „Карго Партнер”ЕООД-София за издаване на изпъл.лист срещу длъжника
„Маршал”ЕООД гр.Ябланица, Ловешка област за вземане в размер на 472,43 лв. част
от разноските в заповедното производство.
Постъпила е частна жалба от „Карго
Партнер”ЕООД-София чрез адв. В.К. против разпореждане №2625/17.12.2018 г. по
описа на ТРС постановено по ч.гр.д.№794/18 г. Излагат се твърдения за
незаконосъобразност, тъй като неправилно са тълкувани мотивите и диспозитива на
т.10в от ТРС от 18.06.2014 г. по т.д.№4/13 г. на ОСГТК, тъй като в случая се
касае за частично изпълнение-и се претендира заплащане на разноските съразмерно
с извършеното плащане или конкретно сумата 472,43 лв. и затова той е поискал
издаване на изпъл.лист с молба от 11.12.2018 г. за тази сума. Твърди, че в
случай, че съдът издаде изпъл.лист за посочената сума по заповедното
производство, то съдът по исковото производство може да установи дължимостта на
разноските и да присъди тези по исковото производство. Смята, че съдът в
исковото производство следва да издаде изпъл.лист само разноските в исковото
производство, а този в заповедното производство за разликата от общо дължимите
разноски и тези, за които вече е издаден
изпъл.лист. Моли съда да отмени атакуваното разпореждане и да издаде искания
изпъл.лист.
Настоящата
инстанция като съобрази оплакванията в жалбата и приложеното ч.гр.д.№794/2018г.по
описа на РС-Тетевен намира за установено следното:
Разпореждането е
съобщено на заявителя на 13.01.2019 г., като жалбата е подадена на 15.01.2019
г./п.кл./ ,т.е. в срока по чл.413,ал.2 от ГПК и от легитимирано да обжалва
съдебния акт лице, поради което съдът приема,че е допустима и следва да се
разгледа по същество.
От приложеното ч.гр.д.№749/18 г. на Тетевенски
РС се установява, че е подадено заявление от „Карго Партнер”ЕООД-София чрез адв.В.К. против „Маршал”ЕООД-гр.Ябланица,
Ловешка област по реда на чл.410 от ГПК, с вх.№794/21.08.2018 г., с искане за
издаване на заповед за изпълнение за парично вземане срещу длъжника за сумата
от 234,67 лв. от която главница 230 лв.
и лихва 4,67 лв.. Излага се в заявлението, че вземането произтича от фактура
№535053/10.05.2018 г. за извършена спедиторска услуга с падеж на плащане
6.06.2018 г., а законната лихва е начислена по чл.86 от ЗЗД в за периода от 10.06.2018 г. до 20.08.2018 г. и възлиза
на 4,67 лв. Претендира се и заплащане на съдебно-деловодни разноски в размер на
25 лв. ДТ и 456 лв. адвокатски хонорар по приложен договор за правна помощ.
Издадена е заповед
№426/23.08.2018 г. по ч.гр.д.№794/18 г. по описа на ТРС, с която е разпоредено
длъжникът „МАРШАЛ”ЕООД гр.Ябланица ЕИК ********* да заплати на кредитора „КАРГО
ПАРТНЕР”ЕООД гр.София с ЕИК ********* сумата 230 лв. главница заедно със
законната лихва върху главницата от 230 лв, начиная от 21.08.2018 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 4,67 лв. лихва за периода от 10.06.2018 г.
до 20.08.2018 г. и сумата 481 лв. разноски по делото, от които 25 лв. ДТ и 456
лв. адвокатско възнаграждение.
Подадено е възражение по чл.414а
от ГПК при изпълнение в срока за доброволно изпълнение от длъжника„МАРШАЛ”ЕООД
гр.Ябланица ЕИК *********, в което той заявява, че дължимата сума е заплатена на 21.08.2018 г. и прилага
вносната бележка за внесена сума от 230,50 лв, както и, че не дължи заплащане
на разноски, тъй като не е дал повод за предявяване на вземането.
ТРС е издал разпореждане
№1891/14.09.2018 г., с която е изпратил на заявителя постъпилото възражение, за
едно с приложението към него-вносната бележка и му е указал в тридневен срок от
съобщението да подаде становище, както и последиците от неподаването му.
Заявителят „КАРГО ПАРТНЕР”ЕООД
гр.София. е подал становище с вх.№5047/8.10.2018 г., в което признава, че е настъпило
плащане на главницата, но след подаване на заявлението, не му е заплатено
лихвата от 4,17 лв, а освен това
длъжникът след като е станал повод с поведението си за завеждане на делото, му
дължи заплащане а всички разноски по делото.
ТРС е издал разпореждане
№2119/10.10.2018 г., с което на основание чл.415 ал.1 от ГПК е указал на
заявителя , че в едномесечен срок от съобщението може да предяви иск срещу
длъжника за установяване на вземането си, като довнесе дължимата ДТ и
последиците от неподаване на иска в срок.
Подадена е молба с
вх.№6314/11.12.2018 г. от заявителя „КАРГО ПАРТНЕР”ЕООД гр.София с която той е
поискал издаване на изпълнителен лист за разноски, съразмерни на частта на
извършеното доброволно плащане от длъжника след завеждане на заповедното
производство в размер на сумата 472,43 лв.
Подадена е и молба с
вх.№6378/14.12.2018 г., с която заявителя представя доказателство за заведена
искова молба във връзка с възражението на длъжника . Към молбата е приложено
копие от искова молба с вх.№6316/11.12.18 г, с която „КАРГО ПАРТНЕР”ЕООД
гр.София с ЕИК ********* моли ТРС да приеме за установено, че длъжника„МАРШАЛ”ЕООД
гр.Ябланица му дължи заплащане на сумата 4,17 лв. лихва за забавено плащане на
главницата, както и да бъде осъден да заплати всички сторени в заповедното
производство разноски в размер на сумата 481 лв.
С разпореждане №2625/17.12.2018
г. постановено по ч.гр.д.№794/18 г. по
описа на ТРС е оставена без уважение молбата на „Карго Партнер”ЕООД-София за
издаване на изпъл.лист срещу длъжника „Маршал”ЕООД гр.Ябланица, Ловешка област
за вземане в размер на 472,43 лв. част от разноските в заповедното
производство.
В мотивите си РС-Тетевен излага
съображения, че в частта, с която се иска издаване на изпъл.лист е подадена
искова молба по чл.422 от ГПК, където се иска осъждане на длъжника да заплати
съдебните разноски и в заповедното производство в размер на сумата 481 лв, т.е.
и за тези, които се претендират понастоящем в размер на 442,43 лв.
Като съобрази тези данни,
настоящата инстанция счита, че частната жалба е неоснователна, а разпореждането
на ТРС е правилно, макар и по-други съображения. Настоящата инстанция с оглед
събраните доказателства по делото намира, че действително длъжникът не е дал
повод за предявяване на вземането по реда на заповедното производство.
Заявителят не е представил доказателства, че длъжникът е изпаднал в забава, тъй
като не е изпълнил задължението си на посочения в заявлението падеж 9.06.2018
г. Не са представени писмени доказателства, от които да е видно, че падежа е
бил на тази дата, а от друга страна длъжникът е платил задължението си по
банков път на 21.08.2018 г., т.е. на същият ден, когато е подадено заявлението
по чл.410 от ГПК. Следователно длъжникът е изпълнил задължението си преди още
да е получил покана за доброволно изпълнение, което е станало на 29.08.2018 г.
и настоящата инстанция приема, че по тези съображения той с поведението си не е
дал повод за предявяване на вземането и тези разноски не са дължими. В исковото
производство впревдид т.10в от ТР №4/13 г. на ОСГТК, ще се разглеждат само
разноските, които са направени съобразно неплатената част от задължението.
С оглед на тези мотиви и при
съвпадане на правните изводи на Ловешки окръжен съд с тези, на Тетевенски
районен съд, атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен.
Водим от горното съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно разпореждане №2625/ 17.12.2018 г.
постановено по ч.гр.д.№794/18 г. по описа на ТРС.
Определението не подлежи на касационно
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.