РЕШЕНИЕ № 274/14.2.2020г.

                                                           гр. в., 14.02.2020 г.,

 

          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                      тридесет и втори състав

    На четиринадесети февруари             Година две хиляди и дваадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Председател: Албена Славова

Секретар Незает Исаева

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 5200  по описа на съда за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по жалба на „Т.3.“ЕООД, представлявано от В. Т.  против НП № 453469-F499242/26.07.2019  г.   на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- в. в ЦУ на НАП, с което на дружеството  е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева на основание чл. 185 ал.2 вр. с  ал.1  от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

            В жалбата се излага становище, че констатациите на проверяващите приходни органи са за неотразени липси, а не за неотразени приходи, с оглед на което деянието се явява несъставомерно. Счита се, че доколкото в резултат на нарушението фискът не е ощетен, са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН за кналифициране на случая като маловажен такъв. Иска се съдът да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и издадено при нарушение на материалноправните и процесуалноправните правила.

            В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

            Въззиваемата страна, редовно призована изпраща представител – юрисконсулт А., която в съдебно заседание оспорва жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като законосъобразно и обосновано. Излага становище, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от доказателствата по делото безспорно е установено, че дружеството-жалбоподател е извършило нарушение на чл. 33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.

В хода на съдебното производство са разпитани в качеството на свидетели актосъставителя –П.Д. – Б. и и свидетеля по акта В.И.. Приобщени са към материалите по делото материалите по АНП.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното:

 На 04.07.2019  г. служители при ТД на НАП –в. – св. Б.  и Т.Й. – инспектори по приходите в ЦУ на НАП извършили   проверка в  търговски обект – кафе-бар „V.“, находящ се в гр. в., ул. П.К., стопанисван от „Т.3.“ЕООД. В хода на проверката е установено, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация ФУ – модел ЕЛТРЕЙД А3-KL с рег.№ 4162262/10.04.2019 г. , ИН на ФУ ED331009  и ИН на ФП 44331009. При проверката е установено, че разчетената касова наличност от монтираното в обекта фискално устройство е в размер на 755,81 лева, като служебно въведените пари са в размер 60 лева. Чрез преброяване е установена фактическата наличност в касата в размер на 323,50 лева. Констатирана е разлика между разчетената от фискалното устройство наличност и фактическата такава в размер на 492,31 лева, като е преценено, че същата представлява извеждане на пари от касата , която не е отразена на фискалното устройство чрез функцията „служебно изведени“ суми в момента на извършването й с точност до минута. Установено е, че фискалното устройство притежава функциите „Служебно въведени/изведени суми“ . Проверката е отразена в съставен протокол за проверка с № 0351091/04.07.2019 г.  При така установените факти на дружеството-жалбоподател е съставен АУАН за нарушение на чл. 33 ал.1 от Нарезба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, въз основа на който е издадено обжалваното НП, с което на основание чл.185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни  изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване от надлежна страна и е приета от съда за разглеждане.

Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е  издадено в шестмесечния преклузивен срок.

Наказателно постановление № 453469-F499242/26.07.2019  г.   е издадено от компетентен орган видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г.на Изпълнителния директор на НАП.

В хода на административно-наказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава и са посочени нарушените материално правни норми.

Съдът счита, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се установява отразената в АУАН и НП фактическа обстановка. По несъмнен начин се констатира, че към момента на проверката е съществувала разлика между наличните в касата парични средства и сумата, разчетена от ФУ, с което юридическото лице е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредба № 18 от 13.12.2006 г. на Министъра на финансите, доколкото нормата предвижда задължение, извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми. Правилно е посочена и санкционната норма, въз основа на която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател, а именно разпоредбата на чл. 185 ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС.

След като органът се позовава на чл. 33, ал.1 от Наредбата, той е приел, че не се касае за неотчетени продажби, съответно не е налице неотчитане на приходи поради което е приложима нормата на чл. 185 ал.1 от ЗДДС като правно основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството-жалбоподател.

Като неоснователни бяха оценени възраженията за наличие на предпоставки за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. В случая се касае за формално нарушение, с осъществяването на което всякога се застрашават обществените отношения, които е призвана да пази нарушената правна норма, с оглед на което санкционираното деяние не се отличава с малозначителност по смисъла на чл. 9, ал.2 от НК, във вр. с чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е свързано с обществените отношения, предмет на регулация от ЗДДС и Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите. Целта на тези норми е да осигурят непрекъснат и ефективен контрол върху продажбите, извършвани в търговски обекти чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), в това число и осигуряване на пълно съответствие между наличните парични средства у търговеца и отразеното по фискалното устройство, с което разполага той, които обществени отношения в случая са засегнати.

Съдът обаче  намира, че са налице предпоставки за изменение  размера на наложената санкция до законово установения минимум, а именно до сумата от 500 лева, предвид събраните данни за реализиране на нарушението за първи път , отсъствие  на отегчаващи отговорността обстоятелства и липсата на мотиви  в НП, обосноваващи справедливост на определеното по размер  административнонаказателно санкциониране.        

С оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът установи от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143 ал.1 от ЗАНН сочи, че  когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.

В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143 ал.1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78 ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че ищецът съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съразмерно на уважената част от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност, намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния  размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.  В съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени  пропорционално съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за сумата от 47,06 /четиридесет и седем 0,06/ лева.

 

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ    НП № 453469-F499242/26.07.2019  г.   на Началника на Отдел“Оперативни дейности“- в. в ЦУ на НАП, с което на „Т.3.“ЕООД е наложено административно наказание "Имуществена санкция” в размер на 850 /осемстотин и петдесет/ лева на основание чл. 185 ал.2вр. с  ал.1  от ЗДДС, за извършено нарушение на чл. 33, ал.1  от Наредба № Н-18/2006 г. на Министъра на финансите, във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на административното наказание „Имуществена санкция“ до сумата от 500 /петстотин/ лева.

ОСЪЖДА  „Т.3.“ ЕООД ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТД на НАП-в. сумата от  47,06 /четиридесет и седем 0,06/ лева  юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд - в..

 

            След  влизане  в  сила  на  съдебното  решение,  АНП  да  се  върне  на                                       наказващия орган по компетентност.

                                                                                 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: