РЕШЕНИЕ
№ 63
Самоков, 16.02.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено
на десети май през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 817 по описа на съда за
„Топлофикация
София” ЕАД, гр. София, е предявило
срещу Н.П.Т. *** – съгласно
уточнението на исковата молба, постъпило на 02.09.2019 г. и самото
наименувано „искова молба“ (л. 41-46 от делото) – искове за установяване на съществуването на свои вземания срещу ответника
за следните суми: за сумата 1376,18 лева – главница, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в периода от месец май 2016 г. до месец април 2018 г.
за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж. к. “Красно село“, бл.
214, вх. Б, ап. 34; за сумата 89,29 лева, представляваща лихва за забава за
периода от 31.12.2016 г. до 19.11.2018 г. върху претендираната главница,
представляваща цена на топлинната енергия; за сумата 42,38 лева, представляваща
главница – дължими суми за дялово разпределение за периода от месец октомври
2015 г. до месец април 2018 г. и за сумата 7,80 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 30.11.2015 г. до 19.11.2018 г. върху претендираната главница, представляваща
суми за дялово разпределение. Претендират се и законни лихви върху всяка от
главниците от 30.11.2018г. до окончателното изплащане на вземанията.
Обстоятелствата, на които се
основават исковете, са изложени в уточнението на исковата молба, постъпило в
съда на 02.09.2019 г., по което поради наименованието му - „искова молба“ - погрешно
е образувано гр. д. № 886/2019 г. на РС – Самоков (прекратено на основание чл.
126, ал. 1 от ГПК с влязло в сила на 12.11.2019 г. определение от 25.10.2019
г.), но което уточнение е приложено към настоящото дело на л. 41-46 от делото и
препис от него е връчен на ответника.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба в който
изцяло е оспорил исковете по съображения, изложени в отговора.
По
искане на ищеца с определение от 18.12.2020 г. като трето лице – подпомагаща го
страна е конституирано „Техем сървисис“ ЕООД, гр. София.
В молба,
постъпила по делото на 12.02.2021 г. третото лице – подпомагаща страна е
заявило, че не оспорва предявените от ищеца искове и е заявило становище за
тяхната основателност.
В
писмени становища, постъпили по делото на 01.03.2021 г. и на 07.05.2021 г., т.
е. преди даване ход на устните състезания, пълномощници на ищеца заявят, че
поддържат исковете.
Третото
лице „Техем сървисис“ ЕООД не заявява допълнително становище по исковете.
Пред
съда ответникът се представлява от пълномощника си адв. Е. Атанасова, която
заявява, че поддържа становището по исковете, изразено в отговора на исковата
молба и в хода на устните състезания моли за отхвърлянето им.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД.
Исковете
са допустими с оглед доказателствата за развитието на заповедното производство
по приложеното ч. гр. д. № 126/2019 г. по описа на РС – Самоков.
По съществото на исковете съдът
намира следното:
Към исковата молба е приложен (на
л. 25 от делото) нотариален акт № 14, т. VІІ, рег. № 14400, д. № 1047/2004 г. на
нотариус Валентина Благоева, с район на действие съдебния район на Софийския
районен съд, от който е видно, че на 24.09.2004 г. ответникът е придобил
правото на собственост върху апартамент № 34, находящ се в гр. София, ж. к.
„Красно село“, бл. 214, вх. Б, ет. 6 на основание договор за продажба. На
19.10.2004 г. ответникът е подал до ищцовото дружество заявление – декларация
(на л. 26 от делото), с което е поискал да му бъде открита партида за този
топлоснабден имот съгласно Общи условия за продажба на топлинна енергия от
„Топлофикация София“ АД на потребители за битови нужди. Ответникът не е оспорил
с конкретни твърдения обстоятелството, което се извежда от този нотариален акт,
че в процесния период от м. май 2016 г. до м. април 2018 г. той е бил собственик
на този апартамент, поради което твърдението му в отговора на исковата молба,
че не е доказано той да отговаря за процесните задължения към ищеца, е
необосновано. Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда – етажна собственост обосновава
за титуляря на това право качеството „клиент на топлинна енергия“, в случая –
„битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ.
Поради това и в съответствие с чл.
150, ал. 1 от ЗЕ в процесния период между ищеца – топлопреносно предприятие и
ответника – клиент на топлинна енергия за битови нужди е съществувало
облигационно отношение за продажба на топлинна енергия при публично известни
общи условия – оповестените на интернет-страницата на ищцовото дружество (www.toplo.bg)
Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на КЕВР. Съгласно чл. 12, т. 1 и чл. 30, ал. 1 от тези общи условия клиентът е
длъжен да заплаща топлинната енергия за битови нужди по цена, утвърдена от
КЕВР, в сроковете и по начина, определени в общите условия.
Съгласно приетото и неоспорено от
страните заключение на вещото лице инж. С.Ж. по втората съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), прието в с. з. на 10.05.2021 г., в процесния период, обхващащ
отчетните периоди от м. май 2016 г. до м. април 2017 г. и от м. май 2017 г. до
м. април 2018 г., сумите за топлинна енергия за топлоснабдения имот на
ответника са начислени в съответствие с действащата в тези периоди нормативна
уредба в областта на енергетиката и общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в гр. София.
През целия процесен период за имота на ответника е начислена топлинна енергия
за отопление – частта от „сградната инсталация“, поделена солидарно с
останалите собственици в сградата – етажна собственост, присъединени към абонатната
станция, както и топлинна енергия за гореща вода. На база на изравнителните
сметки, изготвени от „Техем сървисис“ ЕООД, цената на потребената топлинна
енергия от ответника за периода от м. май 2016 г. до м. април 2017 г. е 631,58
лв., а за периода от м. май 2017 г. до м. април 2018 г. е 744,59 лв., или общо
за двата периода, съставляващи процесния период тази цена е 1376,17 лв.
В открито съдебно заседание на
10.05.2021 г. при обсъждане на заключението по СТЕ вещото лице сочи, че то е
изготвено въз основа на предоставени му от ищеца документи и подробно го
обосновава, в т. ч. и по въпроса, че е невъзможно отоплителната инсталация на
сградата – етажна собственост, в която се намира имотът на ответника, да не
преминава през този имот, независимо дали в него има отоплителни уреди.
Заключението по тази СТЕ не е оспорено от страните и съдът го кредитира за
посочените по-горе обстоятелства. Затова съдът намира за неоснователни и
недоказани възраженията на ответника в отговора на исковата молба, че
извършваните в процесния период от „Техем сървисис“ ЕООД дялови разпределения
не са валидни и не отразяват действителното количество доставена и реално
потребена от ответника топлинна енергия; че не е доказан начина и методиката за
отчитане на топлата вода, ползвана от ответника; че за дължимите от ответника
суми за ползвана от него топлинна енергия не са издадени фактури.
Ответникът не ангажира
доказателства за броя регистрирани и обявени обитатели в имота му, поради което
не може да се приеме, че при начисляването на количества топлинна енергия за
гореща вода за периода м. май 2016 г. – м. април 2017 г., за който съгласно
устните разяснения на вещото лице не е извършен реален отчет по показанията на
индивидуалните водомери за топла вода поради неосигуряване на достъп до имота
за отчитане, е допуснато нарушение на чл. 69, ал. 2, т. 2 от действащата в този
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.
34/2007 г., отм. ДВ, бр. 25/2020 г.). При положение, че съгласно този
нормативен акт неосигуряването на достъп до имота за отчитане на индивидуалните
водомери за топла вода е основание за начисляване на количества гореща вода на
база брой обитатели, доводите на пълномощника на ответника в хода на устните
състезания, че начислената на ответника топлинна енергия не била действително
потребена от него, са неоснователни.
Ето защо искът за установяване
съществуването на вземане на ищеца към ответника за цена на доставена топлинна енергия до имота на ответника в периода от
месец май 2016 г. до месец април 2018 г. е основателен до размер 1376,17 лв., а
за разликата над тази сума до пълния му предявен размер от 1376,18 лв. следва
да се отхвърли.
По делото не са събрани
доказателства за обстоятелства по чл. 33, ал. 4, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 2,
респ. ал. 3 от горецитираните общи условия, които са от значение за
основанието, размера и периода на вземането за лихва за забава върху претендираната главница, представляваща
цена на топлинната енергия. Поради това искът за установяване съществуването на
вземане на ищеца към ответника за сумата 89,29 лв., представляваща лихва за
забава за периода от 31.12.2016 г. до 19.11.2018 г. върху претендираната
главница, представляваща цена на топлинната енергия, е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
По делото не се установяват
основанието и размера на вземането на ищеца за суми за дялово разпределение за периода от месец октомври
2015 г. до месец април 2018 г.,
които съгласно чл. 36, ал. 1, т. 1-3 от общите условия на ищеца се формират от
конкретни елементи. Заключението по СТЕ в тази насока не следва да се взема
предвид, тъй като на експертизата не е поставяна такава задача. Ищецът не е
поставил такава задача и на съдебно-счетоводната експертиза, а отделен е
въпросът, че счетоводна експертиза с поставените й от ищеца задачи не е
допусната поради липса на необходимост – с оглед изясняване на част от
въпросите по поставените й задачи от заключението по СТЕ, както и поради
неотносимост към предмета на спора на останалите задачи. По тези съображения
исковете за установяване съществуването на вземане на ищеца за неплатена цена
на предоставена услуга „дялово разпределение” за посочения период и на вземане
за обезщетение за забава върху тази цена за период от 30.11.2015 г. до 19.11.2018
г. са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед направеното
от ищеца искане и предвид изхода на делото, както и в съответствие с т. 12 от
съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС, в настоящото производство съдът следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство. Затова ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца общо сумата 355,04 лв. за разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 126/2019 г. по описа на РС – Самоков и
в настоящото исково производство.
От тази сума 77,52
лв. са разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 126/2019 г. на РС –
Самоков, от които 27,52 лв. за внесена държавна такса за разглеждане на
заявлението в дължимия й размер съгласно материалния интерес по уважения иск и 50
лв. са за юрисконсултско възнаграждение – в минимален размер съгласно чл. 26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ. С оглед изхода на делото ответникът
дължи на ищеца и разноски в исковото производство в размер 277,52 лв., от които
250 лв. за внесен депозит за възнаграждение на вещо лице по СТЕ и 27,52 лв. – за
довнесена държавна такса в исковото производство върху цената на уважения иск
(след приспадане от общия размер на държавната такса по този иск– 55,04 лв.
на сумата 27,52 лв., представляваща внесен и дължим размер на държавна такса в
заповедното производство върху интереса по уважения иск). Разноски за
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в настоящото производство не се
присъждат, тъй като същият не е посочил размер на тази претенция. Позоваването
в исковата молба на разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК като основание за
заплащането на юрисконсултско възнаграждение не може да замести липсващата воля
на ищеца да посочи какъв негов размер претендира, нито създава задължение на
съда да определя размера на тези разноски служебно.
С оглед изхода на
делото и предвид направеното от ответника искане за разноски ищецът му дължи
сумата 64,40 лв. за част от платеното адвокатско възнаграждение в общ размер 700
лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие, съразмерна с
отхвърлената част от исковете.
Предвид разпоредбата
на чл. 78, ал. 10 от ГПК третото лице не дължи разноски, нито такива му се
следват, независимо от изхода на делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, съществуването на вземане на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец” № 23б,
срещу Н.П.Т., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес ***, за сумата 1376,17 лв., представляваща дължима на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД цена на доставена топлинна енергия в периода от
м. май 2016 г. до м. април 2018 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес гр. София, ж. к. “Красно село“, бл.
214, вх. Б, ап. 34, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 30.11.2018 г. – датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение пред Софийски районен съд, по което след
приемането му по подсъдност в РС – Самоков е образувано ч. гр. д. № 126/2019 г.
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
този иск в частта му за разликата над 1376,17 лв. до предявения му размер от
1376,18 лв., както и ОТХВЪРЛЯ изцяло
исковете за установяване
съществуването на вземания на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н.П.Т. за следните
суми: за сумата 89,29 лева, представляваща лихва за забава за периода от
31.12.2016 г. до 19.11.2018 г. върху претендираната главница, представляваща
цена на топлинната енергия, доставена в периода от м. май 2016 г. до м. април
2018 г.; за сумата 42,38 лева, представляваща главница – дължими суми за дялово
разпределение за периода от месец октомври 2015 г. до месец април 2018 г. и за
сумата 7,80 лева, представляваща лихва за забава за периода от 30.11.2015 г. до
19.11.2018 г. върху главницата, съставена от суми за дялово разпределение.
ОСЪЖДА Н.П.Т.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” № 23б, сумата 355,04 лв. за разноски, от която 77,52 лв. са разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. № 126/2019 г. по описа на РС – Самоков,
а 277,52 лв. са разноски в настоящото исково производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
„Ястребец” № 23б, да заплати на Н.П.Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес ***, сумата 64,40 лв. за разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ул. „Проф. Георги П.“ № 3 като трето лице –
подпомагаща страна на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, гр. София.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: