№ 381
гр. Перник,
13.10.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито заседание на петнадесети септември две хиляди и
двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.
В., като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 413 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, вр.
чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по
Жалба с вх. № 1830/30.06.2020 г. на Х.В.Т., с адрес: ***, срещу Решение №
550512****/08.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е отхвърлена
негова Жалба вх. № Ц1012-13-25 от 08.05.2020 г. против Разпореждане №
550512****/24.03.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което
е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Х.В.Т..
Жалбоподателят
счита, че оспореното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно и
моли за неговата отмяна. Счита, че е постановено в противоречие с материалния и
процесуалния закон. Твърди, че от подаване на първото му заявление за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на 25.09.2015 г. до 17.01.2020
г., на която дата е подал Заявление вх. № 2113-13-39, по което е образувано
процесното административно производство, е изминал значителен период от време
/пет години/, през който е натрупал допълнителен трудов стаж, който не е взет
предвид от административния орган.
Ответникът –
директорът на ТП на НОИ – П., не се явява и не изпраща представител в съдебно
заседание. Не изразява становище по жалбата.
Административен
съд – Перник, в решаващия състав, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Жалбоподателят Х.В.Т.
подал Заявление вх. № 2113-13-39 при ТП
на НОИ – П. от 17.01.2020 г. /л.12/, с което поискал да му бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към него приложил документи,
удостоверяващи осигурителен стаж и осигурителен доход, а именно:
- Трудова
книжка № ***;
- Трудова
книжка № ***/11.03.2019 г.;
-
Военно-отчетна книжка № ***/11.03.1988 г.;
- Удостоверение
обр. УП-3 изх. № У-117/18.05.2020 г.
При извършена
съпоставка на данните от последния документ /Удостоверение обр. УП-3 изх. №
У-117/18.05.2020 г./ с подадената от осигурителя информация в данните по чл.5,
ал.4, т.1 от КСО, е констатирана разлика, поради което на последния /община З./
било изпратено Писмо изх. № Ц-1012-13-25≠3/22.05.2020 г. /л.24/. В
отговор било изпратено Писмо изх. № ПИ-470/02.06.2020 г. /л.25/ с приложен към
него коригиран образец УП-3 на лицето Х.В.Т. - Удостоверение обр. УП-3 изх. №
У-153/02.06.2020 г. /л.26/. Било направено уточнение, че Удостоверение обр.
УП-3 изх. № У-117/18.05.2020 г. е анулирано, тъй като посоченият в него трудов
стаж е невярно определен.
След преценка
на всички представени документи на жалбоподателя Т. е зачетен по категории труд
следния осигурителен стаж:
- осигурителен
стаж от първа категория труд – 04 г. 06 м. и 27 дни;
- осигурителен
стаж от втора категория труд – 02 г. 08 м. и 06 дни;
- осигурителен
стаж от трета категория труд – 01 г. 07 м. и 15 дни;
На база горните
данни е определен общ осигурителен стаж, превърнат на основание чл.104 от КСО
към трета категория труд - 12 г. 07 м. и 08 дни.
С Разпореждане
№ 550512**** /прот. № 2113-13-39-≠2/ от 24.03.2020 г. /л.15/ длъжностното
лице по пенсионно осигуряване отказало отпускането на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на Х.В.Т. на основание чл.68, ал.1, 2 от КСО, тъй
като няма изискуемите се 38 години и 10 месеца осигурителен стаж за мъж през
2020 г., а има 12 г. 07 м. и 08 дни. Със същото разпореждане е отказана и лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО,
тъй като лицето не отговаря на условието да има необходимите за право на пенсия
10 години осигурителен стаж от първа категория труд или 15 години осигурителен
стаж от втора категория труд, за да му бъде търсено наличие на 100 точки като
сбор от осигурителен стаж и възраст, а има 04 г. 06 м. и 27 дни от първа
категория труд и общо като сбор от първа и втора категория труд 07 г. 03 м. и
03 дни.
Разпореждането
било връчено на заявителя и в срока за обжалване той подал Жалба с вх. №
Ц-1012-13-25/08.05.2020 г. при ТП на НОИ – П. /л.18/.
При
разглеждането на жалбата директорът на ТП на НОИ – П. установил, че и преди
това Т. е подавал заявления със същия предмет, към които прилагал идентични
документи за осигурителен стаж и доход. Взел предвид и допълнително
представеното Удостоверение обр. УП-3 изх. № У-153/02.06.2020 г. /л.26/,
издадено от община Земен.
Въз основа на
представените писмени документи и след направен пълен и задълбочен анализ на
същите административният орган – директорът на ТП на НОИ – П., издал процесното
Решение № 550512****/08.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е
отхвърлил жалбата на Т. срещу Разпореждане № 550512****/24.03.2020 г. на
длъжностното лице по пенсионно осигуряване.
При така
установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предмет на
съдебен контрол в настоящото производство е Решение № 550512****/08.06.2020 г.,
издадено от директора на ТП на НОИ – П., с което е отхвърлил жалбата на Х.В.Т.
срещу Разпореждане № 550512****/24.03.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване.
Оспореният
административен акт е валиден и допустим. Издаден е след надлежно сезиране по
реда и в срока по чл.117, ал.2, т.1 от КСО с Жалба с вх. №
Ц-1012-13-25/08.05.2020 г. при ТП на НОИ – П., насочена срещу Разпореждане №
550512****/24.03.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, което е
връчено на жалбоподателя на 15.04.2020 г. /тъй като съгласно чл.4, ал.1, т.1 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците, сроковете, определени в закон, извън тези по чл.3,
които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на
права или изпълнение на задължения на частноправни субекти, се удължават с един
месец/.
Процесното решение е постановено в
едномесечния срок по чл.117,
ал.3, изр.1 от КСО. Издадено е от компетентния орган съгласно чл.117,
ал.3 от КСО – директорът на ТП – Перник на НОИ.
Обективиран е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл.59,
ал.2 от АПК. Отговаря и на изискването за мотивираност
съгласно чл.117,
ал.3 от КСО, във вр. с чл.59,
ал.2, т.4 от АПК. Означен е органът, който го е издал,
посочен е адресатът му, отразени са фактическите и правните основания за
издаването му, формулирано е ясно и конкретно разпореждане, съдържа информация
за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване, датиран и подписан.
В
оспорения акт е направено прецизно и последователно изложение на фактите.
Административният орган е посочил кои от тях приема за установени и въз основа
на кои доказателства. Означил е приложимите правни норми и е обосновал подробно
крайния си извод.
При
издаването на процесното решение не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Производството е започнало по подадено
от жалбоподателя заявление по образец съгласно чл.1,
ал.1 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, с
приложени към него документи, съгласно чл.3,
ал.1 от същата наредба. С него е сезиран компетентния
административен орган - ръководителят по пенсионно осигуряване при ТП – П. на
НОИ, и същият се е произнесъл след изпълнение на задължението си за изясняване
на относимите обстоятелства и събиране на доказателствата за тях. Издаденото
разпореждане е връчено на заявителя на 15.04.2020 г. и обжалвано по
административен ред. При разглеждането на жалбата не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Постановеното Решение №
550512****/08.06.2020 г., издадено от директора на ТП – П. на НОИ - предмет на
настоящия съдебен контрол, е материалнозаконосъобразен акт. Административният
орган е установил правилно фактите и въз основа на тях е приел, че
жалбоподателят Х.Т. не отговаря на условията за пенсиониране нито по чл.68,
ал.1 и 2 от КСО, нито по чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО.
Съгласно чл.68,
ал.1 от КСО, мъжете придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на
възраст 63 години и 10 месеца и осигурителен стаж 38 години и 2 месеца, като от
31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година по начин, определен в т.2, а именно: до 31 декември 2017 г.
възрастта за мъжете се увеличава с 2 месеца, а от 1 януари 2018 г. – с по 1
месец за всяка календарна година до достигане на 65-годишна възраст. Според
ал.2, от 31 декември 2016 г. осигурителният стаж по ал.1 се увеличава от първия
ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на
осигурителен стаж за мъжете 40 години. Т.е. право на пенсия при условията на
чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО през 2020 г. мъжете придобиват при навършена възраст
64 години и три месеца и наличие на 38 години и 10 месеца осигурителен стаж.
Към датата на
заявлението – 17.01.2020 г., жалбоподателят Х.В.Т. /лице от мъжки пол/ има
навършена възраст 64 години осем месеца и пет дни – т.е. отговаря на
изискването за възраст. Същият обаче има общ осигурителен стаж, превърнат на
основание чл.104 от КСО към трета категория труд 12 г. 07 м. и 08 дни, което е
значително по-малко от изискващият се 38 г. и 10 м. С
оглед на тези обстоятелства изводът на административния орган, че заявителят не
е придобил право на пенсия по чл.68, ал.1 и ал.2 от КСО е правилен и
законосъобразен.
За
правото на пенсия по чл.69б, ал.1 от КСО през 2020 г. следва да са изпълнени
кумулативно следните две изисквания: наличие на 10 години осигурителен стаж,
положен при условията на първа категория труд, навършена възраст 53 години и 6
месеца и 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст.
Респ.,
право на пенсия по чл.69б, ал.2 от КСО през 2020 г. се придобива ако лицето
отговаря на следните изисквания, които също трябва да са налице кумулативно:
наличие на 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора
категория труд /или сумарно от първа и втора категория труд/, навършена възраст
58 години и 6 месеца и 100 точки като сбор от осигурителен стаж и възраст.
Към
датата на заявлението жалбоподателят е отговарял само на изискването за
възраст, но не и на изискването за осигурителен стаж и сбор точки.
Осигурителният му стаж от първа категория труд е 04 г. 06 м и 27 дни, а от втора
категория труд – 02 г. 08 м. и 06 дни. Сборът от осигурителния стаж за първа и
втора категория също не отговаря на условието за наличие на 15 години
осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд /или сумарно
от първа и втора категория труд/. При това положение правилно в процесния акт е
прието, че Т. не е придобил право на пенсия по чл.69б, ал.1 и ал.2 от КСО.
Предвид
изложеното, съдът намира, че изводите на административния орган, обективирани в
оспорения акт за законосъобразност на отказа да бъде отпусната на жалбоподателя
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е законосъобразен. Затова
подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
С
оглед обстоятелството, че никоя от страните не е поискала възлагане на
направени по делото разноски, такива не следва да се присъждат.
Така
мотивиран и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.В.Т. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Решение №
550512****/08.06.2020 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е отхвърлена
негова Жалба вх. № Ц1012-13-25 от 08.05.2020 г. против Разпореждане №
550512****/24.03.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което
му е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението за постановяването му на страните.
СЪДИЯ:/П/