№ 240
гр. Русе, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Галина Магардичиян
Николинка Чокоева
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20214500500433 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Община Русе, представлявана от кмета ПМ обжалва Решението на
Русенския районен съд по гр. д. № 280/2021 г., с което е осъдена да заплати на
Н. П. ЯНК. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, в
размер на 3 000 лева, причинени от непозволено увреждане на 21.01.2016 г. в
гр. Русе – изгаряне на ляв крак в резултат на пропадане в дупка на пътното
платно на ул. „***“, гр.Русе, ведно със законната лихва върху сумата от
21.01.2021 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 521.79 лева
обезщетение за забава за периода от 21.01.2016 г. до 20.01.2021 г., както и
сумата от 1 030.87 лева – разноски в производството.
В жалбата се твърди неправилност на съдебния акт, за което се излагат
съображения, че отговорност за претърпените от ищеца вреди следва да се
търси от „Топлофикация Русе“ АД, което дружество стопанисва авариралия
топлопровод и има задължението да го поддържа и ремонтира. В условия на
евентуалност поддържа възражението си за възникване на случайно събитие,
за което няма как да отговаря. Моли оспореното съдебно решение да бъде
отменено и претендира разноски за производството.
1
Ответникът по жалбата оспорва основателността и моли
първоинстанционното решение да се потвърди. Претендира разноски за
въззивната инстанция.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество е
неоснователна.
На основание чл. 272 от ГПК окръжният съд споделя изцяло мотивите
на районния съд в обжалваното решение, както относно установените
фактически положения, така и развитите правни доводи и счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
Предмет на делото е иск по чл. 49 от ЗЗД. Установено е, че на
21.01.2016 г. около 17.30 ч., ищецът пропаднал с левия си крак до коляното в
дупка, която била в ляво на платното за движение, плътно до тротоара по ул.
„***“ в гр. Русе в близост до кръстовището с ул. „Г. С. Раковски“. Тъй като
мястото било неосветено, уличната лампа била на 15-20 метра от там, ищецът
не видял наличието на дупка, когато се приближил до колата си, изпод която
излизал пушек. Дупката била с диаметър около 50 см. По данни на св.
Северинов по-рано през деня, когато паркирал автомобила си зад този на
ищеца, на това място не е имало дупка. На ищеца била оказана медицинска
помощ още същия ден, тъй като се установило изгаряне на крака, което
наложило и болнично лечение в продължение на един месец. След
изписването му от болницата продължил да се придвижва с патерици,
нуждаел се от помощ, каквато му оказвал св. Димов, имал болки в крака,
които отшумели след около 4-5 месеца.
По делото е установено, че на процесния ден в 16.30 ч. в
„Топлофикация Русе“ АД е получен сигнал за извираща гореща вода пред
блок на ул. „***“.
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, ищецът
получил изгаряния ІІ А-Б степен на кожата на лява подбедрица, лява глезенна
става, ляво ходило (около 5 %), раневи белези на лява подбедрица, лява
глезенна става и ляво ходило, които отговаряли да са резултат на местно
действие на висока температура и можело да бъдат получени по начин,
описан в искова молба и свидетелските показания. При установените
увреждания болките са най-силни непосредствено след получаването им и са
със значителен интензитет в първите денонощия, като намаляват и отшумяват
за период от месец – месец и половина. Медикаментозно лечение е
провеждано в продължение на 28 дни в болнично заведение, осъществявани
са и хирургични интервенции за обработка на раните. В случая няма трайно
нарушение на двигателните функции на крайника на ищеца, но са останали
2
кожни белези, които не се очаква да бъдат напълно заличени.
При така установената фактическа обстановка първоинстанционният
съд правилно е приел, че Община Русе, като юридическо лице, съгласно
нормите на чл. 31 от ЗП и чл. 48, т. 2 от ППЗП има задължения във връзка с
изграждането, ремонта и поддържането на общинските пътища. По делото е
безспорно, че инцидентът с ищеца е настъпил на пат, за чиято изправност
отговорност носи жалбоподателят. Поради това, съобразно нормата на чл. 49
от ЗЗД, Община Русе следва да отговаря за причинените вреди. В резултат на
получените от пропадането в дупката с гореща вода увреждания, ищецът е
търпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, негативни
преживявания и ежедневни неудобства – съгласно заключението на СМЕ и
показанията на свидетелите. Тези вреди, в причинна връзка с инцидента,
следва да бъдат репарирани, като първоинстанционният съд, съобразявайки
вида и характера на уврежданията, периода, през който последиците от тях са
били търпени и причинените от тях дискомфорт и негативна промяна в
начина на живот – ищецът е имал нужда от чужда помощ след излизане от
болничното заведение, правилно е определил, съгласно нормата на чл. 52 от
ЗЗД, като справедлив размер на обезщетението 3 000 лева, като така е уважил
изцяло исковата претенция. Предявеният иск за заплащане на законна лихва
има акцесорен характер и следва основателността на главния иск. С оглед
изложените съображения, законната лихва в размер на 1 521.79 лв. правилно е
присъдена върху обезщетението за претърпени неимуществени вреди,
считано от датата на увреждането – 21.01.2016 г.
Неоснователни са твърденията във въззивната жалба, че следва да се
ангажира отговорността на „Топлофикация Русе“ АД, който извод следвал от
вменените му в чл. 69 от ЗЕ задължения, при извършване на дейността си да
обезпечи сигурността на снабдяването и опазването на околната среда,
живота, здравето и собствеността на гражданите, тъй като тези твърдения не
се подкрепят от писмените и гласни доказателства по делото. „Топлофикация
Русе“ АД е участвало в производството в качеството на трето лице - помагач
на страната на ответника Община Русе, поради което жалбоподателят
разполага с правната възможност да предяви регресна претенция за
възстановяване на платените вреди.
Неоснователно е и възражението в жалбата, че в настоящия казус сме
изправени пред т. нар. случайно събитие, непредвидимо по своя характер, за
което жалбоподателят не е имало как да узнае и да предотврати последиците
от него. Видно от мотивите на атакуваното решение, касае се за настъпила
авария по топлопреносната мрежа, която е както предвидимо, така и
предотвратимо събитие. Пропадането на пътя вследствие на аварията не е
предизвикано от непредвидими обстоятелства, а касае пряко задълженията на
Общината във връзка с изграждането, ремонта и поддържането на
общинските пътища.
3
По горните съображения въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя не се дължат разноски за
производството, а същият следва да бъде осъден да заплати на Н. П. ЯНК.
сумата от 600 лева за процесуално представителство пред въззивната
инстанция. Жалбоподателят е направил възражение за прекомерност на
претендирания адвокатски хонорар, което е неоснователно, тъй като сумата
от 600 лв., платена от ищеца, е в близък порядък до минималния размер по чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и се изчислява на 546.53 лв. Жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати и допълнителна държавна такса по сметка
на Окръжен съд Русе за претенцията от 1 521.79 лв. по акцесорния иск за
лихва, която е в размер на 30.44 лв.
Така мотивиран, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 207 от 16.04.2021 г., постановено по гр. д.
№ 280/2021 г. по описа на Русенския районен съд.
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета ПМ ДА ЗАПЛАТИ на
Н. П. ЯНК. от гр. Русе, ЕГН **********, сумата от 600 лева – разноски във
въззивното производство за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Община Русе, представлявана от кмета ПМ ДА ЗАПЛАТИ по
сметка на Окръжен съд Русе, сумата от 30.44 лева – допълнителна държавна
такса за въззивното обжалване.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5