№ 1820
гр. София, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
ДИМИТРИНКА ИВ.
КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВА-
МЛАДЕНОВА Въззивно гражданско дело № 20211100514760 по описа за
2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 2874 от 01.10.2021г. по гр. дело № 31833/2021г., СРС, І ГО, 43 състав е
признал за установено по предявен от М. В. Н. против Столична Община иск с правно
основание чл. 439, ал.1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от
200 лв., представляваща наложено адвиминстративн онаказание „глоба” с наказателно
постановление № 312163/2017г., влязло в сила на 16.07.2018г. за събиране н ак оято е
обл.разумано изпълнителн одело № 202183804044505 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на
КЧСИ с район на действие СГС поради настъпила давност. С посоченото Решение Столична
Община е осъдена да заплати на М. В. Н. на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД сумата от
200 лв. представляваща сума, дадена на отпаднало основание по изпълнително дело №
20218380404705 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ с район на действие СГС, като
отхвърля предявения против ответника осъдителен иск за сумата от 128.29 лв.
представляваща такси и разноски по ТТЗЧСИ. С посоченото решение Столична Община е
осъдена да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца М. В. Н. сумата от 60.92 лв.,
представляваща сторени разноски съразмерно на уважената част от исковете, както и да
заплати на адв. М.П. от САК на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1 т. 2 ЗА сумата в размер на
182.77 лв., представляваща адвокатско възнаграждение по производството съразмерно на
1
уважената част от исковете. С решението е осъден ищецът М. В. Н. на основание чл. 78, ал.
3 ГПК да заплати на ответника Столична Община сумата от 39.08 лв., представляваща
направени разноски в производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението в отвърлителната част е обжалвано с въззивна жалба от ищеца М. В. Н.. Твърди,
че неправилно е отхвърлен искът с правно основание чл.. 55, ал. 1 ЗЗД за връщане на
недължимо платената от ищеца сума в размер на 128.29 лв., преведена за такси и разноси по
ТТРЗЧСИ към ЧСИ Б.. Сочи, че първоинстанционният съд е приел, че тази сума
представлява неолихвяема сума за публични задължения и е преведена на НАП.
Жалбоподателт твърди, че предмет на обжалване е не дължимостта на публичните
задължения, а сборът от събраните по изпълнителното дело такси и разноски, преведени на
съдебния изпълнител. Моли за отмяна на решешението в тази част и постановяване на
друго, с което исковата претенция с правно основание чл.55, ал. 1 за сумата от 128.29 лв. да
бъде уважена като основателна. Претендира разноски за въззивна инстания.
По делото е постъпила и въззивна жалба от Столична Община, действаща чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Д. Ц., срещу решението в осъдителната му
част. Твърди, че искът с правно основание чл. 439 ГПК е неоснователен защото ищецът
действително е извършил адвинистративното нарушение, за което е наказан, а не била
изтекла още абсолютната давност. Твърди още, че решението е неправилно в частта, с която
е уважен иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, защото в тази част исковата молба била върната. Моли
съда да постанови решение, с което да отмени процесното решение в уважената част като
неправилно и да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК въззиваемият ищец М. В. Н., действащ чрез процесуалния
си представител адв. М.П. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като
неоснователна. Твърди, че е неправилен доводът, че липсва правен интерес, защото
исковото производство все още не било прекратено, въпреки, че съдебният изпълнител е
събрал сумата, за което е образувано. Сочи, че е правно ирелевантно обстоятелството колко
наказателни постановления има издадени срещу ищеца. Оспорва и твърденията, че
възможността за събиране по принудителен ред на публичните задължения се погасява само
с обикновена и абсолютна погасителна давност. Претендира разноски за въззивната
инстанция при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗА.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежни страни и са
процесуално допустими.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
От фактическа страна се установява следното:
2
С Наказателно постановление № 312163/27.06.2017г. издадено от Заместник-кмета на
Столична община на ищеца Е.К. е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лв. Постановлението е влязло в сила на 16.07.2018г.
На 22.03.2021г.. със заявление вх. № 20578, депозирано през ЧСИ М.Б. Столична
община на основание чл. 209 от ДОПК е поискала образуване на изпълнително дело срещу
ищеца за събиране на дължимата от него сума от 200 лв. по Наказателно постановление №
312163/27.06.2017г. С Разпореждане от 22.03.2021г. ЧСИ М.Б. е образувал изп. дело №
20218380404705 срещу длъжника М. В. Н., ЕГН **********.
На 22.03.2021г съдебният изпълнител е издал постановление, с което е пиел, че
разноските по изпълнителното дело са в размер на 90.10 лв.
На 25.03.2021г. съдебният изпълнител е изпратил до длъжника Н. покана за
доброволно изпълнение с изх. № 27275. Същата е изпратена с куриер и върната непотърсена
на 22.04.2021г.
По изпълнително дело е постъпило Удостоверение от 24.03.2021г. от НАП София, от
което е видно, че длъжникът М.Н. има публични задължения в размер на 128.26 лв. към
19.05.2021г.
На 25.03.2021г. е изпратено запорно съобщение до „Първа инвестиционна банка“ АД,
получено на 26.03.2021г. Банката е отговорила още същия ден, че на името на длъжника има
открита сметка, но към момента на налагане на запора в нея няма парични средства.
На 27.04.2021г. съдебният изпълнител е изпратил нова покана за доброволно
изпълнение на длъжника М.Н., която е получена на 29.04.2021г. от негов процесуален
представител.
На 11.05.2021г. съдебният изпълнител е изпратил на „Първа инвестиционна банка“ АД
съобщение за вдигане на запора на банковите сметки на длъжника.
Към изпълнителното дело са приложени три платежни нареждания. С първото от
19.05.2021г. съдебният изпълнител е наредил на НАП сумата от 128.26 лв. за погасяване на
публични задължения на длъжника М.Н.; С второто платежно от 21.05.2021г. е превел на
Център за градска мобилност ЕАД сумата от 4650 лв. представляваща глоби на физически
лица по списък, в който е включен и длъжника М.Н.; Трето платежно нареждане също от
21.05.2021г., с което съдебният изпълнител е наредил на „Център за градска мобилност“
ЕАД сумата от 48 лв. с основание опис от 21.05.2021г.
При така установените факти съдът достига до следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 ГПК, според
която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, и иск с правно основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД за връщане на недължимо получена сума. Длъжникът може да оспори чрез иск с
правно основание чл. 439 ГПК изпълнението като искът може да се основава само на факти
настъпили след стабилизиране на наказателното постановление. В тежест на ищеца е да
проведе пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната
давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на
законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи
правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до
спиране и прекъсване на давността.
Предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е основан на твърдения, че ищецът
не дължи процесната сума, която е административна санкция „глоба“. Глобата е вид
административно наказание, предвидено в чл. 13, б. „б“ ЗАНН, което се налага с
наказателно постановление за извършено административно нарушение. Именно
спецификата на глобата като вид административно наказание е факторът, който е в основата
на сравнително по-кратките давностни срокове за реализиране на административно-
3
наказателната отговорност и за изпълнението на административното наказание. Давността
за изпълнение на административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е
изтичане на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на публичното
право проявява пасивност по отношение на правомощието си да приложи административно-
наказателна репресия спрямо извършителя на административно нарушение.
Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН предвижда, че административното наказание не се
изпълнява, ако са изтекли две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на
същия текст гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето
спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След завършване на действието, с което е
прекъсната давността, започва да тече нова давност. Съгласно чл. 82, ал.3 ЗАНН,
независимо от спирането или прекъсването на давността административното наказание не се
изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Текстът на чл.
82 ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4 (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г.), която
изключва приложението на предходната алинея по отношение на глобата, когато за
събирането в срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство. Това се отнася и за
висящите дела, давността по които не е изтекла до влизането на тази алинея в сила.
Твърдението на въззиваемата страна - Столична Община, че по отношение на процесното
вземане следва да се прилага абсолютната давност е неоснователно. Съобразно въприетото в
Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г., постановено по т. д. № 3/2016 г. по описа на ВАС,
глобата е вид административно наказание. Като такова по отношение на него е приложим е
чл. 82, ал. 1, б. „а“ вр. ал. 2 от ЗАНН, който предвижда, че глобата не се изпълнява ако са
изминали две години от влизане в сила на акта, с който тя е наложена. В конкретния случай
наказателното постановление, с което е наложено наказанието на ищеца е влязло в сила на
16.07.2018г. Изпълнителното дело за събиране на сумата от 200. 00 лв., с която е
санкциониран ищецът е образувано на 22.03.2021г. Това означава, че изпълнетелната
давност е за събиране на глобата по принудителен път е изтекла още на 16.07.2020г.
Въззивникът-ответник, чиято е доказателствената тежест, не е представил по делото
доказателства, че в периода от влизане в сила на наказателното постановление, до
образуване на изпълнителното дело е предприел действия, които по естеството си са в
състояние да прекъснат започналата да тече давност. Ето защо към 16.07.2020 г. тя е изтекла
и с това задължението на ищеца се е трансформирало в естествено такова, което може да
бъде изпълнено само доброволно, при желание от негова страна.
По изложените съображения настоящият състав като взе предвид, че наказателното по
становление е влязло в сила на 16.07.2018г. и до изтичане на изпълнителната давност от две
години ответникът не е предприел активни действия по събиране на вземането, намира, че
искът на ищеца М.Н. с правно основание чл. 439 ГПК е основателен, поради което
решението на първоинстанционния съд в тази част е правилно.
Въззивникът ищец е предявил в първоинстанционното производство и иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Исковата претенция е за връщане на недължимо
получената сума от 200 лв., представляваща вземане за глоба, което е било погасено по
давност и сумата от 128.29 лв. недължимо платени такси и разноски къвм съдебния
изпълнител по реда на ТТЗЧСИ. Основателността на иск при квалификацията на чл. 55, ал.
1, предл. 1 ЗЗД се обуславя от кумулативното наличие на елементите: извършена от ищеца в
полза на ответника престация на определено благо, при несъществуване между страните на
валидно правоотношение, което да съдържа задължение за извършването й и да оправдава
имущественото разместване. Общи елементи от фактическите състави, пораждащи вземания
за неоснователно обогатяване, независимо дали произтичат от престационна /чл.55 ЗЗД/ или
непрестационна кондикция /чл.59 ЗЗД/, са намаляването на имуществото на едно лице и
увеличаването на това на друг правен субект, т.е. обедняване и обогатяване.
Видно съдържанието на приложеното към настоящото дело изпълнително дело №
20218380404705 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ с район на действие СГС
съдебният изпълнител е превел три суми с платежни нареждания. С първото от 19.05.2021г.
4
съдебният изпълнител е наредил на НАП сумата от 128.26 лв. за погасяване на публични
задължения на длъжника М.Н.; С второто платежно от 21.05.2021г. е превел на Център за
градска мобилност ЕАД сумата от 4650 лв. представляваща глоби на физически лица по
списък, в който е включен и длъжника М.Н.; Третото платежно нареждане е също от
21.05.2021г., с което съдебният изпълнител е наредил на „Център за градска мобилност“
ЕАД сумата от 48 лв. с основание опис от 21.05.2021г. Нито една от трите суми не е
преведена към взискателя по делото - Столична Община. Поради това обстоятелство може
да се направи извода, че липсва първата предпоставка на иска по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, а
именно извършване на престация от ищеца към ответника на материално благо. По делото
няма ангажирани доказателства, че сумите, събрани от съдебния изпълнител са отишли в
полза на взискателя и ответник в настоящото производство – Столична Община. Поради
изложеното въззивната жалба на ответника Столична Община в тази част се явява
основателна, като обжалваното решение в осъдителната част следва да бъде отменено като
бъде постановено ново, с което да се отхвърли искът за връщане на недължимо получени
200 лв.
Неоснователна е въззивната жалба на ищеца М.Н., че сумата от 128.29 лв.
представлявала такси и разноски по ТТЧСИ и е преведена на съдебния изпълнител. С
допълнителна молба от 18.08.2021г. той е обосновал правния си интерес от водения
осъдителен иск с разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК. Съгласно този текст когато таксите по
изпълнението не са внесе и от взискателя, те се събират от длъжника. Според ищца в
настоящия случая съдебният изпълнител е събрал от дължимите такси по изпълнението от
него, без те да са внесени предварително от другата страна - Столична Община.
От приложеното изпълнително дело не се установява съдебният изпълнител да е
удържал сума за сметка на длъжника като такси и разноски по изпълнението. По делото е
установено от приложеното удостоверение за публични задължения на длъжника М.Н., че
последният има публични задължения в размер на 128.29 лв. Тази сума е преведена от
съдебния изпълнител на НАП София с платежно нареждане за погасяване на публични
задължения на длъжника М.Н.. Преведената сума се различава от сумата, приета от
съдебния изпълнител за разноски, с Постановление от 22.03.2021г., а именно - 90.10 лв. По
изложените съображения въззивната жалба на въззивника - ищеца се явява неоснователна,
като обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор право на разноски има само въззивникът - ответник
– Столична Община съразмерно на уважената част от жалбата. По делото не е направено
искане за възлагане на разноски, поради което същите не се присъждат в полза на Столична
Община.
На основание чл. 280, ал. 3, ГПК с оглед цената на предявения иск настоящото
решение е окончателно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2874 от 01.10.2021г. по гр. дело № 31833/2021г., СРС, І ГО, 43
състав в частта в която осъжда Столична Община, представлявана от кмет Й.Ф., с адрес гр.
София, ул. „**** да заплати на М. В. Н., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1 пр. 3то
ЗЗД сумата от 200 лв., ,представляваща сума, дадена на отпаднало основание по
изпълнително дело № 20218380404705 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, с район
на действие СГС, както и в частта, в която Столична Община е осъдена да заплати на М. В.
Н., ЕГН ********** сумата над 25 лв. до 60.92 лв., представляваща направени по делото
разноски съразмерно на уважената част от исковете, и в частта, в която Столична Община е
осъдена да заплати на адв. М.И. П. от САК на основание чл. 38, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2 ЗА за
5
сумата над 70 лв. до 182.77 лв. като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. В. Н., ЕГН **********, с адрес гр. София, срещу
Столична Община, представлявана от кмет Й.Ф., с адрес гр. София, ул. „**** иск с правно
основание чл. 55, ал. 1 пр. 3то ЗЗД за сумата от 200 лв. ,представляваща сума, дадена на
отпаднало основание по изпълнително дело № 20218380404705 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.
№ 838 на КЧСИ, с район на действие СГС.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2874 от 01.10.2021г. по гр. дело № 31833/2021г., СРС,
І ГО, 43 състав в останалата обжалвана част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6