№ 4
гр. Варна , 15.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 8 СЪСТАВ в публично заседание на седми
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгения Д. Мечева
Секретар:Величка М. Велчева
като разгледа докладваното от Евгения Д. Мечева Гражданско дело №
20203110111140 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по предявен от Й. И. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, ул. „Цар Борис III“ № 52, ет. 2, ап. 3, срещу „ЕНЕРГО–ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 19 лв., представляваща платена от Й. И.
А. без основание на 28.05.2020 г. сума за възстановяване на ел. захранването в обект –
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, ул. „Цар Борис III“ № 52, ет. 2, ап. 3, с клиентски
номер ********** и абонатен номер **********, за която сума е издадена фактура №
**********/27.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 10.09.2020г. до окончателното й изплащане.
В исковата си молба ищецът Й. И. А. излага, че е потребител на ел. енергия по силата
на сключен с ответното дружество договор за пренос, доставка и потребление на ел. енергия
за обект, находящ се в гр. Варна, „Цар Борис III“ № 52, ет. 2, ап. 3. Ползваната ел. енергия се
отчита и заплаща по партида с клиентски № ********** и абонатен № **********. Твърди,
че на 28.05.2020 г. е заплатил без основание в полза на ответника сума в размер на 19 лв., в
брой, на касата на „ЕНЕРГО-ПРО“ в гр. Варна, ул. „Оборище“ № 13А, за възстановяване на
ел. захранването в имота поради неговото прекъсване, за което е издадена и съответна
фактура. Счита, че въпреки че я е платил, не е дължал тази сума, а за ответника не е налице
законово или договорно основание, въз основа на което да претендира такова вземане за
нереално извършени разходи при възобновяване на електрозахранването. Поддържа, че
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, послужила за
начисляване на тази сума, противоречи на чл. 122-124 ЗЕ. Твърди, че същата е
неравноправна, на основание чл. 143, т. 18 ЗЗП, защото предоставя възможност на
доставчика едностранно да определя обезщетение за претърпени вреди поради включване и
изключване на снабдяването и ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон.
Излага, че ответното дружество няма каквито и да е правомощия да извършва действия по
електропреносната мрежа, включително да прекъсва и възобновява снабдяването, поради
което такава такса не му се следва. По изложените съображения моли предявеният иск да
1
бъде уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ЕНЕРГО-
ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, чрез процесуалния му представител - адв. Николай Банков.
Поддържа становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Твърди, че
захранването на абоната е преустановено поради виновно неизпълнение на договорните
задължения на същия. Поддържа, че е налице правно основание за начисляване на такса за
възстановяване на продажбата на ел. енергия. Излага, че съгласно чл. 34 ОУ на ПЕЕЕПП
дружеството има право да поиска от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД да прекъсне
или ограничи преноса на ел. енергия, в случай че битов клиент просрочи с 20 дни
изпълнението си за плащане на дължимите суми, какъвто е и настоящият случай. Съгласно
чл. 37, ал. 1 ОУ дружеството изисква от посоченото трето лице възстановяване на преноса
на ел. енергия след отпадане на основанията за прекъсване. Продажбата на ел. енергия се
възстановява след като клиентът заплати цена, съгласно ценоразпис, в която са включени
всички направени разходи за прекъсване и възстановяване на продажбата на ел. енергия.
Посочва, че тази такса представлява заплащане на вид мрежова услуга. Излага, че
прекъсването и възстановяването на преноса на енергия са свързани с разходи, доколкото не
се извършват дистанционно, а технически изискват изпращане на екип на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД на адреса на потребление. Оспорва
възраженията, че процесната такса противоречи на чл. 122-124 ЗЕ, съответно, че е
неравноправна, на основание чл. 143, т. 2 и т. 18 ЗЗП. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв.
Десислава Спасова, която заявява, че поддържа подадената искова молба и моли
предявеният иск да бъде уважен.
Ответната страна се представлява от адв. Христо Игнатов, който поддържа становище
за неоснователност на исковата претенция и моли същата да бъде отхвърлена.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, че между страните е налице твърдяната договорна връзка по повод
продажбата на електроенергия, регулирана от публично известни Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия, че сумата 19 лв. е начислена за
възстановяване на захранването /електромер/ в процесния обект на потребление, находящ се
в гр. Варна, ул. „Цар Борис III“ № 52, ет. 2, ап. 3, за което е издадена фактура №
**********/27.05.2020г., съответно че тази сума е заплатена от ищеца в полза на ответника
на 28.05.2020 г.
Тоест, спор по фактите между страните няма. Спорът е изцяло правен и се свежда до
това дали е налице основание за заплащането на процесната сума за възстановяване на
електрозахранването.
С Решение № 798/20.01.2017 г. на ВАС е отменено Решение № ОУ-06/21.07.2014 г. на
ДКЕВР, с което са одобрени Общи условия за продажба на електрическа енергия на
„ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, влезли в сила на 07.09.2014 г. Тоест, в случая приложими
2
са Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от горецитираните Общи условия, „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД изисква от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД възстановяване на
снабдяването с електрическа енергия след отпадане на основанията за прекъсването. Когато
прекъсването е по вина на потребителя, снабдяването се възстановява след като последния
заплати на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД и „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД
всички направени разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването.
Следователно, в случая следва да е налице доказано неизпълнение на договорно
задължение и виновно поведение на конкретния потребител, както и доказани по вид и
размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени.
В хода на производството ответникът не е ангажирал никакви доказателства, от
които да се направи обоснован извод за предоставяне на мрежова услуга /възстановяване на
ел. захранване/, за датата на извършването й, както и за стойността на действително
извършените разходи в тази връзка.
От друга страна, съдът намира, че посочената клауза – чл. 21, ал. 1 от Общите
условия е неравноправна по следните съображения:
На първо място, клаузата противоречи на чл. 122-124 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на разходите за
прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ. В раздел ІХ
„Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа енергия”, чл. 122-123
ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с ел. енергия от енергийните
предприятия. Съгласно чл. 123, ал. 1 ЗЕ, доставчиците от последна инстанция, общественият
доставчик, крайните снабдители и търговците на електрическа енергия имат право да
преустановят временно снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти при
неизпълнение на задължения по договора за продажба на електрическа енергия,
включително при неизпълнение на задължението за своевременно заплащане на всички
дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия. Според разпоредбата на
чл. 124 ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването и/или присъединяването
на клиентите след отстраняване на причините, довели до преустановяването, тоест
предприятието има задължение да възстанови снабдяването, като не се сочи друго условие
за възстановяването освен отстраняване на причините за преустановяване на
електроснабдяването по чл. 123, ал. 1 ЗЕ. В този смисъл клаузата е неравноправна по
смисъла на чл. 143, т. 2 ЗЗП, тъй като ограничава правата на потребителя, произтичащи от
закон.
Освен това, дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за
отказ да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед наличието на
договорни отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните
отношения по повод конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение на
договорно задължение и виновно поведение на конкретния потребител, така и доказани по
вид и размер разходи за енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява
на предприятието да изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на
снабдяването, а и да определя едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на
основание чл. 143, т. 18 ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да
определя обезщетение за претърпени вреди поради включване и изключване на
3
снабдяването.
На следващо място, ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД няма каквито и да е
правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, включително да прекъсва и
възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на електрозахранването не
му се следва.
В горния смисъл е и решение № 125/07.08.2015 г. по т. д. № 990/2015 г. на ВКС, I ТО,
в което е прието, че Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.В.Н.” ЕАД,
вкл. чл. 34, ал. 1 в частта „...и след като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова
вина” са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите.
Същото решение касае аналогична клауза на тази по чл. 21, ал. 1 от ОУПЕЕ на „Енерго-Про
Продажби” АД, макар и в ОУ на друго енергийно предприятие.
Предвид, че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена
индивидуално, същата се явява и нищожна на основание чл. 146 ЗЗП.
В този смисъл са и произнасянията на Варненския окръжен съд, едно от последните
от които е обективирано в постановеното решение по в. гр. д. № 1396/2020 г. по описа на
ВОС, гр. о.
По изложените съображения съдът приема, че процесната сума 19 лв. е платена от
абоната при начална липса на основание. Същата е получена от „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД без основание, поради което подлежи на връщане. Предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен изцяло. Предвид направените изводи за основателност
на иска, съдът приема за основателна и претенцията за присъждане на законна лихва върху
претендираната сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.09.2020 г.
до окончателното й изплащане.
Предвид изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.
Същият представя списък на разноските по чл. 80 ГПК и доказателства за направени такива
в общ размер от 350 лв. /50 лв. – държавна такса и 300 лв. – заплатено в брой адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 06.01.2021 г./, която сума
следва да бъде присъдена на страната, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на Й. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Борис III“ № 52, ет. 2, ап. 3,
сумата 19 лв. /деветнадесет лева/, представляваща платена от Й. И. А. без основание на
28.05.2020г. сума за възстановяване на ел. захранването в обект – недвижим имот, находящ
се в гр. Варна, ул. „Цар Борис III“ № 52, ет. 2, ап. 3, с клиентски номер ********** и
4
абонатен номер **********, за която сума е издадена фактура № **********/27.05.2020 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 10.09.2020г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на Й. И. А., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Цар Борис III“ № 52, ет. 2, ап. 3,
сумата 350 лв. /триста и петдесет лева/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5