Решение по дело №219/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), връзка с чл. 4 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е след постановяване на Решение № 902/ 26.01.2023 г., постановено по адм. д. № 4129/ 2022 . на Върховен административен съд, с което е отменено Решение № 122 от 10.02.2022 г., постановено по адм. дело № 1111/2021 г. по описа на Административен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на П.Х.П. *** срещу Акт за установяване задължения по декларация по чл.107, ал. 3 ДОПК № МД - АУ - 2144 – 1 от 09.04.2019 г., издаден от орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, в частта за установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци за период от 2016 г. до 2017 г. в общ размер на главница 1 638,40 лева и лихва 344,83 лева, като делото е върнато делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност, незаконосъобразност и нищожност на оспорения акт, в оспорената част. Отправя се искане за неговата отмяна, като се претендират и разноски.

В съдебно заседание, чрез пълномощник – адв. И. З., поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – директор на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, чрез процесуален представител, депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на предприетото оспорване. Намира издаденият АУЗД за валиден и законосъобразен.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител – юрк. Ж. Х, поддържа изразеното становище за неоснователност на жалбата. Отправя искане за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Оспореният АУЗД № МД – АУ – 2144 – 1/ 09.04.2019 г. е издаден от Ц.Б., изпълняваща длъжността старши инспектор „Контролно – ревизионни дейности“ в дирекция „Местни данъци“, в качеството на орган по приходите при община Варна, който е мълчаливо потвърден от Директор Дирекция „Местни данъци“.

С АУЗД са установени по основание и размер задълженията на П.Х.П. такса за битови отпадъци (ТБО) за 2016 г. и 2017 г. за притежавани от него недвижими имоти, в размер на 1638,40 лв. главница и лихви в размер на 344,83 лева. Лихвите са изчислени към дата 09.04.2019 г. (датата на издаване на оспорения АУЗД).

Актът е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК, вр. чл.9б от ЗМДТ по декларации по чл. 14 от ЗМДТ и на основание чл. 133, ал. 2 от ДОПК за изменение на АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № МД – АУ – 2144 от 22.05.2018 г.

Процесните задължения за ТБО са за следните имоти по имотни партиди:

1. Партида № ******** – Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № **********/27.10.2016 г. с адрес на имота: 9000, гр. Варна, р-н. ****, м. ,,****“ № ****, както следва:

- Земя с идентификатор ****** с площ 1000.00 кв. м. и застроена площ 138.80 кв. м за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

- жилище с година на построяване 1992 г. с конструкция М3 – масивни монолитни и с РЗП общо 392.00 кв. м, РЗП за обекта 230.00 кв. м., РЗП на мазе 47.00 кв. м., РЗП на таван 115.00 кв. м за притежаваната 1/1 идеални част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

- гараж с година на построяване 1992 г. с конструкция М3 – масивни монолитни, РЗП общо 24.00 кв. м., РЗП на обекта 24.00 кв. м. за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

- жилище с идентификатор ******** с година на построяване 1969 г. с конструкция M2 – панелна с РЗП общо 39.80 кв. м, РЗП на обекта 39.80 кв. м за притежаваната 5/6 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

2. Партида № ********* – Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 07131836/26.05.1998г. с адрес на имота 9000 гр. Варна р-н. *****, ул. „*****“ № *, ет. *, aп. *, както следва:

- жилище с година на построяване 1978 г. с конструкция M1 – масивна с РЗП общо 87.34 кв. м, РЗП на обекта 74.89 кв. м., РЗП на мазе 12.45 кв. м., за притежаваната 1.00 идеална част декларирана от лицето в качеството му на собственик;

- гараж с година на построяване 1978 г. с конструкция М1 - масивна с РЗП общо 19.87 кв. м., РЗП на обекта 19.87 кв. м. за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето като собственик.

3. Партида № ******** – Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 07131836/ 26.05.1998г. с адрес на имота 9000 гр. Варна, р-н *****, ул. „******“ № ***, ет. *, aп. **, както следва:

- земя с площ 20.52 кв. м. и застроена площ 20.52 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирани от лицето в качеството му на собственик;

- жилище с година на построяване 1997 г. с конструкция М1 – масивна с РЗП общо 182.53 кв. м, РЗП на обекта 172.18 кв. м., РЗП на мазе 9,75 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

4. Партида № ******* – Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №07131836/26.05.1998 г. с адрес на имота 9000, гр. Варна, р-н. ******, ул. „******“ **, ет. *, както следва:

- земя с площ 5.65 кв. м. и застроена площ за притежаваната 1/2 идеална част, декларирани от лицето в качеството му на собственик;

- търговски обект с година на построяване 1997 г., с конструкция М1 - масивна с РЗП общо 48.34 кв. м., РЗП на обекта 42.63 кв. м, РЗП на мазе 5.71 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

5. Партида № ******** – Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх.№07131836/26.05.1998г. с адрес на имота 9000 гр. Варна, р-н ******, ул. „******“ № **, ет.*, както следва:

- земя с площ 9.10 кв. м. и застроена площ 9.10 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

- търговски обект с година на построяване 1997 г. с конструкция М1 масивна с РЗП общо 76.82 кв. м., РЗП на обекта 71.14 кв. м, РЗП на мазе 5.68 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

6. Партида № ******* – Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 07131836/ 26.05.1998 г. с адрес на имота 9000, гр. Варна, р-н ******, ул. „******“ № **, ет.*, както следва:

- земя с площ 13.29 кв. м. и застроена площ 13.29 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

- търговски обект с година на построяване 1996 г. с конструкция М1 – масивна с РЗП общо 51.75 кв. м, РЗП на обекта 51.75 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

7. Партида № ****** – Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижими имоти с вх. № 07131836/26.05.1998 г. с адрес на имота 9000, гр. Варна, р-н ******, ул. „******“ № *, ет. *, ап. *, представляващ Земя и сграда:

- земя с площ 27,60 кв. м. за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

- жилище с година ни построяване 1996 г. с конструкция М1 – масивна с РЗП общо 138.89 кв. м, РЗП на обекта 129.76 кв. м., РЗП на мазе 9.13 кв. м. за притежаваната 1/2 идеални част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

8. Партида № ********* – Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 07131836/26.05.1998 г. с адрес на имота: 9000, гр. Варна, р-н. ******, ул. „******“ № **, ет. *, представляващ земя и сграда:

- земя с площ 4.93 кв. м за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

- гараж с година на построяване 1997 г. с конструкция М1 – масивна РЗП общо 38.83 кв. м, РЗП на обекта 38.83 кв. м, за притежаваната 1/2 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

9. Партида № ****** – Деклариран по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. №21203855/11.06.1998 г. с адрес на имота 9000, гр. Варна, р-н. ****, м. „*****“ № *, представляващ земя и сграда:

- земя с площ 1000.00 кв. м и застроена площ 12.00 кв. м за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

- второстепенна постройка с година на построяване 1966 г. с конструкция ПМ, РЗП на обекта 12.00 кв. м. за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

10. Партида № ******* - Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 10 – 07 – 1649/26.02.1999 г., с адрес на имота 9000 гр. Варна, р-н. ******, ул. „******“ № **, ет. *, aп. **, представляващ земя и сграда:

- земя с площ 12.00 кв. м и застроена площ 12.00 кв. м за притежаваната 1/1 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик;

- жилище с година на построяване 1997г. с конструкция M 3 - масивни монолитни с РЗП общо 95.46 кв.м, РЗП на обекта 90.39 кв.м, РЗП на мазе 5.07 кв. м. за притежаваната 1.00 идеална част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

11. Партида № ******* – Декларация по чл.14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с вх. № 55303003/05.02.2002 г. с адрес на имота: 9000, гр. Варна, р-н. ****, м. Зеленика № ***, представляващземя с площ 1000.00 кв. м за притежаваната 1/2 идеални част, декларирана от лицето в качеството му на собственик.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по административната преписка писмени доказателства - декларации по чл. 14 от ЗМДТ, удостоверения за наследници, справка от Службата по вписванията, обстоятелството че оспорващият собственик на гореописаните имоти или на идеални част от тях така, както това е прието от ответника.

Не е спорно също така, че тези имоти попадат в териториалния обхват на район „*****“ и район „******“.

Видно от представените от ответника обобщени констативни протоколи и актове за установяване на подлежащи на заплащане видове работи по месеци, за 2016 г. и 2017 г. Видно от обобщените констативни протоколи се установява, че е извършвано ръчно метене и почистване на трева на тротоари, регули на улични платна, спирки на градски транспорт, подходи към надлези, подлези, алеи, паркинги, междублокови пространства и др. обществени територии, оборки на междублокови пространства, паркинги, алеи, детски и спортни площадки и други места за обществено ползване, както ръчно почистване на пътното платно от отпадъци като смеси за зимното обезопасяване, наноси, пясък, пръст, треви, механизирано почистване на тротоари, площад, пешеходни зони, алеи, ръчно почистване на сняг и стъргане на отъпкан сняг и лед и др. От актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за всеки един месец през 2016 г. и 2017. г. подписани от „ЗМБГ“ АД и от представители на Община Варна.

От обобщените констативни протоколи и от актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, съставени поотделно за всеки месец, в рамките на разглеждания период, се установява по дни за всеки месец предоставянето на услугата: събиране и транспортиране на отпадъци от контейнери и тротоарни кошчета до инсталация за механично-биологичнно третиране на ТБО с. Езерово или друго съоръжение, посочено от възложителя; събиране и транспортиране на едрогабаритни отпадъци и изхвърлени около контейнерите смесени отпадъци, образувани при извършване на ремонтни дейности от домакинствата и почистване на замърсявания и нерегламентирани сметища, до депо за неопасни отпадъци с. Въглен или друго съоръжение, посочено от възложителя; събиране и транспортиране на биоотпадъци (хранителни и кухненски) до инсталация за механично-биологично третиране с. Езерово или друго съоръжение, посочено от възложителя,; събиране и транспортиране на биоотпадъци (зелени отпадъци) до компостиращо съоръжение на депо за неопасни отпадъци с. Въглен или друго съоръжение, посочено от възложителя.

От заключенията на вещото лице К. К. по допуснатите съдебно – икономически експертизи, се установява, че дължимия размер за ТБО за 2016 г. и 2017 г. възлиза на 1638.39 лв., а този на лихвата – 344.82 лв.; при съобразяване на подадени от оспорващия коригиращи декларации (нерегистрирани при ответника) , касаещи РЗП на обектите, дължимия размер за ТБО за 2016 г. и 2017 г. възлиза на 1509.36 лв., а този на лихвата – 316.89 лв.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 3, предложение второ от ДОПК, във вр. с чл. 6, ал. 1, б. „а“ от ЗМДТ, вземанията за ТБО са публични общински вземания. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на имоти, облагаеми с ДНИ. Нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ регламентира, че ТБО се заплаща от лицата по чл. 11. Установяването на задълженията за този вид местна такса следва да се извършва по реда на ДОПК от служители на общинската администрация, като в случая установяването е по реда на чл. 107, ал. 3, във вр. с чл. 166, ал. 1 от ДОПК и чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ с издаването на АУЗД въз основа на подадено от задълженото лице искане.

По аргумент от чл. 162 ал. 2 т. 9 от ДОПК като публични общински вземания следва да се определят и лихвите за забава на плащането на посочените общински вземания за данъци и такси.

Разпоредбата на чл. 166 ал. 1 от ДОПК предвижда, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, като приложимият ред относно вземанията за ДНИ и ТБО е регламентираният в ДОПК.

Съгласно чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК. Обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4 ал. 3 вр. ал. 4 от ЗМДТ в производствата по ал.1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал.5 е предвидено, че ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община упражнява правомощия на териториален директор, вкл. предвидените в чл. 107 ал. 4 от ДОПК. Редът за установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по ЗМДТ е също този по чл. 4 ал. 1, с оглед препращащата разпоредба на чл.9б от ЗМДТ.

Компетентността на органа по приходите е установена в закон – горецитираният чл. 107 ал. 3 от ДОПК, вр. чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ. Длъжностното лице от общинската администрация – Ц. Б., старши инспектор „КРД“, издало оспорения АУЗ, е надлежно определено като орган по приходите с т. 1.6.8 от Заповед № 4643/ 03.12.2018 г. на кмета на Община Варна, в съответствие с чл.4 ал.4 и чл.9б от ЗМДТ. От друга страна имотите, за които с оспорения АУЗ е установена дължимостта и размера на ТБО, е на територията на Община Варна. Жалбата срещу АУЗ е разгледана също от надлежно компетентния орган – Директора на Дирекция „Местни данъци“ при Община Варна.

С оглед гореизложеното, съдът приема, че оспореният акт и потвърждаващото го решение са издадени от териториално и материално компетентни органи, т.е. същите не са нищожни.

На следващо място, от посочените в АУЗ фактически основания могат да се установят юридическите факти, от които органът черпи конкретно упражненото от него субективно право. В АУЗ е посочено, че задълженията на оспорващия произтичат от изброените индивидуализирани с дата и номер декларации за притежавани от него недвижими имоти, като при извършена проверка е установено, че дължимите за тези имоти задължения за ТБО, конкретизирани по период и размер, респ. и лихви за просрочие, не са платени. Посочено е и правното основание за издаването на акта – чл.107 ал.3 от ДОПК вр. чл.9б от ЗМДТ. В този смисъл не е налице съществено нарушение на изискванията във връзка с формата на акта, което да представлява самостоятелно основание за отмяната му.

Съдът не установява и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – такова, чието избягване би резултирало в различно произнасяне по същество на спорния предмет, доколкото органът се е произнесъл след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и при спазване на процесуалните правила. Съгласно чл. 107 ал. 3 от ДОПК органът по приходите (в случая общински служител) издава акт за установяване на задължението служебно, в случаите, когато задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия.

С оспорения акт за установяване на задължения по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК е определена дължимостта и размерът на задължението на оспорващия за ТБО за 2016 г. и 2017 г. като са начислени и съответните лихви за неизпълнение в срок на това задължение. В разпоредителната част на акта са посочени задълженията по вид, период (по години), правно основание и размер.

Разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ предвижда за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, да се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място от общинския съвет – чл. 8 от ЗМДТ, въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за процесните дейности.

Разпоредбата на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ предвижда, че размера на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци, като с ал. 2 на същата законодателят дава възможност, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци, да се приеме и друга основа. Съгласно чл. 67, ал. 3 от ЗМДТ, при определяне размера на таксата в зависимост от количеството на битовите отпадъци се включват разходите по чл. 66, ал. 1, т. 1, 2 и 3.

Услугата сметосъбиране и сметоизвозване се предоставя от общината на правните субекти, за да се изпълни визираното в чл. 7, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО) задължение за събиране, транспортиране и третиране на създадените от дейността отпадъци.

За да възникне задължение за такса за този вид услуга, е необходимо да са изпълнени кумулативно следните законови предпоставки: правният субект да има качеството на лице по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ; услугата да е посочена като предоставяна от общината в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ; имотът на правния субект да попада в границите на районите, в които общината е декларирала, че ще предоставя услугата; общинският съвет да е определил размера на таксата за услугата; услугата фактически, реално да е предоставяна.

По отношение на предоставянето на услугата поддържане чистотата на териториите за обществено ползване жалбоподателят не оспорва и факта на предоставянето й. Същевременно, ответникът представя доказателства за предоставянето на процесната услуга – обобщени констативни протоколи, актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане работи за 2016 г. и 2017 г. Видно от съдържанието на същите, в този район е организирано сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения (обезвреждането се извършва в завод за ТБО в с. Езерово и/ или в депо до с. Въглен), както и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. От актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове г. и 2021, подписани както от изпълнителя, така и от представители на Община Варна, се установява действителното извършване на описаните дейности.

Услугата събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране за Район „******“ е възложена от Община Варна на „ЗМБГ“ АД, а за Район „*****“ – на ДЗЗД „Варна 1“. В случая, както се посочи няма спор, а и от издадените заповеди на кмета се установява, че са определени районите за сметосъбиране и сметоизвозване и графика за това, в съответствие с ал. 2 на чл. 63 от ЗМДТ, който гласи: "Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година“. Не се спори, а и се установява, че процесният имот попада в район, за който е организирано сметосъбиране и сметоизвозване по заповедите на кмета на общината за 2016 г. и 2017 г. От обобщените констативни протоколи и от актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи, съставени поотделно за всеки месец, в рамките на разглеждания период, се установява по дни за всеки месец предоставянето на конкретната услуга. Представените от ответника актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за всеки един месец, са подписани от представител на Община Варна. Последното обстоятелство, разгледано в съвкупност с установяващото се от протоколите за санкции и неустойки за констатирано неизпълнение от страна на изпълнителя „ЗМБГ“ АД, налага извод за реалност на предоставяната в Район „******“ услуга по събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране.

Установява се по делото и реалното извършване и на трите дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за 2016 г. и 2017 г., както по отношение на Район „******“, така и по отношение на Район „********“, където е и местонахождението на имотите на оспорващия.

Съгласно чл. 66, ал. 1, т. 2 от ЗМДТ дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62, т. 2 включват и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци. Така и според Решение от 14 май 2020 г. по дело С-15/19, т. 50, съгласно чиито съображения чл. 10 от Директива 1999/31 изисква, както следва и от съображение 29 от тази директива, държавите членки да вземат мерки, за да се гарантира, че исканата цена за обезвреждането на отпадъци чрез депонирането им се определя така, че да покрие всички разходи по изграждането и експлоатацията на депото (решения от 25 февруари 2010 г., P. A., C 172/08, EU: C: 2010: 87, т. 35 и от 24 май 2012 г., A., C 97/11, EU: C: 2012: 306, т. 34).

На следващо място, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ в услугата поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се включва почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. Тези услуги не са обвързани с фактическото ползване на имота и е без значение дали конкретно около имота е била изградена инфраструктура за обществено ползване, след като е безспорно, че в самото населено място е налице такава. Тази такса касае територии, които по презумпция се ползват или могат да се ползват от всички лица, притежаващи имоти на територията на цялото населено място, а не само в определен район от него. Наличието на територии за обществено ползване изисква поддържането и на определен стандарт на чистота на тези територии, поради което законодателят приема, че общото ползване предполага и обща отговорност за събиране, транспортиране и третиране на генерираните битови отпадъци по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗУО.

Нормата на чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ предоставя правомощието за определяне на териториите за обществено ползване за целите на услугата и точния вид на услугите, които се включват в обобщеното понятие поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, на кмета на общината. Определянето на годишния размер на таксата е предоставено в прерогативите на общинския съвет и кмета по чл. 66, респ. чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ и от фактическото й предоставяне. В случаите, когато услугата не се предоставя, нормата на чл. 71, т. 2 от ЗМДТ изрично предвижда, че такса не се дължи. С оглед определения обхват на действие на заповедта по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ, в случая представените заповеди на кмета на Община Варна, с които са определени границите на районите, в които през 2018-2019 г. Община Варна организира сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване, действието им се разпростира и върху процесния имот, попадащ в границите на район „******“ и район „********“, гр. Варна.

Предвид горното и доказаното реално предоставяне на процесната услугата в случая правилно с АУЗД е определена дължимостта на таксата за услугата по "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване". В подкрепа на извода за реалното предоставяне на посочените услуги, инкорпорирани в ТБО, следва да се посочи, че ответникът е представил актове за установяване на извършени и подлежащи на заплащане видове работи и обобщени констативни протоколи. Няма нормативно изискване за удостоверяване извършването на услугата по отношение на конкретни имоти, с посочване на дати и честота на сметосъбиране. В този смисъл липсата на такива, не обосновава извод за непредоставяне на услугите, респективно недължимост на ТБО за тези услуги. Следва да се има предвид, че общината възлага извършването на тези дейности с договор, респ. преценка е на общината какви документи ще изисква за удостоверяване реалното извършване на услугата, като несъмнено доколкото става въпрос за обществен интерес, следва общината да обезпечи законосъобразното разходване на публичните финанси и да наблегне на контрола по изпълнението на задълженията от лицето, на което е възложена дейността. При наличие на уговорка при възлагането за съставяне и отчитане с определени документи и при липсата на съставени такива, това има отношение към изпълнението на договора между общината и изпълнителя, но не може да бъде основание съдът да приеме, че непредставянето на въпросните документи автоматично влече неизпълнение на задълженията по договора за извършване на сметосъбиране и извозване. Нещо повече, ответникът представя и протоколи за наложени санкции и неустойки във връзка с изпълнението на дейностите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане на чистотата на местата за обществено ползване, което сочи на упражняван контрол и изпълнение на задълженията от лицето, на което са възложени процесните дейности.

Задължението за заплащане на ТБО отпада в случаите, посочени в чл. 71, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗМДТ, който в редакцията, приложима по отношение на процесните години предвижда в: т. 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; т. 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; т. 3 обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.

В случая, както се посочи няма спор, а и от издадените заповеди на кмета се установява, че са определени районите за сметосъбиране и сметоизвозване и графика за това, в съответствие с ал. 2 на чл. 63 от ЗМДТ, който гласи: "Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година“. Не се спори, а и се установява, че процесните имоти попадат в райони, за който е организирано сметосъбиране и сметоизвозване по заповедите на кмета на общината за 2016 г. и 2017 г. В случая, не се установява по делото оспорващият да е подал декларация, че имотът не се ползва през цялата година. Установява се по делото и реалното извършване и на трите дейностите по чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ за 2016 г. и 2017 г., както по отношение на Район „******“, така и по отношение на Район „*****“, където е и местонахождението на имотите на оспорващия. Липсват подадени декларации, че имотът няма да бъде ползван през цялата година.

Не се установява недължимост на ТБО и в частта относно услугата обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, включваща третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 2. Тази такса се дължи, на основание чл. 63, ал. 1 от ЗМДТ. Наред с изискванията за определяне на границите на районите, вида на предлаганите услуги и размера на таксата (ал. 2 на чл. 63 от ЗМДТ), като фактическо основание за възникване на задължението за заплащане на тази такса, законът поставя изискването общината да поддържа депо за битови отпадъци. В случая не е спорно, че общината поддържа и ползва депо, което се ползва съгласно договора между Община Аксаково и Община Варна - Регионално депо за неопасни отпадъци в землището на с. Въглен, община Аксаково, област Варна.

С разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ (в приложимата за 2016-2017 г. редакция) е регламентирана недължимостта на такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота.

На следващо място, от заключението по съдебно – счетоводната експертиза, изслушана при първото разглеждане на делото, кредитирано от съдебния състав като обективно, всестранно и компетентно изготвено, се установява, че правилно от органа е определен размерът на дължимите от оспорващия ТБО за 2016 г. и 2017 г. Данните от допълнителното заключение не следва да бъдат съобразявани, до колкото същите се базират на коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ, но липсват данни същата да е регистрирана, респ. и приета от административния орган.

Съобразяването на приложимите законови норми при определяне дължимостта на ТБО за разглеждания период, налага извод за неоснователност на оплакванията на оспорващия за неправилно определяне на размера й за процесните години.

Не е налице и несъответствие с целта на закона. АУЗД е издаден с единствената цел да бъдат установени и събрани дължимите от жалбоподателя публични общински вземания за ТБО, дължими във връзка с притежавания от него недвижим имот. Постигането на тази цел – установяване и събиране на публични вземания от органите по приходите, е изрично уредено в чл. 1 от ДОПК, а конкретно установяването на публично задължение по данни от декларации служебно от орган по приходите е уредено в чл. 107, ал. 3, изр. трето, предл. последно от ДОПК, във вр. с чл. 4, ал. 1 – 5, чл. 9б от ЗМДТ. В случая крайната цел на оспорения индивидуален административен акт, както и на правните норми на ЗМДТ и ДОПК, е да въздействат по максимално ефективен начин върху обществените отношения, свързани с установяване и събиране на публичните общински вземания за местни данъци и такси, а непосредствената цел на същия е установяването на дължимите от оспорващия ТБО за 2016 г. и 2017 г. по отношение на притежавания от него недвижим имот, което представлява целеният законоустановен резултат, който трябва да се постигне чрез изпълнението на съдържащото се в този административен акт волеизявление.

По изложените съображения, налага се извод за неоснователност на жалбата, поради което и същата следва да бъде отхвърлена.

При този изход на правния спор, предвид направеното своевременно искане и на основание чл. 161, ал. 1, от ДОПК, съдът намира, че на ответната страна следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 498.32 лв. за настоящата инстанция.

Воден от гореизложеното, на основание чл. 160, ал. 1, предл. последно и чл. 161, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Варна

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Х.П., ЕГН: **********, с адрес *** Акт за установяване задължения по декларация по чл.107, ал. 3 ДОПК № МД - АУ - 2144 – 1 от 09.04.2019 г., издаден от орган по приходите в дирекция „Местни данъци“ при Община Варна, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Местни данъци“ към Община Варна, в частта за установени публични държавни вземания за такса битови отпадъци за период от 2016 г. до 2017 г. в общ размер на главница 1 638,40 лева и лихва 344,83 лева, като делото е върнато делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Административен съд - Варна.

ОСЪЖДА П.Х.П., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Община Варна сумата от 498.32 лв. (четиристотин деветдесет и осем лева и тридесет и две стотинки), представляваща разноски на юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: