Решение по дело №346/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН.

 

Касаторът С. Л. Д. от град Килифарево, чрез адвокат И. Л. от ВТАК, е обжалвал решение №117 от 10.03.2024 година, постановено по АНД №541/2023 година по описа на Великотърновският районен съд.

В касационната жалба се поддържа неправилност на решението поради неправилно приложен закон – основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Касаторът счита, че неправилно съдът приема, че не са нарушени съществено административно-наказателните правила с оглед описаната в констативен протокол и АУАН фактическа обстановка и противоречието в установяващите я доказателства, като освен това неправилно съдът приема и съставомерност на нарушението с оглед изискванията на нормативната уредба. Подробни аргументи за неправилност се съдържат в касационната жалба.

Ответникът по касация, Заместник директорът на РДГ - Велико Търново, в представеният по делото писмен отговор отрича основателността на касационната жалба, като в откритото съдебно заседание поддържа това си становище чрез процесуалния си представител. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административният съд – В. Търново, като прецени наведените в нея касационни основания, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а по същество е основателна.

С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил като законосъобразно наказателно постановление №********** от 10.03.2023 година на Заместника Директора на РДГ – Велико Търново /в решението неправилно е посочено, че постановлението е издадено от Директора на РДГ/, с което на касатора за нарушение на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ във връзка с чл.49, ал.2 във връзка с чл.24, ал.5 от Наредба №8 от 5.08.2011 година за сечите в горите и на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ е наложена глоба от 300 лв.

За да постанови този резултат ВТРС е приел, че според обстоятелствената част на процесното пред него НП на 17.06.2022 година касаторът е извършил маркиране в имот с №61861.419.5, попадащ в отдел 93, подотдел „г“, в землището на село Райковци, представляващ частна горска територия за извеждане на възобновителна сеч краткосрочна – постепенна, осеменителна фаза, като това маркиране е извършено при нарушаване на изискванията на чл.24, ал.5 от Наредба №8 от 5.08.2011 година за сечите в горите, тъй като средната склопеност на насаждението след извеждането на сечта е сведена до 0,3 при нормативно изискване не по-малко от 0,5-0,6. Посочено е в НП, че нарушението е извършено на територията на РДГ – В.Търново с оглед местонахождението на имота, в който въпросното маркиране е извършено. Въпросната обстановка според съда се потвърждава и от показанията на свидетелите С. Х. и В. Ц..

От правна страна съдът е приел, че както АУАН, така и процесното НП са формално и процесуално законосъобразни актове, които са издадени от компетентни органи. По същество съдът е констатирал, че правилно ответникът по касация приема нарушаване на разпоредбите на чл.24, ал.5 във връзка с чл.49, ал.2 от Наредба №8 от 5.08.2011 година за сечите в горите във връзка с чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, като с оглед вида на разрешената сеч, важат изискванията на чл.24, ал.5 от посочения нормативен акт, изискващ краткосрочно – постепенна сеч в осеменителната фаза да е с интензивност до 30 на сто склопеност до 0,5 – 0-6, като въпросната склопеност като понятие е нормативно дефинирана в §1, т.27 от ДР на наредбата.

Отхвърлено е възражението на настоящият касатор за неустановеност на въпросната склопеност, тъй като според показанията на свидетелите е използван един от признатите методи за установяването и – окомерният. Отхвърлено е и възражението за касатора за отпадане на отговорността му с оглед разпоредбата на чл.61 от въпросната Наредба с оглед датата на извършването на деянието, което е квалифицирано като административно нарушение. Най – сетне съдът е приел,че АНО е приложил правилната санкционна разпоредба на ЗГ в процесният случай.

Решението е неправилно, тъй като при постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неправилно приложен закон – чл.348, ал.1, т.1 вр. с т.2 от НПК.

Според разпоредбата на чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ наказателните постановления по закона и подзаконовите актове по прилагането му се издават от оправомощени от министъра на земеделието и храните длъжностни лица от регионалните дирекции по горите в случаите извън тези, посочени в т.1 и т.3 от тази алинея на разпоредбата.

В случая се претендира нарушение, което се вписва в състава на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, при което наказателното постановление следва да се издаде от съответното оправомощено от министъра на земеделието и горите длъжностно лице от РДГ – В.Търново.

Както настоящата инстанция констатира, в процесният случай наказателното постановление е издадено от Заместник директора на РДГ – В.Търново, като е налице отбелязване, че този орган е оправомощен със заповед №1 от 02.01.2018 година на Директора на РДГ – Велико Търново, който пък орган е оправомощен със заповед №РД49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните.

В представената пред въззивният съд преписка се съдържа заповед №РД49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните /лист 57 от първоинстанционното дело/, видно от която е, че на основание чл.47, ал.2 от ЗАНН, чл.275, ал1, т.2 от ЗГ, чл.96, ал1 от ЗЛОД, чл.91, ал.4 от ЗРА, чл.85, ал.1 от ЗЗТ, чл.130, ал.1 и ал.3 от ЗБР и чл.77, ал.2 от ЗЛР директорите на РДГ са оправомощени да издават наказателни постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като в т.2 е посочено изрично, че при невъзможност на въпросните длъжностни лица да упражняват делегираните им правомощия , то наказателните постановления се издават от техните заместници. Според съдържанието на представената заповед №1 от 2.01.2018 година на Директора на РДГ – В.Търново, при отсъствието на този органи служебната му ангажираност, наказателните постановления по ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се издават от заместника на РДГ – В.Търново, като в тази заповед е посочено и персонално лицето, което заема въпросната длъжност.

Въпреки непрецизните формулировки в двете заповеди, очевидно е, че компетентността да издава наказателни постановления в случаите по чл.275, ал.1,т.2 от ЗГ е възложена от министъра на земеделието и храните на Директора на РДГ –В.Търново, като единствено в случаите на обективна невъзможност този орган да изпълни така възложеното му правомощие, то се упражнява от заместника му.

В нарушение на разпоредбата на чл.107, ал.2 от НПК във връзка с чл.84 от ЗАНН, съдът не е указал на ответника по касация, чиято тежест е да установи и собствената си функционална компетентност да издава наказателни постановления като процесното, че следва с допустими доказателства да установи, че към момента на издаването на наказателното постановление, за Директора на РДГ – В.Търново са съществували обективни пречки, наличието на които е обосновавала невъзможността му да издаде наказателното постановление, при което са налице условията за проявена субсидиарната компетентност на заместника му.

Посоченото е довело до неустановяване на факта на компетентността на настоящият ответник по касация да издаде процесното пред съда наказателно постановление.

От друга страна, в касационната жалба не е направено искане решението да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане с оглед твърдение за допуснато от съда съществено процесуално нарушение, като касационната инстанция не може служебно да се произнася по неправилността на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и да връща делото за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд – аргумент от чл.218 и чл.222, ал.2 от АПК вр. с чл.63в от ЗАНН, като следва в този случай да се произнесе въз основа на фактите, установени от въззивния съд – чл.220 от АПК.

При това положение следва да се приеме, че липсват доказателства, които да обосноват наличието на факти, проявата на които да обосновават невъзможността на Директора на РДГ- В.Търново да издаде наказателно постановление на основание чл.275, ал.1, т.2 от ЗГ, при което Заместникът директорът на РДГ – В.Търново не е разполагал с функционална компетентност за това. Посоченото обосновава незаконосъобразността на наказателното постановление, обратно на приетото от въззивният съд.

Следва решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което наказателното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

Разноски от касатора не са претендирани и не следва да му се присъждат.

 

Водим от горното Административният съд – Велико Търново, първи касационен състав

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ изцяло решение №117 от 10.03.2024 година, постановено по АНД №541/2023 година по описа на Великотърновският районен съд година, като вместо него

ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №********** от 10.03.2023 година на Заместника Директора на Регионална дирекция по горите – Велико Търново като незаконосъобразно.

 

РЕШЕНИЕТО е окончателно.