Определение по дело №2150/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1273
Дата: 4 юни 2024 г. (в сила от 4 юни 2024 г.)
Съдия: Мартин Рачков Баев
Дело: 20242120202150
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 28 май 2024 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1273
гр. Бургас, 04.06.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРТИН Р. БАЕВ
при участието на секретаря Д. Михайлова
в присъствието на прокурора А. В. В.
като разгледа докладваното от МАРТИН Р. БАЕВ Наказателно дело от общ
характер № 20242120202150 по описа за 2024 година
Обвиняемият А. С. Г. , редовно уведомен, се явява лично, доведен от органите на РД
„Охрана“.
Явява се адв. К. Я. от БАК, упълномощен защитник на обвиняемия А. С. Г., редовно
уведомен.
За Районна прокуратура гр. Бургас, редовно призовани, се явява прокурор А. В..

СЪДЪТ запита страните за становища, относно хода на делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Я.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след като изслуша становищата на страните, намира, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и го докладва.
СНЕМА самоличността на обвиняемия, както следва:
1
А. С. Г. с ЕГН: **********, роден на *** в гр. Бургас, с постоянен и настоящ адрес:
***, ***.

СЪДЪТ на основание чл. 274 НПК разясни на обвиняемия правата му в настоящото
производство.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да правя отводи.
АДВ. Я.: Няма да правя отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Разбрах правата, които имам. Няма да правя отводи.

СЪДЪТ ПРОЧИТА постигнатото между страните споразумение.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че споразумението не противоречи на закона и морала и
следва да бъде одобрено от съда. Параметрите на договореното наказание са съобразени с
опасността на деянието на обвиняемия.
АДВ. Я.: Считам, че споразумението не противоречи на закона и морала и моля съда
да го одобри в параметрите, в които сме го представили.
ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Присъединявам се към казаното от моя защитник. Моля да бъде
одобрено споразумението.

СЪДЪТ на основание чл. 381, ал. 6 от НПК, запита обвиняемия доброволно ли е
подписал споразумението, съгласен ли е с него и доброволно ли се отказва от разглеждане
на делото по общия ред.

ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Разбирам в какво съм обвинен. Признавам се за виновен.
Запознат съм със съдържанието на споразумението и съм съгласен със същото. Наясно съм с
наказанията, които то предвижда и съм съгласен с тези наказания. Доброволно, сам и лично
съм подписал същото. Декларирам, че се отказвам от разглеждане на делото по общия ред и
лично положих подпис под декларацията. Знам какво означава разглеждане на делото по
общия ред и доброволно се отказвам от него.
СЪДЪТ разясни на обвиняемия последиците на споразумението, както и че то има
характер на влязла в сила присъда, като на основание чл. 382, ал. 4 от НПК го запита дали
разбира обвинението, признава ли се за виновен, разбира ли последиците от
споразумението, съгласен ли е с него, доброволно, сам и лично ли го е подписал:

ОБВИНЯЕМИЯТ Г.: Разбрах последиците от споразумението, които съдът преди
малко ми разясни и съм съгласен с тях. Сам, лично и доброволно подписах споразумението.
Ясно ми е, че одобреното от съда споразумение има последици на влязла в сила присъда.
2


Съдът, въпреки изразеното съгласие, счита, че в настоящия му вид споразумението
противоречи на закона и не следва да бъде одобрявано. Това е така по следните причини:
В случая спрямо Г. има повдигнати три обвинения за три извършени в условията на
съвкупност престъпления, за които страните са договорили три отделни наказания.
Настоящият състав счита обаче, че деянията по т. 1.1 и т. 1.3 покриват всички признаци да
едно единствено продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 НК, доколкото
осъществяват поотделно различни състави на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предшестващото. И двете деяния касаят едно и също физическо лице – *****, поради което
и не е налице забраната по чл. 26, ал. 6 НК. При това положение, по мнение на съда,
правилното приложение на закона изисква деятелността на Г. да бъде квалифицирана не
като три отделни престъпления, а като две (едното от които продължавано престъпление,
включващо в себе си две деяния), респективно за тези две престъпления да се определят
само две наказания, които в последствие да бъдат групирани. Настоящият състав не би
могъл да предложи промени на страните, които да преодолеят констатираната нередовност,
най-малкото доколкото порокът е наличен още от привличането на Г. като обвиняем. Освен
това би се достигнало до „обединяване“ на две деяния в едно ново престъпление,
респективно промяна в групирането и т.н., което на практика би довело до изцяло ново
споразумение. При това положение съдът счита, че евентуалните промени биха били
толкова драстични, че няма как да се реализират по реда на чл. 382, ал. 5 НПК.
На следващо място съдът счита и че договореното между страните наказание, както
за всяко едно от деянията, така и след извършеното групиране („Пробация“), е занижено и
не би могло да постигне целите на чл. 36 НК. Видно от материалите по делото – процесните
деяния далеч не са първи актове на домашно насилие от Г. към пострадалата, макар и за тях
да не е търсена наказателната му отговорност. В случая също се касае за три отделни акта на
домашно насилие, извършени в рамките на няколко дни, което характеризира дееца като
упорит и целенасочен извършител и завишава личната му обществена опасност. Не на
последно място обществената опасност на деянията, свързани с домашно насилие, е особено
завишена напоследък, което се доказва от спешните законодателни промени в тази област.
Това идва да покаже, че обществото е особено нетърпимо и чувствително към тези прояви и
за да се постигнат целите на генералната превенция е необходимо по-решителен и
интензивен отговор от държавата. В тази връзка съдът счита, че спрямо обвиняемия следва
да се наложи наказание при приложението на чл. 54 НК, а именно „Лишаване от свобода“, а
не „Пробация“, доколкото само това наказание би могло да постигне целите на закона.
Принципно няма пречка лишаването от свобода да бъде отложено с изпитателен срок,
доколкото видно от справката за съдимост на Г. – той е реабилитиран по реда на чл. 88а НК
за предходните си осъждания, като продължителността на този изпитателен срок следва да е
3
в рамките на максималния възможен, както и на основание чл. 67, ал. 3 НК през него да се
изтърпява и пробационна мярка „Включване в програми за обществено въздействие –
„Програма за овладяване на гнева“. По-дългия изпитателен срок, от една страна би бил
гаранция, че в един сравнително продължителен период от време Г. ще се въздържа от
противоправни прояви, под риск от превеждане в изпълнение на отложеното наказание, а от
друга включването в програми за обществено въздействие би помогнало на обвиняемия да
преодолее дефицитите, които очевидно има в тази посока. На последно място, евентуално
налагане на наказание, чието изпълнение бъде отложено, не би се явило пречка пред
обвиняемия да упражнява трудова функция и да издържа семейството си, в която насока са
и исканията на пострадалата ****, обективирани в последния й разпит от 15.04.2024г.
С оглед всичко казано по-горе съдът счита, че в настоящия му вид споразумението
противоречи на закона, поради което и не може да бъде одобрено от съда.
Така мотивиран и на основание чл. 383, ал. 8, НПК
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ОДОБРЯВА постигнатото между Районна прокуратура Бургас, обвиняемият А.
С. Г., защитникът му адв. К. Я. от БАК споразумение за решаване на делото.
ВРЪЩА делото на Районна прокуратура Бургас.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство по НОХД № 2150/2024 г. по описа на
БРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на жалба и протест.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4