№ 12537
гр. София, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско
дело № 20211110154325 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 411 КЗ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „Дженерали Застраховане“ АД да заплати на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД сумата от 433.09 лева, представляваща регресно суброгационно вземане
за изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за
вреди по лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № СВ 5384 КН вследствие на ПТП
от 08.08.2018г., настъпило в гр. София, в локалното платно на бул. „Мария Луиза“, пред
хотел „Рамада“, по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СА 5605 НС,
чиято деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по
силата на сключен с „Дженерали Застраховане“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на
15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 17.09.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 125.09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.11.2018г. до
16.09.2021г.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско“ на МПС- на 08.08.2018г., в гр. София, на бул. „Мария Луиза“, пред
хотел „Рамада“ настъпил пътен инцидент между лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с
рег. № СВ 5384 КН и лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СА 5605 НС, за което
отговорност носи водачът на последния, който навлязъл срещу знак „Забранено влизането“
и ударил застрахования при ищеца лекотоварен автомобил, в резултат на което му причинил
увреждания на стойност 418.09 лева. Застрахователят по застраховка „Каско“ извършил
прихващане между задължението си за изплащане на застрахователно обезщетение и
вземанията си за три неплатени вноски от застрахователната премия по процесната
застраховка „Каско“, като останалата след прихващането непогасена разлика от
обезщетението в размер на 122.79 лева изплатил в полза на правоимащото лице по
застраховката, а наред с това сторил и разноски за определяне на обезщетението в размер на
15.00 лева. Ответникът в качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СА 5605 НС бил
1
поканен да заплати регресната претенция на ищеца, възлизаща на определеното от него
застрахователно обезщетение, както и разноските по определянето му, което не сторил,
поради което ищецът претендира стойността на регресното си вземане, законна лихва върху
нея, обезщетение за забава, както и разноски.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че от представените с
исковата молба доказателства не се установява осъществено от застрахования при него
водач на МПС „Опел Астра“ противоправно поведение по нарушаване на правилата за
движение, което да се разглежда като причина за настъпване на пътния инцидент, като
счита, че вина за същия има водачът на сочения за увреден автомобил, който реализирал
процесния сблъсък при извършване на необезопасена маневра движение на заден ход.
Оспорва в тази връзка описания от ищеца механизъм на ПТП, както и доказателствената
стойност на двустранния констативен протокол за ПТП. В условията на евентуалност счита,
че поведението на водача на МПС „Форд Транзит“ следва да се съобрази като
съпричиняващо вредоносния резултат. Оспорва наличието на причинно- следствена връзка
между ПТП и сочените от ищеца вреди по застрахованото при него МПС, както и размера
на следващото се обезщетение, като поддържа в тази насока, че определените количества и
цени на труда и материалите за ремонт са завишени, като последните са над средните
пазарни. Ответникът счита за недоказано и погасяването от ищеца на задължението му за
изплащане на застрахователно обезщетение от общо 418.09 лева, в частност извършеното
прихващане с негови вземания, като поддържа освен това, че не са били налице
предпоставки да бъде извършено такова, тъй като задължено за заплащане на
застрахователната премия е едно лице, а плащането на обезщетението било извършено в
полза на друго, т. е. не били налице насрещни задължения. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
Основателността на регресната претенция по чл. 411 КЗ във врз. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД
предполага установяване от ищеца при условията на пълно и главно доказване съобразно
нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че в обективната действителност са се осъществили следните
материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ наличие на валидно и действащо
застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и
собственика на увреденото МПС; 2/ реализиране на застрахователно събитие- ПТП, в срока
на действие на застрахователното покритие вследствие на виновното противоправно
поведение на водача на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответното
дружество (на основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага оборимо); 3/ настъпване на
вреда вследствие на осъществения застрахователен риск; 4/ причинно- следствена връзка
между ПТП и вредата; 5/ размер на вредата; 6/ заплащане на застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ в полза на правоимащото лице в размер на действителните вреди.
Не са спорни между страните, поради което с доклада по делото на основание
разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорни и поради това ненуждаещи се
от доказване са отделени следните правнорелевантни обстоятелства: че към датата на ПТП
соченият за увреден автомобил е бил застрахован по силата на договор за имуществена
застраховка „Каско“, сключен с ищеца, както и че към същия този момент гражданската
(деликтната) отговорност на водача на лек автомобил „Опел Астра“ е била обезпечена по
силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
Спорните по делото въпроси касаят механизма на пътния инцидент, в частност
предприетото от всеки от водачите поведение и степента, в която същото е допринесло за
настъпване на произшествието, вида и стойността на настъпилите увреждания, както и
2
причинната връзка между същите и установения механизъм на ПТП.
Настоящият съдебен състав намира, че от надлежно приобщените писмени и
неоспорените гласни доказателства- двустранен констативен протокол за ПТП от
08.08.2018г., уведомление за щета на МПС от 08.08.2018г. от водача на лекотоварен
автомобил „Форд Транзит“, писмени сведения от водача на лек автомобил „Опел Астра“,
показанията на двамата водачи, по отношение на чиято добросъвестност при разпитите им в
открито съдебно заседание за съда не възникна съмнение, безпротиворечиво се установява,
че процесният пътен инцидент е настъпил на 08.08.2018г. в гр. София, в локалното платно
на бул. „Мария Луиза“, пред хотел „Рамада“, като МПС „Опел Астра“, управлявано от
свидетелката В. Б., е навлязло в локалното платно в посока, обратна на посоката на
движение в същото при наличие на знак „B1- Забранено влизането“. Следва да се подчертае,
че в наличните по делото данни, съдържащи се в посочените доказателства, не съществува
противоречие по въпроса за предприетото от водача на лекия автомобил поведение и
допуснатото с него нарушение- несъобразяване с вертикалната пътна маркировка, чието
наличие се установява както от показанията на свидетелите, така и от писмените
доказателства- знак „B1“ е изобразен на скицата в двустранния констативен протокол за
ПТП, както и върху проекта за организация на движението в района на ПТП, представен от
Столична община. Единственото разминаване по отношение механизма на ПТП касае
конкретно извършваната от водача на лекотоварния автомобил маневра. Така, свидетелят К.
К. твърди пред съда, че е излизал от паркинга на хотела с намерение да се включи в
движението на локалното платно, като отрича да се е движил на заден ход, докато
спомените на свидетелката В. Б. са, че товарният автомобил е извършвал движение на заден
ход. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се приеме за установено, че
непосредствено преди настъпване на ПТП лекотоварният автомобил е извършвал маневра
по навлизане в паркинга на хотел „Рамада“ на заден ход, доколкото изявленията и на
двамата водачи са в този смисъл в съставените непосредствено след инцидента писмени
доказателства- двустранен констативен протокол за ПТП, уведомление за щета, подадено
лично от К. К., както и писмени сведения на В. Б., които, с оглед близостта им във времето
спрямо момента на настъпване на инцидента, следва да се считат за достоверен и надежден
доказателствен източник.
Въпреки това следва да се изясни, че в случая без значение за извода относно
конкретната и непосредствена причина за настъпване на ПТП е дали лекотоварният
автомобил е излизал от паркинга, или е влизал в него на заден ход, доколкото няма данни
същият, независимо от конкретната маневра, обективно да е създал предпоставки за
настъпване на удара, а още по- малко да е станал изключителна причина или да е
допринесъл за настъпване на вредоносните последици. В случая с оглед конкретиката на
осъщественото от водача на лекия автомобил поведение, изразяващо се в навлизане в
насрещното движение- по посока, обратна на движението в локалното платно на бул.
„Мария Лузиа“, и при наличие на забранителен знак за това, и съставляващо нарушение на
нормата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, следва да се приеме, че същото е единствена причина за ПТП-
лекият автомобил не е следвало да се движи в установената посока в рамките на процесния
пътен участък, респ. за водача на товарния автомобил, при съществуващата пътна
маркировка и организация на движението, не е съществувало задължение да очаква и да
съобразява навлизането на МПС в посока, обратна на движението. С оглед на това
неоснователни се явяват доводите в отговора на исковата молба за липса на доказано
противоправно поведение на водача на лек автомобил „Опел Астра“, респ. за изключителна
вина на управлявалия лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ К. К., евентуално за
обективен принос на последния.
Видът и степента на настъпилите при ПТП увреждания по МПС „Форд Транзит“ се
установяват от съставения за ПТП двустранен констативен протокол, както и от изготвения
от ищеца опис- техническа експертиза по процесната щета, като съгласно неоспореното
3
заключение на съдебно- автотехническата експертиза, което, преценено по реда на чл. 202
ГПК, съдът намира за компетентно и добросъвестно изготвено, даващо пълни, точни и
обосновани отговори на поставените задачи, от техническа гледна точка посочените в описа
вреди се намират в причинна връзка с възприетия механизъм на ПТП, поради което и при
липсата на доказателства, а и на твърдения за съществуване на тези увреждания или на част
от тях отпреди пътния инцидент следва да се приеме за доказано правнорелевантното
обстоятелство, че същите са резултат от процесното застрахователно събитие и поради това
подлежат на обезвреда от прекия причинител на вредата, респ. от застрахователя на
гражданската (деликтната) му отговорност.
Съгласно неоспореното и в тази му част заключение на съдебно- автотехническата
експертиза, стойността, необходима за възстановяване на увреденото имущество в
състоянието отпреди инцидента, определена по средни пазарни цени към датата на ПТП,
представляваща възстановителната стойност на вещта по смисъла на разпоредбата на чл.
400, ал. 2 КЗ, релевантна в хипотезата на частична увреда, каквато е настоящата, възлиза на
сумата от 791.95 лева.
При съобразяване на така установеното и на липсата на спор между страните по
въпроса за дължимостта и размера на обичайните разноски, извършвани от застрахователя
за определяне на застрахователното обезщетение, последният установен и от заключението
на съдебно- автотехническата експертиза на сумата от 15.00 лева, се налага извод, че общият
размер на регресното суброгационно вземане на ищеца от делинквента, респ. от неговия
застраховател, възлиза на сумата от 433.09 лева, включваща стойността на реално
заплатеното застрахователно обезщетение, което в случая е в размер под определения по
средни пазарни цени към датата на ПТП, както и ликвидационни разноски в размер на 15.00
лева.
За пълнота и прецизност, а и във връзка с наведения в отговора на исковата молба
довод в тази насока следва да се изясни, че необосновани се явяват възраженията на
ответника, касаещи надлежността и правното действие на извършеното от застрахователя
по застраховка „Каско“ прихващане на задължението му да изплати определеното
застрахователно обезщетение с вземането му за втора, трета и четвърта вноски от
уговорената застрахователна премия. Това е така от една страна, доколкото ответното
дружество в качеството му на трето за застрахователния договор лице не е легитимирано да
черпи възражения от същия, респ. от неговото изпълнение и/или неизпълнение (още повече,
след като страните по правоотношението са приели изпълнението, извършено частично чрез
плащане, частично чрез прихващане), а от друга, тъй като, противно на поддържаното от
ответника, легитимиран да получи плащане на застрахователното обезщетение е
лизингополучателят на увредения лекотоварен автомобил, изрично поименно посочен в
представената полица за застраховка „Каско“, като за сметка на същия е и задължението за
заплащане на застрахователната премия по застраховката (без значение за извода в
последния смисъл е дали плащането се извършва директно в полза на застрахователя или в
полза на лизингодателя като част от лизинговата цена)- арг. от нормите на чл. 384 КЗ. По
тези съображения и доколкото съгласно изричните изявления на процесуалния представител
на ответника в проведеното на 30.11.2022г. открито съдебно заседание дължимостта на
застрахователните вноски, както и извършеното фактическо приспадане на стойността им от
размера на определеното застрахователно обезщетение не са спорни, необосновано се явява
възражението, че извършеното приспадане не е годно да обоснове извод за погасено от
застрахователя по застраховка „Каско“ задължение за застрахователно обезщетение в
сочения от него общ размер от 418.09 лева.
По изложените фактически и правни съображения предявеният иск с правно основание
чл. 411 КЗ следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже възникването на
4
главен дълг, допуснато неточно в темпорално отношение изпълнение на главното парично
задължение, както и размера на вредата, изразяваща се в пропуснатата полза от ползването
на паричния ресурс и съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно разпоредбата на чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от
застрахователя в 30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка,
който е встъпил в правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото
имущество, е предявил претенцията си срещу този застраховател, като е приложил
преписката с доказателствата, с които разполага. В случая, с неоспорено писмо от
04.10.2018г., получено от ответника на 05.10.2018г., последният е поканен да заплати
процесната сума. След изтичане на 04.11.2018г. на срока за плащане, без в него да е
извършено цялостно плащане/погасяване на извънсъдебно предявената сума, считано от
05.11.2018г. ответникът е изпаднал в забава, продължила до края на исковия период-
16.09.2021г. Определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор, размерът на законната мораторна лихва върху установеното като дължимо
регресно вземане на ищеца за сочения от него период, чийто начален момент е именно денят
на настъпването на забавата, възлиза на сумата от 125.96 лева, поради което и с оглед
действащото в българския граждански процес диспозитивно начало искът с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 1115.00 лева, включваща заплатени държавни такси за разглеждане на иска и за
издаване на съдебно удостоверение, депозити за възнаграждения на вещото лице и
свидетеля, както и възнаграждение за един адвокат.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание чл. 411 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗАД „ОЗК- Застраховане“ АД, ЕИК
*********, сумата от 433.09 лева, представляваща регресно суброгационно вземане за
изплатено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ за вреди
по лекотоварен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № СВ 5384 КН вследствие на ПТП от
08.08.2018г., настъпило в гр. София, в локалното платно на бул. „Мария Луиза“, пред хотел
„Рамада“, по вина на водача на лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № СА 5605 НС, чиято
деликтна отговорност в качеството му на водач на автомобила била застрахована по силата
на сключен с „Дженерали Застраховане“ АД договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в т. ч. ликвидационни разноски в размер на
15.00 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда- 17.09.2021г., до окончателно изплащане на задължението, както и
сумата от 125.09 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 05.11.2018г. до
16.09.2021г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от 1115.00 лева , представляваща
разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6