О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№……………….
Гр. София, 19.02.2020г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение VІ-18 -ти състав в закрито съдебно заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ : НЕЛИ АЛЕКСИЕВА ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като изслуша докладваното от съдия Кацарска ч.гр.д № 1895 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от „Т.“ ООД срещу определение от 03.12.2019г., постановено от Съдия по вписванията при СРС по молба с вх.№80702/03.12.2019г. Частният жалбоподател сочи, че счита, че неправилно е отказано поисканото с молбата заличаване на договорната ипотека, учредена с акт №93, рег.№4316, дело №838/2006г., вписана в Службата по вписванията с вх.рег.№77315, акт №41, том LIX, дело 50829/2006г. Твърди, че вписването не е подновено след изтичане на десетгодишния срок и в предвидената в чл. 22 от Правилника за вписванията хипотеза на заличаване не е предвидено представянето на никакви доказателства от молителя. Поддържа, че съгласно разпоредбата на чл. 22 от Правилника за вписванията той като заинтересовано лице следва само да подаде молба за заличаване на ипотеката, без да прилага каквито и да било други доказателства. Твърди, че интересът му се изразявал в това, че видно от молбата и приложените към нея доказателства, той бил настоящ собственик на ипотекирания имот, което обуславяло правния му интерес.
Съдът като обсъди доводите на частния жалбоподател и материалите по делото, намира следното:
С молба, депозирана от нотариус К.Б.под описания номер, е по искано заличаване поради неподновяването на описаната договорна ипотека с акт №93, рег.№4316, дело №838/2006г., вписана в Службата по вписванията с вх.рег.№77315, акт №41, том LIX, дело 50829/2006г. за обезпечение на банков кредит в размер на 50 000 евро. Към молбата е приложена молба с нотариално заверено искане за заличаване от М.М.К.като управител на „Т.“ ООД, като нотариалната заверка е от 02.12.2019г., както и документ за внесена такса, а също така и копие от нотариалния акт за учредяване на ипотеката, който е №93, рег.№4316, дело №838/2006г. от 14.11.2006г. и видно от който същата е учредена за обезпечение на кредит от „А. д.1 – м. –т. л.“ ЕООД като кредитополучател в полза на „П.к.“ ЕАД и ипотекарния длъжник – „Т.“ ООД.
С частната жалба е представен и нотариален акт за продажба на недвижим имот № 157, том ІІІ, рег.№2817, дело №529/2004г., съгласно който с договор от 23.07.2004г. „Т.“ ООД е закупило процесния имот от С.Н.Т..
По преписката са представени две справки по данни от АВ, едната за юридическото лице „Т.–МД“,6 стр., отпечатана на 03.12.2019г., в които обаче няма данни за самата вписана ипотека, а само за договори за наем и наложени възбрани, а втората справка е за физическото лице – М.М.К..
С обжалваното определение съдията по вписванията е посочил, че отказва заличаване на ипотеката, тъй като от заявлението не може да бъде направен извод относно интереса на лицето, от което е искането за заличаване на ипотеката, като е посочил, че видно от самото заявление дружеството не било ипотекарен длъжник, нито кредитор по ипотеката, чието заличаване се иска. Наред с горното е отказано и поради това, че в подаденото искане липсвало посочване на ипотекарния длъжник, по чиято партида да се извърши проверката за вписване или липса на подновяване на ипотеката, чието заличаване се иска, като при служебна справка по партидата на дружеството –молител, не е открито вписване на договорна ипотека по процесния акт от 2006г.
Съдът намира, че доколкото съгласно изрично отбелязаното срещу подпис лицето е уведомено на 20.12.2020г. за отказа, а частната жалба е входирана на 27.12.2019г., тя е в срок и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 166, ал. 1 от ЗЗД ипотеката се учредява чрез вписване в имотния регистър, което се извършва въз основа на договор или на закона. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗЗД действието на вписването трае 10 години от деня, в който е извършено и то може да бъде продължено, ако вписването се поднови, преди този срок да е изтекъл. Втората алинея на същата разпоредба пък предвижда, че ако срокът изтече, без да се извърши подновяване, ипотеката може да се впише наново, като в такъв случай тя има ред от новото вписване. Двете хипотези са разграничени с оглед времето, в което кредиторът предприема съответното действие - подновяването изисква 10-годишният срок да не е изтекъл, а ново вписване се извършва, когато този срок е изтекъл; както и относно противопоставимостта, респ. реда на ипотеката - подновяването запазва реда на първоначалното вписване, докато изсрочването на ипотеката води до придобиване на нов ред, считано от датата на новото вписване.Чл.179, ал. 1 от ЗЗД сочи две хипотези, в които вписването на ипотеката се заличава - въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма и въз основа на влязло в законна сила съдебно решение. В чл. 172 ЗЗД се урежда единствено действието на вписването, като изрично е посочено, че само заличаването погасява ипотеката.
По спорния въпрос дали е необходимо в рамките на охранителното производство по чл. 22 ПВ пред съдията по вписванията молителят да доказва актуалният статут на ипотеката, чието погасяване иска чрез конститутивния ефект на заличаването на вписването й, и кой е длъжен да установи наличието на предпоставките за заличаване на вписването на ипотеката при подадена молба по чл. 22 ПВ - изтичането на 10 години от вписването й и липса на подновяване в рамките на този срок - молителят или съдията по вписванията, изрично ВКС е допуснал същия до касация с определение № 140 от 15.03.2017г. по ч.гр.д.№ 485/2017г., ІV г.о. на ВКС, като в отговора на същия е посочено, че следва да се има предвид, че освен изводите на въззивната инстанция, следва да се отчете текста на чл. 179 ЗЗД, в първата алинея на който изрично е предвидено, че „вписването на ипотеката се заличава въз основа на съгласието на кредитора, което трябва да бъде дадено в нотариално заверена или въз основа на влязло в сила решение.“ и това, че първото изречение от втората алинея на посочената норма изрично предвижда, че „заличаването става по молба, към която се прилага актът на съгласие или препис от влязлото в законна сила решение”. Изводът е в съответствие с практиката на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК, формираща се и от определение № 437/24.9.2013 г. по ч.гр. д. № 5364/2013 г. на I г.о. и др.
Съдът не споделя довода на съдията по вписванията, че от данните по молбата не се установявал правния интерес на молителя да поиска заличаване на договорната ипотека, тъй като не бил посочил кой е ипотекарния длъжник. Видно от молбата, която е постъпила, с нея е приложен нотариалния акт за учредяване на ипотеката и от съдържанието на същия, конкретно т.2 е видно, че „Т.“ ООД е ипотекарен длъжник, тъй като той учредява ипотека върху описания имот в полза на кредитора за обезпечение на задълженията на кредитополучателя – „А. д. 1- М.-т. л.“ ЕООД.
Независимо от горното следва да се отбележи, че от данните по настоящото производство съдът намира, че не може да се направи извод, че са налице предпоставките за заличаване на ипотеката, тъй като не се установява надлежно, че преди датата, на която СВ е сезиран с искането за заличаване е вписана ипотеката по партидата на дружеството, чието заличаване се иска, тъй като видно от приложената справка по партидата на „Т.“ ООД, включително изискана от съда служебно и извършена от оторизирания за това служител, липсва отбелязване на вписване на процесната ипотека по партидата на „Т.“ ООД, респ. не може да се направи извод, че има данни за липса на подновяване на вписването и обект на заличаване на същата. След като не се установява, че ипотеката е вписана по партидата на дружеството, което според нотариалния акт за учредяването й е ипотекеран длъжник, то липсва предмет на заличаване, тъй като след като не е вписана, не може да се проследи и дали е подновена. Ако ипотеката погрешно е вписана по друга партида, горното следва да се уточни изрично от молителя, тъй като той твърди да е собственик на процесния имот и се легитимира като такъв, а съдът не може служебно да проверява вписване по всички възможни партиди. Следва да се отбележи и че според настоящия състав, независимо от посоченото в разпоредбата на чл. 22 от ПВ, която касае единствено производството пред СВ при АВ, докато в настоящото съдебно производство следва молителят да установи твърдяните за него благоприятни факти, а именно, че процесната договорна ипотека е вписана на сочената дата и не е била подновена към настоящия момент, той би могъл да ангажира съответните доказателства към частната си жалба, каквито доказателства липсват.
Следователно, макар и по различни мотиви от изложените от длъжностното лице, съдът намира, че отказът следва да бъде потвърден, а частната жалба – оставена без уважение като неоснователна.
Воден от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба, подадена от частна жалба, подадена от „Т.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***,чрез управителя М.М.К., срещу определение от 03.12.2019г., постановено от съдия по вписванията при СРС по молба с вх.№80702/03.12.2019г. за заличаване на договорната ипотека, учредена с акт №93, рег.№4316, дело №838/2006г., от 14.11.2006г. на нотариус К. Б..
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя при спазване на изискванията и предпоставките по чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/