№ 2486
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕПИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110211016 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на пети април две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.И като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 11016 по описа за
2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „София 2003“ ООД срещу Наказателно постановление /НП/
№ 23-004026 от 09.06.2021 г., издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“
(ДИТ) - София, с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.1 от
Кодекса за труда /КТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение
на чл. 224, ал. 1 от КТ.
Жалбоподателят счита, че не са налице процесуалните и материалните предпоставки
за издаване на НП, поради което се иска отмяната на НП като незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител.
1
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 18.05.2021 г. свидетелят П.Е.–инспектор в ДИТ - София, след извършена
последваща проверка по спазване на трудовото законодателство, съставил срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършеноо
на 01.05.2021 г. нарушение по чл. 224, ал. 1 от КТ в присъствие на двама свидетели.
Представител на дружеството подписал АУАН без възражения. Такива били изложени и в
тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, като било посочено, че дружеството е изпълнило
задължението си по КТ.
Въз основа на АУАН на 09.06.2021 г. Е.А -директор на ДИТ - София, издал НП,
предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – съобразно чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 399 от КТ и представените заповеди и длъжностни характеристики на
актосъставителя и административнонаказващия орган. Спазени са предвидените от закона
срокове за съставянето и издаването на АУАН и НП – чл. 34 от ЗАНН. Формата и
съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това
настоящият съдебен състав намира, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон,
които да са основания за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 22.04.2021 година служители на ДИТ – София извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство от „София 2003“ ООД. В хода на проверката било установено, че
дружеството в качеството на работодател не e заплатило дължимото обезщетение за
неизползван годишен отпуск на свой служител Д.М., трудовото правоотношение, с която
било прекратено през месец март 2021 г.
При така направените констатации служители на ДИТ – София, съставила процесния
АУАН.
След изготяване на АУАН до ДИТ- София от жалбоподателя били изпратени
документи, относими към извършената проверка, сред които и фиш за заплата, на които
било изписано на ръка "Получих обезщетение по чл. 224 от КТ за платен отпуск на
30.05.2021 г.". Ръкописният текст върху фиша и положеният под него подпис не били на
Д.М..
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на свидетелите П.Е., Д.М. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК
писмени доказателства и доказателствени средства. Липсва противоречие в
доказателствените материали относно обстоятелството, че трудовото правоотношение
между Д.М. и дружеството-жалбоподател е било прекратено през март 2021 г., като до края
на м. април 2021 г. на служителката не е било изплатено дължимото обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Налице е противоречие в доказателствената
2
съвкупност относно обстоятелството дали жалбоподателят е изпълнил задължението си на
30.05.2021. Съдът избира да кредитира показанията на св. М., която отрича да е е
посещавала дружеството-работодател след прекратяване на трудовото си правоотношение,
респективно да е получавала обезщетение, както и да се е подписвала върху представения от
жалбоподателя фиш за заплата. От една страна съдът не намира основание да поставя под
съмнение изложеното от свидетелката, а от друга – в ръкописния текст в приетия по делото
фиш липсва посочване на трите и имена и конкретно получена сума, въз основа на което да
може да се направи извод за това, че задължението е изпълнено в цялост.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е
нарушил разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ.
Съгласно въпросната разпоредба при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Обезщетението, съгласно чл.
228, ал. 3 от КТ, когато е дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, се
изплаща не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който
правоотношението е прекратено. Неизпълнението на това задължение е скрепено с
налагането на имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.
В случая трудовото правоотношение между дружеството-жалбоподател и Д.М е било
прекратено през м.март 2021 г., поради което до края на м. април същата година е следвало
да и бъде изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, като това не е било
сторено. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от обективна страна
вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.
Жалбоподателят твърди, че е изпълнил задължението си извън законоустановения
срок – на 30.05.2021 г. Тези твърдения биха могли да имат отношение единствено към
прилагане на разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, съгласно която за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не
са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лв. В случая от събраните по делото
и вече обсъдени доказателства, обаче не се установи по категоричен начин нарушението да е
отстранено незабавно, както и да не са настъпили други вредни последици, поради което
тази разпоредба не следва да намери приложение.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена в минималния нормативно
предвиден размер при спазване на принципите на чл. 27 от ЗАНН, поради което за
настоящата инстанция не съществува възможност да измени НП, като намали размера на
имуществената санкция.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива, като на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 23-004026 от 09.06.2021 г.,
издадено от директор на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) - София, с което на
основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 414, ал.1 от Кодекса за труда КТ/ на „София 2003“ ООД е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева за нарушение на чл. 224, ал. 1 от КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН „Сфирма да заплати на ИА „Главна
инспекция по труда“ сумата от 100 лв. – възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд –
София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4