Решение по дело №317/2024 на Административен съд - Силистра

С Решение №89/26.06.24г., постановено по АНД №2024340200404/24г., Силистренският районен съд е потвърдил Наказателно постановление (НП) №24-1099-000530/10.04.2024г., издадено от началник група, сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Силистра, с което на Б. Б. А. от [населено място], на основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), за извършено нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, в условията на законоустановена кумулация са наложени административни наказания по вид „глоба“, в размер на **** лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от три месеца.

Производството е образувано по касационна жалба на Б. Б. А., наименувана „възражение“,обективираща искане за отмяна на съдебния акт и анулиране на наказателното постановление, каквото да бъдело издадено срещу З. Б. А., защото не той управлявал автомобила на датата на заснетото с АТС за контрол на скоростта нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП, а посоченото лице. Грешно бил записал в декларацията по чл.188 ЗДвП, че той управлявал автомобила на процесното място и дата, но вероятно се бил объркал защото постоянно пътувал в страната и в чужбина, управлявал различни автомобили и опасността да не си спомни точно, към датата на подписване на декларацията, кой автомобил е управлявал и дали изобщо е управлявал, на 17.01.2024г. в 14:44 часа по [улица]в [населено място], била голяма.

Ответникът по касация-Началник група „Моторни превозни средства водачи и административно-наказателна дейност“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР [населено място], в писмено становище (л.21), чрез упълномощен представител гл. юрисконсулт В.А., поддържа неоснователност на жалбата и настоява за нейното отхвърляне. Излага аргументи в подкрепа на решаващите изводи на районния съд и моли за потвърждаване на оспореното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] счита, че атакуваният съдебен акт е законосъобразен, а касационната жалба неоснователна. Дава заключение за оставяне в сила на съдебното решение.

Производството е по реда на Глава ХІІ (чл.208 и сл.) АПК,във връзка с чл.63в ЗАНН.

Силистренският административен съд, след обсъждане на оспорването и доказателствата по делото, прие следното: Касационно основание, от кръга на нормативно регламентираните с чл.348 ал.1 НПК, във вр. с чл.63в ЗАНН, няма заявено с жалбата. Релевираното оплакване за неизясненост на действителните факти, което било изкривило извода за авторството на процесното нарушение на чл.21 ЗДвП, се родее с довод за необоснованост на съдебния акт, която обаче, по аргумент от чл.348 НПК, не е касационно основание и не подлежи на обсъждане от настоящата инстанция. Ето защо касационният контрол ще се извърши съгласно правилата от чл.218 ал.2 АПК, в чиито периметър попада и служебната проверка за съответствие на оспорения съдебен акт с материалния закон.

Силистренският районен съд е установил вярно фактическата обстановка по делото, въз основа на събраните доказателства. Базирайки процесуалната си дейност на принципите от чл.13 и чл.14 НПК, е анализирал събраните в процеса доказателства и, е извел законосъобразно фактическите си изводи. Предмет на касационната проверка е решението на районния съд, а не Наказателното постановление (както счита касаторът), като проверка за приложението на материалния закон, настоящата инстанция извършва и служебно, въз основа на установените факти от СРС, предвид нормативната забрана за нови фактически установявания от чл.220 АПК.

Процесът пред районния съд е иницииран от касатора против НП №24-1099-000530/10.04.2024г. на ответния полицейски орган, с напълно идентично съдържание с настоящото оспорване -„възражение“ за несъответствие между фактическото положение и юридическата му квалификация, в сегмента на субекта на нарушението.Твърдял е, че не той е управлявал на процесната дата и място заснетия автомобил „****“ с рег.№[рег. номер], за което независимо, че бил подал писмена декларация по чл.188 ЗДвП (че лично е управлявал автомобила) впоследствие бил разбрал, че това била сестра му З. Б. А..

Съдът е установил, че на 17.01.2024г. в 14:44 часа, в [населено място] по [улица], до дом №***, в посока към [населено място], е било заснето нарушение на допустимата скорост в населено място, извършено с товарен автомобил „****“ с рег.№[рег. номер], като скоростта е била измерена и фиксирана с техническо средство за контрол на скоростните режими **** с фабр.№1*** и снимков материал №****. Отчетената скорост на движение на автомобила е 108 км/ч и след приспаднат толеранс от -3% в полза на водача, е определена наказуемата такава от 105 км/ч, при максимално допустима в случая от 50 км/ч. Установеният собственик на МПС М. Й. С. е попълнил декларацията по чл.188 ЗДвП,че автомобилът на 17.01.24г. е бил управляван от касатора. На същата дата 05.02.2024г., с УРИ188600-883 на РУ-Силистра, е подадена декларация от последния, че на процесната дата, като ползвател на автомобил „***“ с рег.№[рег. номер], го е управлявал лично той. На тази база е бил съставен АУАН №345/21.02.2024г., серия АД и бл.№176211, връчен на оспорващия, в който същият е посочил, че на 17.01.2024г. не е карал той, но въпреки изричните указания в акта за възможността в 7-дневен срок да направи допълнителни възражения (арг. от чл.44 ал.1 ЗАНН), такива не са последвали.

Съдът е приел още и, че независимо от предвидената хипотеза в чл.189 ал.5 ЗДвП - да посочи в писмена декларация лицето, което е управлявало автомобила, когато е констатирано нарушението, като представи копие на свидетелството му за управление на МПС, касаторът не се е възползвал от нея, а е подал жалба в срока от чл.59 ЗАНН до РС [населено място]. В съдебното производство не е представен удостоверителен документ за правоспособност на соченото от него лице З. Б. А. с [ЕГН], да управлява изобщо моторно превозно средство (без значение от каква категория), нито са положени процесуални усилия твърденият факт да бъде установен в съдебния процес, например чрез разпит на соченото лице или по друг допустим от закона начин.

Основавайки се разпоредбата на чл.189 ал.15 ЗДвП въззивният съд е кредитирал представеното веществено доказателство, представляващо статично изображение - снимка №1***/0052627, от която се установява безпогрешно вида, марката и регистрационния номер на управлявания автомобил, както и измерената скорост от 108 км/ч, преди приспадане на допустимата техническа грешка за използваното мобилно многофункцио-нално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации.

Конфликтният момент по делото е бил съсредоточен върху въпроса за авторството на деянието,вкл. регламентацията от чл.189 ал.5 и ал.6 ЗДвП на предпоставките за анулиране на издадени вече електронни фишове, в случая наказателно постановление съгласно регулацията от чл.189 ал.4 изр.1 ЗДвП (защото за процесното нарушение е предвидено наказание „лишаване от право да управлява МПС“). СРС е приел, че възможността за анулиране на ЕФ не е уредена като еднократна, възложена единствено и само на един от собствениците/ползватели на МПС. Последното е вярно, предвид текста на чл.189 ал.5 изр.2 ЗДвП, тъй като нормотворецът не е изключил възможността автомобилът да е собственост на няколко лица или юридическото лице, на което е регистриран, да има няколко законни представители, включително и да е предоставен за ползване на трето лице, което да го дало за послужване другиму.Независимо от така обсъдените възможности касаторът нито е подал нова/коригираща декларация след 05.02.2024г. в срока от чл.189 ал.5 изр.2 ЗДвП, нито е възразил по реда на чл.44 ал.1 ЗАНН срещу връчения му АУАН, а е предприел съдебно обжалване на процесното пред СРС наказателно постановление. В този контекст въззивната инстанция като приела, че както НП, така и АУАН са издадени при спазване на административнонаказателни- те производствени правила, основавайки се на подадената декларация по чл.188 ЗДвП от касатора и след съвкупна преценка на доказателствените източници в процеса, е извел верния извод, че той именно е извършил релевираното нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП,като на 17.01.2024г. в 14:44 часа в [населено място] е управлявал товарен автомобил [Марка] с рег.№[рег. номер] със скорост от 108 км/ч, при максимално допустима за движение в населеното място от 50 км/ч и, след приспаднат толеранс, размерът на процесното превишение е определен на 55 км/ч. Установил е, че преносимата система за контрол на скоростта е от одобрен тип средство за измерване и е преминала последваща проверка от БИМ, което сочи на нейната годност, вкл. изправност към датата на фиксиране на релевираното нарушение. Районният съд правилно е съобразил ограничителната разпоредба на чл.189з ЗДвП, недопускаща нарушения от вида на процесното, да бъдат обсъждани като „маловажни“ в ракурса на чл.28 ЗАНН. Съответни на закона са и изводите му за правилно определени административни наказания, предвидени в абсолютен размер от законодателя в приложимата разпоредба на чл.182 ал.1 т.6 ЗДвП. Индивидуализирането на административното наказание е въпрос за приложението на материалния закон, поради което подлежи на служебен контрол от настоящия състав.

В този контекст, основателно е искането на ответното по касация учреждение за съдебни разноски, каквито съгласно чл.63д ал.4-ал.5 ЗАНН, се присъждат по реда на АПК,което в ракурса на чл.143 ал.1,във вр. с §1 т.6 ДР АПК означава,че същите следва да бъдат присъдени в полза на органа, който е разпоредител с бюджет и в чиято структура е АНО, издал процесния пред СРС юрисдикционен акт.Такъв,по аргумент от чл.37 ал.2 ЗМВР, е Областната дирекция на МВР Силистра.Според чл.143 ал.3 АПК,във връзка с чл.63д ал.5 ЗАНН, юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл.37 от Закона за правната помощ,регламентиращ размера му с Наредбата за заплащането на правната помощ (Обн.ДВ,бр.5/06г.,посл.изм.ДВ,бр.74/21г.), чиито чл. 27е е определил относителни граници на възнаграждението от 80 до 120 лева. В случая, предвид ниската фактическа и правна сложност на касационното производство, същото следва да бъде определено в размер на 80 лева.

Обобщавайки изложеното, настоящият състав намира,че обжалваното решение на СРС е валидно и допустимо.Същото е постановено в съответствие с установените факти по делото и със закона; при отсъствие на касационни основания за неговата отмяна, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка с чл.63в ЗАНН, Административният съд гр. Силистра

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ в сила Решение №89/26.06.2024г., постановено по АНД №404/ 2024г. по описа на Силистренския районен съд.

 

ОСЪЖДА Б. Б. А.,с [ЕГН] от [населено място], [улица], ****, да заплати на Областна дирекция на МВР Силистра, с административен адрес: [населено място],[улица], сумата от **** - съдебни разноски.

Решението е окончателно.