РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 22.03.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание на
двадесет и трети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ
ПЕТКОВ
при секретаря Дарина Великова като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2251 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Ищеца “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД твърди, че на 01.04.2015г. е бил сключен договор за кредит № **********
между „4финанс“ ЕООД и Д.С.И. по реда на чл. 6 ЗПФУР за сумата 350 лева.
Кредитът е отпуснат за срок от 30 дни, с падежна дата 01.05.2015г, като сумата е предоставена чрез системата „Изи Пей“.
Кредитополучателят не изпълнил задължението си да върне заема на
договорения падеж, поради което заемодателят започнал да начислява наказателна
лихва в размер на сбора от лихвата по заема с надбавка за просрочие от 10%. На 01.02.2018г. „4финанс“ ЕООД прехвърля на “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД вземанията си срещу Д.С.И. в общ размер на 350
лева главница плюс лихви
и такси. Новият
кредитор въз основа на пълномощно изпратил на длъжника уведомление за цесията,
което останало непотърсено. В настоящо производство “КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД иска Д.С.И. да бъде осъдена да заплати сумата
350 лева главница по договора за заем плюс 75,06 лева законна лихва за периода
от датата на цесията до 13.03.2020г. В условията на евентуалност се иска сумата
350 лева да бъде присъдена на ищеца на основание чл. 55 ал.1 от ЗЗД, като
получена без правно основание.
Ответникът не депозира отговор на исковата молба.
Предявеният иск е с правно основание чл. 99 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.
240 от ЗЗД.
Предявеният иск е неосноваелен.
Договорът за който се твърди, че е бил сключен между „4финанс“ ЕООД и Д.С.И.
и разписката за плащане представляват разпечатки от електронна информационна
система и не носят саморъчен подпис на кредитополучателя. В исковата молба се
сочи, че договорът за кредит бил сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР и е оформен
съгласно чл.3 във връзка с чл.2 от ЗЕДЕУУ. Описана е процедурата по сключване
на договора за кредит, която като цяло се развива на интернет страницата и
електронната платформа на кредитора. Подписването става с натискане на бутон „Подпиши“
от кредитополучателя, с което се считало, че се подписвала всяка една страница
на договора за кредит и се потвърждавали множество обстоятелства от
кредитополучателя.
Съгласно чл. 13 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги електронния подпис може да бъде обикновен (наречен в
закона само „електронен подпис“), усъвършенстван и квалифициран. Квалифицирания
електронен подпис се приравнява на саморъчен подпис съгласно чл. 25 ал.2 от РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) № 910/2014.
Дефинициите на различните видове електронен подпис се съдържат в РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) № 910/2014 на европйският парламент и съвета
от 23 юли 2014 година относно
електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции
на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО:
чл.3 т.10:
„електронен подпис" означава данни в
електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за
да се подписва
чл.3 т.11:
„усъвършенстван електронен подпис"
означава електронен подпис, който отговаря на изискванията, посочени в член 26
чл.26
Усъвършенстваният
електронен подпис отговаря на следните изисквания:
а) свързан е по уникален начин с титуляря на подписа;
б) може да идентифицира титуляря на
подписа;
в) създаден е чрез данни за създаване
на електронен подпис, които титулярят на електронния подпис може да използва с
висока степен на доверие и единствено под свой контрол; и
г) свързан е с данните, които са
подписани с него, по начин, позволяващ да бъде открита всяка последваща промяна
в тях.
чл.3 т.12
„квалифициран електронен подпис"
означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за
създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано
удостоверение за електронни подписи;
За правоотношенията възникващи в електронна среда възникват няколко
съществени проблема:
-
На първо място това е идентификацията на страните, които
комуникират. Докато при комуникация на живо страните могат да се идентифицират
с документи, то при електронна комуникация тази възможност е значително
затруднена. Така при една електронна комуникация страните лесно могат да бъдат
заблудени с кого точно комуникират и биха имали последващи затруднения при
доказването на това обстоятелство. В тази връзка чл.3 ал.1 от посочения
регламент дефинира, че „електронна
идентификация" означава процес на използване на данни в електронна форма
за идентификация на лица, които данни представляват по уникален начин дадено
физическо или юридическо лице, или физическо лице, представляващо юридическо
лице. Очевидно е, че в процесния случай липсва електронна
идентификация, като не са налице електронни данни, които да представляват по
уникален начин кредитополучателя.
-
Следващият проблем при правоотношенията в електронна
среда това е доказване на направените изявления, в частност, при съставянето на
електронен документ- да може да се докаже, че съответно изявление е
окончателната воля на страната. За целта се използват различните видове
електронен подпис, като само усъвършенствания и квалифицирания електронен
подпис могат да идентифицират еднозначно автора на изявлението (титуляра на
подписа) и могат да установят всяка последваща промяна в подписания електронен
документ, която е внесена в него след подписването му.
Т.е. само усъвършенствания и квалифицирания електронен подпис позволяват
еднозначна идентификация на лицата в електронна среда и удостоверяват
автентичността на изявленията, както и че същите не са променяни след
подписването на документа.
„Правната
сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е
равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между
страните“- чл. 13 ал.4 от Закона за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги.
Т.е страните могат да се договорят, че обикновен електронен подпис ще има
правната сила на саморъчен подпис и точно такива доводи навежда и заявителя.
Само, че договорката, че обикновен електронен подпис ще има правната сила на
саморъчен подпис не може да се удостоверява с документ подписан с обикновен
електронен подпис, защото към момента на тази договорка обикновения електронен
подпис не може да се използва за удостоверяване на изявления между страните,
т.е. наличието на уговорка за използване на обикновен електронен подпис не е
надлежно доказана. Обикновения електронен подпис има изключително ниска
надеждност по отношение на еднозначното установяване на авторството на
документа и по отношение на възможността да се установи дали документа е бил променян
след като е бил подписан. За това (а и не само) страната следва да установи
договорката че обикновен електронен подпис ще има правната сила на саморъчен
подпис, с по-надеждни доказателствени средства, а не с документ подписан с
обикновен електронен подпис. Освен това настоящият състав счита, че уговорка за
приравняване на обикновения електронен подпис на саморъчен подпис, сключена
между търговец и потребител е нищожна, тъй като силно нарушава равновесието във
възможностите на страните да докажат изявленията си, доколкото информационната
система, в която се сключват договорите е изцяло под контрола на
кредитора.
По изложените съображения съдът приема, че по делото не е доказано сключването
на договора между страните, тъй като същият не е подписан с усъвършенстван или
квалифициран електронен подпис (липсват дори твърдения за такова
обстоятелство), а не се доказа дори и подписването с обикновен електронен
подпис (каквито твърдения има), нито се доказа договорката за ползване на
обикновен електронен подпис и приравняването му на саморъчен подпис в
отношенията между страните.
По делото не се доказа и предаването на сумата. В постъпило писмо от
„Изипей“ АД (л.55) дружеството сочи, че не разполага с оригинала на разписката,
тъй като срокът за съхранение на този документ е изтекъл.
Предвид изложеното предявените искове са неоснователни и следва да се
отхвърлят. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 предявен срещу Д.С.И. ЕГН **********
*** за заплащане на сумата 350 лева главница
и 75,06 лева законна лихва за
периода 01.02.2018г. до 13.03.2020г. по договор за кредит № ********** от
01.04.2015г, сключен между Д.С.И. и „4финанс“ ЕООД, ЕИК *********, вземането по
който договор е било прехвърлено на „Кредитреформ България“ ЕООД по договор за цесия от 01.02.2018г, със законната лихва върху главницата
от 15.06.2020г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ и евентуалният иск на
„Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК ********* с адрес гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10 предявен против Д.С.И. ЕГН **********
*** за заплащане на сумата 350 лева, като
получена без правно основание.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Районен
съдия:/п/