РЕШЕНИЕ
№ 106
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20215300501300 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК:
*****, със седалище и адрес на управление гр.***** чрез юриск.Е. Р. против решение №322
от 07.08.2020 г. и решение №260152/5.4.2021 г. по гр.д. №15678/2019 г. на РС-Асеновград, 1
гр.с., с които са отхвърлени предявените от него против Р. Б. М., ЕГН:********** искове да
се признае за установено по отношение на ответницата, че дължи сумата от 2958,82 лв.-
главница и сумата от 187,61 лв., представляваща договорна лихва за периода от 01,09,2017г.
до 20,04,2018г., дължими по договор за потребителски паричен кредит № 2231772 от
15.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 149,24 лв. за периода от 01.09.2017
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 01.02.2019 г., ведно със законната лихва
върху главницата от тази дата до окончателното изплащане на вземането; с което е
отхвърлен предявеният евентуален осъдителен иск за заплащане на сумата от 2958,82 лв.,
представляваща главница и сумата от 187,61 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 01.09.2017 г. до 20.04.2018 г., дължими по договор за потребителски паричен
кредит № 2231772 от 15.04.2016 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 149,24 лв. за
периода от 01.09.2017 г. до датата на подаване на исковата молба – 30.09.2019г. и в размер
на законната лихва от тази дата до окончателното изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение №174/5.2.2019 г. по гр.д.№279/19 г. на АРС. Оплакванията
са за неправилност и незаконосъобразност, с искане за отмяна и за постановяване на друго
решение, с което искът да се уважи.
1
Въззиваемата страна - Р. Б. М., ЕГН:********** чрез особения си представител-
оспорва жалбата.
Пловдивският окръжен съд, 14 граждански състав , като прецени данните по делото,
намира следното:
Жалбата е допустима, подадена е от надлежна страна в законния срок.
Иск с пр. осн.422 ГПК и евентуален осъдителен иск с пр.осн.чл.79 ЗЗД.
В жалбата са изложени оплаквания, че съдът неправилно е отхвърлил исковете,
въпреки че ответницата не е навела твърдения и не е представила доказателства, че е
изпълнила задълженията си по процесния договор, както и че вещото лице по приетото по
делото заключение е потвърдило предявените с исковата молба суми; Че неправилно съдът е
приел, че длъжницата не била уведомена за цесията и за предсрочната изискуемост на
задълженията; Счита, че в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД не се съдържа изискване за
форма за съобщаване на длъжника за цесията. Няма изискване и за форма и съдържание на
пълномощните за уведомяване на цесията от името на цедента. Иска се да се отмени
решението и се постанови друго такова, с което да се уважат както главните УИ, така и
предявените в условията на евентуалност осъдителни искове.
От въззиваемата чрез сл.защитник – адв.Р.Д. е подаден отговор, с който оспорва
жалбата.Излага доводи, че предсрочната изискуемост има действие от получава от длъжника
на волеизявлението на кредитора, което трабва да се докаже с официален или изходящ от
длъжника документ; че доказателствената тежест за уведомяването на длъжника лежи върху
кредитора.
По първоинстанционното дело са предявени съединени установителен иск иск с
пр.осн.чл.422 ГПК и при условие на евентуалност осъдителни искове с правна квалификация
по чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
По направените оплаквания, ПОС намира следното:
От представените по делото доказателства се установява, че на 15,04,2016г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ АД и ответника е сключен договор за потребителски
паричен кредит №2231772, по силата на който на Р.М. е предоставена сумата от 3605 лева,от
които 105 лева такса за разглеждане и 3500 лева преведени по банкова сметка на
кредитополучателя на 15.04.2016 г. – видно от заключението на ВЛ М.А. от 19.6.2020 г.
Заемополучателят се е задължил да върне заемната сума ведно със застрахователна премия
от 305,28 лева и възнаградителна лихва от 1468,43 лева или общо 5378,71 лева на 72
месечни вноски по 74,70 лева, а последната 75,01 лева, в срок до 01.04.2022г. – видно от
погасителния план на кредита /л.8,9 от д.РС/.ГЛП е 11,99%, а ГПР по кредита – 16,50%.
Ответникът изпълнил частично това си задължение до размер от 1329,28 лева, с
която са погасени 582,51 лева договорна лихва, 646,18 лева главница, 97,52 лева
застрахователна премия и 3,07 лева лихва за забава. С ИМ ищецът е уведомил ответника за
предрочната изискуемот на останалите непадежирали вноски, съгласно погасителния план
на кредита.
2
Остатъкът от задължението му е 2958,82 лева главница, 187,61 лева договорна лихва
за периода от 01.09.2017г. до 20.04.2018г. и 149,24 лева лихва за забава за периода от
01.09.2017г. до датата на подаване на заявлението в съда. Вземането е прехвърлено от
кредиторът на ищцовото дружество, за което е сключен договор за цесия от 20.04.2018г., за
което длъжникът е уведомен с ИМ. От приложеното ч.гр.д. №279/2019г. на Районен съд –
Асеновград е видно, че е издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено ответникът
да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумите по исковата молба,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което е предявен
иск да бъде признато за установено, че ответникът му дължи горните суми, ведно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва от датата на подаване на заявлението до
изплащането й. Евентуално, в случай, че искът бъде отхвърлен изцяло или частично,
ответникът да бъде осъден да му заплати процесните суми. Поради неплащане на две
последователни вноски, първата от които на 01,10,2017г. – видно от зоключението на ССЕ,
задълженията са обявени за предсрочно изискуеми, но уведомителното писмо не е получено
от длъжника.
Вземанията по кредита са прехвърлени от банката на АСВ, за което е сключен
договор за цесия от 20.04.2018г. Липсват доказателства, че цесията е била съобщена на
длъжника. На ответника било изпратено по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомление за
извършената цесия от АСВ с изх. № от 16.05.2018 г., с известие за доставяне чрез Български
пощи ЕАД, което се върнало в цялост като неполучено с отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя /л.31/, както и писмо отт25.5.2018 г. за предсрочна изискуемост на
кредита /л.30-гръб/, което няма данни да е било изпратено на длъжника. АСВ е изпратил
повторно уведомление за извършената цесия, с изх. № от 09.10.2018 г., което няма данни да
е изпратено, съотв. получено от длъжника..
ПОС намира, че цесията е надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато
изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложние към ИМ, с
която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане с оглед
императивното правило на чл.235,ал.3 ГПК. В тази насока е и съд.практика на ВКС- р.
№78/9.7.2014 г. на ВКС по т.д.№2352/2013 г. 2ТО. Договорът за цесия поражда своето
действие между страните независимо от волята на длъжника по прехвърляното вземане, тъй
като той не е страна по договора за цесия, а се уведомява, за да знае на кого да престира;
длъжникът може да възрази успешно за липса на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор –връчването на уведомлението за цесията на
ответника чрез особения му представител е надлежно, в който смисъл е и съд. практика - р.
№198/18.01.2019 г. на ВКС,1ГО по т.д.№193/2018 г.,според което процесуалния
представител редовно може да получи копие от ИМ и да направи всички възражения срещу
нея, в т.ч. и да получи всякави уведомления; а в опр.№987/18.7.2011 г. по гр.д.№867/2011 г.
на ВКС,4ГО е казано, че когато в исковото производство безспорно се установи, че
задължението му по договора за заем не е погасено, следва да се приеме, че получаването на
уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на
3
иска.
По отношение на УС с пр.основание чл.422 ГПК, ПОС намира следното:
На 01.02.2019 г. цесионерът АСВ е подал заявление по чл.410 ГПК по ч.гр.д.
№279/2019г.на АРС, в което се иска издаване на заповед за изпълнение на сумата 2958,82лв.
главница за неплатени вноски за периода 1.9.2017 г-01.04.2022 г., за които е е обявена
предсрочна изискуемост на кредита, 187,61 лв. възнаградителна лихва за перода 1.9.2017-
20.4.2018 /цесията/, 149,24 лв. –обезщетение за забава и законната лихва от подаване на
заявлението до окончателнто изплащане.
От приететия по делото договор за потребителски кредит №2231772 и погасителен
план към него е видно, че същият има падеж на последната вноска на 01.04.2022 г., а
заявлението по чл.410 е подадено на 01.02.2019 г. Горното налага извода, че за да направи
кредита предсрочно изискуем АСВ е следвало да уведоми длъжника от името на банката, че
прави кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението.
ПОС намира, че уведомленията за извършената цесия от АСВ с изх. № от 16.5.2018 г.
и от 9.10.2018 г. не съдържат изявлението на кредитора, че обявява кредита за предсрочно
изискуем поради неплащане на две и повече вноски и изявлението за предсрочната
изискуемост не е достигнала до длъжника. С ТР№4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, т.18 е прието, че вземането по договор за банков кредит с уговорка, че
целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски е
изискуемо след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е уведомила длъжника за обявяването на предсрочната изискуемост. Съгласно
задължителните разяснения на ВКС, дадени с ТР № 8/02.04.2019 г. по т.д.№8/2017 г. на
ОСГТК, се приема, че е допустимо предявеният по реда на чл.422,ал.1 ГПК иск за
установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната
изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на
ЗИ въз основа на документ и този иск по чл.422 ГПК може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на СПН, въпреки, че предсрочната изискуемост не
е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК.
ПОС намира, че заявителят в заповедното производство, респективно ищецът –
цесионер в исковото производство не е представил доказателства, че е съобщил на длъжника
за предсрочната изискуемост на кредита, поради което предявените искове са допустими и
следва да се разгледат по същество само за падежиралите вноски по кредита.
С определение №485/06.07.2021 г. по в.гр.д.1300/21 г. ПОС е допуснал допълнителна
ССЕ със задача на ВЛ да изчисли размера на падежиралите вноски по кредита към момента
на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 01.02.2019 г. и към момента на приключване на
съдебното дирене в първата инстанция – 29.06.2020 г., а с определение №1241/01.11.2021 г.
– е поставил допълнителна задача по допуснатата ССЕ с ВЛ Д.С. да даде заключение за
неизплатеното задължение по кредита по отношение на падежиралите вноски по кредита до
момента на приключване на съдебното дирене в въззивната инстанция – 02.12.2021 г. -
4
съгласно ТР № 8/02.04.2019 г. по т.д.№8/2017 г. на ОСГТК. В мотивите към ТР №
8/02.04.2019 е казано, че в производството по чл.422 ГПК съдът е обвързан от посочения в
петитума на ИМ размер и период на претенциите за главница, възнаградителна лихва и
мораторно обещетение, поради което като присъжда вноските с настъпил падеж в хода на
производството, съдът следва да съобрази дали възнаградителната лихва е включена в
общия заявен размер на исковите претенции. В настоящия случай – тъй като се иска
присъждане на цялата главница като предсрочно изискуема, ведно с обещетение за забава,
но възнаградителната лихва е поискана само за периода до 20.04.2018 г., съдът не може да я
присъди до настъпилия падеж към датата на приключване на устните състезания във
въззивното производство, а с оглед на диспозитивното начало – до поискания период.
От приетото по делото, неоспорено от страните заключение на в.л.Д.С. от 15.09.2021
г. и допълнителното заключение от 25.11.2021 г. на ВЛ С., се установява, че неизплатеното
задължение по договора за поребителски кредит №2231772/16.04.2016 г. към 02.12.2021 г./
датата на приключване на съдебното дирене в първоинстанционния съд / е в общ размер
3027,59 лв., от които 2024,74 лв. – главница, 815,25 лв. – договорна лихва, 169,60 лв.-
застраховатена премия.
С оглед на горното, ПОС намира, че установителният иск по чл.422 ГПК е
основателен и следва да се уважи до размера на падежиралите вноски към 02.12.2021 г. за
главницата –2024,74 лв. ведно с обещетение за забава в размер на 149,24 лв. за периода
01.09.2017- до датата на подаване на заявлението в съда -01.02.2019 г. и ведно със законната
лихва върху сумата от 2024,74 лв., считано от 01.02.2019 г. до окончателното плащане; както
и за сумата от 187,61 лв.-договорна лихва за периода 01.09.2017 – 20.04.2018 г. в тази част
решението на РС следва да се отмени и да се постанови друго, с което УИ да се уважи в
казания размер, а в отхвърлителната част за разликата над 2024,74 лв. до пълния
претендиран размер от 2958,82 лв.- да се потвърди.
По отношение на евентуалните осъдителни искове с правна квалификация по
чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД., ПОС намира следното:
В решение от 15.10.2018 г. по т.д.№193/2018 г. на ВКС, 1ТО е казано, че когато в
хипотезата на осъдителен иск за заплащане на суми по договор за кредит в ИМ е направено
изявление от кредитора, че упражнява правото си да направи целия дълг предсрочно
изискуем, връчването на особения представител на длъжника представлява надлежно
уведомяване на длъжника-ответник. С ИМ кредиторът е направил изявление за
предсрочната изискуемост на целия дълг поради неплащане на 2 поредни вноски, първата от
които на 01.10.2017 г., което изявление е връчено на особения представител на длъжника с
връчване на препис от ИМ. От това следва, че предявеният евентуален осъдителен е
основателен и следва да се уважи за разликата над 2024,74 лв. до 2958,82 лв., т.е. за сумата
934,08 лв.
По изложените мотиви първоинстанционното решение ще следва да бъде отменено
в отхвърлителната му част по евентуалния осъдителен иск за главницата -за разликата над
2024,74 лв. до 2958,82 лв. и вместо него в тази част следва да се постанови ново, с което да
5
се осъди въззиваемата да заплати сумата 934,08 лв., ведно с законна лихва, считано от датата
на подаване на ИМ в съда – 1.10.2019 г. до окончателното плащане; следва решението на РС
да бъде обезсилено в останалата отхвърлителна част по осъдителния иск за сумите: 2024,74
лв.- главница за периода 01.9.2017-02.12.2021 г., 187,61 лв.- договорна лихва за периода
1.9.2017-20.04.2018 и 149,24 лв.- обезщетение за забава за периода 1.9.2017-30.9.2019 –
поради уважаване на установителните искове.
С оглед уважаване на всички претенции на въззивника, въззиваемата следва да
бъде осъдена да му заплати направените разноски за производството в размер на 1818,67
лв., в т.ч.:116,87 лв – в заповедното производство /66,87 лв.-ДТ+50 лв.-юриск.в./, 830,93 лв.-
в исковото производство пред РС/66,87 лв.-ДТ,464,06 – за особ.представител на дл., 150 лв.-
ВЛ, 150 лв. юрк.в./ и 870,87 лв.- в исковото производство пред ПОС /190 лв.-ЛВ,66,87лв.-
ДТ, 464лв.-особ.представител и 150 лв.-юрк.в./. С оглед цената на исковете – решението не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №322 от 07.08.2020 г., постановено по гр.д. №15678/2019 г. на
РС-Асеновград, 1 гр.с., в частта, с което се отхвърлят предявените искове на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***** против Р. Б. М., ЕГН:********** за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответницата, че дължи сумата
2024,74 лв. - главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит №
2231772/15.04.2016 г. за падежиралите вноски към 02.12.2021 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на 149,24 лв. за периода от 01.09.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 01.02.2019 г., и за законната лихва върху сумата от 2024,74 лв. от
01.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 187,61 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 01,09,2017г. до 20,04,2018г. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. Б. М.,
ЕГН:********** дължи на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: *****
сумата 2024,74 лв. - главница, дължима по договор за потребителски паричен кредит №
2231772/15.04.2016 г. за падежиралите вноски към 02.12.2021 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на 149,24 лв. за периода от 01.09.2017 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 01.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от 2024,74 лв. от
01.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 187,61 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 01,09,2017г. до 20,04,2018г.
ОТМЕНЯ решение №260152/5.4.2021 г. по гр.д. №15678/2019 г. на РС-Асеновград, 1
гр.с., в частта, с което са отхвърлени предявените искове на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***** да бъде осъдена Р. Б. М., ЕГН:********** да заплати на
6
ищцовото дружество сумата за разликата над 2024,74 лв. до 2958,82 лв., представляваща
главница по договор за кредит № 2231772/15.04.2016 г. за непадежилите вноски от
02.12.2021 г. до 01.04.2022 г.и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. Б. М., ЕГН:********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***** сумата 934,08 лв., представляваща разликата над 2024,74 лв.
до 2958,82 лв. -дължима главница по договор за кредит № 2231772/15.04.2016 г. за
непадежилите вноски от 02.12.2021 г. до 01.04.2022 г., които са обявени за предсрочно
изикуеми, ведно със законната лихва върху сумата 934,08 лв., считано от подаване на ИМ –
01.10.2019 до окончателното плащане.
ОБЕЗСИЛВА решение №260152/5.4.2021 г. по гр.д. №15678/2019 г. на РС-
Асеновград, 1 гр.с., в частта, с което са отхвърлени предявените осъдителни искове на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***** за сумите: 2024,74 лв.-
главница за периода 01.9.2017-02.12.2021 г., 187,61 лв.- договорна лихва за периода 1.9.2017-
20.04.2018 и 149,24 лв.- обезщетение за забава за периода 1.9.2017-30.9.2019 – поради
уважаване на установителните искове за тези суми.
ОСЪЖДА Р. Б. М., ЕГН:********** да заплати на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК: ***** сумата 1818,67 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7