Р Е Ш Е Н И Е № 1445
Пловдивският окръжен съд, гражданско въззивно отделение – девети състав, на пети декември две хиляди и деветнадесета година, след публично съдебно заседание на двадесет и осми ноември 2019година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Светослав Узунов
и при участието на секретаря Пенка Георгиева., след като разгледа докладваното от председателя в.гр.дело № 1945 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, приема следното:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното производство, с която жалба се обжалва частично решението на Районен съд Пловдив, ХІІ гр.с., постановено на 14.06.2019г. под № 2506, с което се признава за установено, по отношение на С.С.Г., че в отношенията между страните, същата дължи на ищеца "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5783/25.06.2018г. по ч. гр. дело № 10286/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив: 99.46 лева , главница , начислена за доставена по договор в периода от 01.03.2017г до 30.09.2017г. до обект на ответника на ул. ****, топлоенергия, 10.59 лева обезщетение за забава в плащането на главницата от 03.05.2017 год. – 21.06.2018 г. и законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 22.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, като отхвърля исковете да се установи вземането за реално изпълнение по договора над размера от 99.46 лева до пълния предявен размер от 198.92 лева, за обезщетението за забавата – над размер 10.59 лева до пълния предявен размер от 21.18 лв., като неоснователни, като вземанията са предявени в първоинстанционното производство, по реда на чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, за установяване дължимост на вземане, за което е била издадена заповед за изпълнение на парично изпълнение, по ч. гр. дело № 10286/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив.
Във въззивната жалба, от страна на ищеца се заявява, че решението в обжалваната част, с която се ОТХВЪРЛЯТ исковете, е неправилно, необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, относимата нормативна уредба и утвърдената съдебна практика. Единственият мотив за частично отхвърляне на претенцията, се сочи, че С.Г. не е едноличен собственик на процесния топлоснабден имот, а само на ½ от него и поради това следвало да дължи, само, половината от сумите за доставена в имота й топлинна енергия. В тази насока, жалбоподателят не се съгласява, като сочи, че нормата на 153, ал. 1 от Закона за Енергетиката, която не урежда отношенията между съсобствениците на топлоснабдения имот, а урежда отношенията между собственика и топлоснабдителното дружество. Вещноправните отношения между съсобствениците на определен имот се сочи, са уредени в Закона за собствеността, а Законът за енергетиката е специален закон, който урежда отношенията, свързани с доставка на топлинна енергия и има преимущество пред закона за собствеността. Твърди се, че партидата е открита на името на ответницата С.Г. и тя, като клиент, дължи заплащането на доставената в имота й топлинна енергия. В тази насока се сочи, че има и многобройна и непротиворечива съдебна практика.
С оглед изложеното от жалбоподателят се моли да бъде отменено решението в обжалваната част и да бъде постановен друг съдебен акт, с който да се уважи изцяло исковата претенция на ищцовото дружество. Моли се също да бъде отменено решението и в частта за разноските. Претендира разноски пред настоящата инстанция, в размер на 100 лв.
Не се ангажират нови доказателства по въззивното дело.
С писмен отговор на въззивна жалба от адв. Н., особен представител на въззиваемата страна, С.С.Г., ответник, в първоинстанционното производство се заявява, че жалбата следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. Моли се да бъде потвърдено решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства по делото. Претендира се да бъде определено възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция.
Въззивният състав на ПдОС след като констатира, че въззивната жалба е допустима – подадена от надлежна страна, в законния срок по чл.259 ал. 1 от ГПК, срещу подлежащо на обжалване валидно и допустимо решение на районния съд, разгледа въззивната жалба по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба се явява основателна, поради следното:
За да постанови решението в обжалваната
част, с която отхвърля предявените обективно съединени искове, районният съд
излага съображения: От
една страна приема, че между страните има договор при Общи условия за доставка
на топлоенергия, по силата на който ответникът дължи плащане на доставеното,
вкл., т. нар. такса „ сградна инсталация“,
начислявана за отделената в негов имот от тръбите на общата инсталация енергия.
От друга страна, след като приема, че ответникът Г. притежава качеството на битов потребител
на топлинната енергия до обекта й, приема и, че същата следва да отговаря за
задълженията по договора само до размера на квотата си в съсобствеността – 1/ 2
идеална част от последната.
Въззивният състав на ПдОС не приема за
правилен извода на съда, че ответникът, макар и притежаващ качеството на битов
потребител на топлинна енергия за
процесния обект, следва да отговаря за задължението си за заплащане на топлинна
енергия, само, до размера на квотата си в съсобствеността – 1/ 2 идеална част
от процесната. В случая, задължението на ответника не се предпоставя от
сключването на един договор, обичайно сключван между две лица, по силата на
който договор възникват взаимно свързани права и задължения на страните, в
отношение на корелативност, а задължението на ответника произтича по силата на
закона-чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, след като ответникът има качеството на собственик
на топлоснабдения имот, като няма значение размерът на квотата в
съсобствеността относно този имот.
Страните не спорят във
второинстанционното производство относно установени, с допустими
доказателствени средства в първоинстанционното производство, обстоятелства:
Отношенията между страните са
облигационни, възникващи между доставчик на топлинна енергия и клиентите в
сграда-етажна собственост, като се уреждат чрез Общи условия, публично
известни, /публикувани и на сайта на топлофикационното дружество:www.evn.bg/, които влизат в сила, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите, /чл. 150 от ЗЕ/.
От прието от съда като компетентно
изготвено заключение на СТЕ се установява, че процесният имот е топлоснабден за
целия процесен период от действаща абонатна станция; т.е., че за периода от
01.03.2017г.-30.09.2017г. ищецът, топлофикационното дружество е доставил
до обекта топлинна енергия, а търговското дружество-„Техем сървисис“ ЕООД,
извършващ дялово разпределение на топлинна енергия, е разпределил за процесния
имот топлинна енергия за отопление, топлинна енергия за битово- гореща вода,
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, съответно, възлизащи по размер
на сумата 198.92 лева. В тази насока, е изводът на вещото лице, че начинът на
разпределение и начисляване на потребената за процесния имот топлинна енергия
съответства на специалната методика от нормативни актове, уреждащи разпределението
и начисляването на разходите на топлинна
енергия. При което, за периода от
01.03.2017г до 30.09.2017г за процесния имот са
разпределени 1.910310 МВтЧ топлинна енергия общо, от които 0.264720 МВтЧ
- отдадена от сградната инсталация, като
е спазена методиката по чл. 61
ал.1 от
Наредба № 16-334 / 06.04.2007г, при отопляем обем на жилището от 185
м3, 1.6001 МВтЧ - потребена за отопление мощност, и
0.0455 МВтЧ – потребена мощност за
подгряване на доставената гореща вода .
Ответницата С.С.Г. е собственик
на ½ ид. част от процесния имот; в т.н. са приложени писмени
доказателства-копие от КК с данни от КРНИ на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***, с адрес на имота: гр. П., ул.“**, /идентичен с процесния
имот/; удостоверение за наследници, справка по лице от СВ-Пловдив.
Спорен е въпросът, въведен и в
оплакванията във въззивната жалба, след като ответникът е собственик на идеална
част от процесния имот, следва ли да отговаря за заплащане на доставена за този
имот топлоенергия за целия й доставен обем.
Въззивният съд намира, че съгласно законовата разпоредба на чл. 153 ал. 1 от ЗЕ, е достатъчно, в
случая, ответникът да е собственик на топлоснабден имот, какъвто се явява
настоящият имот за процесния исков период, за да има качеството на клиент
на топлинна енергия, което, от своя страна, води до наличие на задължение за
него за заплащане на месечните дължими суми за доставената топлинна енергия за
процесния обект, /чл. 34 ал. 1 от ОУ/. В случая, специалният закон- ЗЕ урежда
приуритетно правата на доставчика, като кредитор при доставена топлоенергия за
процесен обект, при което и не въвежда изискване клиентът да заплаща доставена
топлинна енергия за обекта до размера на квотата му в собствеността относно
топлоснабдения имот.
Ответникът в качеството си на
собственик на процесния недвижим имот, топлоснабден, е потребител на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период. Отношенията между главните страни
по повод производството и продажба на топлинна енергия имат за правопораждащ
юридически факт договор за доставка на топлинна енергия, сключен при общи
условия между доставчика на топлинна енергия и клиентите в сграда, съставляваща
етажна собственост, топлоснабдена, съгласно чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Задължението на
клиента на топлоснабдения имот възниква по силата на закона, като между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. В случая, на името на ответника С.С.Г.,в качеството
й на потребител, е била открита и партида при топлопреносното предприятие, с
клиентски номер ***. Но, и при липса на подадена от потребителя молба за
откриване на партида, съществуват облигационни отношения между страните, тъй
като тези отношения се презумират от закона.
Предвид което ответникът дължи заплащане
стойността на цялата доставена в топлоснабдения имот топлинна енергия,
независимо от размера на квотата в съсобствеността върху имота. При което и
решението на районния съд в обжалваната част, с която исковете се отхвърлят,
следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което
предявените искове се уважат, ведно със законните последици.
В останалата част, с която исковете са
уважени, решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.
Относно разноските:
Поради основателност на възизвната жалба,
респективно, основателност на предявения иск, ищецът има право на направени
разноски по делото, съразмерно уважената част, съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК,
платими от ответника. В първоинстанционното произвоство, са направени от ищеца
разноски: 75 лева, държавна такса за предявените искове, 150 лв, внесени за
особен представител на ответника, 120 лева, внесен депозит за вещо лице; 150
лева – юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК. В
заповедното производство,са направени от ищеца разноски: 25 лева, държавна
такс, 50 лева, юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Т.е., в общ размер, разноските за ищеца в заповедното и в първоинстанционното
исково производство възлизат на сумата от 570 лева, която следва да му се
заплати от страна на ответника. Предвид което, въззивният съд приема, че при
присъдени с първоинстанционното решение, разноски в общ размер от 285 лева, в
полза на ищеца, следва да се присъдят още разноски в размер на сумата от 285
лева, платими от ответника.
Поради основателност на въззивната жалба,
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по въззивното дело,
платими от въззиваемата страна, по арг. от чл. 78 ал. 1 от ГПК. По въззивното
дело са направени от жалбоподателя разноски: 25 лева, за държавна такса, 150
лева, депозит за особен представител на ответника, както и следва да се присъди
и в минимален размер от 100 лева, юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78
ал. 8 от ГПК.
Решението на въззивния съд е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
271 ал. 1 от ГПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ постановеното на 14.06.2019г.Решение 2506 на Пловдивски районен съд, ХІІ граждански състав, по гражданско дело № 16100 по описа на съда за 2018 година, В ЧАСТТА, с която ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ да се установи вземането за реално изпълнение по договора над размера от 99.46 лева до пълния предявен размер от 198.92 лева, за обезщетението за забавата – над размер 10.59 лева до пълния предявен размер от 21.18 лв., като неоснователни, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на С.С.Г. , ЕГН ********** , с адрес ***, че в отношенията между страните, дължи на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, плащане на следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 5783/25.06.2018г. по ч. гр. дело № 10286/2018 год. по описа на Районен съд – Пловдив: 99.46 лева , главница , начислена за доставена по договор в периода от 01.03.2017г до 30.09.2017г. до обект на ответника на ул. **, топлоенергия , 10.59 лева обезщетение за забава в плащането на главницата от 03.05.2017 год. – 21.06.2018 год,. и законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 22.06.2018г . до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН ********** , с адрес ***, да заплати на "ЕВН България Топлофикация" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, сумата от още 285 лева разноски в първоинстанционното производство, включително, и в заповедното производство под № 10286/2018 год. по описа на РС Пловдив.
В останалата част, с която исковете са уважени, решението на районния съд не е обжалвано, при което е влязло в сила.
ОСЪЖДА С.С.Г., ЕГН ********** , с адрес ***, да заплати на "ЕВН
България Топлофикация" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК *********, съдебни и деловодни разноски
по въззивното производство, в размер на: сумата от 25 лева, държавна такса, 150 лева, депозит за
особен представител на ответника, сумата от 100 лева, юрисконсултско
възнаграждение съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО на въззивния съд е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/