№ 47
гр. Велики Преслав , 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Теодора Р. Йорданова-Момова
като разгледа докладваното от Теодора Р. Йорданова-Момова
Административно наказателно дело № 20203610200268 по описа за 2020
година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба, подадена от
Министерство на земеделието, храните и горите, представлявано от министър Д.Ж.Т. срещу
наказателно постановление № НЯСС-92/07.07.2020 г., издадено от заместник-председателят
на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор гр. София.
В обстоятелствената част на жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на наказателното постановление, поради издаването му при неправилно и
необосновано прилагане на материалния закон. Сочи се съществен порок на АУАН и НП –
че административнонаказващият орган излязъл извън компетенциите си, тъй като язовир
„Тича“ бил включен в списък, приложение № 1 към чл. 13, т. 1 от ЗВ и ДАМТН не
разполагала с правомощия да дава предписания на собственика на язовира. Излагат се
допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на акта и на наказателното
постановление. Освен това, нарушението, ако е извършено, било маловажно. Предвид
изложеното се иска наказателното постановление да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание, пълномощникът на жалбоподателя моли наказателното
постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна, в писмено становище счита, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения, обуславящи
неговата отмяна. Моли, атакуваното НП да бъде потвърдено.
1
Видно от материалите по приложената по делото административнонаказателна
преписка, на 07.03.2019 г. служители на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях“ към ДАМТН извършили проверка на язовир „Тича“, собственост на
Министерство на земеделието, храните и горите. За констатациите от проверката, бил
съставен протокол № 05-03-16/13.03.2019 г. В протокола, на МЗХГ били дадени
предписания, вкл. и: „да се възстанови експлоатационното състояние на основния
изпускател“ в срок до 31.10.2019 г. При проверката не е присъствал представител на
собственика на язовира. На 20.11.2019 г. отново била извършена проверка на посочения
обект от служител на Главна дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към
тях“ към Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – И.И. и бил съставен
констативен протокол № 05-03-104/21.11.2019 г., като било констатирано, че: „основния
изпускател е неизправен съгласно представения протокол за манипулации от 12.11.2019 г.
Не са изпълнени предписанията на комисиите, назначени със заповеди на Областния
управител да се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател в срок до
30.10.2019 г.“.
Въз основа на протокола, на 24.01.2020 г. И. М. И. – инспектор в регионален отдел
„НЯСС-СИБ“ офис Шумен при ДАМТН съставил акт за установяване на административно
нарушение № 05-010/24.01.2020 г. срещу Министерство на земеделието, храните и горите, за
това, че „На 01.11.2019 г. в качеството си на собственик на яз. „Тича“, като не е изпълнило
даденото задължително предписание в констативен протокол № 05-03-16/13.03.2019 г. на ГД
НЯСС се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател в срок до
30.10.2019 г. МЗХГ е нарушило чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите”. Актът е подписан от
пълномощник на министерството, на 31.03.2020 г. – с връчване на препис.
На основание така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно
постановление № НЯСС-92/07.07.2020 г., от К.М.В. – заместник-председател на Държавната
агенция за метрологичен и технически надзор гр. София, с което на Министерство на
земеделието, храните и горите, представлявано от министър Д.Ж.Т. е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 4000 лв., на осн. чл. 200, ал.
1, т. 39 от ЗВ, за това, че „Не са изпълнени от собственика на язовир „Тича“,
задължителните предписания, дадени в констативен протокол № 05-03-16/13.03.2019 г. на
ГД НЯСС: „да се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател в срок
до 30.10.2019 г.“. С описаното деяние, извършено на 01.11.2019 г., МЗХГ нарушило
разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВодите.
Жалбоподателят оспорва констатациите, изложени в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление.
Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства – свидетелските показания на И.И. (актосъставител), Л.Т. и Т.Ц. (свидетели
2
по акта), прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна
следното:
Министерство на земеделието, храните и горите е собственик на язовир „Тича“,
находящ се в землищата на селата Виница, Староселка, Бяла река, Ловец, Кьолмен,
Маломир, Менгишево, Сушина и Тушовица, обл. Шумен. На 07.03.2019 г. на същия била
извършена проверка от служители на ДАМТН, които констатирали, че основния изпускател
не е в изправност и на жалбоподателя били дадени предписания да се възстанови
експлоатационното състояние на основния изпускател в срок до 30.10.2019 г. При
извършената повторна проверка в обекта, на 20.11.2019 г. служителите на агенцията
констатирали, че предписанието не е изпълнено. Тази констатация била извършена въз
основа на протокол за извършен оглед и пробни манипулации на основния изпускател,
съставен на 12.11.2019 г. от „Напоителни системи“ ЕАД.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна
следното:
По допустимостта на жалбата:
Последната е подадена от надлежно легитимирано лице имащо правосубектност и в
установения от закона 7-дневен срок от връчването на НП. Ето защо жалбата е допустима.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе
предвид следното:
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта
за установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да
налагат отмяна на последното. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на представител на нарушителя и му е връчен препис
срещу разписка. Издаденото наказателно постановление отговаря на задължителните
изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е от
материално и териториално компетентен орган. В тази насока, възражението на
жалбоподателя за липса на материална компетентност у контролните органи се явява
неоснователно. С разпоредбата на чл. 190а, ал. 2 от ЗВодите се предвижда
материалноправното задължение за собствениците на язовирни стени да изпълняват
предписанията по чл.190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ, като с измененията и допълненията от ДВ бр. 55
от 2018 г. се регламентират и конкретните изключения, за които лицата по чл. 190а, ал. 1 от
ЗВ не могат да дават предписания – „с изключение на язовирите по приложение № 1 към чл.
13, т. 1, за намаляване на водните обеми, за което уведомява съответната басейнова
дирекция“. По делото не е спорно, че процесният язовир попада под т. 34 в приложение № 1,
3
което всъщност е към разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗВ. За да бъде изключена
компетентността по чл. 190а, ал. 1, т. 3 от ЗВ на председателя на ДАМТН или
оправомощените от него длъжностни лица, следва кумулативно да са налице две
предпоставки – язовирът да е включен в процесното приложение към закона, но и
предписанието да е за намаляване на водните обеми. В настоящата хипотеза е налице само
първата от двете кумулативни предпоставки. Предписанието, предмет на обсъждане, не
попада в разгледаното изключение. То е издадено при стриктно съблюдаване на
материалната компетентност на постановилите го длъжностни лица.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 190а, ал. 2 от ЗВ. Съгласно цитираната норма, собствениците на язовирни
стени и съоръжения към тях са длъжни да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 и по чл.
138а, ал. 3, т. 5 от закона. В случая, безспорно се установи, че на жалбоподателя са дадени
предписания на 13.03.2019 г.: „да се възстанови експлоатационното състояние на основния
изпускател в срок до 30.10.2019 г.“. Съдът, обаче, намира за недоказано по делото, че на
20.11.2019 г. било надлежно доказано, че тези предписания не са изпълнени. В показанията
си, депозирани в хода на съдебното производство, свидетелят и актосъставител И.И. описва
основния изпускател като състоящ се от четири таблени затвора, които имат механизъм, с
който се отварят и затварят, съответно изпълнявайки действието по източване на язовира
към реката. Свидетелят не описва с категоричност дали този механизъм се задейства
автоматично или механично, но излага, че обсъжданият изпускател се намира изцяло под
вода. Служителите на ДАМТН извършили визуален оглед от площадка, находяща се до
язовирната стена, като им бил предоставен протокол, съставен на 12.11.2019 т. от
„Напоителни системи“ ЕАД – ползвател на язовира. Именно на базата на отразеното в този
протокол актосъставителят прави основния си извод за неизпълнение на дадените
предписания. При извършване на проверката на място не бил поканен представител на
собственика на язовира, а само на ползвателя. В настоящото производство, обаче, не е
представен цитирания в констативния протокол, в АУАН и в свидетелските показания на
актосъставителя протокол от 12.11.2019 г. Ето защо, съдът приема, че по делото не е доказан
факта на неизпълнение на дадени предписания – служители на
административнонаказващият орган нито са извършили собствена констатация за
продължаваща неизправност на спускателя, нито са дали възможност на жалбоподателя да
представи документи в тази насока. Позоваването на съставен протокол от ползвателя на
язовира без представянето му не води до установяване на посочения по-горе факт от
съществено значение за ангажиране на отговорността на МЗХГ.
Предвид изложеното, съдът намира за доказано по делото, че Министерство на
земеделието, храните и горите извършило административно нарушение по чл. 190а, ал. 2 от
ЗВ.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на
4
материалния закон.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО наказателно постановление № НЯСС-92/07.07.2020 г.,
издадено от К.М.В. – Заместник-председател на Държавна агенция за метрологичен и
технически надзор гр. София, въз основа на акт за установяване на административно
нарушение № 05-010/24.01.2020 г., съставен от И. М. И. – инспектор в регионален отдел
„НЯСС – СИБ“ в ГД НЯСС към ДАМТН, с което на Министерство на земеделието, храните
и горите с ЕИК *********, с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев“ № 55, представлявано от
Д.Ж.Т. – министър, за нарушение на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите, извършено на
01.11.2019 г. и на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ, е наложено административно
наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 4000,00 лв. (четири хиляди лева).
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, решението може да се обжалва с касационна
жалба, пред Административен съд – Шумен, в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните, по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните
основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5