№ 10861
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110128228 по описа за 2023 година
Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез
юриск. И е предявил срещу П. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр. С... и срещу Г. В. Ц. с
ЕГН **********, с адрес: гр. С.... установителни искове по реда на чл. 422, ал.1, във връзка с
чл. 415, ал.1, т.1 и т. 2 от ГПК за следното:
Да се признае за установено по отношение на ответниците, че същите дължат на ищеца в
условията на разделна отговорност по ½ всеки от тях от сума в общ размер на 5341,72 лв., от
които: 4610, 03 лв. - главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.5.2018г. до 30.4.2020г., ведно със законна лихва от 04.08.2021г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 673,75 лв. за периода от 15.09.2019г.
до 22.07.2021г., сумата от 48,30 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 30.4.2020г., ведно със законна лихва от
04.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху втората главница в размер
на 9,64 лв. за периода от 31.08.2018г. до 22.07.2021г. Иска се присъждане на сторените
разноски.
За посочените длъжници и суми по заявление, подадено от „Т“ ЕАД от 04.08.2021г. е
издадена заповед № 9415/24.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК.
Ищецът твърди, че ответниците са клиенти на „Т“, във връзка с топлоснабдяването на
имот, представляващ ап. 82, находящ се в гр. С..... Твърди, че за процесния период до имота
е доставена топлинна енергия, но не е заплатена цената на същата, както и че ответниците са
негови собственици.
1
Ответникът Г. Ц. счита, че не дължи претендираните суми, тъй като ищецът не е издавал
фактури за тези вземания и не е връчвал такИ.. Счита, че вземане, претендирано от търговец,
се обективира в издадена и изпратена на длъжника фактура. Приложената (макар и
неописана като доказателство в исковата молба обща фактура) е адресирана до другият
ответник. Независимо от това счита, че такава обща фактура, издадена през 2020 година не
може да обективира вземяния от предходен период - в случая от м.05.2018 г. Ответникът Ц.
възразява и относно размера на претенцията на всеки един от предявените искове, като
счита същият за недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност за периода
преди 04.08.2018г. по всички обективно съединени искове. Оспорва описаните в исковата
молба „Извлечение от сметки за процесния период за абонатен номер ....“, тъй като счита, че
това не представлява документ, вкл. счетоводен, от същият не е видно кой е издателят, кой е
получателят, както и за кой обект се отнася, не е подписан. Затова оспорва съдържанието му.
Ответникът П. М. счита, че искът на „Т“ ЕАД е обусловен от изхода на спора по гр. д. №
8859/2011 г., по описа на СРС, 59 състав, с предмет съдебна делба на два имота, единият от
които е процесният апартамент в гр. С..... С решение № 240204 от 10.10.2019г. Софийски
районен съд е поставил в изключителен дял на Г. В. Ц. имота в блок ..., поради което счита,
че за всички задължения отговаря този ответник. П. М. заявява, че не е ползвал имота, не е
имал възможност да узнае размера на дълга, защото въпреки знанието на ищеца за
настоящия му адрес, всички фактури и известия за дълга са изпращани на адреса в гр. С...,
вместо в жилището на П. М. в гр. С..... Прави възражение за изтекла погасителна давност за
задълженията. Относно исковете за лихва счита, че липсва покана, отправена до него,
въпреки знанието за адреса му от страна на ищеца. В заключение счита, че претенцията на
„Т“ ЕАД е прекомерна, в имота не е употребена топлоенергия в посочения от ищеца размер.
Предявените искове са с правно основание чл. ..., ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.
153, ал. 1 от ЗЕ.
Клиенти на топлинна енергия, съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ, са собствениците и вещните
ползватели на имоти в сгради в режим на етажна собственост, които са топлоснабдени,
както и други лица, които имат облигационна връзка с „Т“ ЕАД, във връзка с досотавка на
топлинна енергия. От представените по делото писмени доказателства - договор за продажба
на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 1991 година,
нотариален акт за учредяване на ипотека на недвижим имот от 1999 година и решение от
10.10.2019г. по гр.д. № 8859/2011г. по описа на СРС се установява, че до влизане в сила на
посоченото решение на 15.11.2019г., собственици на процесния по делото имот са двамата
ответници, тъй като са го придобили по време на брака си. Считано от 15.11.2019г., обаче, с
посоченото решение, апартамент № 82, находящ се в гр. С...., е поставен в изключителен дял
на ответницата Г. В. Ц.. Затова считано от тази дата тя е станала негов единствен
собственик. Това е така, защото съдебната делба представлява особено исково
конститутивно производство. Постановеното и влязло в сила съдебно решение, което
уважава заявено искане с материално основание чл. 34, ал.1 от ЗС, се ползва освен със сила
на пресъдено нещо – потвърждава преобразуващото право на делба, но и с конститутивно
2
действие – предизвиква търсената от съделителите правна промяна в правоотношенията
между съсобствениците – съделители. Положителната правна последица за съделителите е,
че те придобИ.т качеството изключителни собственици на реални обекти на дебата
съобразно съответните делбени квоти.
Съдебно-техническата експертиза даде отговор, че през процесния период от време имотът
е бил топлоснабден, както и посочи начина по който е отчетена доставената до него
топлинна енергия. Там е имало три броя радиатори с монтирани индивидуални
разпределители на разход за отопление в помещенията хол, кухня и стая, и щранг – лира в
банята без техническа възможност за монтаж на уред. За периода 2018/2019 г. не е осигурен
достъп за отчет на уредите и има служебно начислена топлинна енергия на база инсталирана
мощност на отоплителните тела. За отчетен период 2019/2020 година уредите са отчетени на
23.06.2020г. Съдебно-счетоводната експертиза посочва, че изравнителните сметки са
въвеждани в информационната система на „Т“ ЕАД – както сумите за доплащане, така и за
възстановяване. В резултат на това сумата за дължими главници за топлинна енергия и
дялово разпределение, след въведените изравнявания е коригирана от 5 525, 81 лв. на 4 658,
33 лв. Законната лихва от датите на изпадане на ответниците в забава до 22.07.2021г. е в общ
размер на 707, 23 лв.
Неоснователни са твърденията на ответниците, че не са издавани и получавани фактури за
начислените прогнозни суми, тъй като за тях като потребители на топлинна енергия от „Т“
ЕАД са били в сила общите условия за прожба на топлинна енергия, които ги обвързват
относно посочия в тях ред за отчитането и плащането й.
Основателни са възраженията за погасяване на процесните задължения за времето от м.
май и юни на 2018 година. Същите са станали изискуеми съответно на 01.07.2018г. и на
01.08.2018г. и тъй като безспорно тези вземания са периодични, се погасяват с изтичане на
3-годишен давностен срок от датата на изискуемостта, а заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което е прекъснало давността, е депозирано в съда на
04.08.2021г.
При така установеното във фактическо и правно отношение, за времето от месец юли
2018г. до 15.11.2019г. ответниците дължат процесните по делото суми при квоти по ½, а след
15.11.2019г. те се дължат само от изключителния собственик на процесния имот –
ответницата Г. В. Ц.. При това положение, съдът следва да изчисли дължимите суми на осн.
чл. 162 от ГПК, въз основа на приетата като доказателство по делото съдебно-счетоводна
експертиза.
Изчислени по посочения начин, дължимите от всеки от двамата ответници М. и Ц.
главници за топлинна енергия за времето от м. юли 2018 година до 15.11.2019 година
възлизат на по 1665, 52 лв. Поради неплащане на посочените суми, за времето от 15.09.2019
година до 22.07.2021 година, всеки от двамата ответници дължи законна лихва за забава в
размер на по 265, 99 лв. Цената за осъществената услуга за дялово разпределение за периода
от м.07.2018г. до 15.11.2019г., за всеки от тях възлиза на по 18, 48 лв., а законната лихва
върху тази сума за времето от 31.08.2018г. до 22.07.2021г. е в размер на по 8, 12 лв.
3
Ответницата Г. Ц. за времето от 16.11.2019 година до 30.04.2020 година като едноличен
собственик на процесния имот дължи главница за топлинна енергия в размер на 1229, 30 лв.,
а за времето от 15.01.2020 година до 14.08.2020 година дължи законна лихва за забава върху
тази сума в размер на 156, 19 лв. Цената за услугата за дялово разпределение за ответницата
Г. Ц. за времето от 16.11.2019 година до 30.04.2020 година възлиза на 16, 80 лв., а размера на
законната лихва върху нея за времето от 01.01.2020 година до 22.07.2021 година е 1, 61 лв.
При изложените по – горе мотиви и изчисления за целия процесен период, с изключение
на месеците май и юни на 2018г., когато вземането е погасено по давност, ответницата Г. Ц.
за времето от 01.07.2018г. до 30.04.2020г. дължи сума по-висока по размер от тази, която
претендира ищеца с исковата молба, но тъй като за тази страна не е предприето изменени на
исковете в посока на увеличаване на цената им, съдът следва да уважи исковете спрямо нея
в размерите, в които са предявени.
При този изход на делото, разноски се дължат на ищеца съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 816, 47 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК. На ответника М. се дължат
разноски в размер на 93, 40 лв. съразмерно на отхвърлената за него част от исковете от 712,
75 лв. /при сторени разноски от 700 лв./, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК. При изложените по –
горе мотиви и изчисления, разноските дължими на ответника Ц. следва да се изчислят само
въз основа на платеното от нея адвокатско възнагарждение от 560 лв. и съобразно цената на
иска възлизат на 0, 10 лв., в който размер следва да се присъдят.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от „Т“ ЕАД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С... срещу П. В. М. с ЕГН **********, с адрес: гр.
С... и срещу Г. В. Ц., с ЕГН **********, с адрес: гр. С...., по реда на чл. 422, ал.1, във вр. с
чл. 415, ал.1, т.1 и т. 2 от ГПК, с правно основание чл. ..., ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, във вр. с
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, че
П. В. М. дължи на „Т“ ЕАД сума в общ размер на 1958, 11 лв., от които: 1665, 52 лв. -
главница, представляваща цена на неплатена на дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2018г. до 15.11.2019г., ведно със законна лихва от 04.08.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва върху нея в размер на 265,99 лв. за периода от 15.09.2019г. до
22.07.2021г., сумата от 18,48 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.07.2018г. до 15.11.2019г., ведно със законна лихва от
04.08.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху втората главница в размер
на 8,12 лв. за периода от 31.08.2018г. до 22.07.2021г., като исковете над посочените суми и
извън посочените периоди от време отхвърля като неоснователни, както и че
4
Г. В. Ц. дължи на „Т“ ЕАД сума в общ размер на 2670,86 лв., от които: 2305, 02 лв. -
главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.07.2018г. до 30.4.2020г., ведно със законна лихва от 04.08.2021г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 336,88 лв. за периода от 15.09.2019г. до 22.07.2021г.,
сумата от 24,15 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.07.2018г. до 30.4.2020г., ведно със законна лихва от 04.08.2021г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва върху втората главница в размер на 4,82 лв. за периода от
31.08.2018г. до 22.07.2021г.,
за които е издадена заповед № 9415/24.08.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 45880/2021г. по описа на СРС, 30-ти с-в.
Решението е постановено с участието на третото лице – помагач на ищеца – ФДР „Техем
сървисис“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5