№ 8346
гр. София, 21.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИРИНА СТ. СТОЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело №
20211110154386 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от ищеца „Т.С.” ЕАД срещу ответника А. П. А.
за признаване за установено, че ответникът дължи следните суми: сумата в
размер на 1927,39 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от м. 11.2018 г. до м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от
20.05.2021 г. до окончателно изплащане, сумата в размер на 203,53 лева –
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г., сумата
в размер на 48,74 лева – цена за услугата за дялово разпределение за периода
от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 20.05.2021 г. до
окончателни изплащане, сумата в размер на 8,86 лева – мораторна лихва
върху цената на услугата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018 г.
до 28.04.2021 г.
В подадената искова молба се твърди, че ответникът е потребител на
топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в град София, ул. „Съборна“
№ 4, вх. В, ет. 6, ап. 18, аб. № 349982, поради което между страните било
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия, сключен при общи условия. Ищецът поддържа, че в
исковия период е доставял топлинна енергия, която ответникът не заплатил,
поради което същият изпаднал в забава и дължал обезщетение. Изложени са
съображения, че ответникът му дължи и сумите за услуга дялово
разпределение и мораторна лихва върху нея. Посочва се, че съгласно чл. 150
от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявало при публично известни общи условия за
продажба на топлинна енергия от „Т.С." ЕАД на потребители за битови
нужди в гр. София, като ответникът не упражнил правата си по чл. 150, ал. 3
от ЗЕ и спрямо него са влезли в сила общите условия за продажба на
топлинна енергия. Релевирани са съображения, че в раздел IX от общите
1
условия, чл. 31, ал. 1, са определени редът и срокът, по които купувачите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия, а именно:
в 45-дневен срок от датата на публикуване на интернет страницата на
дружеството и че дружеството начислявало обезщетение за забава само за
задълженията по общата фактура. Поддържа се, ответникът използвал
доставяната от дружеството топлинна енергия и не заплатил дължимите суми.
Направено е искане за уважаване на исковите претенции и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответникът А. П. А. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
предявените искове по основание и размер. Твърди се, че претенцията за
заплащане на суми за дялово разпределение са недопустими, тъй като
договорът за извършване на услугата е недействителен поради липса на годен
правен субект – възложител, и че става въпрос за претендиране на чуждо
вземане, по което задължено лице бил ищецът. Оспорва между страните да е
налице валидна облигационна връзка. Твърди се недействителност на
клаузите на Общите условия на ищцовото дружество. Оспорва представените
извлечения от сметка с твърдения за нередовно водено счетоводство от
страна на ищеца. Посочва се, че в исковата молба липсвала индивидуализация
на дълга. Счита, че сумите били определени погрешно и не отговаряли на
реалното потребление на топлинна енергия. Възразява се, че на посочения
топлоснабден адрес не се намира апартамент с номер 55, а апартамент 18 е с
различен абонатен номер от посочения в исковата молба. Ответникът е
направил искане за отхвърляне на предявените искове.
В открито съдебно заседание ищецът е бил представляван от
процесуален представител. На етап устни състезания представляващият го
юрисконсулт е направил искане за уважаване на исковите претенции и
присъждане на сторените по делото разноски съобразно списък по чл. 80 от
ГПК. Ответната страна също е била представлявана от пълномощник, който
на етап устни състезания е направил искане за отхвърляне на исковите
претенции като неоснователни и недоказани. Оспорени са били показанията
на измервателните уреди и е посочено, че ищецът сам твърди, че за периода
на отчета от 15.05.2019 г. абонатният номер на процесния апартамент бил
друг. Направено е искане за присъждане на сторените по делото разноски
съобразно списък по чл. 80 от ГПК.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление № 5272/20.05.2021 г. от ищеца е направено искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу ответника. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
следните суми: сумата в размер на 1927,39 лева – стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателно изплащане, сумата в размер
на 203,53 лева – мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
28.04.2021 г., сумата в размер на 48,74 лева – цена за услугата за дялово
разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
2
законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателни изплащане, сумата в размер
на 8,86 лева – мораторна лихва върху цената на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г.
В срок е постъпило възражение от ответника. На 24.08.2021 г.
заявителят е получил указания за подаване на искова молба за оспорените от
длъжника суми и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова
молба.
По делото е представен Нотариален акт за дарение на недвижим имот №
135, тон LXX, дело 13999/1993 г., с който Георги Атанасов Георгиев и
Емилия Иванова Георгиева даряват на Мая Георгиева Георгиева апартамент,
находящ се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски” № 4, вх. В, ет. 6. В
същия липсва вписване на конкретния апартамент, поради което и с оглед
липсата на други данни, не може да се установи връзката му с процесния
обект. Видно обаче от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 18, том III, рег. № 10334, дело № 344/2010 г. ответникът е придобил
апартамент № 18 и апартамент № 19, находящи се в гр. София, ул. „Съборна”
№ 4, вх. В, ет. 6. По делото липсват данни, а и оспорвания, в насока
ответникът да е прехвърлил правото на собственост впоследствие. Предвид
представения титул за собственост съдът счита, че е доказано, че ответникът е
бил носител на правото на собственост върху процесния обект за исковия
период.
С Договор от 02.11.2007 г. ищцовото дружество е възложило на „Т.”
ООД да извършва услугата дялово разпределение на топлинна енергия.
От представеното по делото копие от Договор № 421/27.09.2001 г.
между „Т.” ООД и етажната собственост на сграда с адрес: гр. София, ул.
„Съборна” № 4, вх. А, Б, В става ясно, че на дружеството е било възложено да
извършва дейността по индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и
топла вода в сградата.
По делото е изготвено и прието заключение по назначена съдебно-
счетоводна експертиза. От нейните изводи се установява, че към 31.05.2022 г.
няма данни за извършени плащания за исковия абонатен номер и за исковия
обект, находящ се на посочения в исковата молба адрес. Според вещото лице
непогасените задължения възлизат, както следва: главница за топлинна
енергия в размер на 1927,41 лева за периода от м. 11.2018 г. го м. 04.2020 г.,
главница за дялово разпределение за периода от м. 05. 2018 г. до м. 04.2020 г.
в размер на 48,74 лева, а за периода по исковата молба– от м. 11.2018 г. до м.
04.2020 г. – в размер на 37,27 лева, мораторна лихва върху задълженията за
топлинна енергия за периода от 14.09.2019 г. до 28.04.2021 г. в размер на
210,54 лева и върху тези за дялово разпределение за периода от 30.06.2018 г.
до 28.04.2021 г. - в размер на 9,11 лева.
По делото е изготвено и заключение по съдебно-техническа експертиза.
Експертът по тази експертиза е достигнал до изводите, че сградата, в която се
намира процесният апартамент се захранва с топлоносител гореща вода
посредством абонатна станция, а в имота са налице три броя отоплителни
3
тела – два радиатора и едно тяло тип „сушилка”. Вещото лице е посочило, че
титуляр по процесната партида с абонатен номер 349982 е А. П. А., като
начислените суми по прогнозен дял и изчислените суми след дяловото
разпределение отговарят на нормативната база. Вещото лице и по тази
експертиза е стигнало до извод, че дължимата сума за главница за процесния
период възлиза на 1927,40 лева.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективни и
компетентни, и съответстващи на събраните по делото писмени
доказателства, касаещи процесния период и имот, вкл. индивидуалните
справки и съобщенията към фактури.
По делото основен спорен въпрос е бил за кой имот на ответника се
отнася посоченият абонатен номер 349982. Направени са възражения, че
исковият апартамент с № 18 е с абонатен номер 14121. Ответникът се
позовава на представени справки за разход на топлинна енергия и писмо,
издадени от „Т.“ ООД, в които за апартамент 18 е посочен абонатен номер
14121. Видно е обаче, че тези справки се отнасят за предходни периоди, а не
за процесния, поради което не може от тях да се обоснове извод, че
топлинната енергия за процесния апартамент за процесния период е отчетена
и нанесена енергия за другия имот на ответника. Ответникът се позовава и на
Решение № 20091481 от 12.04.2021г., постановено по гр.д. № 9332/2020г. по
описа на СРС, I ГО, 36-ти състав. Посоченото решение не се ползва със сила
на пресъдено нещо по отношение на установените в производството факти,
съобразно представените в същото производство писмени доказателства.
Освен това решението касае друг период на потребление, предхождащ
процесния. На следващо място – видно от представените в настоящото
производство документи, издадени от ищеца и от ФДР и касаещи конкретно
процесния период, те са издадени за ползваната топлинна енергия в
апартамент с № 18, за който е посочен абонатен номер 349982. На последно
място следва да се отбележи, че видно от представените от ищеца и
ответника писмени доказателства, а именно – на л. 20, 51, 52, л. 53, от л. 104
до л. 126, е била допусната грешка при завеждането на апартамент с № 55,
апартамент с № 18 и апартамент с № 19, която е коригирана и към процесния
период имотът в гр. София, ул. Съборна № 4, вх. В, ет. 6, ап. 18 е с аб. №
349982. За апартамент № 19 се води друга партида – аб. № 14121.
Въз основа на гореустановените фактически положения районният съд
достигна до следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителни установителни
искове, предявени при условията на обективно съединяване по реда на чл.
422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са допустими, като предявени в срока по чл. 415 от ГПК от
заявител, имащ правен интерес да установи вземанията си, предмет на
издадена заповед за изпълнение, против която в срок е подадено от длъжника
възражение по чл. 414 от ГПК.
Видно от издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
4
исковата претенция, ищецът не е подал иск за вземането за главница за цената
на услугата за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018
г., макар длъжникът да е оспорил изцяло сумите по издадената заповед за
изпълнение. В тази част заповедта за изпълнение следва да се обезсили.
Съдът счита, че исковата молба се явява редовна, а възражението на
ответника за липса на индивидуализация на вземанията – за неоснователно.
Ищецът е посочил вземанията си по основание и размер, като в
обстоятелствената част на исковата молба подробно са изложени доводите,
върху които крепят заведените претенции.
Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна
енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. Съгласно уредбата в него,
за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с
топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди.
Според действалата нормата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ към процесния
период „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, като са длъжни
да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от ЗЕ.
Следователно посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на
топлинна енергия за битови нужди са собствениците и титулярите на вещно
право на ползване върху имота. В това си качество те са клиенти на топлинна
енергия и страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди, тоест
дължат заплащане на цената на доставената топлинна енергия.
Предвид изложеното следва, че е необходимо да бъде установено, че
ответникът е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот,
който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, за да се приеме, че той е клиент на топлинна енергия. В
настоящия случай са представени документи (нотариални актове) за това, че
ответникът е бил носител на правото на собственост върху процесния
апартамент през исковия период.
Бланкетно се явява възражението на ответника за недействителност на
клаузите на Общите условия на ищцовото дружество. Съгласно разпоредбата
на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни Общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са
валидни и обвързват ответника и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3
от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите,
които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3
5
от ЗЕ.
За установяване обема на ползваната топлинна енергия са приети
заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. Вещите
лица са установили обема на ползваната топлинна енергия на база
извършения реален отчет на уредите, изготвените изравнителни сметки и
цените на топлинна енергия, действащи през съответния период. Видно от
изводите на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза и
основало изводите си за дължимата топлинна енергия с оглед консумацията в
отопляемия обект, ползваната топлинна енергия е в размер на 1927,40 лева.
Предвид диспозитивното начало претенцията за главница за топлинна
енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. следва да се уважи до
пълния претендиран размер от 1927,39 лева. В този смисъл недоказани и
неоснователни са възраженията на ответника за недоставени количества
енергия и погрешно изчислени дължими суми.
За задълженията за главница и за задълженията за мораторна лихва за
целия исков период са приложими Общите условия на ищцовото дружество
от 2016 г. Според разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да
заплащат стойността по месечните дължими суми за топлинна енергия за
отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като съгласно чл. 33, ал. 2 по същия начин е уредена и изискуемостта
на общата фактура. Съгласно ал. 4 и ал. 5 на чл. 33 от посочените Общи
условия, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната
лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално
потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са
заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от
издаването на общата фактура. От експертните изводи по делото се
установява, че дължимата мораторна лихва върху вземането за топлинна
енергия за исковия период възлиза на 210,54 лева. С оглед диспозитивното
начало следва да се уважи изцяло исковата претенция в размер на 203,53 лева.
Ответникът твърди, че претенцията за заплащане на суми за дялово
разпределение е недопустима, тъй като договорът за извършване на услугата е
недействителен поради липса на годен правен субект – възложител, и че става
въпрос за претендиране на чуждо вземане, по което задължено лице бил
ищецът. От писмените доказателства се установява, че по договора между
ищеца и фирмата, извършила дяловото разпределение, именно ищецът е бил
възложител, явяващо се правосубектно. Тези вземания принадлежат на
ищцовото дружество, а не на дружеството за дялово разпределение. Съгласно
чл. 12 от приложимите Общи условия, обвързващи топлофикационното
дружество и потребителите, клиентът е длъжен да заплаща дължими суми и
за дялово разпределение в сроковете и начините, определени в тях. Съгласно
чл. 22, ал.2 от Общите условия клиентите заплащат на продавача стойността
на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец.
Съгласно разпоредбите на чл. 36, ал.1 от Общите условия клиентите заплащат
цена за услугата „дялово разпределение”, извършвана от избран от клиентите
търговец, а според чл. 36, ал. 3 редът и начинът на заплащане на услугата
„дялово разпределение” се определя от продавача, съгласувано с търговците,
6
извършващи услугата дялово разпределение и се обявява по подходящ начин
на клиентите. Следователно клиентите заплащат цената на услугата дялово
разпределение на продавача – т.е. на ищеца по делото, поради което по
никакъв начин не може да се приеме, че е предявено чуждо вземане. Никъде
не е посочено, че плащането следва да се извърши другиму, а не на
продавача. Съобразно изложеното, изводите в съдебно-счетоводната
експертиза и предвид диспозитивното начало съдът счита основателна
претенцията за дялово разпределение за периода по исковата молба – от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., за сумата в размер на 37,27 лева.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на клиента на топлинна енергия, поради
което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. По
делото не са представени доказателства за отправена и получена от ответника
покана за плащане на това задължение от дата, предхождаща настоящото
производство. Предвид това акцесорната претенция за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение следва да се отхвърли изцяло като
недължима.
Предвид изложеното, съдът счита, че следва да се уважи исковата
претенция за главница за топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до
30.04.2020 г. за сумата в размер на 1927,39 лева, за мораторна лихва върху
задълженията за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2021 г.
в размер на 203,53 лева, за главница за дялово разпределение за периода от
01.11.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 37,27 лева, като искът следва да се
отхвърли до пълно претендирания размер от 48,74 лева. Като законна
последица от уважаване на исковете за главници следва да бъде присъдена
законната лихва от образуване на производството – подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, до окончателно
изплащане на вземанията. Следва да се отхвърли изцяло и претенцията за
мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение.
С оглед уважената и отхвърлената част от исковите претенции на
страните се дължат разноски. Съдът счита, че е надсъбрал държавна такса за
предявените искове, като от указаната в първоинстанционното производство
с разпореждането от 29.09.2021 г. не е била приспадната вече внесената по
заповедното производство. В този смисъл дължимата за довнасяне държавна
такса за първоинстанционното исково производство е била 183,33 лева, а
изцяло дължимата държавна такса (за исковото и заповедното производство)
възлиза на 227,10 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът е този, който
определя дължимото юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
фактическата и правна сложност по делото и еднотипността на този вид дела,
следва да бъде определено в размер от 100,00 лева. С оглед уважената част от
исковите претенции на ищеца се дължат разноски на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в размер на 987,84 лева за внесени държавни такси, юрисконсултско
възнаграждение, депозити за съдебни експертизи. На основание чл. 78, ал. 3
от ГПК с оглед отхвърлената част от исковите претенции на ответника.
Същият е претендирал адвокатски хонорар в размер на 459,60 лева с ДДС,
явяващ се в минимален размер съгласно разпоредбите на Наредба № 1/2004 г.
7
за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед
отхвърлената част от исковете на ответника следва да бъде присъдена сумата
в размер на 4,27 лева – адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по чл. 422, ал. 1
от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Ястребец“ № 23Б, срещу А. П. А., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев: № 21, ет. 1, офис 102, че А. П. А., ЕГН
**********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ул. „Съборна” № 4, вх. В, ет. 6, ап. 18, аб. № 349982,
сумата в размер на 1927,39 лева, представляваща незаплатена стойност за
топлинна енергия за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането,
сумата в размер на 203,53 лева, представляваща мораторна лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 до 28.04.2021 г.,
сумата в размер на 37,27 лева, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от 01.11.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със
законната лихва от 20.05.2021 г. до окончателно изплащане на вземането,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за цената на услугата за дялово разпределение за
сумата над уважения размер от 37,27 лева до претендирания размер от 48,74
лева и иска за сумата в размер на 8,86 лева - мораторна лихва върху дяловото
разпределение за периода от 01.07.2018 г. до 28.04.2021 г., за които суми е
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 10.06.2021 г. по ч.гр.д. № 28267 по описа за 2021 г. на СРС, I ГО, 24-ти
състав.
ОБЕЗСИЛВА издадената по ч.гр.д. № 28267 по описа за 2021 г. на СРС,
I ГО, 24-ти състав, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК от 10.06.2021 г. В ЧАСТТА, в която е издадена за главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2018 г. до
31.10.2018 г.
ОСЪЖДА А. П. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„Христо Белчев: № 21, ет. 1, офис 102, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23Б, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата в размер на 987,84 лева
(деветстотин осемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки),
представляващи сторени в заповедното и първоинстанционното исково
производство разноски за държавни такси, юрисконсултско възнаграждение и
депозити за назначени експертизи, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, да заплати на А. П. А., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Христо Белчев: № 21, ет. 1,
офис 102, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата в размер на 4,27 лева
8
(четири лева и двадесет и седем стотинки), представляващи сторени разноски
в първоинстанционното производство за адвокатски хонорар, съобразно
отхвърлената част от исковете.
Решението в частта, в която заповедта се обезсилва, има характер на
определение, и подлежи на обжалване от ищеца в едноседмичен срок от
връчването му, а в останалата част решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9