М О
Т И В И
към присъда по НОХД №371/2019г.
по описа на
БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият
В.Ц.В.,
роден на ***г. в гр.Е., с постоянен и настоящ адрес ***, българин, български
гражданин, неженен, със средно образование, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********, е предаден на съд с обвинение
за извършено престъпление по чл.158а, ал.1 от НК за това, че на неустановена дата в началото на месец ноември 2017 год. в гр. П., обл.Софийска, ж.к.„***“, бл.***, вх.„А“, ап.12 е набрал,
чрез обещаване за даване на облага - пари, лице ненавършило 18-годишна възраст
– Д.С.Г., ЕГН: ********** да участва в порнографско представление, като извършва
похотливо показване на човешки полови органи и за
извършено престъпление по чл.158а, ал.5 от НК за
това, че на неустановена дата в началото на месец ноември 2017 год. в гр. П., обл.Софийска, ж.к. „***“, бл.***, вх. „В“, ап.31 е
наблюдавал в реално време, чрез използване на мобилно приложение „viber“ – видео връзка на живо, порнографско представление –
похотливо показване на човешки полови органи от лице ненавършило 18-годишна
възраст – Д.С.Г., ЕГН: ********** .
В
съдебно заседание, представителя на Ботевградска районна прокуратура поддържа
обвинението спрямо подс. В., така както е предявено с
обвинителния акт и внесено в БРС за разглеждане. Прокурорът счита, че са налице
достатъчно доказателства, сочещи, че подсъдимият е
извършил престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност и че
за същото следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода около
средния предвиден размер, чието
изтърпяване да бъде отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК, като се приложи чл.23 от НК.
В съдебно заседание, защитникът - адвокат Я.М. от САК и подсъдимата пледират за оправдателна присъда. Адв.М. излага доводи, че не са налице доказателства,
подкрепящи обвинителната теза.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
През месец май 2017 год., св.Д.С.Г., роден на ***
год. чрез социалната мрежа „Фейсбук“ и по-конкретно
чрез поддържания от същата интернет- комуникационен канал „Месинджър“
бил поканен да си кореспондират от лице с инициали „ВС“, което се представило, че е на 15години. В началото
двамата комуникирали през седмица – две, а
след известно време зачестили,
като само си пишели. Лицето с инициали „ВС“ нямал профилна снимка, а снимка на
автомобил. В началото на месец юни 2017
год. лицето от горепосочения профил направил предложение на св. Д.Г. да
проведат видео- връзка на живо чрез мобилното приложение „Viber“,
по време на която последния да си покаже мъжкия полов орган, за което то ще му заплати сумата от 400 лева. Св.Д.Г. отказал
това предложение, при което същото лице веднага му направило ново предложение,
като му предложил да проведат видео- връзка на живо чрез комуникационния канал
„Месинджър“, по време на която последният да бъде
само по бельо, за което ще му даде сумата от 150 лева. Първоначално св.Г.
отново отказал, но впоследствие се съгласил, и
още същия ден, св.Д.Г. провел видеовръзка чрез „Месинджър“,
която продължила около една минута и половина, в който той бил гол до кръста и си показвал корема,
бельото и за част от видеовръзката лицето. По време
на тази видеовръзка, лицето с профила с инициали „ВС“
бил с изключена камера и със заглушен микрофон. Междувременно от свои познати
св.Д.Г. разбрал, че този профил във фейсбук се ползва от
подс.В.Ц.В.. Седмица по-късно, двамата се срещнали пред жилищния
блок на св.Д. ***, където подс.В. му дал сумата от
150 лева, след което се разделили, без да провеждат какъвто и да било разговор.
В началото на месец ноември 2017 год.
лицето от профила с инициали „ВС“, чрез „Месинджър“ отново
започнал да си пише съобщения със св.Д.Г., като
му отправил предложение да проведат видеовръзка
на живо чрез мобилното приложение „Viber“, по
време, на която послединият да си
покаже мъжкият полов орган, за което щял да му заплати сумата от 300 лева.
Първоначално св.Д.Г. отказал, но след като помислил няколко дни се съгласил. На
неустановена дата в началото на месец ноември 2017 год. св.Д.Г. провел видеовръзка на живо с лицето, за което предполагал че е подс.В. чрез използване на мобилното приложение „viber“, по време на която св.Д.Г. първоначално бил само по
бельо, но след това го свалил и останал чисто гол. По време на видеовръзката, св.Д.Г. местел камерата на телефона, като по
този начин си показвал цялото тяло чисто голо, включително мъжкия полов орган.
Тази видеовръзка на живо продължила около минута и
половина, като също св.Д.Г. нито виждал лицето, с което комуникирало, нито го
чувало. На 10.11.2017 год. двамата
отново се срещнали пред блока на св.Г. в гр.П., където подс.В.
му дал сумата от 300 лева.
На 22.02.2018 год. по случая било
образувано досъдебно производство чрез извършване на претърсване и изземване в
дома на подс.В. при което били иззети следните вещи:
мобилен телефон марка „Lenovo“, модел „А820“ ведно с
батерия за мобилния телефон; кутия съдържаща пластика за СИМ-карта и други
документи във връзка с използването на СИМ-картата; един брой флаш памет, черна на цвят с надпис „Verbatim“;
четири броя DVD дискове с надпис „Verbatim“ на всеки
от тях; два броя пластики за СИМ-карти; пет броя кутии, пригодени за съхранение
на оптични дискове, съдържащи общо 72 броя дискове; четири броя пластмасови
кутии, съдържащи общо седем броя оптични дискове; два броя оптични дискове с
надписи „Samsung compact disc“ и „MTEC CD-R“; шестнадесет броя пластмасови кутии,
всяка една - съдържаща по един брой оптичен диск; един брой тетрадка, малък
формат на редове и поставени в нея отделни листове хартия с ръкописно изписан
текст.
С протокол за доброволно предаване от
22.02.2018 год., подс.В.В.
предал на водещия разследването разследващ полицай – мобилен телефон марка
„HUAWEI“, с IMEI № *** и IMEI № *** с черен панел и поставен силиконов панел и
с поставени два броя СИМ-карти в него.
От приетата по делото техническа експертиза е видно, че изследваният
мобилен телефон „HUAWEI“, с IMEI № *** и IMEI № *** с черен панел и поставен
силиконов панел е технически изправен и с поставени два броя СИМ-карти в него.
Видно от заключението на експерта, изследваният мобилен телефон марка „Lenovo“, модел „А820“, с IMEI № 869186010062807 е с
неработещ дисплей и без поставена СИМ-карта в него. Вещото лице е извадило
информацията съдържаща се в паметите на предоставените за изследване два броя
мобилни телефони и два броя СИМ-карти, поставени в мобилен телефон „HUAWEI“,
работещи в мрежата на „Виваком“. Експертът е извадил
и информацията, съдържаща се в мобилните приложения „Viber“,
„WhatsApp“ и „Messenger“.
В
съдебното следствие е допусната и приета допълнителна техническа експертиза,
при която вещото лице, след поставен въпрос, дали в извадената мултимедийна
информация от двата описани по-горе телефони са
налице снимки и видеофайлове на
лица, видимо ненавършили 18годишна възраст , които да си показват половите
органи е разпечатало снимки, които могат
да имат значение и посочило конкретен видеофайл. В същите обаче не се установяват снимки и видеофайлове
на лица, видимо ненавършили 18годишна възраст , които да си показват половите
органи. Това е констатирано от съда след
преглед на разпечатаните снимки в допълнителна техническа експертиза, както и
чрез осъществен в съдебно заседание оглед на веществено доказателство - компакт диск, с директория с видео файл, с
наименование „клип 000000005ЕСА0000“, на който се вижда клипът със запис на
мъжки полов член, върху който с ръка се извършват възвратно-постъпателни
движения нагоре и надолу и е с времетраене 3-4 секунди, като на същия не се наблюдават лица.
От приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза на подс.В.В. е
видно, че не са установени качествени
отклонения в психичното функциониране на осв.В.В.. Същият не е хоспитализиран по повод на психотично разстройство, а интелигентността му е в рамките
на нормата, към процесния период е могъл е да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си, както и че
психичното му състояние към момента на изследването не се явява пречка за
неговото участие във всички фази на наказателното производство. Същият може
правилно да възприема фактите по делото и да дава достоверни обяснения на
въпросите на следствието.
От приетата по делото комплексна съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на св.Д.Г., е видно, че същият е психично здрав, не е консултиран от
психиатричните служби в страната и е без вродени или придобити интелектуални
разстройства. Вещите лица сочат още, че способността на осв.Г.
да се ориентира правилно във фактическата обстановка, както и да възпроизвежда
достоверно минали събития и факти не е нарушена и при него, въпреки
непълнолетната възраст е налице психична годност за даване на свидетелски
показания. Експертите сочат още, че психичното състояние на осв.Г.
към момента на изследването не се явява пречка за неговото участие във всички
фази на наказателното производство и той може да дава достоверни отговори на
въпросите на следствието.
Така приетата от съда
фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото доказателства – от
показанията на Д.С.Г., дадени в съдебно заседание, както и по същото дело на
досъдебното производство и приобщени към доказателствения
материал по делото по реда на чл.281 ал.1, т.1
и т.2 от НПК, както и от обясненията на подсъдимия,
от видеотехническата и допълнителна такава експертизи,
съдебно-психиатрични и психологически експертизи, справка
от УИС на Прокуратурата на РБългария; протокол за претърсване и изземване от
22.02.2018. и албум към него; протокол за оглед на веществени доказателства от
23.02.2018г.и албум; протокол за
доброволно предаване от 22.02.2018г.; декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние на В.В.; справка за
съдимост №42/23.03.2018г.; характеристика на В.Ц.В..
Съдът кредитира обясненията на подс.В., в които той отрича да е предлагал и давал пари на
св.Д.Г., за да му се показва чисто гол, но заявява, че му е предлагал пари, за
да се снима само по боксерки. Съдът дава вяра на обясненията
му, с оглед на това, че тези му твърдения не се опровергават от други
доказателства събрани по делото, а именно не са налице очевидци, възприели
именно кое лице е набирало на процесната дата св.Д.Г.
да участва в порнографско представление, като си покаже половия си орган, както
и кое лице е гледало това показване на живо чрез мобилното приложение „viber“. Тези твърдения на подс.В.
не се опровергават и от мултимедийната информация, събрана при съдебно-техническата
експертиза, в която не са налице снимки и видеофайлове на
лица, видимо ненавършили 18годишна възраст, които да си показват половите
органи и конкретно видеофайл, онагледяващ показване на половия си орган от страна на св.Д.Г..
Съдът кредитира изцяло показанията на св.Д.Г., дадени в съдебно
заседание, така и тези дадени по реда на чл.223 от НПК, като отчита, че с оглед на изминалият период
от време е съвсем нормално той да не си спомня някой факти, като дати/периоди и наименованието на мобилното приложение. Съдът
намира, същите за подробни, логични, категорични и без
вътрешни противоречия. Въпреки това, от
неговите показания не се установява, кое е лицето, което на неустановена дата в
началото на месец ноември 2017 год. в гр. П., обл.Софийска,
ж.к.„***“, бл.***, вх.„А“, ап.12 го е набрал, чрез обещаване за даване на
облага - пари, да участва в порнографско представление, като извършва похотливо
показване на човешки полови органи, както и кое лице на същата дата е наблюдавало в реално време, чрез използване
на мобилно приложение „viber“ – видеовръзка
на живо, порнографско представление – похотливо показване на половия му орган. Това е така, с оглед на това, че св.Д.Г.
в своите показания е категоричен, че само е предполагал, че си пише съобщения с подс.В., тъй като
през това време, не е виждал лицето или чувал гласа на този, с който води
кореспонденция, както и че по време на самите видеовръзки,
отсрещната страна е била с изключена камера и заглушен микрофон. Въпреки, че и
самият подсъдим в обясненията си, дадени пред съда, заявява, че е предлагал
пари на св.Д.Г. да му се показва по боксерки, съдът
не може единствено на факта, че на 10.11.2017 год. подс.В.
му е дал сумата от 300 лева, да направи като единствен правен извод, че
последният е осъществил вменените му
деяния. Това е така, тъй като и св.Д.Г. не е знаел със сигурност с кого си
кореспондира, респ. го уговаря да се покаже чисто гол на видеовръзка
и кое лице го е наблюдавало след това, а единствено е предполагал, че това е
подсъдимият. Видно от показанията на св.Д.Г., е че и при предаването на парите
от страна на подс.В., двамата не са провеждали
никакви разговори на живо.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните по
делото свидетели Й.И.Ц., С.Р.Д., В.С.С., П.А.С., М.В.М.,
И.Т.Р., С.С.К., К.И.В., М.Р.М., М.Г.М.
и Цветомир В. Цеков, в които обаче не се установяват факти, свързани с процесната
дата / период - неустановена дата в началото на месец ноември 2017 год, а единствено се
сочат данни, имащи отношение към
личността на подсъдимия, но не факти, свързани с вменените му конкретни
деяния, а именно с набирането на св.Д.Г.,
чрез обещаването му за даване на облага
- пари, да участва в порнографско представление, като извършва похотливо
показване на поливя си орган, както и с
наблюдението в реално време, чрез
използване на мобилно приложение „viber“ – видеовръзка на живо, порнографско представление – похотливо
показване на половия орган от страна на
последния. В този смисъл съдът не взе предвид представената по делото от страна
на адв.М. разпечатка на скриншот
на кореспонденция с телефон + 359 876 60 61 64, с което се
твърди за опит за изнудване на
подсъдимия от св.К.В., като намери, че показанията на последния не изясняват
факти, установяващи авторството на престъпленията, предмет на делото.
При
така приетата за установена фактическа обстановка от правна страна съдът
намира, че обвинението остана изцяло недоказано. От събраните по делото доказателства настоящата инстанция счита, че
обвиненията срещу В.В. за извършени от него престъпления по чл.158а, ал.1 от НК и по
чл.158а, ал.5 от НК не са доказани по
несъмнен и категоричен начин.
Разпоредбата
на чл.303, ал.2 от НПК задължава съда да признае подсъдимия за виновен едва
когато събраните гласни и писмени доказателства, предварително пресеяни и
претеглени през вътрешното му убеждение доказват извършването на престъплението
от него по несъмнен начин.
Следователно по делото липсват категорични
доказателства, водещи до несъмнен извод за участие на подсъдимият в
престъпленията, предмет на повдигнатите му обвинения. По тези съображения съдът
намира, че деянията, за които подсъдимият е предаден на съд не са осъществени
от него, поради което го оправда по повдигнатите му обвинения за извършено престъпление по чл.158а,
ал.1 от НК и за извършено престъпление по чл.158а, ал.5 от НК.
С присъдата съдът постанови, след
влизането й в сила веществените доказателства по делото - мобилен телефон марка „Lenovo“,
модел „А820“ ведно с батерия за мобилния телефон; кутия съдържаща пластика за
СИМ-карта и други документи във връзка с използването на СИМ-картата; един брой
флаш памет, черна на цвят с надпис „Verbatim“; четири броя DVD дискове с надпис „Verbatim“ на всеки от тях; два броя пластики за СИМ-карти;
пет броя кутии, пригодени за съхранение на оптични дискове, съдържащи общо 72
броя дискове; четири броя пластмасови кутии, съдържащи общо седем броя оптични
дискове; два броя оптични дискове с надписи „Samsung compact disc“ и „MTEC CD-R“;
шестнадесет броя пластмасови кутии, всяка една - съдържаща по един брой оптичен
диск; един брой тетрадка, малък формат на редове и поставени в нея отделни
листове хартия с ръкописно изписан текст; мобилен телефон марка „HUAWEI“, с
IMEI № *** и IMEI № *** с черен панел и поставен силиконов панел и с поставени
два броя СИМ-карти в него, оставени на съхранение в ОД „МВР“-София, да бъдат
върнати на провоимащото лице – В.Ц.В. с ЕГН: **********.
С присъдата съдът постанови
веществените доказателства по делото - 2бр. дискове, приложени към техническата
и допълнителната техническа
експертиза, да останат по делото в срока на съхранението му, след което да бъдат
унищожени като вещи без
стойност.
При
този изход на процеса и на основание чл.190, ал.1 от НПК съдебно-деловодните
разноски остават за сметка на държавата.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си по НОХД №371/2019г. по
описа на Ботевградски районен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :