Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,22.11.2019 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, на двадесет и втори октомври през двехиляди и деветнадесета
година, в публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №3609
по описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.415 ал.1 от ГПК. Подадена е искова
молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Д-р Петър
Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника Б.Н.Р. – юрисконсулт,
със съдебен адрес ***,
офис-сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис №4 против Г.Я.Г., с ЕГН **********,***, в която ищецът, чрез
пълномощника си, твърди, че на
01.09.2017г. е подписано Приложение 1 към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД по силата, на
което вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за
паричен заем №2658363/11.10.2016г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за
събиране на вземания" ООД, ведно с
всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Твърди, че договорът за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания"
ООД, ЕИК *********.
Твърди, че
„Изи Асет Мениджмънт" АД
е упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от
16.11.2010г. от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. По реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД до Г.Я.Г.,
е изпратено от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД, чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
Уведомително писмо с изх. №УПЦ-П-ИАМ/2658363 от 05.09.2017г. за станалата
продажба, чрез Български пощи с известие за доставяне на постоянния адрес на
длъжника, посочен в договор за паричен заем №2658363/11.10.2016г. Писмото се е
върнало в цялост като в обратната разписка е отбелязано, че пратката е
непотърсена от получателя. До ответника е
изпратено второ писмо за станалата продажба на вземания от страна на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, чрез „Агенция за събиране на
заемания" ЕАД с изх.№УПЦ-С-ИАМ/2658363 от 06.08.2018г., изпратено чрез куриер на постоянния адрес на длъжника, посочен в Договора за паричен заем.
Писмото отново се е върнало и цялост, тъй като получателят не е намерен на
посочения адрес.
Сочи, че
към настоящата искова молба
представя и моли да
се приеме копие от
уведомлението за извършената цесия от
страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД, чрез „Агенция за събиране на вземания'' ЕАД с изх.№УПЦ-С-ИАМ/2658363 от 06.08.2018г., което да се връчи
на ответника, ведно с исковата молба и приложенията към
нея. Позовава се на постановените от ВКС на основание чл.290 и чл.291 от ГПК Решение №3/16.04.14г. по т. д. №1711/2013г. на I т. о. и Решение №123/24.06.2009г.
по т. д. №12/09г. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3, пр.1 ЗЗД, прехвърлянето
на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99
ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за
спорното право.
В случай, че
ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде
надлежно връчено по реда на чл.47 ал.1 от
ГПК и в настоящето производство безспорно се
установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за
паричен заем, не е погасено, моли съда да приеме, че получаването
на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да
го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да
възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с
това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този
кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед, на което фактьт кога и на кого е връчено
уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска,
след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. Сочи, че в
тази насока е Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр. дело №867/2011г., IV
г.о. и Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело №788/2013г., ТК.
Твърди, че
на 11.10.2016г. между „Изи Асет Мениджмънт“
АД /заемодател/ и Г.Я.Г. /заемател/ е сключен Договор за паричен заем с №2658363, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит
и на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на
Заемателя и сьдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за
сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя. С
подписването на договора заемодателят се е задължил
да предостави на заемателя парична сума в размер на 1500,00
лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията,
при които кредиторът е отпуснал кредит на кредитополучателя, се уреждат от Договора и Общите условия към него. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора
сума от заемодателя на заемателя, съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на
заемателя да заплати на заемодателя погасителни
вноски, указани по размер и брой в договора.
Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща на заемодателя
съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора и е посочен в
него, при което общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в размер на 1666,65 лв. Така договорната лихва по кредита е уговорена
от страните в размер на 166,65 лв. Съгласно разпоредбите на договора
за паричен заем, заемателят
се е задължил да
върне кредита в срок до 09.05.2017г. на 15 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 111,11
лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 25.10.2016г., а падежът на последната погасителна вноска е 09.05.2017г.
Твърди, че
с подписването на договора за заем, заемателят удостоверява, че заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от
този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен.
Сочи, че на основание чл.16 ал.2 от сключения договор за паричен заем, заемателят
е заявил, че е запознат с Тарифа за таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД
като в случай, че забави заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30
календарни дни, дължи на заемодателя заплащането на
такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30-дневен период, през който
има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв.
Твърди, че
на основание цитираните
по-горе разпоредби, на длъжника е начислена такса разходи за
събиране на вземането в размер на 45,00 лв. Сочи, че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване
на договора за заем да предостави на заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния
му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор;
да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи
Асет Мениджмънт" АД; да няма неплатени осигуровки за последните две
години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
- кредитната му история в ЦКР към БНБ една година
назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен" като поръчителите
подписват договор за поръчителство или
банкова гаранция с бенефициер - заемодателя,
която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение
на заемателя по договора, която да е валидна 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че заемателят не е представил
на заемодателя нито едно от договорените
обезпечения, съгласно уговореното от страните, на същия е начислена неустойка
за неизпълнение в размер на 782,70 лева,
която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 15 равни
вноски, всяка в размер на 52,18 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така
погасителната вноска, която следва да заплаща заемателят
е в размер на 163,29 лева.
На основание Закона за потребителския
кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор, на длъжника е начислена лихва за забава в размер на
действащата законна лихва за периода от 07.12.2016г.
до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва
е 139,79 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва.
Твърди, че
длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която
е погасена до момента, е в размер на 572,00 лв., с която са погасени, както следва: неустойка за неизпълнение - 208,72 лв., такса разходи - 18,00 лв., договорна лихва - 68,85 лв., главница -
276,43 лв.
Срокът на договора е изтекъл с падежа на
последната погасителна вноска, а именно 09.05.2017г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
С оглед изложеното ищецът претендира от длъжника Г.Я.Г. като заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен
на 11.10.2016г. с №2658363 да заплати на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД главница 1223,57 лв., договорна лихва 97,80 лв., ведно със законната лихва за забава от датата на
входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на
задължението, неустойка за неизпълнение -
573,98 лв., обезщетение за забава в размер на 139,79 лв. и такса разходи в
размер на 27,00 лв. или обща сума в размер
на 2062,14 лв.
Твърди, че
в тази връзка за "Агенция
за събиране на вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на
заявление за издаване на Заповед за изпълнение
по реда на чл.410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията им и по
образуваното ч. гр. д. №1648/2018г., XXVIII състав по описа на Районен съд - Пазарджик
е издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не е намерен на установените в
заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, което от своя страна обуславя правния им интерес от подаването на настоящата искова молба.
Моли съда
да постанови съдебен акт по силата, на
който да признае за установено по отношение на длъжника Г.Я.Г., с ЕГН **********, че същият дължи на „Агенция за
събиране не вземания" ЕАД сумите, както
следва: 1223,57 лв., представляващи главница
по Договор за паричен заем №2658363/11.10.2016г.;
97,80 лв., представляващи договорна лихва от 06.12.2016г.
до 09.05.2017г. (падеж на последна погасителна
вноска); 27,00 лв., представляващи такса разходи за събиране на просрочени
вземания; 573,98 лв., представляващи неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода от 20.12.2016г. до 09.05.2017г. (падеж на последна погасителна вноска);
139,79 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 07.12.2016г. до датата
на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението.
Моли да им бъдат присъдени разноските, направени в хода на
заповедното производство на основание чл.78
ал.8 ГПК.
Моли да им бъдат присъдени разноските, направени в хода
на настоящото производство - заплатената от ищцовото дружество
държавна такса, както и юрисконсулстско
възнаграждение в размер на 350 лева на основание
чл.78 ал.8 ГПК.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и са
направени доказателствени искания.
В срок по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения особен представител
на ответника, с който е взето становище, че предявеният специален
положителен установителен иск с правно основание чл.422, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК е процесуално допустим. Предявен е от легитимирана страна -
заявителя в заповедното производство, в хипотезата на връчена по правилата на
чл.47 ал.5 от ГПК на длъжника заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК.
Налице е развило се заповедно производство по ч.гр.д.№1648/2018г. по описа на
PC Пазарджик, XXVIII състав между същите страни с предмет, който е идентичен с
предмета на настоящото исково дело.
Счита, че исковата молба е неоснователна. Твърди, че по делото е представен Договор за паричен
заем с №2658362/11.10.2016г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД /заемодател/ и ответника Г.Я.Г. /заемател/,
по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата
от 1500 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и
условията, при които кредиторът е отпуснал
кредит на кредитополучателя, се уреждали от договора и общите
условия към него. Така предоставената в собственост на посочената в договора
сума от заемодателя на заемателя, съставлявала изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създавало задължение
на заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят
се задължавал да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща
печалбата на заемодателя като лихвеният процент бил фиксиран за срока на договора и бил посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита били в
размер на 1666,65лв. Така договорната лихва по кредита била уговорена от
страните в размер на 166,65лв. Заемодателят се е задължил да върне кредита в
срок до 05.05.2017г. на 15 равни двуседмични
погасителни вноски, в размер на 111,11 лева всяка, като падежът на първата
погасителна вноска бил на 25.10.2016г., а падежът на последната - 09.05.2017г. С подписването на договора заемателят удостоверил, че заемодателят го е информирал подробно за всички клаузи
от този договор, съгласил се е с тях и желаел договорът да бъде сключен. На
длъжника е начислена и такса разходи за събиране на вземането в размер на 45 лв. на основание чл.16 ал.2 от Договора
за паричен заем. На длъжника е начислена и неустойка
за неизпълнение, описано в исковата молба, в размер
на 782 лв., която страните били постигнали споразумение да бъде разсрочена на 15
равни вноски, всяка в размер на 52,18лв., платими на съответните падежни дати
на погасителните вноски по договора, в резултат на което погасителната вноска,
която следвало да заплаща заемателят била в размер
на 163,29 лева. Била начислена и лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 07.12.2016г. до датата на
подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва бил в размер
на 139,79лв., който бил съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка
отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща главница и
договорна лихва. Длъжникът не бил заплатил изцяло дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която била погасена до момента на
подаване на исковата
молба, била в размер на 572
лв., с която били погасени, както следва: неустойка
за неизпълнение - 208,72 лв., такса разходи - 18,00 лв., договорна лихва - 68,85лв., главница -
275,43лв. Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска
- на 09.05.2017г. и не бил обявяван за предсрочно
изискуем.
Сочи, че към исковата молба са приложени и два броя Уведомителни писма по реда на чл.99 ал.3 от ЗЗД от цедента чрез цесионера до ответника Г.Я.Г., с които е направен опит да бъде уведомен
длъжника за извършената цесия, а също за размера на задължението й -
Уведомително писмо с изх.№УПЦ-П-ИАМ/2658363 от 05.09.2017г., чрез „Български пощи" ЕАД. Твърди, че видно от известието
за доставяне и отбелязването в приложената обратна разписка от Пощенска станция
Пазарджик, писмото- уведомление е непотьрсено и същото е върнато в цялост на подателя. Видно от приложеното към исковата молба второ Уведомително писмо с
изх.№УПЦ-С-ИАМ/2658363 от 06.08.2017г., изпратено чрез Куриер - Лео Експрес на постоянния адрес на
длъжника, посочен в Договора, е направен втори опит за уведомяване на
ответника, но пратката е върната в цялост и отново писмото-уведомление не е
стигнало до ответника.
От представените по делото писмени
доказателства се установявало, че между страните по
делото е налице валидно облигационно правоотношение, по силата на което „Изи
Асет Мениджмънт" АД е сключило с ответника Г.Я.Г.
Договор за паричен заем с №2658362/11.10.2016г. По
своя характер сключеният договор е неформален и реален. Заемът за потребление
се счита за сключен не в момента на постигнатото споразумение: едната да заеме,
а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато въз основа на това
споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени. Сочи, че от съдържанието на настоящия договор може да
се изведе изводът, че сумата, уговорена в заем, е реално предадена на заемателя
Г.Я.Г.: в последното изречение на чл.3 ал.3 от договора изрично е посочено, че договорът има
силата на разписка, което е удостоверено с подписа и в самия договор.
Като особен представител, който няма връзка
с представлявания ответник, оспорва размера на дълга, поради което счита
искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза с поставените
въпроси в същата, за наложително и основателно.
Видно от Приложение 1 /на позиция 131 от
извадката фигурирало вземането на цедента срещу ответника по
процесния договор за паричен заем/, подписано на 01.09.2017г.
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен на 16.11.2010г. между „Изи Асет Мениджмънт" АД и
„Агенция за събиране на вземания" ООД, вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от Договора за паричен заем с
№2658362/11.10.2016г. е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД. Съгласно т.2.1 от Рамковия договор, страните са постигнали
договорка цедентът регулярно да прехвърля на цесионера станали ликвидни и
изискуеми вземания като вземанията ще се индивидуализират по опис във вид и
форма на Приложение №1, което ще бъде неразделна част от този договор, считано
от датата на неговото състяване. При това положения кредитор, освен промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, на
когото цедентът е прехвърлил вземането си, то също така вземането е преминало
от предишния кредитор върху новия кредитор като правото на цесионера е все още
неконсолидирано до момента на съобщаване на длъжника за цесионния договор.
Твърди, че установеното
в чл.99 ал.3 от ЗЗД задължение на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника
срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на
лице, което не е носител на вземането. В тази
връзка, уведомяването на длъжника нямало
отношение към валидността на цесионния договор, а имало отношение за момента, от който новият кредитор може
да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. Със сключването на договора за цесия, т.е. с постигане на
съгласие, вземането преминавало от цедента /неговият
носител към настоящия момент/ върху цесионера /приобретателя на вземането/. С
постигането на съгласието, цесионерът придобивал вземането в състоянието, в което то се е намирало към
същия момент, заедно с акцесорните му права - по аргумент на чл.99 ал.4 от ЗЗД.
Съгласно чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен
да съобщи на длъжника прехвърлянето, което има действие спрямо третите лица и
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор,
но неуведомяването на длъжника не води до недействителност на прехвърлянето.
Само това уведомяване би създало достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл.75 ал.1 от ЗЗД.
Законът не поставял специални изисквания за начина, по който следвало да бъде извършено уведомяването и тъй като цесионерът
действал като пълномощник на цедента - налице е
изрично овластяване на цесионера да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне, чрез обсъденото по-горе пълномощно. Това упълномощаване не
противоречи на целта на разпоредбите на чл.99 ал.3
и ал.4 от ЗЗД /Решение №137/02.06.2015г. по гр.дело №5759/2014г., III г.о. ВКС; Решение №156/30.11.2015г. по т. дело №2639/2014г., II т.о. ВКС/.
„Доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който да бъде извършено уведомлението, то получаването
на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото
вземане /в случая препис от уведомителното писмо, договора за цесия, пълномощно
и потвърждение за цесия би могло да са връчени на ответника с преписа от
исковата молба/ не може да бъде игнорирано." /цитираното от ищцовата
страна Решение №123 от 24.06.2009г. по т. дело №12/2009г., II т.о. ВКС по реда на чл.290 от ГПК/. Твърди, че писмото-уведомление, нито едното от двете, обаче, не е било връчено на ответника-длъжник.
В тази връзка прави изявление, че като особен представител на Г.Я.Г. не е уведомявала длъжника за цесията и по делото към
настоящия момент няма доказателства ответникът-длъжник да е узнал по-друг начин
за така извършената цесия.
Прави възражение, че
ответникът не е получил лично препис от исковата молба и уведомлението за
извършената цесия - не е спазено изискването на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД и цесията не е породила действие в отношенията между новия кредитор и
ответника-длъжник.
Твърди, че обстоятелството по съобщаване на ответника
на цесията на процесното вземане от цедента не може да се приеме за доказано и
от твърдението на ищеца в исковата му молба за неговото наличие, защото ГПК
отрича качеството на доказателствено средство на обясненията на страните, с
които те претендират изгодни за себе си факти или отричат неизгодни за себе си
такива /чл.127 ал.1, т.4 от ГПК, чл.154 от ГПК - ищецът е длъжен да представи
доказателства и установи с тях твърденията, на които основава своя иск,
независимо от това дали ответникът е взел или не становище по него/. Само изричното
съдебно или извънсъдебно признание на другата страна, че са се осъществили
неизгодни за нея факти или че не са се осъществили изгодни за нея факти,
представлява доказателствено средство по ГПК, а в случая по делото не само няма
направено от ответника съдебно или извънсъдебно признание да му е съобщавано от
цедента за цедиране на процесното вземане на
ищеца /чл.175 от ГПК/, но и ответникът чрез особения си представител изрично
оспорва този твърдян от ищеца факт, което го квалифицира като спорен и поради
това, подлежащ на доказване по делото,
съгласно чл.153 от ГПК, а ищецът не представял
по делото доказателства за неговото възникване. Поради това и в случая
твърдяното от ищеца и изгодно за него обстоятелство, непризнато и оспорено от
ответника, да му е била съобщавана цесия на процесното вземане, не може да бъде
нито предполагано, нито да се приеме за доказано от твърденията на ищеца за
наличието му в исковата молба.
Посочва, че ищецът молел
съда да връчи на ответника Уведомителното писмо
от 06.08.2018г. за извършената цесия, ведно с исковата молба и приложенията към
нея, като се позовавал на постановени от ВКС на
основание чл.290 и чл.291 от ГПК Решение №3/16.04.2009г. по
т.д.№1711/2013г., I т.о. и решението, вече обсъдено по-горе, съгласно които,
ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента
до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с
връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване на
цесията, съгласно чл.99 ал.3, пр.1-во ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл.99
ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт от значение за
спорното право /в случая препис от уведомителното писмо, договора за цесия,
пълномощно и потвърждение за цесия би могло да са връчени на ответника с
преписа от исковата молба/. Доводите са като тези при обсъждането по-горе на
цитираното от ищеца Решение №123 от 24.06.2009г. по т.дело №12/2009г., III т.о. ВКС по реда на чл.290 от ГПК и същото
не е приложимо за доказване твърдението на ищеца.
Сочи, че на следващо място, ищецът молел, в случай, че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл.47
ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установяло, че задължението на ответника, произтичащо от
посочения договор за паричен заем, не е погасено, съдът да приеме, че
получаването на уведомлението за извършената цесия лично от длъжника е
ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на
чл.99 ал.3 от ЗЗД било предвидено в полза на длъжника
с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
можел да възрази за липсата на уведомяване за извършената цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на
овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което,
фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи,
че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока сочи
Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело №867/2011г., IV г.о. и Решение
от 2004г. по дело от 2013г.?.
Твърди, че правилото за прилагането на чл.99 ал.3 и ал.4 от ЗЗД, прието в цитираното определение,
въпреки своята популярност, не представлява безпротиворечива съдебна практика.
Чрез прилагането на това правило в съдебната практика неправилно се приема, че
цесията е произвела действие спрямо ответника от датата на връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея, в това число и когато са връчени чрез
особен представител. Същевременно, особеният представител няма правно
задължение да издирва и да предава исковата молба с приложеното към нея
уведомително писмо за извършената цесия.
Твърди, че ето защо, фактически и действително, в
такава хипотеза уведомление лично до ответника-длъжник липсвало и цесията нямала
действие по отношение на него, т.к. за извършеното прехвърляне не му е било
съобщено по предвидения в закона ред от предишния кредитор /респ. редовно
упълномощен пълномощник/ и ответникът не можел
да извършва валидно плащане на цедента, което да има погасителен ефект. Възразява, че след като не се установява
валидно уведомяване на ответника-длъжник от страна на цедента, се налага
изводът, че освен, че договорът за цесия няма действие по отношение на
ответника, както и правата на ищеца-цесионер по договора са непротивопоставими
на ответника. Ищецът-цесионер не разполагал с материалноправна легитимация, а липсата й има за
последица отхвърляне на иска като неоснователен, а не като недопустим.
С оглед на гореизложеното, моли съда да отхвърли предявения иск като неоснователен.
Прави
възражение за прекомерност на претендираните от юрисконсулта разноски на
основание чл.78 ал.8 от ГПК - както в заповедното, така и в исковото
производство. Юрисконсулското възнаграждение в случая се определяло, във връзка с чл.25
ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ - за защита по дела с определен материален интерес, възнаграждението е от 100 до 300 лв. По аргумент от
ал.2 на същата разпоредба, максималният размер по ал.1 от 300 лв. се отнасял за дела с материален интерес до 10 000 лв., което
обстоятелство стояло много далеч от основателна ищцова
претенция.
Не сочи доказателства. Заявява, че ще се ползва от представените от ищеца.
В съдебно заседание, ищецът, чрез
процесуалния си представител и с депозираната по делото писмена молба, поддържа
предявения иск и моли съда да го уважи като основателен и доказан. Претендира
разноските по заповедното и по исковото производство. Представя Списък на
разноските по чл.80 от ГПК. Излага съображения по съществото на правния спор.
Особеният представител на ответника
поддържа писмения отговор на исковата молба и моли съда да отхвърли предявения иск
като неоснователен. Излага доводи.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на особения
представител на ответника в писмения отговор и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 27.04.2018 год., ищцовото дружество „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД е подало по пощата Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, постъпило в съда на 30.04.2018г. срещу ответника Г.Я.Г., в
качеството му на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №1648/2018
год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият
районен съд е издал Заповед №851 за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК на 08.05.2018 год., с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на
ищеца-заявител и кредитор сумата
от 1223,57 лева – главница;
сумата от 97,80 лева - договорна лихва за периода от 06.12.2016г. до 09.05.2017г.;
сумата от 27,00 лева – такса
разходи; сумата от 573,98 лева – неустойка за неизпълнение на договорно
задължение за периода 20.12.2016г. до 09.05.2017г.; сумата от 139,79 лева –
обезщетение за забава за периода от 07.12.2016г. до датата на подаване на заявлението
в съда – 30.04.2018г., законна лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 30.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
както и разноски по делото в размер на 41,24 лева - държавна такса и 75,00
лева - юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на основание чл.78
ал.8 от ГПК, във връзка с чл.26 от НЗПП. Посочено е, че вземането
произтича от задължение по договор за паричен заем, сключен на 11.10.2016г. с номер
2658363 между „Изи Асет Мениджмънт” АД и
Г.Я.Г. като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ АД
/правоприемник на който е „Агенция за събиране на вземания АД, понастоящем
„Агенция за събиране на вземания“ АД по силата на договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/.
Заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на
чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване
на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е
предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото
му, съдът счита следното:
От събраните по делото писмени
доказателства се установява, че на
11.10.2016г. между трето, неучастващо по
делото търговско дружество - „Изи Асет Мениджмънт" АД, гр.София като заемодател и ответника Г.Я.Г. като
заемател е бил сключен Договор
за паричен заем №2658363,
на основание Стандартен европейски формуляр, предоставен
предварително на заемателя и посочващ индивидуалните условия по бъдещия паричен заем и предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от заемателя.
Съгласно чл.2 от договора заемодателят предава в собственост на заемателя сумата от 1500,00 лева, а заемателят се задължава да
върне същата на заемодателя при условията, предвидени в договора и индивидуално определени, а именно: размер на
двуседмичната погасителна вноска в лева – 111,11 лв.; срок на заема в седмици –
30; брой вноски – 15; посочени са датите на плащане на всяка от погасителните
вноски; фиксиран е годишен лихвен процент по заема - 35,00%; годишен процент на
разходите на заема – 41,73%; обща сума дължима от заемателя- 1666,65 лева.
Срокът на договора е до 09.05.2017г., когато е падежът на последната погасителна вноска.
С подписването на договора за заем, заемателят е удостоверил, че заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от договора,
съгласява се с тях и желае договорът да бъде сключен.
Съгласно чл.16 ал.2 от договора за паричен заем, заемателят
е заявил, че е запознат и съгласен с Тарифа за
таксите на „Изи Асет Мениджмънт" АД.
С чл.4 ал.1 от договора, заемателят
се е задължил в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора, да
предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му
по договора, а именно: 1.Две физически лица -
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи
служебна бележка от
работодател за размер на
трудово възнаграждение; нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
1000,00 лв.; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител
по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД; да
няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от 401 „Редовен" като поръчителите подписват договор за
поръчителство; или 2.Банкова
гаранция с бенефициер - заемодателя, която е
издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, със срок на валидност 30
дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. По делото не са събрани
доказателства заемателят да е
предоставил на заемодателя
някое от договорените обезпечения.
Срокът на договора за паричен заем е изтекъл на 09.05.2017г. с падежа на последната
погасителна вноска. Договорът
не е обявяван за предсрочно
изискуем.
На 01.09.2017г.
между „Изи Асет Мениджмънт" АД като цедент и ищеца – правоприемник на „Агенция
за събиране на вземания" ООД като цесионер е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. по силата,
на които вземанията на „Изи Асет Мениджмънт" АД срещу ответника Г.Я.Г., произтичащи от Договор за паричен заем №2658363 от 11.10.2016г.
са прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Процесният договор за заем съдържа изрична клауза,
която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица – чл.10 от
договора.
Цедентът „Изи Асет Мениджмънт" АД е упълномощил цесионера от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия. До ответника
е изпратено уведомително
писмо от цедента чрез цесионера за извършената продажба на вземания, с изх.№УПЦ-П-ИАМ/2658363 от 05.09.2017г., чрез „Български
пощи“ ЕАД с известие за доставяне на постоянния
адрес на длъжника-ответника. Писмото е върнато в цялост с
отбелязване, че пратката не е потърсена от получателя.
Изпратеното от ищцовото дружество повторно писмо до длъжника, с уведомление за извършената цесия, чрез
куриер на постоянния
адрес на длъжника в гр.Пазарджик, отново не е било връчено, тъй като ответникът не е
бил намерен на този адрес.
Към исковата
молба, въз основа,
на която е образувано производството по делото, ищецът е приложил заверено
копие от Уведомителното писмо за извършената цесия и е направил искане да се връчи
на ответника, ведно с преписа от исковата молба и приложенията към нея. Позовава се на
постановените от ВКС на основание чл.290 и 291 от ГПК Решение №3/16.04.2014г. по т. д. №1711/2013г. на I т. о. и Решение
№123/24.06.2009г. по т. д. №12/2009 год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по
иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената
цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл.99 ал.3, пр.1 от ЗЗД и прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника, на основание чл.99 ал.4 от ЗЗД. Моли да бъде съобразено от съда като факт от значение за
спорното право.
Особеният
представител на ответника възрази относно това цесията да е породила своето
правно действие, с твърденията, че не е налице нито лично връчване на уведомлението
за извършената цесия на длъжника, нито е налице уведомяване на същия от страна
на неговия особен представител.
Настоящият
съдебен състав приема, че въпреки, че уведомлението за извършената цесия не е
връчено на ответника и че той не е уведомен за прехвърлянето на вземанията от
първоначалния му кредитор /заемодателя/ към новия кредитор - ищеца, то такова уведомление за
извършената цесия е приложено към
исковата молба, въз
основа, на която е образувано производството по настоящето дело и по отношение
на него е налице редовност на връчването, чрез особения представител на
ответника. В този смисъл е Решение №198/18.01.2019г. по т. д. №193/2018г. на
ВКС, I т.о.
Предвид
горното съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен за извършената цесия и че последната е породила
своето правно действие, както и че ищецът разполага с активната процесуална
легитимация за предявяване на настоящия установителен иск.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата
експертиза се установява, че видно от Приложение №1 към заключението на вещото
лице е, че плащанията по процесния договор в общ размер на 572,00 лева са
извършени на датите 08.11.2016г., 15.11.2016г., 29.11.2016г. и 28.02.2017г., които
дати предхождат прехвърлянето на вземанията по сключения рамков договор за
цесия и подписаното на 01.09.2017г. Приложение №1 към него, касаещо процесните
вземания. В хода на производството по настоящето дело не бяха направени
възражения и съответно представени доказателства за извършени плащания от
ответника по договора след датата 28.02.2017г. и съответно след подписването на
01.09.2017г. на Приложение №1 към рамковия договор за цесия, с което са
прехвърлени процесните вземания, за да стои на обсъждане въпросът в чия полза
тези плащания са извършени – на цедента или на цесионера и доколко е точно
изпълнението на задълженията по договора за заем.
Според
заключението на вещото лице към 27.04.2018г. и 31.08.2019г. непогасени са,
както следва: 1221,55 лева – главница; 99,82 лева – договорна лихва за периода
06.12.2016г.-09.05.2017г.; 27 лева – такса разходи за събиране; 573,98 лева –
неустойка за неизпълнение за периода 06.12.2016г.-09.05.2017г.; 139,79 лева –
обезщетение за забава за периода 07.12.2016г.-27.04.2018г.
В конкретния случай ищецът не се
позовава на настъпила предсрочна изискуемост на процесните вземания. Напротив
изрично е отразил, че процесният кредит не е обявяван за предсрочно изискуем и
че основава претенциите си на настъпил падеж - изтичане на срока на договора на
датата 09.05.2017г. Заявлението по чл.410 от ГПК е подадено след падежа – на
датата 30.04.2018г.
Въз основа
на събраните по делото писмени доказателства и предвид заключението на
съдебно-икономическата експертиза, съдът приема, че предявеният установителен
иск с правно основание чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за процесните
претендирани вземания за главници, лихви и неустойка, както следва: в пълен
размер за всички вземания с изключението на вземането за главница, което следва
да се уважи в размера, според заключението на вещото лице и над него и до
претендирания с исковата молба размер да се отхвърли като неоснователен.
Основателна е и претенцията на
ищеца за законна лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК – 30.04.2018г. до окончателното им изплащане.
С оглед изхода
на делото, ответникът следва да заплати на ищеца сторените от него в
заповедното производство и в настоящето исково производство разноски в размер
общо на 1029,35 лева /при определен от съда размер на юрисконсултското
възнаграждение за настоящето производство на основание чл.78 ал.8 от ГПК в
размер на 150 лева/.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Петър Дертлиев” №25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н.
Т. С. и М. Д. Д. , чрез пълномощника Б.Н.Р. – юрисконсулт,
със съдебен адрес ***,
офис-сграда „Лабиринт“, ет.2,
офис 4 против Г.Я.Г., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.415 ал.1
от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Г.Я.Г., с ЕГН **********,
че дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* сумите, както следва: сумата от 1221,55 лв., представляваща главница по Договор за
паричен заем №2658363/11.10.2016г.; сумата от 97,80
лв., представляваща договорна лихва от 06.12.2016г. до 09.05.2017г.
(падеж на последна погасителна вноска); сумата от 27,00
лв., представляваща такса разходи за събиране на просрочени
вземания; сумата от 573,98 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 20.12.2016г. до 09.05.2017г. (падеж на последна погасителна вноска); сумата от 139,79 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 07.12.2016г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва върху главницата
от датата на входиране на заявлението – 30.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №851
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 08.05.2018г. по
ч.гр.дело №1648/2018г. по описа на Районен съд-Пазарджик като ОТХВЪРЛЯ иска за
вземане за главница над размера от 1221,55 лева и до претендирания с исковата
молба размер от 1223,57 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Я.Г., с ЕГН **********,*** да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.„Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. разноски в заповедното производство и в исковото
производство в размер общо на 1029,35 лева.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: