№
260066 15.03.2021 г. град Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Втори наказателен състав,
на петнадесети
февруари
двехиляди двадесет и първа година,
в
публично съдебно заседание в състав:
Съдия:Даниела
Николова
секретар:Геновева
Стойчева
прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията
АНД № 1182
по описа на Районен съд - Хасково за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от А.М.Б. *** срещу Наказателно постановление № 20-1253-001240/
02.09.2020 г. на Началник група в сектор
ПП при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл.179 ал.2 пр.1-во от ЗДвП му е
наложена глоба от 200 лв.,на основание чл. 174, ал.3, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание – „глоба”
в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца и по чл.183 ал.1 т.1 пр.2-ро от ЗДвП глоба от 10 лв .В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност
и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което
било издадено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила . Моли
съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В съдебно заседание пред Районен
съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован,не се явява, като чрез пълномощника си по делото – адв. М. П.,
заявява, че поддържа подадената жалба и в хода по същество развива аргументи за
нейната основателност.
Административнонаказващият орган -
Началника на Сектор ПП при ОД на МВР
Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 22.08.2020 г. служителите на сектор ПП към ОД на МВР - Хасково св.А.К.А. и Н.М.М.
били на работа ,като към 06.45
часа били изпратени от оперативния
дежурен в гр.Хасково на ул.“Каменна“ , във връзка с възникнало
ПТП . Отивайки на място, установили лек
автомобил „Алфа *****“, с рег. № *******с водач А.М.Б.. Контролните органи
установили, че жалбоподателят се движел по ул.“Каменна“ и на кръстовището с
ул.“Охрид“ загубил контрол над автомобила вследствие на което излязъл в ляво
извън платното за движение и се ударил в метален контейнер за битови отпадъци
,а след това и в бетонен стълб за улично осветление . Въз
основа на обясненията на водача и
разположението на автомобила ,както и щетите
по него , св.А.А. приел, че жалбоподателят е
управлявал лекия автомобил
и поради несъобразена с релефа на
пътя скорост,реализира ПТП с
материални щети . Жалбоподателят бил поканен от св.А. и М. да бъде тестван с техническо средство за
употреба на алкохол ,но същия категорично
отказал проверка с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 №АRBA 0088.
Жалбоподателят не носил и контролния талон към СУ на МПС . С
оглед на тези констатации, на същата
дата и в негово присъствие му бил съставен
от св. А.А. Акт за установяване
на административно нарушение, серия GА№ 249667 за нарушения по чл.20 ал.2 ЗДвП, по 174, ал. 3 пр.1 от ЗДвП и по чл.100 ал.1 т.1 от същия закон .
Жалбоподателят подписал съставения и предявен акт за установяване на
административно нарушение, без да впише обяснения или възражения по него, в
съответната за това графа и на същата дата получил екземпляр от него, според
отразеното в приложената разписка. Възражения
срещу съставения АУАН не са постъпили
допълнително в рамките на законоустановения срок от съставянето му.При издаване
на наказателното постановление, административно-наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка
и наложил процесните административни
наказания.
Изложената фактическа обстановка се установява от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели
. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.А. и Н.М. относно
обстоятелствата, свързани с действията, развили се в хода на полицейската проверка при констатиране на нарушенията , констатациите относно
поведението и действията на жалбоподателя
и тези, свързани със съставянето на АУАН, като еднопосочни и непротиворечиви с писмените такива .Разпитан
като свидетел М. Б. /баща на
жалбоподателя/ сочи за наранявания по главата и тялото на сина си след удара с
автомобила и липсата на спомен от пътния инцидент.
При така установените факти
съдът намира от правна страна
следното:
В
конкретния случай, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с
действията по съставянето на акта за установяване на административно нарушение
и връчването му на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се
запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, като от
последната не се е възползвал. Процесният акт за установяване на административно нарушение е съставен
в присъствие на свидетел, пряко участвал в установяване на описаните в него
нарушения и отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, досежно необходимите реквизити. На следващо място, обжалваното
наказателно постановление е издадено в шестмесечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и от компетентен орган.Спазени са
формата и редът за издаването му, като представлява спорен въпросът дали по
съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща
изискуемите реквизити.
По първото вменено на
жалбоподателя нарушение по чл.
20, ал. 2, във връзка с чл.
179, ал. 2, предл. първо от ЗДвП
съдът намира следното:Съгласно разпоредбата на чл.
20, ал. 2 от ЗДвП "Водачите на ППС
са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие." Със санкционната норма на чл.
179, ал, 2, предл. първо от ЗДвП
движението с несъобразена скорост от страна на водачите на ППС, което е причина
за ПТП, е въздигнато в административно нарушение. Съгласно разпоредбата на §
6, т. 30 от ДР на ЗДвП пътнотранспортно
произшествие е "събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно
превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Предвид събраните в настоящото
производство писмени и гласни доказателства-по несъмнен начин се доказа, че жалбоподателят като водач на МПС
е извършил нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП . Горният извод се налага от анализа на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства, изцяло
потвърждаващи констатациите в
акта за административно нарушение относно
фактите от значение за делото. В показанията си свидетелите по акта А. и М. са категорични ,че жалбоподателят Б. е лицето,
управлявало автомобила към момента на ПТП ,което
установили на база собствените му твърдения
,както и че причина за
станалото ПТП е движението
с несъобразена скорост ,на
което указвали местоположението на автомобила и
констатираните щети по него . В този смисъл, съдът приема за доказан възприетия от
контролните органи механизъм на
ПТП ,който не бе
оборен в хода на съдебното следствие. В
съответствие с материалния закон извършеното нарушение е квалифицирано като
такова по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.Същевременно
самият състав на нарушение е този по чл.
179 ал. 2 предл.1-во от ЗДвП/според
редакцията ,действаща към момента на нарушението/ : "Който поради движение
с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини
пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако
деянието не съставлява престъпление „.Нормата на чл. 20 е обща и изисква общо
съобразяване с особеностите на пътната обстановка и се прилага, когато не е нарушена друга
специална норма от закона. В крайна сметка нарушената норма е тази по чл. 20 ЗДвП (несъобразена скорост). В този случай
се изисква освен твърдението за несъобразена скорост, констатиращият
орган да е направил и посочил
констатации за всички характеристики на пътната
обстановка и движението на процесния автомобил, именно с оглед доказване на
първото твърдение. Следва да се посочи,
че тези факти са намерили отражение в обстоятелствената
част на акта за административно нарушение
и в НП и се потвърдиха от показанията на свидетелите по акта. При
определяне на наказанието за нарушението
,наказващият орган е наложил наказание
в предвидения от закона размер
–глоба от 200 лв.
С оглед на гореизложеното съдът, счита, че в тази част
НП следва да бъде потвърдено .
По т.3 от НП. От материалноправна страна, обстоятелствата,
изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по
закон доказателствени средства, се установяват по категоричен начин, не само
относно факта на движение на процесното моторно превозно средство, при възприемането
му от органите на МВР, но и най – вече дали водач на същото в този момент на
същото е бил жалбоподателят ,като изводите на АНО намират необходимата опора в
приобщените доказателствени източници.
След като, въз
основа на анализа на доказателствените източници откъм тяхната достоверност, бе
потвърдено качеството на жалбоподателя водач на моторно превозно средство, се
решава основният въпрос за авторството на нарушението по пункт 3 от
наказателното постановление, предмет на обжалване и също така, че той се явява
годен субект на административно нарушение по чл. 174, ал. 3 пр.1 от ЗДвП.
В това качество
жалбоподателят е следвало, след като е надлежно поканен да бъде тестван за
употреба на алкохол с техническо средство от оправомощен орган, да изпълни това
си задължение, чийто адресат се явява, като отказът се явява съставомерен
именно по предложения текст от закона, по който е квалифицирано и реализирана
отговорността по пункт 3 от НП. Поради това, отказът от страна на жалбоподателя
да даде проба за алкохол с техническо средство – Алкотест "Дрегер" 7510
, потвърждава извода за съставомерното му поведение. Оттам и съответствието на
дейността по реализиране на административнонказателна отговорност по чл. 174,
ал. 3, предл. 1 от Закона за движенето по пътищата с доказателствата по делото
и материалния закон. Събраните по делото доказателства и техния детайлен анализ
не оставят съмнение, че всички елементи от обективна страна на извършеното
нарушение са безпротиворечиво и категорично установени. От субективна страна,
нарушителят е действал виновно, като не налагат извод, различен от възприетия
ангажираните по делото гласни доказателствени средства. На следващо място, по
отношение вида и размера на наложеното наказание, по чл. 174, ал. 3, предл. 1
от ЗДвП, законодателят, не е предвидил възможност за преценка у наказващия
орган, с оглед начина на формулиране на санкцията в цитираната норма, като
същата в случая е правилно приложена. По тези съображения НП в тази му част
следва да бъде потвърдено.
По отношение на
нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 1 от НП настоящата инстанция приема, че не са
допуснати процесуални нарушения, като
нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е
доказано от обективна и субективна страна. Съгласно разпоредбата на чл. 100, ал. 1 от ЗДвП, водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи: т. 1 – свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. В чл. 183, ал. 1 от ЗДвП е посочено, че се
наказва с глоба 10 лв. водач, който: т. 1 – не носи определените документи –
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство. Следва да се посочи, че пред районния
съд не се ангажираха доказателства, годни да опровергаят констатациите на
административнонаказващия орган. В тази връзка и предвид събраните по делото
доказателства, се налага именно изводът, че по безспорен начин се установява
извършване на нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, самоличността
на нарушителя и неговата вина. Наложеното наказание е определено правилно, в съответствие с
предвиденото в разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, поради което в тези му
части НП следва да бъде потвърдено.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 20-1253-001240/02.09.2020 г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.