Р Е Ш Е Н И Е
№ 1907
гр. Пловдив, 26
септември 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на деветнадесети септември, две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно
дело №2121 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл.145
и следващите от Административнопроцесуалния кодекс
(АПК), във връзка с чл.195б, ал.1 и чл.194, ал.1, т.1, б.”б” от Закона за
водите (ЗВ).
****ЕООД, със седалище и
адрес на управление: ****, ЕИК ******, представлявано от адвокат М.П.- пълномощник,
обжалва Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №30 от 10.05.2018г.,
издаден от директора на Басейнова дирекция за управление
на водите Източнобеломорски район (БДУВИБР), гр.
Пловдив, при министерството на околната среда и водите (МОСВ), с който на дружеството
жалбоподател са установени такси за водовземане от
подземни води по Разрешително за водовземане от подземни
води №31520201 от 23.06.2010г., издадено от директора на БДУВИБР- Пловдив, както
следва: такса за водовземане от подземни води с цел
аквакултури за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в общ размер от 41 172,00
лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 13 000,25
лв.; такса за водовземане от подземни води с цел
аквакултури за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. в общ размер от
41 172,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от
8 806,06лв.; такса за водовземане от подземни
води с цел аквакултури за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в общ размер от
41 172,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от
4 632,22 лв.; такса за водовземане от подземни
води с цел промишлено водоснабдяване за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в
общ размер от 859,83 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ
размер от 9,55 лв.; такса за водовземане от подземни
води с цел самостоятелно питейно-битово водоснабдяване за периода 01.01.2017г.
– 31.12.2017г. в общ размер от 32,93 лв. и са начислени законни лихви върху
тази сума в общ размер от 0,37 лв.; такса за водовземане
от подземни води с цел водоснабдяване за животновъдство и аквакултури за периода
01.01.2017г. – 31.12.2017г. в общ размер от 123 639,52 лв. и са начислени
законни лихви върху тази сума в общ размер от 1 373,88 лв.
Претендира се отмяна
изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото
разноски.
Ответникът- директор на
БДУВИБР- Пловдив, представляван от юрисконсулт Н.Г.- пълномощник (лист 17), изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, чрез прокурор Петър Петров, изразява становище за неоснователност на
жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира
следното:
Оспореният АУПДВ (листи 42-46)
е изпратен на жалбоподателя по пощата, като приложение към Покана да доброволно
изпълнение (ПДИ) с Изх.№№ПО-02-162 от 14.05.2018г. (лист 41), получена на 16.05.2018г.,
според приетото по делото заверено копие на известие за доставяне (лист 47). От
своя страна, жалбата (листи 6-12) е подадена чрез БДУВИБР- Пловдив по пощата,
като пощенската пратка е постъпила при пощенския оператор на 30.05.2018г.,
видно от поставеното върху пощенския плик клеймо (лист 39), или в рамките на законоустановения
срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
На жалбоподателя е
издадено Разрешително за водовземане №31520201 от
23.06.2010г. (листи 91-96) за водовземане от подземни
води, чрез каптиран естествен извор (КЕИ) *****, находящ
се в имот №124008, местност ****, в землището на с. Беден, община Девин; код на
водното тяло- Карстови води – Настан – Триградски басейн, BG3G0000Pt039; за водоснабдяване на
обект “Рибарник и рибопреработвателен цех” в землището на с. Беден, община
Девин; с цели на ползване на водата: 1) аквакултури и свързаните с тях дейности,
2) промишлени цели, 3) питейно-битови нужди; с разрешени водни количества
годишно: 1) аквакултури и свързаните с тях дейности- до 4 117 000,0 м3,
2) промишлени цели- до 22 880,0 м3, 3) питейно-битови нужди- до
676,0 м3.
Заплащането на
ползваните водни обеми се извършва, съгласно чл.194 от ЗВ, по Тарифа за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (Тарифа-2011г., отм.), действала в периода 01.01.2012г. –
31.12.2016г., както и по Тарифа за таксите
за водовземане, за ползване на воден обект и за
замърсяване (Тарифа-2016г.), в сила от 01.01.2017г. Таксите се заплащат не
по-късно от 31 март на следващата година. Жалбоподателят следва да оборудва
каптажа с водомерно устройство за измерване на добитите водни количества в срок до един месец от влизане
в сила на разрешителното. В случай, че бъде установена неизправност на
водомерното устройство, се заплаща такса за водовземане
на базата на разрешен воден обем.
Процесното разрешително е
изпратено до жалбоподателя като приложение към писмо с Изх.№ПВ-46 от
28.06.2010г. (лист 90) и независимо от обстоятелството, че по делото не са
ангажирани доказателства за получаването му от жалбоподателя, настоящият състав
на съда намира, че следва да се приеме за установено, че разрешителното е
влязло в сила.
По делото е прието
заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ с Вх.№КД-05-3199 от 22.06.2015г
(лист 69), според която декларация за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. от ****ЕООД
е иззето количество вода, както следва: 4 117 200,0 куб.м. (за аквакултури),
24 685,0 куб.м. (за промишлено водоснабдяване) и 646,0 куб.м. (за
питейно-битови нужди). Декларирана е дължима сума в общ размер от
43 384,45 лв., от които 41 172,00 лв. такса за водовземане
за аквакултури (4 117 200,0 куб.м. х 0,01 лв.), 1 727,95 лв.
такса за водовземане за промишлено водоснабдяване
(24 685,0 куб.м. х 0,07 лв.) и 484,50 лв. такса за водовземане
за питейно-битови нужди (646,0 куб.м. х 0,75 лв.). Прието е заверено копие на
Отчет за изразходваната промишлена и битова вода за периода 2014г. с
Вх.№КД-05-3223 от 22.06.105г. (лист 70).
По делото е прието
заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ с Вх.№КД-05-2181 от 02.03.2016г
(лист 67), според която декларация за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. от ****ЕООД
е иззето количество вода, както следва: 4 117 200,0 куб.м. (за аквакултури),
13 684,0 куб.м. (за промишлено водоснабдяване) и 1 308,0 куб.м. (за
питейно-битови нужди). Декларирана е дължима сума в общ размер от
43 310,88 лв., от които 41 172,00 лв. такса за водовземане
за аквакултури (4 117 200,0 куб.м. х 0,01 лв.), 957,88 лв. такса за водовземане за промишлено водоснабдяване (13 684,0
куб.м. х 0,07 лв.) и 981,00 лв. такса за водовземане
за питейно-битови нужди (1 308,0 куб.м. х 0,75 лв.). Прието е заверено
копие на Отчет за изразходваната промишлена и битова вода за периода 2015г. с
Вх.№КД-05-1883 от 08.02.2016г. (лист 68).
Вероятно посочената
декларация с Вх.№КД-05-2181 от 02.03.2016г. е подадена в отговор на писмо
Изх.№КД-05-1883 от 18.02.2016г. (листи 71-72) на директора на БДУВИБР- Пловдив,
с което се уведомява дружеството жалбоподател, че неправилно е декларирана дължимата
такса за водовземане за 2015г., тъй като същата е в
размер от общо 43 110,88 лв.
По делото е прието
заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ с Вх.№КД-05-3130 от 20.04.2017г
(лист 65), според която декларация за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. от ****ЕООД
е иззето количество вода, както следва: 4 117 200,0 куб.м. (за аквакултури),
13 336,0 куб.м. (за промишлено водоснабдяване) и 438,0 куб.м. (за
питейно-битови нужди). Декларирана е дължима сума в общ размер от
42 774,02 лв. (всъщност 42 434,02 лв.), от които 41 172,00 лв.
такса за водовземане за аквакултури
(4 117 200,0 куб.м. х 0,01 лв.), 933,52 лв. такса за водовземане за промишлено водоснабдяване (13 336,0
куб.м. х 0,07 лв.) и 328,50 лв. такса за водовземане
за питейно-битови нужди (438,0 куб.м. х 0,75 лв.). Прието е заверено копие на
Отчет за изразходваната промишлена и битова вода за периода 2016г. с №КД-05-353
от 13.01.2017г. (лист 66).
По делото е прието
заверено копие на Декларация по чл.194б от ЗВ от 24.01.2018г. (листи 60-61),
според която декларация за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. от ****ЕООД е
иззето количество вода, както следва: 4 117 200,0 куб.м. (за
аквакултури), 12 271,0 куб.м. (за промишлено водоснабдяване) и 470,0
куб.м. (за питейно-битови нужди). Посочени са единични размери на таксите за водовземане, както следва: за аквакултури-
0,03 лв./куб.м., за промишлено водоснабдяване- 0,07 лв./куб.м. и за
самостоятелно питейно-битово водоснабдяване- 0,07 лв./куб.м. Определен е корекционен коефициент К = 1,001.
Приети са заверени копия
на 3 броя Отчет за изразходваната промишлена и битова вода за периода 2017г.
(листи 62-64).
С писмо Изх.№КД-05-353
от 10.03.2017г. (листи 86-87) на директора на БДУВИБР- Пловдив се уведомява
жалбоподателят, че за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. дължи такси за водовземане по Разрешително №31520201 от 23.06.2010г. в общ
размер от 42 434,02 лв. Според приетото по делото заверено копие на
известие за доставяне (лист 88), посоченото писмо е получено от жалбоподателя
на 14.03.2017г.
На 11.04.2017г.
длъжностни лица в БДУВИБР- Пловдив съставят Констативен протокол №СМ-122 (листи
73-75), според който протокол за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г. ****ЕООД
дължи такси за водовземане по Разрешително №31520201
от 23.06.2010г. в общ размер от 124 728,45 лв., към която сума следва да
се начисли и дължимата лихва за забава.
С писмо Изх.№КД-05-3223
от 15.05.2017г. (листи 83-85) на директора на БДУВИБР- Пловдив се уведомява
жалбоподателят, че за периода 01.01.2014г. – 31.12.2016г. дължи такси за водовземане по Разрешително №31520201 от 23.06.2010г. в общ
размер от 123 516,00 лв., към която следва да се начисли и дължимата лихва
за периода на забава. Жалбоподателят е поканен да заплати дължимата сума в
14-дневен срок от получаване на писмото. По делото не са ангажирани
доказателства за датата на получаване на посоченото писмо от жалбоподателя.
На 01.06.2017г. в
БДУВИБР- Пловдив постъпва Становище с Вх.№КД-05-3223/2015 (листи 80-82) от
страна на ****ЕООД, с което се възразява, че претендираната
сума в общ размер от 123 516,00 лв. е недължима, тъй като липсва законово
основание за начисляване и възникване на задължение за плащане на такса за водовземане с цел “аквакултури и свързаните с тях
дейности”, съгласно чл.194, ал.11 (предишна ал.7) от ЗВ, според която норма,
таксата по ал.1 не се заплаща в случаите по чл.46, ал.1, т.2 от закона (за аквакултури
и свързаните с тях дейности).
С писмо Изх.№КД-04-2077
от 07.03.2018г. (листи 57-58) на директора на БДУВИБР- Пловдив се уведомява
жалбоподателят, че за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. дължи такси за водовземане по Разрешително №31520201 от 23.06.2010г. в общ
размер от 123 532,43 лв. и съгласно чл.21, ал.1 от Тарифа-2016г. посочената
сума следва да бъде заплатена не по-късно от 31.03.2018г. Според приетото по
делото заверено копие на известие за доставяне (лист 59), посоченото писмо е
получено на 09.03.2018г.
На 13.04.2018г.
длъжностни лица в БДУВИБР- Пловдив съставят Констативен протокол №СМ-56 (листи
76-79), според който протокол за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. ****ЕООД
дължи такси за водовземане по Разрешително №31520201
от 23.06.2010г. в общ размер от 248 048,28 лв.
На 20.04.2018г.
е изготвена ПДИ с Изх.№ПО-02-162 (листи 48-51) от директора на БДУВИБР- Пловдив,
с която жалбоподателят се поканва да заплати незаплатени такси за водовземане по Разрешително №31520201 от 23.06.2010т. за
периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. в общ размер от 248 048,28 лв., към
която сума следва да се начисли и дължимата лихва за периода на забава. На
жалбоподателя се указва, че следва да изпълни задължението си в 7-дневен срок
от получаване на поканата, като в случай на неизпълнение в указания срок ще
бъде открито административно производство по издаване на АУПДВ. Изрично в поканата
се посочва, че същата има характер на уведомление по смисъла на чл.26 от АПК. Като
приложение към посочената ПДИ на жалбоподателя се изпраща копие на Констативен
протокол №СМ-56 от 13.04.2018г.
Според приетото по
делото заверено копие на известие за доставяне (лист 52), пощенска
пратка, съдържаща ПО-02-162; 163; 164 от 20.04.2018г. е получена от жалбоподателя
на 24.04.2018г.
По
делото не са ангажирани доказателства за направено доброволно плащане на сумата
от общо 248 048,28 лв., представляваща общият размер на определената от ответника
дължима такса за водовземане за периода 01.01.2014г.
– 31.12.2017г., както и законните лихви върху посочената сума в определения от
ответника 7-дневен срок, изтекъл на 27.04.2018г., след което е издаден
оспореният в настоящето производство АУПДВ.
При така установената
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
и в съответствие с разпоредбите на чл.195б, ал.2 от ЗВ, предпоставяща
издаването на АУПДВ от наличието на писмени доказателства, подробно изброени в
4 точки, между които и покана за доброволно изпълнение (чл.195б, ал.2, т.3 от
ЗВ).
Също така, оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган, по отношение на което обстоятелство между страните няма
формиран спор и предвид разпоредбата на чл.195б, ал.1 от ЗВ, според която норма вземанията за
незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 такси по този закон се определят с акт
за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.166 от ДОПК.
Според чл.194, ал.1,
т.1, б.”б” от ЗВ, за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане от подземни води.
Според чл.15, ал.1 от
Тарифа-2011г., отм., както и според чл.21, ал.1 от Тарифа-2016г., таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване са годишни и се заплащат не
по-късно от 31 март на следващата година.
На следващо място, в нормите на чл.44 и чл.46 от
ЗВ е уреден разрешителният режим при упражняване на дейностите водовземане и ползване на воден обект. Разрешителните по
чл.44 от ЗВ се издават за извършване на водовземане,
като съобразно дефиницията по чл.44, ал.2 от ЗВ, водовземането
включва отнемането на води от водните обекти и/или отклоняването им от тях,
както и използването на енергията на водата. Разрешително за ползване на воден
обект по чл.46 от ЗВ се издава за извършване на дейностите, посочени в ал.1, т.т.1-10
от закона. Различието в двата начина на използване на водите се изразява в
това, че в случая на водовземане водите се отнемат
или отклоняват, а в случая на водоползване водният
обект се използва във вида, в който съществува за изрично посочените в закона
дейности. Първоначалната редакция на чл.194, ал.1 от ЗВ (ДВ, бр.65/2006г.)
предвижда по т.1, б.”б”- заплащане на такса за водовземане
от подземни води и такса за ползване на воден обект за аквакултури и свързаните
с тях дейности по чл.194, ал.1, т.2, б.”б” от ЗВ.
С разпоредбата на §96 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за рибарството и аквакултурите (ЗИДЗРА, ДВ, бр.36/2008г.)
са направени две изменения на чл.194 от ЗВ, а именно- чл.194, ал.1, т.2, б.“б“
от ЗВ се отменя, с което отпада задължението за плащане на такса за ползване на
воден обект за аквакултури. Второто изменение се състои в създаването на нова
т.4 в чл.194, ал.7 от ЗВ, според която норма, такса за водовземане
по т.1, б.”а” и б.”б” не се заплащат в случаите по чл.46, ал.1, т.2 от ЗВ, а
именно- за аквакултури и свързаните с тях дейности.
А с разпоредбата на Закона за изменение и
допълнение на ЗВ (ЗИДЗВ, ДВ, бр.58 от 31.07.2015г.), досегашната ал.7 става
ал.11 и текстът преди точка 1. се изменя така: “Такса по ал.1 не се заплаща
в случаите”.
Предвид посочените изменения в нормата на чл.194
от ЗВ, следва да се приеме за установено, че отпада задължението за заплащане
на такса за водовземане и на такса за ползване на
воден обект, когато се отнасят за аквакултури и свързаните с тях дейности. Съответно,
жалбоподателят не дължи такса за водовземане с цел на
водовземането за аквакултури, поради което съответните
части на оспорения АУПДВ се явяват издадени в противоречие с относимите материалноправни
разпоредби. Противоречието с материалноправни
разпоредби обуславя незаконосъобразността на тези части от оспорения акт и същите
следва да бъдат отменени, а именно- частите от акта, с които на жалбоподателя е
определена такса за водовземане за аквакултури (водоснабдяване
за животновъдство и аквакултури) за периода 01.01.2014г. – 31.12.2017г. в общ
размер от 247 155,52 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в
общ размер от 27 814,41.
Посоченото се подкрепя от приетите по делото копие
на Решение №1336 от 29.06.2015г. (листи 27-30) по административно дело №3426 по
описа на Административен съд- Пловдив за 2014г., І-ви състав, с което е отменен
АУПД с №5от 17.11.2014г. на директора на БДУВИБР- Пловдив, в частта му, с която
на ****ЕООД са вменени задължения за такса за водовземане
за аквакултури по Разрешително за водовземане от
подземни води №31520201 от 23.06.2010г. за периода 28.08.2009г. – 31.12.2013г.
в общ размер 247 155,52 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в
общ размер от 27 814,41 лв. Както и копие на Решение №8732 от 12.07.2016г.
(листи 31-32) по административно дело №9600 по описа на Върховния административен
съд за 2015г., Трето отделение, с което е оставено в сила Решение №1336 от
29.06.2015г.
На следващо място, по делото е прието заверено
копие на платежно нареждане от 28.05.2018г. (лист 38, 101, 115), удостоверяващо
обстоятелството, че по банкова сметка ***- Пловдив е постъпила сумата от общо
892,76 лв., представляваща сбора на дължимата такса за 2017г. за водовземане за промишлено водоснабдяване в размер от 859,83
лв. (12 271,0 куб.м. х 0,07 лв./куб.м. х 1,001 Корекционен
коефициент) и на дължимата такса за 2017г. за водовземане
за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване в размер от 32,93 лв. (470,0
куб.м. х 0,07 лв./куб.м. х 1,001 Корекционен
коефициент). Като основание за направения банков превод (детайли по плащането)
е посочено Т-са (такса) Р-НО (разрешително) 31502201/23,06,2010 промишлени и
питейно битови за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г.
А според приетото по
делото извлечение от банковата сметка на БДУВИБР- Пловдив (лист 102), на
28.05.2018г. по същата е постъпила сумата от 892,76 лв., представляваща дължими
такси за водовземане по Разрешително №31520201 от
23.06.2010г. за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. ПРОМИШЛЕНИ И ПИТЕЙНО
БИТОВИ.
Предвид посоченото обстоятелство, че дължимите
такси за водовземане за промишлено водоснабдяване и
за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване за периода 01.01.2017г. –
31.12.2017г. са заплатени по банковата сметка на БДУВИБР- Пловдив, макар и след
датата на издаване на оспорения АУПДВ, както и с оглед разпоредбата на чл.142,
ал.2 от АПК, според която норма, установяването на нови факти от значение за
делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните
състезания, то следва да се приеме за установено, че частите от оспорения
АУПДВ, с които на жалбоподателя са установени задължение за такса за водовземане за промишлено водоснабдяване за периода
01.01.2017г. – 31.12.2017г.2017г. в размер от 859,83 лв., както и задължение за
такса за водовземане за самостоятелно питейно-битово
водоснабдяване за периода 01.01.2017г. - 31.12.2017г. в размер от 32,93 лв. са
незаконосъобразни и следва да бъдат отменени.
Що се отнася до начислените законни лихви върху
сумата от 859,83 лв. за периода 01.04.2018г. – 10.05.2018г. в размер от 9,55
лв., определена по простото тройно правило (лист 53), както и върху сумата от
32,93 лв. за периода 01.04.2018г. – 10.05.2018г. в размер от 0,37 лв., определена
по простото тройно правило (лист 53), то същите са правилно и законосъобразно
определени, поради което съответните части от оспорения АУПДВ са
законосъобразни. Следователно, жалбата е неоснователна в тези си части и не
следва да бъде уважена.
Предвид очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат присъдени разноски по делото, съразмерно на уважената част от
жалбата (275 862,69 лв.) за доказано направените такива по делото и
съгласно приетия списък на разноските (лист 121). За разноските следва да се
осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и
функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквато в случая се явява
Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за
установяване на публично държавно вземане №30 от 10.05.2018г., издаден от директора
на Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, при министерството на
околната среда и водите, с който на ****ЕООД, със седалище и адрес на управление:
****, ЕИК ******, са установени такси за водовземане от
подземни води по Разрешително за водовземане от подземни
води №31520201 от 23.06.2010г., издадено от директора на БДУВИБР- Пловдив, както
следва: такса за водовземане от подземни води с цел
аквакултури за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в общ размер от 41 172,00
лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 13 000,25
лв.; такса за водовземане от подземни води с цел
аквакултури за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. в общ размер от
41 172,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от
8 806,06лв.; такса за водовземане от подземни
води с цел аквакултури за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в общ размер от
41 172,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от
4 632,22 лв.; такса за водовземане от подземни води
с цел промишлено водоснабдяване за периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в общ
размер от 859,83 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер
от 9,55 лв.; такса за водовземане от подземни води с
цел самостоятелно питейно-битово водоснабдяване за периода 01.01.2017г. –
31.12.2017г. в общ размер от 32,93 лв. и са начислени законни лихви върху тази
сума в общ размер от 0,37 лв.; такса за водовземане
от подземни води с цел водоснабдяване за животновъдство и аквакултури за
периода 01.01.2017г. – 31.12.2017г. в общ размер от 123 639,52 лв. и са
начислени законни лихви върху тази сума в общ размер от 1 373,88 лв.,
както следва:
- в частта му, с която
на жалбоподателя е установена такса за водовземане от
подземни води с цел аквакултури за периода 01.01.2014г. – 31.12.2014г. в общ размер
от 41 172,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер
от 13 000,25 лв.;
- в частта му, с която
на жалбоподателя е установена такса за водовземане от
подземни води с цел аквакултури за периода 01.01.2015г. – 31.12.2015г. в общ размер
от 41 172,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ размер
от 8 806,06лв.;
- в частта му, с която
на жалбоподателя е установена такса за водовземане от
подземни води с цел аквакултури за периода 01.01.2016г. – 31.12.2016г. в общ
размер от 41 172,00 лв. и са начислени законни лихви върху тази сума в общ
размер от 4 632,22 лв.;
- в частта му, с която на
жалбоподателя е установена такса за водовземане от
подземни води с цел промишлено водоснабдяване за периода 01.01.2017г. –
31.12.2017г. в общ размер от 859,83 лв.;
- в частта му, с която
на жалбоподателя е установена такса за водовземане от
подземни води с цел самостоятелно питейно-битово водоснабдяване за периода
01.01.2017г. – 31.12.2017г. в общ размер от 32,93 лв.;
- както и в частта му, с
която на жалбоподателя е установена такса за водовземане
от подземни води с цел водоснабдяване за животновъдство и аквакултури за периода
01.01.2017г. – 31.12.2017г. в общ размер от 123 639,52 лв. и са начислени
законни лихви върху тази сума в общ размер от 1 373,88 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в
останалата и част.
ОСЪЖДА Басейнова дирекция за управление на водите Източнобеломорски район, гр. Пловдив, да заплати на ****ЕООД,
със седалище и адрес на управление: ****, ЕИК ******, сумата от общо
5 338,53 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на
уважената част от жалбата.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Адм. съдия:../п/.......................
/Н.Бекиров/